№ 1214
гр. Сливен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230100991 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване, са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по ЧГД № 4322/2023 г. на СлРС, срещу която е
подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника и конкретно посочена в
исковата молба банка, през 2013 г., е сключен договор за потребителски
кредит, като са посочени договорните клаузи и задълженията на страните.
Сочи се, че на 04.12.2015 г. първоначалният кредитор е цедирал вземането си
на ищцовото дружество, като ответникът бил уведомен за цесията.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи част от сумите, за които срещу него е издадена заповедта
за изпълнение, като се претендират и разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за допустимост на исковете, но се счита, че същите са
неоснователни. Прави се възражение за настъпила погасителна давност, както
1
и възражение, че цесията не е съобщена, тъй като ответникът не е подписал
такова известие и не е изписвал имената си върху такова. Сочи се, че
ответникът никога не е бил уведомяван за изискуемостта на задължението
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Излагат
се и твърдения за нищожност на договора за кредит, а също така се твърди, че
разпоредбите за възнаградителна лихва са неравноправни и поради това
нищожни. Изложени са правни доводи в подкрепа на твърденията за
неоснователност на исковете. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено
становище се иска уважаване на исковете.
Редовно призованият ответник не се явява в съдебно заседание.
Пълномощникът му поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.05.2013г. в гр.Бургас между ответника А. А. и СИБАНК АД е
сключен договор за потребителски кредит, като дружеството е предоставило
сумата 3000 лева. Уговорили плащането да се извършва за срок от 84 месечни
вноски. На 04.12.2015г. с договор за цесия вземането на първоначалния
кредитор е прехвърлено на ищцовото „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, като
ответникът е надлежно уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД за цесията с връчено
му с исковата молба уведомително писмо.
Със заповед №2276/06.11.2013г. по ч.г.д.№4322/2023г. на СлРС е
разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество
като кредитор, както следва:
- 2705,80 лв. (две хиляди седемстотин и пет лева и 80 стотинки/,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2013 г.;
- договорна възнаградителна лихва в размер на 488,49 лв. (четиридесет
осемдесет и осем лева и 49 ст.) за периода от 30.05.2014 г. до 31.05.2020 г.;
- лихва за забава в размер на 2076,03 лв.(две хиляди и седемдесет и шест
лева и 03 ст), начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 155,41 лв.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в
2
друг съд на 26.10.2023г. заявление и ответникът е подал в срок възражение по
чл.414 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от
ответника на ищцовото дружество и част от тях се дължат.
Размерът на неплатената главница за периода от м.10.2018г. до м.05.2020г.
е 849,37 лева, а на мораторната лихва върху нея за периода от 11.10.2020г. до
11.10.2023г. е 272,12 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира и заключението
на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за
съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са частично основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и
неплащане от негова страна съгласно погасителния план, поради което се
дължат част от процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на
вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова. При това
положение единственият възможен извод съобразно събраните писмени
доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест е за
дължимост на част от процесните суми. Прехвърлянето на вземанията чрез
договора цесия е валидно и е породило правни последици. В случая за
уведомяването на длъжника е приложимо разрешението, дадено по т.д.
№12/2009г. на ІІ т.о., ТК на ВКС.
В случая ищецът претендира установяване дължимостта само на част от
сумите по заповедното производство, а именно на главницата и на част от
мораторната лихва.
Основателно е възражението за погасяване по давност на част от
вземанията. В случая приложимата давност е пет години и преди образуването
на заповедното производство са погасени вземанията за главница за периода
преди месец октомври 2018г.
3
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4322/2023г. на
СлРС, а именно:
- главница в размер на 849,37 лева /осемстотин четиридесет и девет лева
и 37 стотинки/ , представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит от 30.05.2013г., ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2023г. до
окончателното й изплащане;
-сумата 272,12 лева /двеста седемдесет и два лева и 12 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2020г. до 11.10.2023г.
До този размер исковете следва да се уважат, а в останалата част за
разликата над уважените до пълните претендирани размери да се отхвърлят
като неоснователни.
Следва да се уважи частично и искането на ищцовата страна за
присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД
№4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
съобразно уважения размер на исковете възлизат общо на 246,24 лева.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 548,90 лева,
съобразно отхвърления размер на исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А. Г. А. с ЕГН-********** от
*************************** ДЪЛЖИ на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор
Александров“ №109-115, ет.6, бизнес сграда“ТАО“ ЧАСТ от сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №2276/06.11.2013г. по ч.г.д.№4322/2023г. на
СлРС, а именно:
- главница в размер на 849,37 лева /осемстотин четиридесет и девет лева и
37 стотинки/ , представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит от 30.05.2013г. , за периода от м.10.2018г. до м.05.2020г.,
4
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението - 26.10.2023г. до окончателното й изплащане;
-сумата 272,12 лева /двеста седемдесет и два лева и 12 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2020г. до 11.10.2023г.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за разликата над уважените до
пълните претендирани размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Г. А. с ЕГН-********** от ***************************
ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ №109-
115, ет.6, бизнес сграда“ТАО“ сумата 246,24 лева /двеста четиридесет и шест
лева и 24 стотинки/, представляваща разноски по делото, включващи разходи
по заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ №109-
115, ет.6, бизнес сграда“ТАО“ ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А. с ЕГН-********** от
*************************** сумата 548,90 лева /петстотин четиридесет и
осем лева и 90 стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5