№ 32
гр. Балчик, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20213210200296 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба „Т.“ЕООД с ЕИК...
,със седалище и адрес на управление гр.В., срещу Наказателно Постановление
№08-2100034/240 от 13.12.2021г.на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружеството - Жалбоподател твърди в жалбата си, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения
при съставяне и връчване на АУАН и издаване на НП.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в
съдебно заседание от адв.С. от АК-В..Моли наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно,като аргумент
изтъква съставянето на АУАН без дружеството да е било призовано
.Пледира за възлагане на разноските,както и в случай,че НП бъде потвърдено
възразява за прекомерност на възнаграждението на юристонсулт.
Въззиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.
Н..
Процесуалният представител твърди,че възраженията на жалбоподателя
са неоснователни,а наказателното постановление е правилно,обосновано и
законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.Пледира за присъждане на
разноски.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя ,св.И. и св.при
извършване на проверката и съставяне на АУАН,св.С..По искане на
жалбоподателя са разпитани,като свидетел М.М. и В.А..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие
за установена следната фактическа обстановка :
1
На 27.08.2021г. около 17,40ч.служители на ДИТ-Добрич, извършили
проверка в хотел „В.Б.“ ,находящ се в с.К.,общ.Балчик,стопанисван от „Т.“
ЕООД.
На място установили,че се извършва трудова дейност,като лицето
М.М., било заварено да почиства с метла наредената с маси и столове
открита тераса на ресторанта към хотела. Лицето било облечено с къси
панталони и тениска и обут с обувки тип “джапанки“.
Служителите на ДИТ-Добрич предоставили на М. декларация.В
декларацията приложена в делото е видно, че М. работи за дружество
изписано “П.“ в с.К. от 26.08.2022г., с работно време от 14,00 до 22,00ч.
,няма скл.трудов ,нито граждански договор и все още няма поручено
трудово възнаграждение,в обект „В.“ в с.К.,като сервитьор.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК,св.И. е разпоредил на 27.08.2021г. в
ДИТ-Добрич да се яви управителя на „Т.”ЕООД и да предостави писмени
доказателства, изискани по реда на чл.402,ал.1 и 2 от КТ.
Призовката е връчена на лицето Е.И.-ОТЗ на 27.08.2021г.
На 23.09.2021г.по ел.пощата на ДИТ е изпратено уведомление от М.С.
до св.И. със съдържание ,че с лицето М.М. нямат и никога не са имали
трудовоправни отношения.
Извършената проверка е обективирана със съставянето на ПИП
№ПР2128497/24.09.2021г.
ПИП е връчен на 30.09.2021г.-видно от известието за доставяне
,приложено в делото.
Констатациите от протокола на са били обжалвани по реда на АПК и са
влезли в сила.
Въз основа на констатираното при проверката св.И. пристъпил към
съставяне на АУАН,като за целта е изпратил писмо до управителя на Т.
ЕООД с изх.№21069340/28.09.2021г.за явяването му на 01.10.2021г. в 13,30ч.
в стая 503 на ДИТ-Добрич,за съставяне на АУАН по чл.61 ,ал.1 от КТ и
чл.303,ал.3 от КТ,който видно от същото известие за доставяне е получено
на 30.09.2021г. от лице с фамилия Б. в 12,40ч.
Отделно до управителя на дружеството по ел.поща от ДИТ -Добрич е
изпратено писмо относно ПИП и покана за съставяне на АУАН.
На 01.10.2021г. представител на дружеството -жалбоподател не се е
явил в ДИТ-Добрич,поради което ,свидетелят И. е съставил Акт за
установяване на административно нарушение на 28.10.2021г.в отсъствие ,при
условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН .
АУАН е връчен с известие за доставяне на 01.11.2021г. За връчването
на АУАН е бил съставен и КП с изх.№21082335/08.12.2021г.
С оглед на горното съдът приема,че при съставянето на АУАН и
неговото връчване не са били допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените ,които да налагат отмяна на НП на това
основание .Предвид на това съдът приема,че доводите на защитата за
допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУН не
2
се констатираха и са неоснователни.
Възражения по АУАН не са били направени в срока по чл.44,ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на образуваната административна
преписка,Административно наказващия орган издава процесното
наказателното постановление,като постановява имуществена санкция в
размер на 1500,00лв.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от
разписката за връчване е връчено на 17.12.2021г.Жалбата е подадена с вх.
№2676/22.12.2021г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в законноустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич съгл.чл.416,ал.5 от
КТ.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на
обжалваното наказателно постановление.
От служебната проверка за процесуалноправна законосъобразност на
атакуваното НП ,съобразно правомощията си в настоящото производство
както и релевираните от дружеството жалбоподател доводи,съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при издаването му,които да са
съществени такива,представляващи формални предпоставки за неговата
отмяна.
Както НП така и АУАН са издадени от компетентни органи ,спазени са
формата и редът при постановяването им,като същите имат задължителни
реквизити съгл.чл.42и 57 от ЗАНН.Съдържащото се в тях фактическо
описание на нарушението е достатъчно ,пълно и конкретно и позволява
индивидуализацията му като административно-наказателен състав по чл.414,
ал.3 ,във вр.с чл.61,ал.1 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП
досежно съдържание,като съдът не констатира недостатъци във формата на
оспорения санкционен акт с оглед липсата на някой императивно изискуеми
реквизити ,предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното НП се прецени изцяло като законосъобразно от
процесуална страна,издадено в напълно редовно започнало и развило са
производство по ангажиране на административно наказателната отговорност
3
на жалбоподателя,при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в тази фаза ,поради което да се предпоставя санкцията на отмяна
на същото на процесуално основание.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени и гласни
доказателства е,че на 27.08.2021г.,св.Е.И. и колегата му К.С. -инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич, извършили проверка в хотел
„В.Б.“в с.К.,общ.Балчик, при която св.М. е била заварен да почиства,метейки
с метла пода на терасата на ресторанта към хотела.По делото се спори
именно че М. не е бил служител и не е работил за дружеството поради което
и не е имал сключен трудов договора извършваната от него дейност е била
по самопочистване на отпадък който той самият е направил докато е
посетил негов приятел на име В.,работещ като сервитьор в ресторанта ,в
която връзка са показанията както на М. така и на св.А. .В същото време от
декларацията която е приложена в кориците на делото се установява,че
лицето няма нито трудов ,нито граждански договор,попълнена от самия М.
се установява,че работи като сервитьор с работно време от 14,00ч. до 22,00ч.
в хотел В. в с.К. в противоречие с показанията които дава пред съда.
По делото ,от писмените доказателства се установява,че дружеството
не е сключвало трудов договор с М. ,факт който не се оспорва,не само преди
започване на работа но и след.
Защитната теза която се представя пред съда е че лицето в конкретния
момент не е извършвало трудова дейност за дружеството ,било е на мястото
на проверката т.к.е посетило свой приятел и е почиствало отпадък който сам
е направил ,като е взел метлата и лопатката ,които са се намирали оставени
на терасата и които са били взимани за почистване дори от туристите ,с
които е почистил.Това твърдение според съда се опровергава от показанията
на св.И. и С.,длъжностни лица при ДИТ-Добрич,които в показанията си
дадени пред съда заявиха,че процеса на почистване на терасата на
ресторанта е била наблюдавана във време предшестващо проверката и това
почистване се е извършвало от лицето М.,за сметка на друг персонал ,който
бил там но стоял и които показания следва да бъдат кредитирани изцяло
,т.к.по съществото си допринасят за изясняване на възприетата и от съда
фактическа обстановка .Именно въз основа на това съдът не кредитира
показанията на А. и тези на М.,първо защото казаното от тях защитава
тезата на дружеството в която работят или са имали трудови
правоотношения и на следващо място ,ако казаното от М. пред съда е
вярното,защо още когато е попълвал декларацията не е отбелязал тези факти,
а е посочил работното си място,длъжността,работното време и
работодател,предвид и на това че в декларацията изрично е посочено че за
неверни данни носи наказателна отговорност.
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до извода,че е
налице административно нарушение на чл.61 ал.1 от КТ,за което св.И.
правилно е съставил АУАН .
Според съда тези действия описани в АУН и НП по почистване на
4
терасата на хотела,наредена с маси и столове с метла и лопатка от страна на
М. ,времевия период при който е било констатирано да извършва тази
дейност ,мястото където е било заварено ,дават основание да се приеме че
действията му покриват определението за трудовоправно отношение с
дружеството където то е било осъществено .Като такова ,трудовоправното
отношение се е извършвало без сключен трудов договор и преди такъв да
бъде сключен,изискващ се съгл.чл.61,ал.1 от КТ.
Съставът на нарушението ,за което дружеството е санкционирано е
установен в чл.414,ал.3 от КТ,съгласно който „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение”.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е нарушил разпоредбата
на чл.61,чл.1 от КТ,съгласно който Трудовият договор се сключва между
работника или служителя преди постъпването му на работа.
В случая съдът приема,че отношенията между М. и дружеството
следва да се приемат като трудова правни ,т.к.последният е престирал
работна сила почиствайки терасата на ресторанта посредством метенето му с
метла ,които са били извършвани без наличието на сключен трудов договор
между страните ,преди той да започне престирането на труда си.
В настоящият случай безспорно се установява,че
работодателя,санкционираното дружество е допуснало на работа М. ,без да
сключи с него трудов договор преди започването му на работа.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на М. е било не друго
юридическо лице ,а именно дружеството „Т.”ЕООД ,за което последният е
престирал труда си поради което и приема за доказано извършеното
нарушение от обективна страна.
По дефиниция и определение от закона –КТ ,трудово е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила
от работника на работодателя,за изпълнение на даден вид работа,при
определен работен режим и условия за нейното предоставяне и използване-
работно време и възнаграждение за конкретно възложената работа,със
съответно произтичащите от това права и задължения и се урежда от трудово
правните норми.
Според императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ предоставянето на
работна сила е юридически факт и форма само на трудово правоотношение.
От тук ,изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение,предопределящи същите и за трудовия договор,като
характерното е не само относно предмета-престира се работна сила/жив
труд/,при упражняване на конкретна трудово функция и с уговорени
съществени елементи-работно време и място,характер на извършваната
работа и трудово възнаграждение.
Типичното за същото са и продължителността –нееднократност на
5
престирането на задълженията,така и необвързаността с определен резултат а
с дължимост на работната сила като поведение.Не на последно
място,присъща за трудовото правоотношение е и йерархичната зависимост на
работника от работодателя,като той-първият е задължен да спазва определен
ред и трудово дисциплина,работно време и др.които са създадени от
работодателя и са разписани от него.Обстоятелството,че работещите в хотела
носят фирмено облекло ,че лицето е било непълнолетно с оглед на което
следвало да се спази законовата процедура по допускането му на
работа,краткият срок за наемането му са ирелевантни по отношение
направените по-горе констатации и според съда,както посочи са защитна
позиция на дружеството с цел да бъде избегната административно
наказателната отговорност.
Гласните доказателства пряко и абсолютно безпротиворечиво доказват
фактите: за местонахождението на лицето в обекта , както и изпълняваната от
него конкретна трудова функция, пряко свързана с реализация на стопанската
дейност и обективирана в извършване на фактически действия по почистване
терасата на ресторанта на хотел В.Б.,в рамките на време в което ресторанта
се подготвя за вечеря ,според казаното от св.А. време след 18,00ч. ,което
субсумира престиране на работна сила, при това на определено място .
Интерпретирайки писмените доказателствени средства и съобразно
установените факти по делото, в конкретния случай съдът приема, че
работата извършвана от М. в полза на „Т.” ЕООД, представлява престиране на
работна сила и последният е осъществявал такъв труд,но същевременно за
процесната дата,тази на проверката извършена от служители на ДИТ-Добрич
с лицето не е имало сключен трудов договор .
След като това е така и между страните е съществувало трудово
правоотношение, с произтичащите от това права и задължения, предмет на
уредба от трудовоправните норми, безспорно обусловено е тяхното
приложение, в т.ч. и императивната разпоредбата на чл. 61, ал.1 КТ.
Според съдържимата се диспозиция на цитираната правна норма,
изрично обвързва сключването на трудовия договор преди започване на
работа от тук изводимо е императивното правило за дължимо поведение,
респ. задължение на работодателя, като последният и се явява негов адресат.
Обективно е вярно, като доказано обстоятелството, че в конкретния
случай работещото лице – М.М. в деня на проверката -27.08.2021г. се е
намирал в обекта, т.е. явил се е на работа и е работил, престирал е работната
си сила на определеното му място, изпълнявайки възложената работа, но в
конкретния случай с него не е бил сключен трудов договор, нарушавайки
императивната норма на чл. 61, ал.1 КТ.
От тук и по аргумент за обратното, безспорно, осъществено от
обективна страна е вмененото административно нарушение, тъй като
работодателят - ТД жалбоподател очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл. 61, ал.1 КТ и не е сключил с работника трудов
договор,преди наемането му на работа.
6
С това си бездействие, дружеството, безспорно е консумирало
административно наказателният състав на чл. 414, ал.3 от КТ. Такъв, трудов
договор, не е бил налице към момента на проверката, което по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът приема,че с бездействието от страна на дружеството „Т.”ЕООД
,преди работник или служител да постъпи на работа ,следва да се сключи
трудов договор съгласно чл.61,ал.1 от КТ е осъществило административно
наказателния състав на нарушение по чл.414,ал.3 от КТ и дружеството си като
субект на тази отговорност не е изпълнило задължението си посочено по-горе
,поради което приема,че правилно е било санкционирано от страна на
Дирекция Инспекция по труда-Добрич, в лицето на нейния Директор.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради което въпросът
за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира липсата или
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,свързани
с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП не се
констатираха нарушения на процесуалните права на дружеството,които
съществени и да са основание за отмяна .Както в АУАН ,така и в НП е
посочено какво е нарушението,каква е правната му квалификация,въз основа
на какви доказателства са съставени,от лица,в кръга на правомощията им
,предявени са надлежно ,своевременно е упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че нарушенията по
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни,след
като процесното нарушение е по чл.61,ал.1 от КТ,за него чл. 28 от ЗАНН е
неприложим ,като в тази насока изводите на наказващият орган са правилни
като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал. 2 от КТ.Този
извод на наказващият орган изцяло се споделя и от настоящият състав на
съда.
Съдът изцяло споделя изводите на наказващият орган по отношение
размера на наказанието и това,че от нарушението са произтекли вредни
последици за работника.
С оглед на изложеното съдът,счита,че следва да потвърди НП,като
правилно и законосъобразно ,като приема,че в този вид и размер наказанието
ще постигне целите на индивидуалната и генералната превенции.
По делото се претендират разноски и от двете страни,но при този ход
,следва да се обсъждат само тези за процесуално представителство на
наказващият орган.
От юр.к.Н. се претендират разноски за юр.к. възнаграждение по реда на
чл.63д,ал.4 от ЗАНН.
Съдът приема,че следва да се присъди юр.к.възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата разпоредба на чл.63д,ал.5
7
от ЗАНН.
Съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение намира
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на възнаграждението от
80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност .
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №08-2100034/240 от
13.12.2021г.на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с
което на „Т.“ЕООД с ЕИК... ,със седалище и адрес на управление гр.В., на
основание чл.416 ал.5, във вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложена
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500,00/хиляда и
петстотин/лева,за нарушение по чл.61,ал.1 от КТ!
ОСЪЖДА „Т.“ЕООД с ЕИК... ,със седалище и адрес на управление
гр.В.,на осн.чл.63д,ал.4 от ЗАНН във вр.с чл.37,ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, ДА ЗАПЛАТИ на ДИТ-Добрич
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8