ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3589
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110165774 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от ................. срещу „.........................
Ищецът твърди, че на 31.07.2023 г. в гр. С., на бул. „........... настъпило
ПТП с участието на МПС .............. с рег. № .......... застраховано в .......... и
МПС .......... с рег. № ................, застраховано с полица Каско Престиж №
6701156022004662 при ищеца. Посочва, че съгласно обстоятелствата отразени
в Протокол за ПТП, вината за настъпилото събитие е споделена. След
предявяване на претенция от страна на застрахованото лице е била образувана
щета № 67012301270, като впоследствие е определено обезщетение в размер
на 8438,63 лева, като същото е било изплатено на сервиза, извършил ремонта
на увредения автомобил. Посочва, че за ликвидационни нужди по щетата са
направени и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Твърди,
че с регресна покана с изх. № 22-03-27/09.02.2024 г., поканил ответното
дружество доброволно да заплати сумата от 4226,82 лв., представляваща
половината от платеното застрахователно обезщетение в размер на 8438,63 лв.
и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. На 08.03.2024 г. е бил
получен отказ от страна на ответното дружество да заплати претендираните
суми. С оглед гореизложеното моли съдът да осъди ответника да заплати
сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от 4226,82 лева,
представляваща половината от изплатено от „................. застрахователно
обезщетение по щета № 67012301270, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане на вземането, както и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
водачът на застраховането при него МПС да има вина за инцидента, а освен
това оспорва извършеното от ищеца плащане. Твърди, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на застрахования при ищеца автомобил, поради
управлението му с несъобразена скорост, както и поради неспазване на
1
необходимата дистанция, с което нарушила разпоредбите на чл. 20, 21 и 23 от
ЗДвП. На следващо място счита, че искът е предявен в завишен размер. С
оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
Правна квалификация:
Предявен е осъдителни иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е. противоправно деяние, което
да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и
същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на
ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже,
че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за извършеното плащане на
застрахователното обезщетение.
В тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените
факти, е да докаже направените в отговора на исковата молба възражения, че
инцидентът е настъпил по вина на водача на застрахования при ищеца
автомобил, както и че е погасил претендираното вземане.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба
писмени доказателства и снимков материал, тъй като са допустими, относими
и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото.
Допустимо и относимо е искането за допускане на САТЕ от страна на
ищеца, като вещото лице следва да отговори и на въпросите посочени в
отговора на исковата молба.
Искането на ищеца и ответника за допускането на разпит по един
свидетел на всяка от страните при режим на призоваване е относимо и
допустимо и следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на
ищеца да представи снимки в по-добро качество, доказателства за
извършеното застрахователно обезщетение, както и подписана
застрахователна полица. Искането следва да бъде без уважаване, доколкото
снимките са в достатъчно добро качество, доказването на извършеното
плащане в тежест на ищеца и той следва да прецени какви средства да
представи, а по отношение на застрахователната полица същата е
представена, а относно нейната доказателствена стойност съдът ще се
2
произнесе в решението по същество.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.03.2025 от
10:00ч. за която дата и час:
Да се призоват страните, като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства, както и представените снимки.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши необходимите справки, да отговори на всички формулирани
въпроси в исковата молба и в отговора- като ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит в размер 600 лв. - от които 200 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок и 400 лв. вносими от ответника в едноседмичен срок. ПРИ
НЕВНАСЯНЕ на депозита в срок съдът ще отмени определението си в тази
част.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., тел.................. В призовката до него
да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от
една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез
разпит на свидетеля С. Т. Д., която да бъде призована от : гр. С. тел: ...............
при депозит в размер на 50 лв., вносим от ищеца. ПРИ НЕВНАСЯНЕ на
депозита в срок съдът ще отмени определението си в тази част.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез
разпит на свидетеля М. Г., която да бъде призована от: гр. В. при депозит в
размер на 100 лв., вносим от ответника. ПРИ НЕВНАСЯНЕ на депозита в срок
съдът ще отмени определението си в тази част.
ДА СЕ НАПРАВИ СЛУЖЕБНО СПРАВКА ЗА АДРЕСИ И
3
РАБОТОДАТЕЛ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ исканията на ответника по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или
друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба
с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с
оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един
месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено
неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5