№ 30602
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110121689 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.140 и следващи от ГПК, по насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец С. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *********, чрез адвокат С. Д. Г. срещу
ответник М.Т. БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, с
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128 КТ и чл.224,
ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ, и УМ с вх.№ 169952/23.5.2024г.
на ищеца, и отговора на ИМ/ОИМ/ с вх.№ 227944/11.7.2024г. на ответник, и направените от
страните искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с
насрочване.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се
проведе на 18/10/2024г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от настоящото определение в едно с призовката, а на ответника се връчи
препис от отговора на ищеца по насрещния иск.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото съгласно който:
ИЩЕЦЪТ е предявил обективно съединени осъдителни искове, като моли съдът да
1
осъди ответника да му заплати СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1/ 1817,44 лева/лв./ представляваща дължимо трудово възнаграждение по трудов
договор/ТД/ № 121/12.9.2022г. за период 12.9.2022г.-24.10.2022г. ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на искова молба в съда на 15.4.2024г. до окончателното й
изплащане, от които 870,24лв. дължими за месец септември 2022г. и 947,20лв. дължими за
месец октомври 2022г., както и 325,49лв. представляваща сбор от лихва за забава, от които
159,76лв. за период 25.10.2022г.-14.4.2024г. върху сумата 870,24лв. дължими за месец
септември 2022г., и 165,73лв. за период 25.11.2022г.-14.4.2024г. върху сумата 947,20лв.
дължими за месец октомври 2022г., на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД;
2/ 177,60 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск дължим за работен
период 12.9.2022г.-24.10.2022г. по ТД № 121/12.9.2022г.в размер на 3 дни, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на искова молба в съда на 15.4.2024г. до
окончателното й изплащане, както и 30,78 лв. лихва за забава за период 1.12.2022г.-
14.4.2024г., на основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Обстоятелства, от които произтичат исковите претенции: В ИМ ищецът твърди, че
бил назначен при ответник М.Т. БГ ЕООД на длъжност „юрисконсулт“ по силата на трудов
договор за неопределено време № 121/12.9.2022г.
Основното месечно БТВ/брутно трудово възнаграждение/ на ищеца било в размер на
1200лв., за работно време 6 часа, с периодичност на изплащане до 25-то число на следващия
месец и допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година признат трудов
стаж. Ищецът твърди, че изпълнявал съвестно и стриктно трудовите си задължения, но на
24.10.2022г. ТПО било прекратено със Заповед № 23/24.10.2022г. на основание чл.71 КТ - в
изпитателния срок, уговорен в полза на работодателя. В заповедта за прекратяване било
посочено, че на ищец не се дължи изплащането на обезщетения /включително за
неизползван платен годишен отпуск/.
В ИМ е посочено, че на ищец на били заплатени полагащите му се суми за ТВ и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 3 дни, затова подал сигнал до Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.София, като след проверка при ответник било установено, че не е
начислено ТВ за месец октомври 2022г. на ищеца, а за месец септември 2022г. бил получил
възнаграждението си. Ищецът оспорва, че не е подписвал каквито и да било документи за
получено ТВ за септември 2022г.
Ищецът твърди, че месечното му БТВ било 1200лв. основно трудово възнаграждение,
и допълнително възнаграждение в размер на 3,6%, равняващо се на 43,20лв. или общо
месечно трудово възнаграждение в размер на 1243,20лв.
Работните дни за месец септември 2022г. са 20 /двадесет/, което означава, че
дължимото ТВ за работен ден е 62,16лв. Ищецът е работил 14 работни дни от месеца и
общото му дължимо ТВ за м.септември 2022г. е 870,24лв. Работните дни за м. октомври
2022г. са 21, което означава, че дължимото ТВ за работен ден се равнява на 59,20лв. Ищецът
е работил 16 работни дни от месеца и дължимо ТВ за м.октомври 2022г. е 947,20лв.
2
Уговореният в ТД платен годишен отпуск е в размер на 25 работни дни, като за
период 12.9.2022г.-24.10.2022г. ищецът не е използвал нито един ден платен годишен отпуск
и му се дължи обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за 3 работни дни, съответстващи на
отработения период.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова
молба, като се присъдят сторените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна е подал ОИМ с вх.№ 227944/11.7.2024г., с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва, че ищецът не се е
явил на работа нито ден през м.октомври 2022г. поради което й в отчетната форма за
явяване/неявяване за месец Октомври 2022г. е отразено, че ищецът бил в самоотлъчка.
Оспорва се, че ищец няма отработен пълен месец, за да му се полага платен годишен отпуск.
За м.септември 2022г. било изплатено ТВ в размер на 651,82лв., което е отразено в Платежна
ведомост за м.септември 2022г., където ищец положил подпис срещу получената сума. За
м.октомври 2022г. ищецът нямал реално отработени дни.
Оспорва се, че ищецът е разписал платежната ведомост за заплатите на дружеството
за м.септември 2022 г. и е получил в брой сумата от 651,82лв.
Оспорва се твърдението на ищеца, че му се дължи допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време, т.нар. „клас“, защото той не е представил при
постъпването си на работа трудова книжка или служебна такава, въз основа на
отразяванията, в която да бъде зачетен и начислен допълнително възнаграждение за
прослужено време, затова в трудовия договор е записано трудов стаж - 0 години, 0 месеца и
0 дни. Оспорва се също така, защото за да се начисли допълнително възнаграждение за
прослужено време ищецът е следвало да има отработен пълен месец в дружеството съгласно
утвърдените в дружеството Вътрешни правила за работната заплата - чл. 7, ал.1, т. 4, които
са представени с ОИМ. Съгласно цитираната разпоредба допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително
отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време
само по основното трудово правоотношение. Ищецът нямал отработен пълен месец в
дружеството-ответник, затова не може да претендира заплащане на допълнително ТВ за
м.септември 2022г., а за м.октомври 2022г. изобщо не е полагал труд при ответник.
Оспорва се, че не се дължат сумите по главните искове, затова не се дължат
претендираните лихви за забава и законната лихва след подаване на ИМ в съда.
Посочва се, че Дирекция „Инспекция по труда“-гр.София е извършила проверка по
сигнал на ищеца, но не са констатирани нарушения на трудовото законодателство.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете с присъждането на сторените в
делото разноски.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.128
КТ и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е между страните – че е било налице трудово правоотношение между
3
тях, което е прекратено на 24.10.2022г.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които произтичат
правата й, а именно:
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ:
В тежест на ищеца е да установи, че размерът на дължимото трудово възнаграждение
за процесния период, както и падежа на вземанията.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му и да установи твърдението си, че трудовите
възнаграждения на ищеца за процесния период са изплатени или не се дължат.
По иска по чл.224, ал.1 КТ:
В тежест на ищеца е да установи размерът на брутното трудово възнаграждение,
получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото на представените писмени
документи с ИМ и ОИМ.
ДОПУСКА издаване на поисканото с ИМ от ищец СУ, като му указва в 5-деневен
срок от уведомяване за о.с.з. с призовката да представи писмен проект на СУ в 2
идентични екземпляра за снабдяване със заключението на Дирекция „Инспекция по
труда“-гр.София след извършена проверка по сигнал на ищец, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за представяне на цялата преписка, доколкото не е необходима.
ДОПУСКА по искането на ответник за ангажиране на разпит на един свидетел за
о.с.з. при режим на водене за о.с.з. за установяване на фактите дали ищеца е присъствал на
работа през октомври 2022г.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази
възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
4
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и
бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред
спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата
страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може
да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им помогне
при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на
Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПЕРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5