РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от КР. Г. ХР. с ЕГН **********, въззивна жалба, е Решение №
.../05.08.2021г. по гр.д. № 1832/2021г. по описа на РС - В.Т., с което първоинстанционният
съд е оставил без уважение молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие,
подадена на основание чл. 4 във вр. с чл.8, т.1 ЗЗДН, съдържаща твърдение за упражнено
срещу въззивната страна от нейния баща Г. ХР. ИЛ. с ЕГН **********, домашно насилие по
см. на чл.2, ал.1 ЗЗДН. С решението си, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН,
първоинстанционният съд е осъдил въззивната страна да заплати и разноските в
производството по молбата за налагане на мярка за защита от домашното насилие.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за
отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение. Наведени са доводи
/оплаквания/ за неправилност на първоинстанционното решение, състояща се в процеса на
анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Поддържа, че по отношение на
приложената като писмено доказателство в производството, декларация от пострадалото
лице по чл.9, ал.3 ЗЗДН, не съществуват нормативно въведени реквизити, за да може да
обуслови приложението на разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, както и че подадената от нея
молба, изпълва изцяло нормативно определеното в чл.9 ЗЗДН, съдържание / изискване за
посочване на дата, място, начин и в какво се състои актът на упражнено насилие/. Твърди,
че по делото са събрани и други писмени доказателства /образувана полицейска преписка и
докладна записка на служител; протокол за отправено предупреждение по ЗМВР и др./, в
които се съдържат данни за осъществен спрямо нея, акт на домашно насилие, като по
отношение на същите, съдът е допуснал неправилен доказателствен анализ. Твърди, че
1
първоинстанционният съд не е взел предвид обясненията на въззиваемата страна за
осъществено физическо въздействие спрямо нея, както и че неправилно е анализирал
обстоятелството, че е отказала медицинска помощ непосредствено след твърдяното
осъществяване на акт на домашно насилие /физическо посегателство/, а едва в рамките на
относително продължителен период след това /близо един месец/, е била освидетелствана от
медицинско лице. Излага съображения, че събраните по делото гласни доказателства,
първоинстанционният съд не е следвало да кредитира като обективни в достатъчна степен,
тъй като изхождат от лице, с което въззивната страна е водила производство за предоставяне
упражняването на родителски права върху тяхното общородено дете.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител - адв. П. СП. ИВ., която от името на
жалбоподателката изразява становище, че изцяло поддържа доводите в подадената въззивна
жалба, подробно изложени по-горе. Претендира се присъждане на сторените по настоящото
производство, разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Представя и списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и със своя процесуален
представител - адв. К.М., който от името на доверителя си изразява становище за правилност
на първоинстанционния съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд правилно е
анализирал събраните писмени и гласни доказателства и в тази връзка, актът му следва да
бъде изцяло потвърден. Претендира присъждане на разноски в полза въззиваемата страна,
като представя и списък.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, на което принадлежи
правото на обжалване, тъй като е страна по делото /чл.26, ал.1 ГПК/, поради което е
процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на жалбата. Последната отговаря и
на изискванията за редовност по съдържание и приложения /копие за насрещната страна/.
Препис от жалбата, на основание чл.17, ал.1 ЗЗДН, е връчен на другата страна на
30.08.2021г., която в законоустановения срок, чрез своя процесуален представител адв. К.М.
- ВТАК, е изразила своето становище по отношение на така подадената въззивна жалба,
считайки я за изцяло неоснователна.
По така наведените оплаквания с подадената въззивна жалба, настоящата съдебна
инстанция намира, че същите се явяват неоснователни. На първо място, правилно
първоинстанционният съд е приел, че представената, ведно с подадената молба за налагане
на мерки за защита, декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, е бланкетна, т.к. разпоредбата на чл.13,
ал.3 ЗЗДН, не би могла да намери приложение в настоящата хипотеза.
По отношение на твърденията на въззивната страна, че първоинстанционният съд
неправилно е осъществил доказателствен анализ, на събраните и приложени в хода на
извършената непосредствено след подаването от нейна страна на сигнал за осъществено
спрямо нея в дома на баща й /въззиваемата страна/ - акт на домашно насилие, данни от
служителите на РУ на МВР, съдържащи се в докладна записка, снети сведения и пр.
писмени доказателства, приобщени в хода на първоинстанционното производство, като
неправилно не ги е кредитирал като изцяло достоверни в тази тяхна част, настоящата
съдебна инстанция счита, че така изложените оплаквания са неоснователни. Действително
по делото са налице писмени доказателства, отразяващи извършената полицейска проверка
по подадения от въззивната страна, сигнал за осъществен спрямо нея акт на домашно
насилие от страна на въззиваемия, като същите са допуснати и приобщени към
2
доказателствената съвкупност в хода на производството пред първата инстанция. В тази
връзка, първоинстанционният съд е включил в своя доказателствен анализ и съображения
досежно последните. Същите правилно не е следвало да бъдат кредитирани в частта си
относно обстоятелствата във връзка с твърдяния за осъществен акт на домашно насилие, най
- малкото поради обстоятелството, че възпроизвеждат твърденията на страните по
производството, отразени от служителите на МВР, осъществили проверката на място. В
тази своя част, процесните писмени доказателства, се явяват официални свидетелстващи
документи, защото отразяват фактите, но не чрез непосредствено придобитите впечатления
относно спорните факти от органите на МВР, а чрез косвеното им възпроизвеждане по
твърдения на страните. Още повече, че същите писмени доказателства са събирани за целите
на друго производство, а именно - по тях е била образувана прокурорска преписка №
4405/2021г. по описа на ВТРП, и макар и надлежно приобщени за целите на настоящото
производство, правилно първоинстанционният съд е приел, че с по-голяма доказателствена
стойност следва да се ползват писмените и гласните доказателства, събрани в хода на
гражданското съдопроизводство.
Не следва да бъдат споделени като основателни и съображенията на въззивната страна, че
пъвроинстанционният съд неправилно е счел, че представеното медицинско свидетелство не
отразява трваматични увреждания, които по своя хактер и давност от датата, на която се
твърди, че е осъществен акт на домашно насилие спрямо нея, да са в причинна връзка и да
се явяват последица именно от твърдяното за осъществено, физическо насилие.
Представеното медицинско свидетелство по никакъв начин не отразява физически
увреждания, които да съвпадат с посочения механизъм на твърдяното за осъществено
спрямо въззивната страна, физическо посегателство, поради което изложеното в него се
явява в противоречие със собствените й твърдения.
Като е анализирал подробно събраните в хода на производството пред себе си, писмени
доказателства, касаещи личността на въззиваемата страна, в т.ч. е придобил непосредствена
представа за качествата на същата чрез дадените лично обяснения, съпоставяйки ги с
останалите гласни доказателства, съдържащи данни относно личността на въззивната страна
и отношенията на последната спрямо най-близкото й обкръжение и семейната й среда, като
правилно е кредитирал последните, първоинстанционният съд е заключил, че в настоящата
хипотеза липсва упражнен акт на домашно насилие спрямо въззивната страна. Настоящата
съдебна инстанция счита, че изводът, до който е достигнал първоинстанционният съд,
анализирайки събраните доказателства, е правилен и законосъобразен, поради което
постановеният съдебен акт следва да бъде оставен в сила изцяло.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените и доказани в настоящото
производство разноски, а именно заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. /петстотин лева/.
Предвид горното и на основание чл.17, ал.5 и ал. 6 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно Решение № ...05.08.2021г. по гр.д. № .../2021г. по
описа на РС - В.Т. с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за
налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена от КР. Г. ХР. с ЕГН
**********, на основание чл. 4 във вр. с чл.8, т.1 ЗЗДН, съдържаща твърдение за упражнено
срещу нея от страна на баща й Г. ХР. ИЛ. с ЕГН **********, домашно насилие по см. на
чл.2, ал.1 ЗЗДН.
3
ОСЪЖДА КР. Г. ХР. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Г. ХР.
ИЛ. с ЕГН **********, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, съставляваща сторените разноски
по настоящото производство /заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4