№ 532
гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500952 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 20246/14.08.2025 г., подадена от
М. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 42,
чрез назначения й особен представител адв.Т., със съдебен адрес
гр.Благоевград, ул.„***“ № 43Б, ет.2, срещу Решение № 625/21.07.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 1243/2024 г. по описа на РС – Благоевград, с което
съдът е признал за установено по отношение на М. Г. Н., с ЕГН **********,
че дълги на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
48/16.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 73/2024 г. по описа на РС-Благоевград: а именно:
1/ сумата от 55.07 лв., дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер 359897*** от 10.12.2021 г., дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) за период от 10/12/2021 г. до 31/12/2022 г.; 2/ сумата
1436.03 лв., представляваща дължими лизингови вноски за период от
01/11/2021 г. до 31/03/2022 г. по договор за лизинг от 10.12.2021 г. за LAPTOP
HP Pavilion 15.6 EG0034NU Silver; 3/ сумата от 299.47 лв., дължими по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер 359*** от 04.03.2021 г., дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) за период от 01/11/2021 г. до 31/02/2022 г.; 4/ сумата
от 1663.84 лв., дължими лизингови вноски за период от 01/11/2021 г. до
1
31/03/2022 г. по договор за лизинг от 04.03.2021г. за APPLE iPhone 12 Pro Max
256GB Silver; 5/ сумата от 51.00 лв., дължими лизингови вноски за период от
01/11/2021 г. до 31/03/2022 г. по договор за лизинг от 04.03.2021г. за Базови
аксесоари (с месечна вноска 3.40 лв.); 6/ сумата от 3.35 лв., дължими
лизингови вноски за период от 01/11/2021 г. до 30/11/2021 г. по договор за
лизинг от 04.12.2019 г. за базови аксесоари (с месечна вноска 3.35 лв.); 7/
сумата 93.98 лв., дължими лизингови вноски за период от 01/11/2021 г. до
31/12/2021 г. по договор за лизинг от 24.01.2020 г. за APPLE WATCH S5 44
GOLD SAND SPORT BAND; 8/ сумата от 47.98 лв., дължими за
застрахователни вноски за период от 01/03/2022 г. до 30/04/2022 г. по
застрахователна полица от 04.03.2021 г. за застраховка на устройство
„смартфон протект“; 9/ сумата 31.74 лв., дължими по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 359895*** от 04.03.2021 г., дължими за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период от 01/11/2021 г. до
31/02/2022 г.; 10/ сумата от 34.77 лв.. дължими по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 04.03.2021г., дължими за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период от 01/11/2021 г. до
31/02/2022 г.; 11/ сумата от 83.07 лв., дължими по допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
25.5.2021г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) за период от 20/11/2021 г. до 19/02/2022 г.; 12/ сумата от 133.34 лв.,
дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 25.5.2021 г., дължими за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период от 20/11/2021 г. до
19/02/2022 г., ведно със законната лихва върху всички суми от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането. С решението в тежест на въззивника
са поставени и разноските в исковото и заповедното производство.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Благоевград
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необосновано, както и в противоречие е
константната съдебна практика.
Правят се оплаквания, че са нарушени процесуалните правила, тъй като
Районен съд - Благоевград не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и наведени от ответника възражения.
Освен това се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е
постановено по недопустим иск. В тази насока въззивникът се позовава на
съдебната практика, която приема, че нормата на чл.130 от ГПК задължава
съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на
отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска,
включително и за правния интерес от търсената съдебна защита. Обръща се
внимание, че това задължение съществува не само на етапа проверка на
исковата молба, но и в по-късен етап в процеса.
2
В подкрепа на твърденията си сочи, че за да се приеме предявения иск
за допустим, следва да е налице валидно издадена заповед за изпълнение от
заповедния съд /в случая по реда на чл. 410 ГПК/, която е постановена въз
основа на допустимо и редовно заявление по чл. 410 от ГПК. Обяснява се, че
такова е заявление, което отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.З и
чл.128, т.1 и 2 ГПК, а в случая, според въззивника, това не е изпълнено.
Подчертава се и задължението на съда да остави без движение заявлението и
да даде указания на заявителя да отстрани нередовностите в
законоустановения срок.
Отделно от това се поддържа становище за нередовна искова молба, по
която се е произнесъл първоинстанционния съд. В тази насока се твърди, че в
обстоятелствената част на исковата молба е заявено, че „длъжникът не е
изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са
прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД“, от което не може да се
установи за кои от всички договори, изброени в исковата молба, се има
предвид това т.нар. „едностранно прекратяване“ и дали това прекратяване
представлява всъщност предсрочно прекратяване на съответните договори.
Отбелязва се и че за нито едно от претендираните вземания не е посочен
падеж, като е недопустимо това да бъде извличано по тълкувателен път.
Във въззивната жалба са изложени и доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Заявява се, че РС неправилно е интерпретирал
приетото заключение по съдебно-графическата експертиза, от което се
установявало, че някои от положените под договорите и споразуменията към
тях подписи, не са на въззивника. С оглед на това се прави заключение, че те са
сключени при липса на съгласие.
Обръща се внимание и на договорите за лизинг, които според
въззивника противоречат на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като са написани на
изключително сложен и неразбираем за средния потребител език, а и шрифта
им, както и този на ОУ и на застрахователния договор, е с размер по-малък от
12. По отношение на ОУ пък се сочи, че липсват доказателства да са приети от
въззивника и/или да са публикувани на интернет страницата на мобилния
оператор съобразно чл.230 от Закона за електронните съобщения/, поради
което въззиваемата страна не може да се позовава на тях.
С въззивната жалба се оспорва въззивника да е използвал която и да е от
мобилните услуги, въведени в исковата молба, като се оспорва извода на РС-
Благоевград, че представените от мобилния оператор частни документи -
фактури и разпечатки, представляват достатъчни доказателства за
установяване доставката на мобилни услуги.
По тези съображения, от въззивния съд се иска да прекрати
производството по делото поради недопустимост на предявените искове, а в
условията на евентуалност – да отмени обжалваното решение на РС-
Благоевград.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна „Йеттел
3
България“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като неообснована и недоказана.
Според въззиваемия, първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
валидно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 73/2024 по описа на РС - Благоевград,
респективно са спазени разпоредбите на чл.415, ал.1, т.2 и чл. 422 от ГПК. С оглед на това се
поддържа становище, че исковото производство е допустимо като образувано при наличие
на всички абсолютни процесуални предпоставки.
Изложените във въззивна жалба възражения се определят като бланкетни, като се
сочи, че за нито едно от тях не са представени факти и обстоятелства, които да ги
установяват по категоричен начин. Отбелязва се, че въпреки че въззивникът твърди
неправилност на съдебното решение, той не посочва конкретно нарушение на материалния
закон или на съдопроизводствените правила, от които да става ясно в какво се състои
порочността на обжалвания акт.
Подчертава се правото на съда да оценява доколко информацията, която се съдържа в
съответното доказателствено средство, отговаря на истината, т.е. на това, което
действително се е случило. Цитира се принципът, закрепен в чл.12 на ГПК, който гласи, че
съдът преценява достоверността на доказателствата и доводите на страните по свое
вътрешно убеждение.
Според въззиваемия, съдът е спазил всички изисквания на закона
относно преценката на доказателствата, като е взел становище по наведените
твърдения и възражения от двете страни и ги е съобразил с оглед на събраните
по делото доказателства.
По същество се твърди, че въззиваемия има право да прекрати
едностранно процесните договори при липсата на плащане на задълженията
на въззивния в продължение на 3 месеца. Прави се анализ на редакцията на
чл.19б ОУ, съотнесен към съдържанието на чл.19в ОУ, които дават основание
в първата хипотеза прекратяване на договора да се извърши без едномесечно
писмено предизвестие.
Отделно от това се сочи, че от заключението по съдебно-графическата
експертиза се установява, че именно въззивникът е положил подписите под
договорите и споразуменията към тях, поради което е обвързан с
предвидените условия за съществуване и прекратяване на правоотношенията.
По отношение потреблението на телекомуникационни услуги, се сочи,
че то се установява от представените фактури, които отразяват дължимите
месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнително пакети) и
потребление на мобилни услуги и няма как да се генерират без достъп до
телекомуникационната мрежа. Според въззиваемия, те се издават автоматично
от лицензирана модулна система за бизнес решения и по съществото си
представляват електронен документ.
От въззивния съд се иска да остави въззивната жалба без уважение, като
потвърди обжалваното решение на РС-Благоевград като валидно, правилно,
обосновано и законосъобразно.
4
В съдебно заседание, въззивницата се представлява от назначения й от съда особен
представител. Ответникът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на решението,
следва да се отбележи, че по начало недопустимо е решение, което не отговаря на
изискванията, при които спора по делото може да се реши по същество - постановено е при
липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при
липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено
решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била
недопустима или просрочена. Никоя от тези хипотези не е налице в случая.
Изложените от мобилния оператор факти, на които основава претенциите си са ясно и
недвусмислено заявени, както в заповедното, така и в исковото производство. Въззиваемият
се е позовал на едностранно предсрочно прекратяване на договорите, предмет на спора,
поради неизпълнение на задълженията на абоната да заплаща задълженията си в уговорения
срок, като е цитирал приложимите разпоредби от ОУ – съответно чл.11, ал.1 за договорите за
лизинг и чл.19б за договорите за мобилни услуги. Действително, не е посочен падежът на
задълженията, но това не пречи на абоната да организира защитата си, в частност да
извърши преценка за релевиране на възражение за погасяване на претенциите по давност,
доколкото, видно от данните по делото, задълженията произтичат от договори, всички
сключени в период по-кратък от 3 години преди момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от който
момент на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, се прекъснва давността.
Ето защо, настоящият състав намира, че с подаденото заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и подадената впоследствие искова
молба, предметът на спора е ясно очертан, като същият е съобразен от РС, който в
решението си се е произнесъл именно по въведените факти и обстоятелства, съответно
завените с оглед на тях искания.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до
5
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените
с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да
посочи следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от
ЗЗД.
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 73/2024 г. по описа на РС-Благоевград, е
видно, че въз основа на подадено от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, заявление, на
16.01.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 48 срещу М. Г. Н., ЕГН **********, за процесните суми, предмет на специалния
установителен иск по гр.д.№ 1243/2024 г. по описа на РС-Благоевград. С постановено на
същата дата разпореждане № 117, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта му
относно заявените претенции за неустойки за предсрочно прекратяване на услуги,
представляващи три стандартни месечни такси от съответния абонамент и претенции,
представляващи част от разликата на предоставени мобилни устройства без абонаментен
план и преференциалната цена по сключен договор.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в
НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът с
разпореждане от 08.04.2024 г. е дал указания на заявителя да предяви иск.
При тези данни съдът приема, че ищецът /въззиваем в настоящето производство/ е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
Въззиваемият претендира установяване спрямо въззивницата наличието на
задължения, произтичащи от доставени, но незаплатени електронни услуги, както и
предоставени стоки на изплащане.
В случая съдът намира, че безспорно се установи, че страните са обвързани от
множество облигационни правоотношения, в частност по тези, на които мобилният оператор
основава претенциите си - договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897*** от
10.12.2021 г., по договор за лизинг от 10.12.2021 г. за LAPTOP HP Pavilion 15.6 EG0034NU
Silver; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
6
359*** от 04.03.2021 г., договор за лизинг от 04.03.2021 г. за APPLE iPhone 12 Pro Max
256GB Silver; договор за лизинг от 04.03.2021 г. за Базови аксесоари; договор за лизинг от
04.12.2019 г. за базови аксесоари; договор за лизинг от 24.01.2020 г. за APPLE WATCH S5 44
GOLD SAND SPORT BAND; договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895*** от
04.03.2021 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 04.03.2021 г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 25.5.2021 г.,допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 25.5.2021 г. Освен това е сключена застраховка, по
която се дължат и застрахователни премии.
Възраженията на въззивницата, че тя не е подписала и приела общите условия на
мобилния оператор са неоснователни. Видно от заключението по допусната и приета от РС
съдебно-графическа експертиза, представените от ищеца в първоинстанционното
производство документи /договори, допълнителни споразумения, анекси и т.н./, са
подписани от М. Н., с изключение на съгласието за активиране на услугата „онлайн защита“
по заявление за активиране/деактивиране на услуга от 10.12.2021 г. /л.134 – гръб/, както и на
дадено съгласие за обработка на лични данни по договор за мобилни услуги от 04.03.2021 г.
/л.158-гръб/. Обстоятелството дали на другите документи въззивницата е изписала името си
собственоръчно е иревентно за обвързването й с клаузите в съответния документ.
В този смисъл не е налице нищожност на договорите на основание липса на съгласие.
Не може да се приеме, че е допуснато и нарушение на ЗЗП и ЗПК. От една страна по делото
не е установен размера на шрифта на процесните договори за лизинг, в частност, че той не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, каквото оплакване е направено от
въззивницата. От друга страна, изискването за размера на шрифта не е самоцелно, а
свързано с изискванията за яснота и информираност на потребителя. Съдът намира, че в
случая от всички данни по делото може да се направи обоснован извод, че въззивницата е
запозната с условията по договорите, които е сключила, като индиция за това е броя и
периодичността на облигационните отношения, в които тя влиза с мобилния оператор.
Дори и да беше установена недействителност на някои или на всички договори,
предмет на спора, то това е ирелевантно за крайния изход на делото, тъй като в случая се
претендира единство стойността на предоставените услуги и стоки, която остава дължима и
при нищожност на договора /по арг. от чл.23 от ЗПК/. Не са налице съпътстващи задължения
/лихви, неустойки и др./, чиято дължимост да бъде отречена при недействителност на даден
договор.
Относно потреблението на мобилни услуги, за което се възразява във въззивната жалба,
следва да се посочи, че доколкото вземанията на въззиваемата страна са формирани от
месечните абонаменти такси по процесните договори, без да се надвишават включените в
тях пакети /брой минути разговори, съобщения, интернет трафик и т.н./, то ирелеванто е
дали и колко точно потребление е реализирала въззивницата.
Ето защо, въззивният съд приема, че решението на РС-Благоевград е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
7
При този изход на спора, право на разноски има единствено въззиваемата страна,
каквото искане е направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК с
молба от 02.10.2025 г. Единственият разход, който се претендира е заплатен депозит за
особен представител на въззивницата в размер на 693.36 лв. Същият следва да бъде
поставен изцяло в тежест на М. Н..
Предвид обстоятелство, че за въззивното производство не е заплатена държавна такса
при наличие на предпоставките на чл.83, ал.1, т.5 от ГПК, същата следва да бъде събрана по
реда на чл.78, ал.6 от ГПК от въззивницата съобразно изхода на спора. Конкретният размер
на таксата от 312.00 лв., съдът определи при приложение на чл.72 вр. чл.69, ал.1, т.1 от ГПК
вр. чл.18, ал.1 вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 625 от 21.07.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1243 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА М. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград,
ул.„***“ № 42, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, ***, сграда 6,
сумата от 693.36 лв., представляваща направени от последното разноски
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград,
ул.„***“ № 42, да заплати по сметка на Окръжен съд-Благоевград сумата от
312.00 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8