ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 22.01.2018г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и втори януари 2018г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №6815 по описа за 2017
година:
Предявена е искова молба от
Юлиана П.Д. против „ФИНАНС ГРУП
Ответникът ФИНАНС ГРУП
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе
делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба и отговора на
ответника писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането на
ищеца по чл.183 ГПК, както и искането на ответника за допускане на гласни
доказателства относно посочените обстоятелства.
Съдът счита, че следва да
изиска и приложи към делото ч.гр.дело №5370/2016г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Следва да бъде указано на
страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната
страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да
твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен
ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните документи: Договор за заем от
24.03.2016г. – екземпляр на ищеца, запис на заповед от 24.03.2016г., копие от
възражение по ч.гр.дело №5370/2016г. на РС Ст.Загора, извлечение от ТР, Договор
за заем от 24.03.2016г., екземпляр на ответника, разписка от 24.04.2016г.
На основание чл.183 ГПК
ЗАДЪЛЖАВА ответника за с.з. да представи в оригинал разписката от 24.04.2016г.,
като го предупреждава, че в противен случай преписа ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
ДОПУСКА събирането на
гласни доказателства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира такива за
съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ към
делото ч.гр.д.№5370/2016г. по описа на Старозагорски районен съд.
УКАЗВА на ищеца за съдебно
заседание да представи удостоверение за
наследници на Б.Д.Д..
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът Юлиана П.Д. твърди в исковата си молба, че в нейна полза по
реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №5370/2016г. /арх. № 4590/2017 г./ била
издадена заповед за изпълнение за парично задължение въз основа на документ
№3337/01.12.2016 г. срещу длъжника „ФИНАНС ГРУП
На
11.12.2017 г.
получила съобщение, че на основание чл.414 от ГПК, длъжникът е възразил срещу
посочената заповед за изпълнение, поради което предявява настоящия иск.
Заявява,
че през месец март
Посочените
факти, включително и получаването на посочената сума не се оспорвали от
ответника, съгласно становището му, изразено в повторното му възражение по
чл.414 ал.ІІ от ГПК от 02.11.2017г., приложено към ч.гр.д.№ 5370/2016 г. /арх.
№ 4590/2017 г./ на PC гр.Ст.Загора,
поради което ищецът счита, че по смисъла на чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК, те са
признати от него и не се нуждаят от доказване.
Падежът
на посоченото изпълнение на паричното задължение изтекъл отдавна и ответника не
пожелал да го изпълни доброволно .
Моли
съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че
същият дължи на Юлиана П.Д., сумата от 2500 евро, представляваща даден и
невъзстановен заем, законната лихва върху тези суми от датата на падежа на това
задължение - 24.04.2016 г. до окончателното изплащане на посочената сума. Претендира направените по
настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът „ФИНАНС
ГРУП
Заявява,
че правоотношението, от което ищцата претендира права, е погасено чрез
изпълнение в пълен обем и това е станало на титуляра на правото и наследодател
на ищцата Б.Д.Д., много време преди ищцата да инициира заповедното
производство.
Сочи,
че не оспорва следните факти и обстоятелствата, които счита, че не се нуждаят
от доказване: Не оспорва, че между „ФИНАНС ГРУП 1" ООД и Б.Д.Д. /праводател
на ищцата/, на 24.03.2016г. възниква правоотношение по договор за заем, при
който Б.Д.Д. предоставя на „ФИНАНС ГРУП 1" ООД, чрез пълномощника адвокат
Илчо Тенев Илев, заем в размер на 5000 евро в срок до 24.04.2016г. Не оспорва
също, че във връзка с така възникналото правоотношение по договор за заем между
страните е съставен упоменатия в чл.З на договора за заем запис на заповед от
дата на 24.03.2016г., същата дата като договора за заем, за същото задължение
от 5000 евро и със същия падеж от 24.04.2016г.
Заявява,
че на падежа 24.04.2016г., предоставената в заем сума от 5000 евро е била
върната на заемодателя Б.Д.Д., като за изпълнението на това задължение за
връщане е съставена разписка за получена сума от 24.04.2016г. Тъй като Б.Д.Д. починал само
няколко месеца след тези събития, то предполага, че неговата съпруга и настояща
ищца Ю.П.Д. не е била в течение на така погасеното чрез изпълнение
правоотношение и вероятно е останала с впечатление, че задължението е висящо и
неизпълнено. Съгласно съдържанието на разписка от 24.04.2016г. в същата изрично се цитирало, че сумата от 5000 евро се
предоставя в изпълнение на задължението за връщане на даден заем по договор за
заем от 24.03.2016г., което уточнение не оставяло съмнение, че така върнатата
сума е именно в изпълнение на задължението по договора за заем от 24.03.2016г.
предоставения заем от 5000 евро да бъде върнат до 24.04.2016г.
Тъй
като задължението е изпълнено преди завеждането на заповедното производство, то
самото заповедно производство се явявало неоснователно инициирано, съответно неоснователна
се явявала и исковата молба. Моли съда да приеме, че установителния иск, целящ
да установи съществуването на едно облигационно задължение, което е било
изпълнено приживе на титуляра, се явява неоснователен . Претендира направените по
делото разноски.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№5370/2016г. описа на Старозагорски районен съд,
съществува. Ищеца следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 20.02.2018г.
от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения
отговор на ответника и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: