Р Е Ш Е Н И Е
№ 907
гр. Пловдив, 29 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т.К.А и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 534 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Н.Д.Д., ЕГН ********** *** против Решение №260122 от
25.01.2021 г., постановено по АНД № 6099/2020г. по описа на Районен съд -
Пловдив, ХXII наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К Електронен
фиш Серия К № 3953787, издаден от ОДМВР- Пловдив, като за административно
нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата
/съкратено ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба в размер на 300 /триста/ лева“.
Касаторът
в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Твърди
се, че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства. Твърди,
че административно наказателната отговорност на дееца е погасена по
давност. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на отменения с него административен
акт. Редовно призован, същият чрез процесуалния си представител адвокат К.
поддържа касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив с писмен отговор взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата, като счита, че тя следва да бъде
отхвърлена, а съдебното решение като законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Редовно призован, не изпраща представител и не взима допълнително отношение по
съществото на спора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба, подадена от Н.Д.Д. срещу процесният ЕФ с искане да
бъде отменен поради съществени нарушения
на административно наказателното производство. Съгласно обстоятелствата,
изложени в обжалвания административен акт по установеното административно
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 28.02.2019 г.
в 12:48 часа в републ.път ІІ-86 км 19+000 в посока гр.Асеновград, при въведено
ограничение на скоростта 60 km/h с пътен знак В 26, като водач на лек
автомобил „Мерцедес Ц 250 БЛУТЕК 4МАТИК“, рег. № ***е извършил
нарушение за скорост, като при разрешена скорост 60км/ч се е предвижвал със
скорост от 93 км/ч и при приспаднат в негова полза толеранс от 3% е налице
превишение от 33 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство с № „11743са“. По делото са представени като доказателства Електронен фиш със
снимков материал, снимков материал от
видеоклип №11743СА/0131350 от 28.02.29 г. с посочени координати,снимков
материал на използваното техническо средство, Удостоверение за собственик на
МПС, удостоверение от регистър на одобрените типови средства за измерване на
БИМ-София №17.09.5126/07.09.2017г., Приложение за удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126, Протокол рег.№1030р-6027/01.03.19г за използвано на 28.02.19 г. на
одобрен тип средство за измерване. Първоначално
ЕФ е бил издаден против О.Д.Д.,
която с Декларация от 09.09.2020 година по чл. 189, ал. 5 от ЗДП сочи, че на
инкриминираната дата в часа на извършване на нарушението лекият й автомобил с
ДК № ***е бил във владение на Н.Д.Д. и е бил върнат на 02,03,2019 г. в 20:00
часа; към Декларацията е представено заверено копие на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на Н.Д.Д.. За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и
категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия
автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което
са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка,
въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност
за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е
приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата възведени с разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното и
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на
атакувания електронен фиш. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи
на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. На първо място липсват доказателства, че към инкриминираната дата собственикът на процесния автомобил не
е бил лицето посочено в първоначалния ЕФ- О.Д.Д..
Досежно възраженията на касатора, че административно
наказателната отговорност на дееца е погасена по давност, съдът го намира за
неоснователно по следните съображения.
С
тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните
нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от
извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са
например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността
в двете ѝ разновидности – давност за преследване, след изтичането на
която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията
си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния
процес, независимо дали имат изрична
уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не
могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на
престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които
нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН),
следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в
административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма
изрична уредба.
В
цитираното постановление се прие още, че пример за такова субсидиарно
приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато
разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно
приложение.
Трайно
установено положение е, че преследвателната давност ограничава във времево
отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната
отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от
деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и
тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност
на дееца с влязъл в сила акт.
Преследвателната
давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.
81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва
наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането
и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.
В
чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват
обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП.
Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни
действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен
за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите
действия на държавата по реализиране на административно наказателната
отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на
наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото
електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след
което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се
приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за
действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден
специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена
давност в размер на 3 години.
В
случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН,
доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида
давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено по-горе
преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на
отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността
на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН,
електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на
електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане
в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата
преследвателна давност по НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно
постановление на ВКС и ВАС.
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на
чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност
в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.
Тъй като процесното
деяние е извършено на 28.02.2019 г., то срокът на обикновената давност е с
продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 година и 6 месеца, с
изтичането на който се погасява и административнонаказателната отговорност,
като компетентният държавен орган губи възможността да реализира което и да
било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение. В
разглеждания казус електронният фиш е издаден на 10.09.2020 г. (съгласно
представената справка), когато
давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен
давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу
жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването
на електронния фиш, което е станало на 11.09.2020 г. Следователно към датата на
връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Поради това в разглеждания
случай не е изтекла обикновената погасителна давност. Следователно не се е погасила административнонаказателната
отговорност на дееца.
С голед изхода на
спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за
тяхното присъждане. Същите следва да се поределят на осн. чл.65 ал.5 ЗАНН, във
врз чл.37 ал., ЗПП вр чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в
минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид на изложеното
и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №260122 от 25.01.2021 год., постановено по АНД № 6099/2020 година по
опис на Районен съд – Пловдив- ХXII н.с.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на Областна дирекция на МВР-град
Пловдив сумата от 80.00 / осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.