РЕШЕНИЕ
№ 2143
гр. Бургас, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120104151 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на И. М. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ....................................., чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л. с №..........................,
служебен адрес ..................................., против „Макроадванс“ АД, ЕИК ........................, със
седалище и адрес на управление: ................................., с която се иска да бъде прогласен за
нищожен договор за потребителски кредит №................. от 22.07.2024 г., сключен между
страните, поради противоречието му със закона - неточно посочения в него ГПР.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2024 г. между ищцата и ответника е сключен
договор за паричен заем, с който на длъжника бил предоставен кредит, при следните
параметри: 2,200.00 лева главница; - 36.99% годишен лихвен процент; - 49.65% годишен
процент на разходите; - 24 месечен срок за погасяване; - 3,145.48 лева - обща сума, дължима
от кредитополучателя; - задължение за предоставяне на обезпечение – поръчителство.
Посочва се, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност
на клаузата на договора, с която се иска предоставяне на обезпечение то длъжника, както и
за нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
закона. Тъй като не е включена при формиране на ГПР се твърди, че е налице заобикаляне
на правилата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че при правилно определяне на компонентите ГПР
ще надхвърли законоустановения максимален размер. Ангажирани са писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенцията се признава и се оспорва отговорността за разноски и техния размер.
Предявеният иск е с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26,
1
ал.1, предл.3 във вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
Процесуалният представител на ищеца моли за постановяване на решение при
признание на иска, в съответствие с направеното от ответника признание.
Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на иска,
както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока, с
протоколно определение в съдебно заседание от 16.09.2025 г., е приключил съдебното
дирене.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Бургаски районен съд намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като с отговора на исковата
молба ответникът е признал иска по основание и размер, признанието изхожда от надлежна
страна, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната
може да се разпорежда. Ето защо съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в
разпоредбата на ал. 3 на чл. 237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се
основава на признанието на иска и предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от делото и предвид факта, че ответникът макар и да е признал иска в
хода на процеса, със свое поведение е дал повод за завеждане на делото, то в негова тежест
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, възлизащи в
размер от 245.54лв. – платена държавна такса. Също така в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна защита, по реда на чл. 38 от Закон за адвокатурата. С оглед направеното от
ответника възражение, съдът намира, че в полза на адвоката следва да се присъдят 400лв.,
които са съобразени с правната и фактическа сложност на спора и признанието на иска и
установените в наредбата минимуми на възнагражденията за адвокатската работа. Не може
да бъде споделено становището на ответника, че не е дал повод за завеждане на иска, след
като не е предприел принудително изпълнение. Фактът, че договорът, който е сключен с
потребителя е нищожен, следва да бъде установен надлежно, за да бъде лишен кредитора от
възможността да претендира вземането, като именно тази възможност поражда правния
интерес у ищеца. След като при сключване на договора икономически по-силната страна –
кредитор е допуснала нарушение на правата на потребителя, то същата следва да понесе и
отговорността за сторените разноски за установяване на тази нищожност, като не са налице
основанията по чл. 78 ГПК за освобождаване от отговорността от заплащане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит №.................
от 22.07.2024 г., сключен между потребителя И. М. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:
....................................., и кредитора „Макроадванс“ АД, ЕИК ........................, със седалище и
адрес на управление: ................................., поради противоречието му със закона за защита на
потребителите и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закон за потребителския кредит.
2
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление: ................................., да заплати на И. М. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ....................................., сумата от 245.54лв. (двеста четиридесет и пет лева и петдесет
и четири стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление: ................................., да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Л. с №..........................,
служебен адрес ..................................., сумата от 400 лв. (четиристотин лева) с ДДС –
представляващи адвокатско възнаграждение определено на основание чл. 38 от Закон за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3