Решение по дело №10010/2014 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 62
Дата: 24 септември 2014 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20144200910010
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 236

 

гр. Габрово, 24.09.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдията Ива Димова търговско дело  № 10 по описа за 2013 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, предявен в законоустановения едномесечен срок.

Предмет на заявената от ищеца УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, чрез пълномощника С.Н.Н. срещу ответниците М.П.Б., ЕГН ***, П.Д.Б., ЕГН ***, с адрес ***, К.П.М., ЕГН ***, Р.М.Б., ЕГН *** и П.П.И М. ООД ***, представлявано от управителя К.П.М. искова претенция е установяване съществуването на вземането  по издадена  по чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение № 331 от 26.07.2013 г. по ч.гр.д. № 290/2013 г. на Дряновски районен съд за сумата от 68 456 лв. главница и 15 399,13 лв. лихва за периода 20.11.2010 г. – 25.07.2013 г., както и сумата от 1677,12 лв.- държавна такса и 1288,56 лв. юрисконсултско възнаграждение, като дължими по договор за банков кредит № 1837/24.04.2007 г. и анекс № 1/11.03.2008 г.; анекс № 2 от 26.02.2009 г.; анекс № 3 от 18.08.2009 г. и анекс № 4 от 08.03.2010 г., по който длъжниците са изпаднали в забава и на основание чл. 17 от договора заявителят е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, като е уведомил за това длъжника с покана за доброволно изпълнение изх. № 0380/09.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2013 г.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са били в договорни правоотношения, възникнали по сключен договор за банков кредит № 1837/24.04.2007 г. и анекс № 1/11.03.2008 г.; анекс № 2 от 26.02.2009 г.; анекс № 3 от 18.08.2009 г. и анекс № 4 от 08.03.2010 г. По силата на сключения договор за кредит сума в размер на 115 000,00 лева е била усвоена изцяло от кредитополучателя П.П.И М. ООД ***. Солидарната отговорност по този кредит между кредитополучателя П.П.И М. ООД *** и солидарните длъжници М.П.Б., П.Д.Б., К.П.М., Р.М.Б. възникнала на основание чл. 122 от ЗЗД.

Към 01.03.2013 г. вкл. е било налице просрочие на дължимите вноски, което съгласно чл. 17 от договора за банков кредит представлява случай на кредит на предсрочна изискуемост. Вземането към банката не е изплатено нито от кредитополучателя, нито от солидарните длъжници, поради това банката е предприела действия за събиране на вземанията си по договора за кредит и анексите към него, като е подала заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Дряновски районен съд. Съдът е уважил искането и е образувано ч.гр.д. № 290/2013 г., по което е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. По заповедното производство е постъпило възражение от длъжниците. Към 01.03.2013 г. включително, пълният размер на задължението, според счетоводните книги на У.Б. АД е следният: 83 855,77 лв., от които 68453,64 лв. – главница и 15399,13 лв. – лихва. Моли да се присъдят направените разноски в настоящата инстанция, в размер на 1677,12 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1288,56 лв. 

Поради подадено в срок от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, за ищецът се е породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземането. Прави доказателствени искания и моли да му се присъдят направените разноски и в настоящото производство.

          Депозиран е писмен отговор само от всички ответници с вх. № 767/05.03.2014 г., с който оспорва предявената искова молба, както по основание, така и по размер. Постъпил е писмен отговор от М.Б. с вх. № 964/18.03.2014 г., в който твърди, че отразената в исковата молба сума не е действителна. Поддържа твърдението си, че заповедта е издадена в разрез с материално правните и процесуалните правила на ГПК. Становището му съвпада с това, което е представено с вх. № 767/05.03.2014 г. Моли да се отхвърли предявения иск и възразяват против размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В допълнителната искова молба от 25.03.2014 г., ищецът оспорва твърденията на ответниците. Изложеното в исковата молба отговаряло на точното състояние на вземането на банката, възникнало с договор за банков кредит № 1837/24.04.2007 г. и анексите към него, по отношение, както на лицата, така и по отношение на размера му. При издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, съдът се е съобразил с извлечението от счетоводните книги, каквото е предназначението им – надлежно удостоверяване на водене на счетоводството на банката по отношение на задълженията, произтичащи и материализирани в основни банкови документи, каквито се явявали договор за банков кредит № 1837/24.04.2007 г., анекс № 1/11.03.2008 г., анекс № 2/26.02.2009 г., анекс № 3/18.08.2009 г., анекс № 4/08.03.2010 г. По отношението на възражението, че физическите лица не отговарят за задължението на дружеството, твърдят, че тяхната отговорност е ангажирана по силата на солидарната отговорност и банката е ангажирала правото си да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, съгласно чл. 122 от ЗЗД. Изискуемостта на процесното вземане е поради изтичане на срока на доброволно погасяване – 01.03.2011 г., а не поради едностранните действия на банката. Ответниците не са посочили точно пороците в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.  Присъденото в изпълнителния лист юрисконсултско възнаграждение е в размерите определението в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 127,11 лв.

В указания срок са постъпили допълнителни отговори на допълнителната исковата молба с вх. № 1398/17.04.2014 г. и вх. № 1444/23.04.2014 г. Отново оспорват твърдяното в исковата молба и становището към нея. Считат, че посоченото от банката задължение не е определено по вид и размер с издадените по реда на чл. 418 от ГПК във вр. чл. 417 от ГПК, постановени ч.гр.д. № 290/2013 г. по описа на ДРС. Твърдят, че във връзка с така сключения договор за кредит заедно с договора и като неразделна част от него е подписан и запис на заповед, а същия не се споменава в представената искова молба. Счита, че записа на заповед обвързва като страни издателя му- дружеството и банката, а не и физическите лица М.П.Б., П.Д.Б., К.П.М., Р.М.Б.. Ответниците поддържат твърдението, че не са налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради редовното погасяване на дължимите по него вноски.  Основателността на тези твърдения следва да бъде разгледана в настоящото производство съгласно т.11а от ТР №4/2013 г. на ОСГТК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

  От приложените писмени доказателства се установява, че между ищецът  и ответното дружество „ПОЛИ ПР и М-П” ООД на 24.04.2007 г. е сключен договор за банков револвиращ кредит № 1837. С него ищецът като кредитор се е задължил да отпусне на „ПОЛИ ПР и М-П”ООД кредит в размер на 115 000,00 лв. със срок на издължаване 20.04.2008 г., при месечни вноски съгласно приложен  погасителен план. Договорът и погасителния план са подписани от ответниците кредитополучател „ПОЛИ ПР и М-П” ООД и солидарните длъжници К.П.М., М.П.Б., Р.М.Б. и П.Д.Б.. С последващи анекси № 1 от 11.03.2008 г., анекс № 2 от 26.02.2009 г., анекс № 3 от 18.08.2009 г. и анекс № 4 от 08.03.2010 г., се е удължил срока на издължаване на кредита, за което са съставени нови погасителни планове.

От приетата  по делото и неоспорена от страните съдебно -счетоводна експертиза се установява, че отпуснатата на ответното дружество сума по процесния договор за банков револвиращ кредит № 1837/24.04.2007 г. е била усвоена изцяло от кредитополучателя до 19.02.2008 г. Извършените плащания по кредита вещото лице е отразило в табличен вид  на лист трети от заключението. Съгласно заключението просрочените суми по преструктурирания кредит  към 26.07.2013 г. са 68 456,64 лв. главница и 15 399,13 лв. лихва.

От събраните по делото доказателства не се установява ответниците да са погасявали изцяло и в срок дължимите по кредита вноски за периода 20.11.2010 г. - 25.07.2013 г. Такива констатации не са направени и от съдебно -счетоводна експертиза.

            С писмена покана за доброволно изпълнение   изх. № 01-0381/09.07.2013 г., ищецът е уведомил кредитополучателя и солидарните длъжници за неизпълнението на договорните им задължения с допуснатото просрочие по договора за банков кредит № 1837/24.04.2007 г. и подписаните последващи анекси, както и за размера на непогасените вноски за главница, лихви, такси към 09.07.2013 г. и че кредитът е  изцяло изискуем, считано от 01.03.2011 г. на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

            По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че след отправяне на поканата ответниците са погасили задълженията си по процесния договор за банков кредит.

От приложеното ч.гр.д. № 290/2013 г. по описа на Дряновски районен съд е видно, че производството по него е образувано по депозирано на 26.07.2013 г. заявление от ищеца  У.Б. АД, *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 418 от ГПК въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. Районният съд е уважил искането и на 26.07.2013 г. е издал заповед, с която е разпоредил ответниците П.П.И М. ООД ***, представлявано от К.П.М., М.П.Б., П.Д.Б., К.П.М., Р.М.Б. да заплати на банката молител сумата в размер на от 68 456,64 лв. главница и 15 399,13 лв. лихва за периода 20.11.2010 г. – 25.07.2013 г., дължими по  договор за банков кредит № 1837/24.04.2007 г. и анекс № 1 от 11.03.2008 г., анекс № 2 от 26.02.2009 г., анекс № 3 от 18.08.2009 г. и анекс № 4 от 08.03.2010 г. Сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение съответства на удостовереното вземане в представеното към заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от счетоводните книги на банката за съществуващи непогасени задължения по процесния договор към 01.03.2011 г., изискуемостта на които е обоснована с настъпил падеж, съгласно чл. 17 от договора за банков кредит. В законния срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и заявителят е упражнил правата си по чл. 415 от ГПК с предявяване на настоящия иск.

            При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът прие, че исковата претенция по чл. 422 ГПК е основателна и доказана по размер.

            С представения договор за банков кредит и анекс към него ищецът е доказал възникването и съществуването на  валидно договорно правоотношение между страните, по силата на сключения на 24.04.2007 г. договор за банков револвиращ кредит, който е  подписан от ответника „ПОЛИ ПР И М-П”ООД в качеството на кредитополучател, а от останалите ответници К.П.М., М.П.Б., Р.М.Б. и П.Д.Б. в качеството на съдлъжници на основание чл.101 ЗЗД. Доказано е, че ищецът е изправна страна по това правоотношение, като е изпълнил своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на кредитополучателя „ПОЛИ ПР И М-П” ООД цялата сума по кредита от 115 000,00 лв., която както е установено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е била усвоена към 19.02.2008 г. С усвояването на кредита, за ответника „ПОЛИ ПР И М-П” ООД, като кредитополучател е възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвите съгласно уговорения между страните условия. Това задължение е възникнало и за останалите ответници в качеството им на встъпили в дълга солидарни длъжници на основание чл.101 ЗЗД.

От писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимите вноски по процесния договор за банков кредит и анекса към него не са погасявани изцяло и в срок  за периода 20.11.2010 г. – 25.07.2013 г., което е неизпълнение на договора и съгласно чл. 17 от същия е основание кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Ищецът изрично е заявил, че упражнява правото си по чл. 60, ал. 2 Закона за кредитните институции да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.03.2011 г. с отправената до ответниците покана за доброволно изпълнение изх. № 01-0380/09.07.2013 г. Размерът на  непогасената част от дълга към 26.07.2013 г., когато е подадено заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, е установен от счетоводната експертиза, като обосновава дължимостта на сумите по  издадената заповед за незабавно изпълнение № 331 от 26.07.2013 г. по ч.гр.д. № 290/2013 г. на Дряновски  районен съд, което вземане е предмет на настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК. С оглед на това същият следва да бъде уважен изцяло спрямо ответниците като солидарни длъжници на основание чл.101 ЗЗД, като се признае за установено по отношение на ищеца, че му дължат сумата от 68 456,64 лв. главница, ведно със законната лихва от 26.07.2013 г.; сумата от 15 399,13 лв. –  лихва за периода  20.11.2010 г. – 25.07.2013 г. и сумата от 1677,12 лв. разноски по делото и 1063,55 лв. – юрисконсулстко възнаграждение, дължими по договор за банков кредит № 1837/24.04.2007 г. и анекс № 1/11.03.2008 г., анекс № 2 от 26.02.2009 г., анекс № 3 от 18.08.2009 г. и анекс № 4 от 08.03.2010 г.

Предвид изхода на делото, ответниците на основание чл. 78 ГПК следва да заплатят на ищеца направените за настоящото производство разноски в размер на 1 677,12 лв. заплатена държавна такса; 400 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза и 2 127,11 лв. юрисконсултско възнаграждение  на основание  чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като наведените възражения за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение  са неоснователни, тъй като същото е определено в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г.

 

На основание изложеното, съдът

 

                                      Р   Е   Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответниците „ПОЛИ ПР И М-П” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Скалско, община Дряново, К.П.М., ЕГН ***, М.П.Б., ЕГН ***, П.Д.Б., ЕГН *** и Р.М.Б., ЕГН ***, дължат солидарно на ищеца „У.Б.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, община Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, чрез юрисконсулт С.Н.Н. сумата от 68 456,64 лв. /шестдесет и осем хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 64 ст./ главница, ведно със законната лихва от 26.07.2013г.; сумата от 15 399,13 лв. –  договорна лихва за периода  20.11.2010 г. – 25.07.2013 г. по договор за банков револвиращ кредит № 1837/24.04.2007 г. и анекс № 1/11.03.2008 г., анекс № 2 от 26.02.2009 г., анекс № 3 от 18.08.2009 г. и анекс № 4 от 08.03.2010 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение № 331 от 26.07.2013 г. по ч.гр.д. № 290/2013 г. на Дряновски  районен съд.

ОСЪЖДА „ПОЛИ ПР И М-П” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село община Дряново, К.П.М., ЕГН ***, М.П.Б., ЕГН ***, П.Д.Б., ЕГН *** и Р.М.Б., ЕГН *** да заплатят на ищеца „У.Б.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, община Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, чрез юрисконсулт С.Н.Н. сумата от 2077,12 лв. /две хиляди и седемдесет и седем лева и 12 ст./ разноски по делото и сумата от 2 127,11 лв. /две хиляди сто двадесет и седем лева и 56 ст./ юрисконсултско възнаграждение.

           

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.

                                                          

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :