О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
16.11.2022 г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
На |
16.11. |
Година |
2022 г. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
455 |
По
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба от пълномощник на М.А.О. от ***, против Разпореждане № 2113-08-1022#3/14.09.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е
прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-1022/24.06.2022 г. на М.А.О.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи,
че оспореното разпореждане се явявало незаконосъобразно и неправилно, респ. постановено
в противоречие с материалния закон.
Излага
съображения, че правото на пенсия не се погасявало по давност и при наличието
на вече представени документи за предходен период, то същите били относими и към последващото
депозирано заявление за отпускане на пенсия за ОСВ.
Въвежда
довод, че по процесното заявление от 24.06.2022 г.
нямало постановен административен акт по същество, т.е. липсвал влязъл в сила
административен акт по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Предходното
постановено разпореждане по заявления на М.О. не било обжалвано по съдебен ред,
за да е налице сила на присъдено нещо. В подкрепа на доводите си сочи практика
на Административен съд – Кърджали по сходни казуси.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, след
което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-1022/24.06.2022
г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез
пълномощника юрисконсулт З. Б. депозира становище по жалбата, в което излага
подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното
разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила
Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали е бил постановен отказ за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал.
3 от КСО на М.А.О., поради липса на нормативно изискуемия действителен
осигурителен стаж от 15 г. Предвид това и след като с процесното
заявление жалбоподателят отново бил поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към
заявлението не е бил представил други документи за осигурителен стаж, то това
не обуславяло задължението за органа да се произнесе по същество на искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по
аналогични казуси. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
05.11.2021 г. М.А.О., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали
заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2113-08-1720/, с което е поискал отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени и документи,
удостоверяващи както придобития от жалбоподателя осигурителен стаж.
С
Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022
г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на М.А.О. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен
осигурителен стаж, както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 03 г. 11 м. 26 дни – II категория; 12 г. 01 м. 16 дни – III категория. Приет е за установен действителен
осигурителен стаж от 13 г. 11 м. 23 дни. В административния акт са изложени
мотиви, че лицата, които за 2021 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл.
68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст 66 години и 8 месеца за мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че
жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата
пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е връчено на адресата на 10.01.2022
г. Същото е обжалвано от О. по административен ред, поради което с Решение №
2153-08-108/28.02.2022 г. на директора на НОИ – Кърджали депозираната жалба е
отхвърлена. В административната преписка липсват данни решението да е връчено
на адресата или негов пълномощник. Представено е известие за доставяне, което
не съдържа данни за получател, дата и час на получаване.
На
24.06.2022 г. М.А.О. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали заявление с вх. № 2113-08-1022/24.06.2022
г.
С
оспореното Разпореждане № 2113-08-1022#3/14.09.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено
производството по заявление вх. № 2113-08-1022/24.06.2022 г. на М.А.О.. С
цитирания акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по
същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В
акта са изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. на жалбоподателя било отказано
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО, поради това, че същия нямал 15 години действителен стаж. Посочено
е, че при депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия (вх. № 2113-08-1022/24.06.2022 г.),
лицето не е представило нови доказателства за придобит осигурителен, както и че
липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в ТП
на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на горецитираното
заявление за отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и между същите страни по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждане
№ 2113-08-1022#3/14.09.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е
връчено на упълномощено лице на 30.09.2022 г. Жалбата срещу административния
акт е подадена до съда чрез административния орган на 12.10.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното
разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ –
Кърджали.
Разпореждането
е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез
депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случай, с Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признати права, а напротив отказани са
такива, поради което административното правоотношението по упражняване и
реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото на
жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. Разпореждането не е било предмет на съдебен
контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със
сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се
погасява по давност и всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По това
заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт,
с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. Горепосоченото Разпореждане
№ 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. е било оспорено
по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение
№ 2153-08-108/28.02.2022 г. е отхвърлил депозираната жалба. Така постановеното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали не е връчено на адресата, поради
което настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не се установява
приетото от пенсионния орган обстоятелство, че Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. е влязло в сила към датата на
постановяване на настоящето разпореждане, предмет на делото. В тази връзка
следва да се отбележи, че в административната преписка липсват доказателства за
връчването на решението на жалбоподателя или негов пълномощник. Приложено е
известие за доставяне ИД ***, в което
липсват каквито и да са данни за връчване на решението, включително изходящо и
входящо клеймо ИД.
С
оглед горното, Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. не е влязло в сила, поради което
липсва основанието по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и Разпореждане № 2113-08-1022#3/14.09.2022 г. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено като такова.
На
следващо място, в Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се въведени конкретни съображения кои периоди се зачитат за
осигурителен стаж на лицето и на какво основание, както и на какви приложени
към заявлението му писмени доказателства, се позовава издателят му. Липсата на
мотиви на влязлото в сила разпореждане в тази насока, възпрепятства
административният орган законосъобразно да провери предпоставките за
допустимостта на второто искане и не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК.
С
други думи, според настоящия състав, влязлото
в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, за
ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС
по а.д. № 6258/2020 г., Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по а.д. №
8935/2021 г., Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по а.д. № 10563/2021
г., VI о., Определение № 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о., Определение №
8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д. № 8317/2022 г., VI о. и др. Следва да се отбележи, че в цитираните от
пълномощника на директора на ТП на НОИ – Кърджали решения на ВАС, VI о., действително е налице произнасяне в обратния смисъл,
но съдебната практика в тази насока не е константна и непротиворечива, като
освен цитираните по-горе определения, вкл. Определение № 5683/10.06.2022 г. на
ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о. и
Определение № 8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д. № 8317/2022 г., VI о., то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
се преценява за всеки един конкретен случай.
В
този смисъл, съдът намира за необходимо да отбележи, че в Разпореждане №
2113-08-1720#7/04.01.2022 г. липсват каквито и
да са доводи, защо не е зачетен на заявителя за действителен осигурителен стаж
периодът на наборна военна служба, които период дори не е конкретизиран в
посочения административен акт, т.е. липсва произнасяне относно това кой е
периодът на наборна военна служба на жалбоподателя и защо същият не е зачетен
за действителен осигурителен стаж. Предвид горното, административния орган е
следвало да извърши по същество преценка за правото на пенсия, респ. да издаде
административен акт, с който да се произнесе по правата на заявителя. В тази
връзка, заявлението за отпускане на пенсия от 24.06.2022 г. на М.А.О. неправилно
е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не
е разгледано по същество, респ. по релевантното заявление не е издадено
разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се признава или се
отрича претендираното със заявлението право на
пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за ново
упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в сила
административен акт със същите предмет и страни, административния орган е
постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество
заявлението от 29.07.2022 г. и е прекратил производството.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по
същество, като недопустимо, подаденото от М.А.О. от *** заявление за отпускане
на пенсия от 24.06.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи на
материалния закон.
С
оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-1022#3/14.09.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено производството по Заявление вх. № 2113-08-1022/24.06.2022
г. на М.А.О., респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното
заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-1022/24.06.2022
г., подадено от М.А.О. от ***.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за
присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на М.А.О.
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 350 лв., произтичащи
от заплатено възнаграждение за адвокат по Договор за правна защита и съдействие
№ **/*** г. Следва да се
отбележи, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения/изм., бр. 88 от 2022 г./ – 500 лв., поради
което следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в пълен размер.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-1022#3/14.09.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено образуваното производството по Заявление вх. №
2113-08-1022/24.06.2022 г. на М.А.О., с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-1022/24.06.2022
г., подадено от М.А.О., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да
заплати на М.А.О., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 350 лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: