РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Перник, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500034 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 868/21.10.2024 г. по гр.д.№3098/2023 г. по описа на РС-Перник е
признато за установено по отношение на К. К. Г. от ***, ЕГН ********** и Б. К. Г. от
***, ЕГН **********, че У. Л. К. от ***, ЕГН **********, З. П. Г. от ***, ЕГН
**********, Г. П. Г. от ***, ЕГН **********, П. Л. Р. от ***, ЕГН **********, Л. П. П.
от ***, ЕГН **********, Е. С. Я. от ***, ЕГН **********, Ю. В. Я. от ***, ЕГН
********** и Д. В. И. от ***, ЕГН **********, са собственици на ливада, находяща се
в землището на *** в местността ***, с площ от 2.511 дка, при граници: В.М., М.П.,
Д.В. и бара, съставляващ по действащата КККР на гр.Перник от 2008 г. имот с площ от
2511 кв.м., попадащ в поземлени имоти с идентификатор - *** кв.м. и имот с
идентификатор ***, с площ от 256 кв.м., възстановени с решение № 2466 от 24.09.2013
г., на ОСЗ - Перник, съгласно заключение и скица на вещото лице, която да се счита за
неразделна част от решението на съда, като указва на СГКК - гр.Перник да нанесе
имота на ищците на КККР на гр.Перник, съгласно извършеното заснемане,
представената скица - проект и решението на съда.
Решението на РС-Перник е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ответниците
по делото- К. К. Г. и Б. К. Г., чрез пълномощника им –адв. С. К. от САК, с искане
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба
се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че
съдебното решение е неправилно. Сочи се, че в хода на първоинстанционното
производство не са представени доказателства от ищците за осъществено давностно
владение в твърдения период от общия наследодател на страните Я.Ц.Р., нито за
1
присъединеното към него владение на наследодателя на ищците А.Ц.Р. към 1949 г.,
като в тази връзка поддържа, че показанията на разпитаните свидетели не установяват
релевантните факти, доколкото същите не са били родени към 1949 г. Поддържат, че
от представената пред първоинстанционния съд извадка от емлячен регистър, където
под №14 бил записан недвижим имот-ливада, находящ се в местността ***, с посочена
площ от 1,5 дка, а въстановеният с решение на ОСЗ-Перник имот на ответника бил с
площ от 2,5 дка, при посочени идентични съседи. Поддържат, че съдът е извел
противоречиви изводи от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, както и не
се е произнесъл по искането по чл.17 ал.2 ГПК за осъществяване на косвен съдебен
контрол на решение № 2466/24.09.2013 г. на ОСЗ-Перник, с което на въззиваемите е
възстановен в стари реални граници процесният недвижим имот ливада, находяща се в
землището на *** в местността ***, с площ от 2.511 дка, при граници: В.М., М.П., Д.В.
и бара, съставляващ по действащата КККР на гр.Перник от 2008 г. имот с площ от
2511 кв.м., попадащ в поземлени имоти с идентификатор - *** кв.м. и имот с
идентификатор ***, с площ от 256 кв.м. Поддържат, че в двете решения на ОСЗ-
Перник за възстановяване на поземлени имоти в стари реални граници двата имота на
ищците и ответниците са описани с по три еднакви граници, което обективно е
невъзможно. Поддържа се, че при постановяване на решение № 2466/24.09.2013 г. на
ОСЗ-Перник на ищците е възстановен недвижим имот, който техният наследодател не
е притежавал. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбата.
След образуване на производството пред въззивния съд е установено, че
ответникът по жалбата, ищец пред първоинстанционния съд – Г. П. Г. ЕГН
**********, е починал на *** г., в хода на първоинстанционното производство.
Изискано е служебно удостоверение за наследници на Г. П. Г. ЕГН ********** и
такова е постъпило с молба вх.№ 692/31.01.2025 г. по описа на регистратура при ОС –
Перник, изх.№ 41/29.01.2025 г. по описа на Община Перник. От същото се установява,
че наследник на починалия Г. П. Г. е Г. Е. М. ЕГН **********- дъщеря.
С определение рег.№67/05.02.2025 г. съдът е конституирал като ищец по делото,
съответно въззиваема Г. Е. М. ЕГН **********, с постоянен адрес *** на мястото на
починалия ищец и въззиваем Г. П. Г. ЕГН **********, който заличава като страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С определение от 05.02.2025 г. наследницата по закон на Г. П. Г. е конституирана
като страни по делото, като в предоставения й срок същата не е депозирала отговор на
подадената въззивна жалба.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В така очертаните предели на въззивна проверка, настоящият съдебен състав
намира обжалваното решение за недопустимо.
2
Видно от приложеното гр.д.№ 3098/2023 г. по описа на РС-Перник, съдебнотo
заседание, в което в приключило събирането на доказателства и е даден ход на устните
състезания, е проведено на 09.10.2024 г.
Обжалваното решение е постановено на 21.10.2024 г., с което е признато за
установено по отношение на К. К. Г. от ***, ЕГН ********** и Б. К. Г. от ***, ЕГН
**********, че У. Л. К. от ***, ЕГН **********, З. П. Г. от ***, ЕГН **********, Г. П.
Г. от ***, ЕГН **********, П. Л. Р. от ***, ЕГН **********, Л. П. П. от ***, ЕГН
**********, Е. С. Я. от ***, ЕГН **********, Ю. В. Я. от ***, ЕГН ********** и Д. В.
И. от ***, ЕГН **********, са собственици на ливада, находяща се в землището на
*** в местността ***, с площ от 2.511 дка, при граници: В.М., М.П., Д.В. и бара,
съставляващ по действащата КККР на гр.Перник от 2008 г. имот с площ от 2511 кв.м.,
попадащ в поземлени имоти с идентификатор - *** кв.м. и имот с идентификатор ***,
с площ от 256 кв.м., възстановени с решение № 2466 от 24.09.2013 г., на ОСЗ - Перник,
съгласно заключение и скица на вещото лице, която да се счита за неразделна част от
решението на съда, като указва на СГКК - гр.Перник да нанесе имота на ищците на
КККР на гр.Перник, съгласно извършеното заснемане, представената скица - проект и
решението на съда.
Едва с определение от 05.02.2025 г. на ПОС е конституирана наследницата по
закон на Г. П. Г., а именно- Г. Е. М..
Въз основа на така установеното настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е постановено спрямо неправосубектна страна, поради
което е процесуално недопустимо.
Смъртта на лицето е юридическо събитие, което води до прекратяване на
неговата правосубектност, поради което същото не може да бъде носител на права и
задължения – материалноправни и процесуалноправни такива. Целта на съдебното
решение е да разреши спора между страните със сила на присъдено нещо. Това може
да се осъществи само, ако същото е постановено по отношение на надлежна страна.
Със смъртта на този ищец- Г. П. Г., същият е престанал да бъде страна в исковото
производство и съществуващото до този момент процесуално правоотношение е
прекратено. Предвид на това, съдебното решение, което е постановено по отношение
на него, е постановено по отношение на ненадлежна страна и не може да породи
целеното от закона действие и същевременно не съществува способ, чрез който да бъде
надлежно изпълнено по отношение на това лице.
Участието на правосубектни страни в исковото производство е положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи
служебно. Ето защо, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след
подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение,
съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема
процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на
починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи
тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално
правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и
да настъпва по силата на закона (ex lege). В случаите, когато страната е починала след
приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно
изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови
решението си и едва след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да
спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от
ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на
3
страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й
правоприемници, то - предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2 от ГПК, ще е
процесуално допустимо. Във всички останали случаи - когато страната е починала в
течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си, преди да е
конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в
производството (независимо от причините за това, включително - когато съдът не е
узнал своевременно за смъртта на страната), какъвто е и настоящият случай, такова
съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При
обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо
съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане
от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени
след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници – в
този смисъл решение № 530/24.11.2001 г. по гр. д. № 728/2000 г. на І г. о. на ВКС,
решение № 622/24.10.2002 г. по гр. д. № 110/2002 г. на І г. о. на ВКС, решение №
166/28.03.2011 г. по гр. д. № 306/2010 г. на І г. о. на ВКС, решение № 289/01.08.2011 г.,
постановено по гр. дело № 796/2010 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., решение №
925/04.10.2010 г., постановено по гр. дело № 524/2010 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.,
решение № 48/28.03.2014 г. по гр. д. № 14/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение №
16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 86/03.04.2015 г.
по гр. д. № 55632/2014 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 181/01.02.2017 г. по гр. д. №
1980/2016 г. на ВКС. Макар субективното съединяване на искове да е при условия на
обикновено другарство, общият факт – на кого принадлежи правото на собственост по
отношение на процесния недвижим имот, налага съвместното им разглеждане и
постановяване на едно решение с установяването на този общ факт по отношение на
всички надлежни страни в производството. Освен това, искът, по който се произнася
съдът, се индивидуализира в диспозитива на решението му чрез посочване на
елементите по чл. 236, ал. 1 от ГПК, между които са и страните по делото. В
хипотезата, когато съдът се произнесе спрямо лице, което не е страна в
производството, то е налице произнасяне по непредявен иск, което прави решението
недопустимо.
Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на
първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по
делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни
процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск и при нейната липса
производството и постановеното по него решение са недопустими. Действащият ГПК
урежда въззивното производство като ограничено. Въведените процесуални преклузии
ограничават възможността за доказателствени искания пред втората инстанция,
разглеждаща делото - арг. от чл. 266 ГПК. Дейността на въззивния съд не е повторение
на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората
инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални
действия, а надгражда върху тях. Когато решението е постановено срещу страна,
починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава
страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо
надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната
правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно. Липсата и е процесуална пречка за постановяване на решение
по съществото на спора. С оглед изложеното обжалваното решение е недопустимо, тъй
4
като е постановено по отношение на починала страна, поради което следва да бъде
обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на спора и с оглед изложените в исковата молба
твърдения съдът намира, че същата ще следва да бъде оставена без движение, а на
ищците - да бъдат дадени указания да уточнят фактите, от които извеждат исковата си
претенция и формулират съответен на тях петитум, доколкото се претендира, че
наследодателката на ответниците С.Я.М. не е притежавала право на собственост по
отношение на процесния недвижим имот към момента на внасянето му в ТКЗС, а
същият към момента на внасяне в ТКЗС е бил собственост на А.Я.Ц. /Р./, наследодател
на ищците, на основание наследство и делба. В тази връзка следва да се посочи, че в
производството по иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР липсва възможност за съда
да осъществява контрол във връзка със собствеността на имота към минал момент,
който въпрос е предмет на специалния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като, съгласно
задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 8/14 г. на ОСГК на ВКС, по иска с
правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР съществуването на спорното право следва да се
установи към момента на предявяването на иска, респ. на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество. По тази причина не може да се преценява
идентичност към минал момент.
Предвид горния извод въззивният съд не дължи произнасяне по направеното
искане за разноски, които следва да бъдат съобразени, респективно присъдени,
съобразно изхода от спора при разглеждане на делото от РС-Перник.
По изложените съображения Окръжен съд- Перник
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 868/21.10.2024 г. по гр.д.№ 3098/2023 г. по описа на РС-
Перник.
ВРЪЩА делото на РС-Перник за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5