Номер 73408.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Галина И. Вълчанова Люцканова
Мартина И. Кирова
като разгледа докладваното от Мартина И. Кирова Въззивно гражданско дело №
20202300500483 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, подадена от юриск.
Т.С., против Решение № 377/10.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 269/2020 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ГД "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР - гр.София, да заплати на П. И. Г. , с ЕГН **********,
сумата от 1 107,67 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за
периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане и направените
по делото разноски в размер на 342,52 лева, като искът за разликата над 1 107.67 до размера на 1
552.25 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение ГД "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, е осъдена да заплати ДТ в размер на
50,00 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв., платими по
сметката на ЯРС.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
насрочи делото за разглеждане в открито с.з. при условията на чл.312, ал.1, т.1 от ГПК като
"бързо производство" по правилата на Глава двадесет и пета от ГПК, като преди това съгл.
разпоредбата на чл.268 от ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както
следва:
Въззивникът с въззивната си жалба атакува първоинстанционното решение в
осъдителната му част, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В
жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът счита, че
в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към
служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за
заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР
1
са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на
нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма.
Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като
несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24
часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се
получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР
положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи
въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това
навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на
трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове
при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на
процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по
делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че
ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график
над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни
спасителни операции и други. Въз основа на изложените съображения въззивникът иска отмяна на
решението на ЯРС в обжалваната му осъдителна част и постановяване на ново, с което
предявената в производството искова претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане
на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата
инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите
по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият П. И. Г. не е подал писмен отговор и не е
изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Въззивният състав намира, че в случая, е налице основание за спиране на настоящото
производство, поради следното:
На настоящия състав на ЯОС е служебно известно обстоятелство, че пред Съда на
Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на
основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция –
РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, със страни: ищец – В.Б.,
действащ чрез процесуален представител - адв.В.П. от АК-П., и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-
гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в
контекста и на настоящото производство:
2
1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната
продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената
нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на
Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да
посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в
публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС
по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд
да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от
значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира
производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се
възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само
за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република
България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от
национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на
разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си
на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от
11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело
№94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/
въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството
пред себе си.
С оглед изложеното, ЯОС намира, че следва на основание чл.633 вр. с чл.631 ал.1 изр.1 от
ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на Европейския съд по
преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-
Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по
настоящото възз.гр.д. №483/2020 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по
3
гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-
Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва всеки месец, за
проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4