Решение по дело №2621/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 10 ал. 6 ЗСПД, вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба от М. Н., [ЛНЧ], лично и като законен представител на детето си А. Н., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила в РБългария, против Заповед № ЗСПД/Д-В/29557/23.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съдържаща отказ за отпускане на еднократна помощ за ученик.

Оспорващата излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че е лице с предоставена временна закрила, поради което и тя и семейството й имат право на социално подпомагане – арг. чл. 39 ЗУБ. В тази връзка намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие със ЗУБ, ЗСП, КРБ и Конвенцията за правата на детето. Отправя искане за отмяна на заповедта. Претендира и разноски, за което е представен списък.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, оспорва жалбата, като в писмена молба излага подробни съображения за това. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и прави възражение по претендираните разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на производството е поставено със заявление вх. № ЗСПД /ДВ/29557/14.10.2024г., с което М. Н., гражданка на Украйна отправя искане за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, относно А. Н.. Със Заповед № ЗСПД /Д–В/29557/23.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, на М. Н. е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас – за детето А. Н., на основание чл. 10 „а“ ал. 1 ЗСПД.

Заповедта е връчена на М. Н. на 29.10.2024г. Жалбата срещу нея е депозирана в съда на 07.11.2024г.

Видно от мотивите на заповедта, отпускането на исканата помощ за детето е отказано поради факта, че членовете на семейството на заявителя са с чуждо гражданство. Прието е, че липсва нормативна уредба, предвиждаща получаване на този вид помощ, което обуславя неприложимост на чл. 3 т. 5 ЗСПД – няма друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Видно от представената с жалбата регистрационна карта № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, М. Н., [ЛНЧ], родена на [дата]., гражданин на Украйна е чужденец, с предоставена временна закрила в РБ, на основание чл. 39 ал. 1 т. 1 ЗУБ.

Данни за детето – А. Н., не са представени нито с жалбата, нито в хода на съдебното производство. Съдът с Разпореждане № 12129/19.11.2024г., с което е насрочено производството по делото е указал на жалбоподателката, че следва да представи удостоверение за раждане на детето А. Н., вкл. и доказателства за това, че същата е ученичка.

В проведеното на 29.01.2025г. съдебно заседание не са представени указаните от съда доказателства, като делото е отложено и е дадена последна възможност за събирането им. До и в съдебното заседание на 12.03.2025г. отново не са представени исканите доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспорената Заповед № ЗСПД/Д-В/29557/23.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна е издадена от компетентен орган по чл. 10 ал. 4 ЗСПД. По делото е представена Заповед № 0301-РД01-0425/21.10.2024г., с която за периода на отсъствието на директора на ДСП – Х. Д. – 23.10.2024г.-25.10.2024г., функциите се изпълняват от К. И. М., която е подписала оспорената заповед. В съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 10а ал. 1 от ЗСПД предвижда, че на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал. 2, помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.

С нормата на чл. 3 от ЗСПД изчерпателно са регламентирани субектите, имащи право на семейни помощи за деца. В хипотезата на чл. 3 т. 5 ЗСПД са предвидени и семействата на чужди граждани, стига те да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната и в случай, че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Независимо от представените по делото доказателства, че жалбоподателката е чужд гражданин, не са представени нито в административната преписка, нито в хода на съдебното производство, въпреки дадените указания, данни за детето А. Н., както и доказателства за това, че същата е ученичка, което е условие за основателност на заявлението за отпускане на помощ. Не е налице първата предпоставка за отпускане на помощта – детето да е записано в първи клас или да е записано или продължава обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище.

По изложените съображения, налага се извод за законосъобразност на оспорената заповед, макар и на основания, различни от изложените в нея, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, в полза на ответника се дължат разноски, но искане за присъждане от страна на ответника не е направено, поради което съдът не присъжда такива.

На основание чл. 172 ал. 2 от АПК, вр. чл. 10 ал. 6 от ЗСПД, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н., [ЛНЧ] против Заповед № ЗСПД/Д-В/29557/23.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.