№ 13716
гр. С, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110101539 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Д. Т.
К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, УЛ.ГМ 116, ет.3, ап.14, с която са предявени по реда на
чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия, извършено дялово разпределение и
мораторна лихва за забава в плащането на цената. Ищецът претендира установяване
съществуването на вземания за сумата 1557,48 лева (хиляда петстотин петдесет и седем лева
и 48 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С,
ул. ГМ № 116, ет. 3, ап. 14, аб.№ 88867, ведно със законна лихва от 16.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 268,84 лева (двеста шестдесет и осем лева и 84 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., 49,42 лева
(четиридесет и девет лева и 42 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,61 лева (девет лева и 61
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
25512/2022 г. на СРС, 118-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор. В открито съдебно заседание
представител на ответника поддържа, че в имота не е влизано. С възражението, депозирано
срещу заповедта за изпълнение е посочил, че не дължи претендираните суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д “ ЕООД с ЕИК **** представя писмени
доказателства, изискани от съда.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 25512/2022 г. по описа на СРС, че по депозирано на
16.05.2022 г. заявление на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника в настоящото производство – длъжник в
заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок,
което последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Установява се, че ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот,
което същият е придобил с нотариален акт от 22.11.1988 г. за дарение на наследствен имот.
Прехвърлителите ТПД и ДГД са запазили правото на ползване върху имота, но от
извършените в хода на производството справки се установява, че са починали преди
процесния период. Не се твърди и не се установява ответникът да се е разпоредил с вещното
право или да е учредил право на ползване на други лица, поради което съдът приема за
2
установено, че същият е бил собственик в рамките на процесния имот, без други лица да са
притежавали вещно право на ползване.
Следователно ответникът има качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ,
тъй като в рамките на процесния период е бил собственик на процесния топлоснабден имот
и по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между него като потребител и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение на топлоснабдения имот. без да е необходимо
изричното им приемане.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От изравнителните сметки, постъпили от третото лице помагач и неоспорени от
ответника, се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е на стойност 485,09 лева без ДДС, за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020 г. – 465,78 лева без ДДС и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – 347,03
лева или общо за трите отоплителни периода, формиращи процесния период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г – 1297,90 лева без ДДС, т.е. 1557,48 лева с ДДС. Следователно установено е,
че в полза на ищцовото дружество е възникнало претендираното вземане, като същото не се
твърди и не се установява да е погасено, поради което и искът за стойност на топлинна
енергия следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
3
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
49,42 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски в размер на 137,71 лева за исковото и 87,71 лева за заповедното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. Т. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, УЛ.ГМ 116, ет.3, ап.14 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ****, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1557,48 лева (хиляда
петстотин петдесет и седем лева и 48 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. ГМ № 116, ет. 3, ап. 14, аб.№ 88867 и сумата 49,42 лева
(четиридесет и девет лева и 42 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
16.05.2022 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25512/2022 г. на СРС, 118-ти състав като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата 268,84 лева (двеста шестдесет и осем лева и 84
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г
върху главницата за стойност на топлинна енергия и за сумата 9,61 лева (девет лева и 61
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г. върху
главницата за стойност на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Д. Т. К. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, УЛ.ГМ 116, ет.3, ап.14 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78, ал.
1 и ал.8 ГПК, сумата 87,71 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
25512/2022 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 137,71 лева – съдебни разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Д “ ЕООД с ЕИК **** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5