Р Е Ш Е Н И Е
№
30.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Поля Цанева и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8157/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Ю.Б.”АД, ***, чрез адв. Св. З. против Д.П.С., с която се твърди, че въз основа
на заявление- договор за издаване на кредитна карта MasterCard
от 05.02.2016г, ищецът – като картоиздател и
ответника- като картодържател, са сключили
споразумение за издаване на кредитна карта в полза и на името на ответника.
Твърди се, че от страна на ответника са подписани и Общите условия, неразделна
част от договора. Твърди се, че въз основа на договора, на картодържателя
е предоставена възможност на ползва картата, като тегли пари в брой и да
извършва сделки, като бъде кредитиран от дружеството –чл. 5 от ОУ, при
насрещното задължение на картодържателя, да заплаща
месечни вноски и лихва по отпуснатите му суми- чл. 10 от ОУ. Твърди се, че от
страна на ответника е налице неизпълнение на задължението му за заплащане на
месечните вноски и на основание чл. 20,2 от ОУ, при неплащане на две минимални
месечни вноски, по две последователни месечни извлечения- от 29.11.2016 и
29.01.2017г, Банката е упражнила правото си да обяви задължението по договора
за изцяло предсрочно изискуемо. Твърди се, че длъжникът е уведомен на
15.01.2018г. и считано от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост. Твърди
се че ответникът дължи сумата от 2390,85лв.- главница, 499,56лв.—договорна
лихва за периода 29.12.2016-15.01.2018г. вкл., 277,80лв.- мораторна
лихва за периода 29.12.2016-22.03.2018г вкл. Твърди се, че въз основа на
заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 2355/2018г на ПлРС, заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
длъжника, по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника Д.П.С., че дължи сумата от 2390,85лв.-
главница, 499,56лв.—договорна лихва за периода 29.12.2016-15.01.2018г. вкл.,
277,80лв.- мораторна лихва за периода
29.12.2016-22.03.2018г вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, дължими въз основа на
заявление- договор за издаване на кредитна карта MasterCard
от 05.02.2016г. Претендират се разноски.
Ответникът
Д.П.С., чрез назначеният от съда особен представител адв.
Е. Й., срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на
предявените искове- по основание и размер. Оспорва се настъпването на
предсрочна изискуемост на задължението по договора, като се посочва, че в
случая липсва уведомяване на длъжника за това. Посочва се, че в представеното
уведомление, връчено чрез нотариална
покана, са посочени суми, които се различават исковите претенции. Посочва се
също, че това уведомление е връчено при нарушение на изискванията на чл. 47,
ал.1 от ГПК, вкл. и липсата на доказателства за извършена служебна справка за
актуална адресна регистрация. Заедно с това се посочва, че процесния договор не
е подписан от представител на Банката, а ОУ са подписани от кредитен инспектор,
за когото не е установено обема на правата му. Прави се възражение за нищожност
на клаузите по чл.6, ал.2 и следващите от Договора, като неравноправни, по
смисъла на чл. 143 от ЗЗПотр. Посочва се също, че
Договорът е сключен при нарушение на правилото по чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК,
конкретно- визираните в Приложение №1 към ОУ, такси, които съставляват
допълнителни плащания и целят присъждане на още едно обезщетение за забава.
Посочва се също, че информацията за броя на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ/
чл. 10, ал.1 от ЗПК/ е обща и не отговаря на изискванията да е разбираема и
недвусмислена. Твърди се прекомерност на определяне на ГПР, което противоречи
на добрите нрави и чл. 19, ал.4 от ЗПК и
поради това, клаузата е нищожна.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на
заповед за незабавно изпълнение № 1501/04.04.2018г. по ч. гр.д.№ 2355/2018г по
описа на ПлРС, вречена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото се установява също, че въз основа на заявление-
договор, от 01.02.2016г., от страна на отв. Д. С., до
ищеца, е сключен договор за издаване на
кредитна карта MasterCard, и Общи условия към него, по силата на който, картодържателя има възможността на извършва плащания и
платежни нареждания, посочени в чл. 5 от ОУ. Съобразно чл. 1.2.3 от ОУ,
понятието „заявление- договор за издаване на кредитна карта”, съставлява
договор между Банката и картодържателя, по силата на
който, Банката издава кредитна карта и обслужва операциите, извършвани
посредством нея, и въз основа на който договор, Банката предоставя на картодържателя револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит; посочено е също, че
договорът е безсрочен. В чл.5,1 от ОУ се установява също, че договорът се счита
за сключен на датата и мястото на подписването му от страна на Банката- в
случая като дата на сключване съдът
приема отбелязаната върху заявлението- договор дата 05.02.2016г. По делото се установява също, че
Общите условия са подписани от страна на кредиотополучателя,
което съобразно чл. 11, ал.2 от ЗПК, е единствено релеватно
по делото, за да имат същите действие спрямо процесния договор за кредит, и
като условие за действителност на същия-
чл. 22 от ЗПК. По делото се установява също, че към ОУ е налице действащо
Приложение №1, касаещо таксите по отпуснатите кредити; в същото е установена такса
от 45лв.- за разглеждане заявлението за отпускане на кредит, годишни такси
обслужване, такси за теглене на суми в брой и по друг начин. В приложението е
уговорено също, че минималната месечна вноска е в размер на 3% от общо
дължимата сума, но не по- малко от 15 лв., ГПР-при покупки, теглен на пари в
брой и при превод чрез ePay- 18,9% и обезщетение за забава- ОЛП
на БНБ +10пункта. По делото се установява също, че Приложение №1 е подписано от
страна на ответника С..
По делото се установява също, че до ответника
е изпратено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост, в което е
посочено, че към 15.11.2017г, същата дължи сума от 3225,74лв, от която сума от
2511,01лв- главница и 7147,73лв.- лихва. С уведомлението, на длъжника е
предоставен 7-мо дневен срок за доброволно изпълнение на задължението. Установява
се също, че уведомлението е връчено чрез Нотариус Савина Иванова, по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК, срещу разписка №12/23.11.2017г, на 15.01.2018г. Видно от
съдържанието на разписката, се установява факта, че Нотариус Иванова е
направила справка в НБД население за
регистрираният постоянен и настоящ адрес на адресата на поканата
/длъжник/, обстоятелството, че служител на нотариалната кантора е посетил
адреса на 24.11.2017г, на 16.12.2017г. /събота/ и на 29.12.2017г., факта на
залепяне на уведомление на адреса на ответника на 29.12.2017г., на вратата на
входа, поради липса на достъп до апартамента на адресата и факта, че в двуседмичния
срок адресата Д.С. не е явила, за да получи книжата. По отношение на
направеното от страна на особеният представител на ответника възражение,
че нотариалната покана е връчена при
нарушение на процедурата по чл. 47, ал.1 и сл. от ГПК, тъй като не се
установява Нотариусът да търсил страната по месторабота, съдът намира,
че същото е неоснователно, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1 от ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на
предвидените в законите нотариални действия, а съгласно чл.569 ГПК връчването
на нотариална покана е нотариално удостоверяване, за което се извършва
нотариално производство. Съгласно нормата
на чл.50 от ЗННД, Нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора,
да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37 -58 от ГПК. Съдът
намира, че приложената по делото покана
на нотариуса, е връчена при спазване изискванията на чл.50 от ЗННД вр.чл.47, ал.1 и ал.2 на ГПК, като е удостоверена
извършената справка в НБД Население относно постоянния и настоящ адрес на
длъжника, който съвпада с посочения в договора за кредит и с адреса по служебно
изготвената адресна справка. Служителят от нотариалната кантора е извършил
трикратно посещение на адреса на 24.11.2017г, на 16.12.2017г./ събота/ и на 29.12.2017г., различни
часове, и в един почивен. С изменение на разпоредбата на чл. 47 от ГПК,
с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждане изискването за връчване по месторабота, обаче, не са въведени изменения на
съответните разпоредби на чл. 19 от ЗННД, както и на чл. 74, ал.1,
т.4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп до
данни представляващи данъчна и осигурителна информация. Налице е разминаване
между вменените с разпоредбата на чл. 47, ал.3
от ГПК задължения за издирване на местоработата
на адресатите и липсата на предоставени правомощия на нотариусите за достъп до
тази информация по реда на чл. 74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни актове от
един и същи ранг. С оглед констатираното противоречие и липсата на разписани
правила за достъп до осигурителна информация, нотариусите не могат да прилагат
разпоредбата на чл. 47, ал.5
от ГПК, когато не е извършено връчване до длъжника по месторабота, стига такава да е съществувала към
същия момент. По делото безспорно се установява, съобразно изготвената от съда
справка за декларирани трудови договори, че на името на отв.
С. няма нито един деклариран трудов
договор. На основание изложеното, съдът приема, че е налице редовно връчване на
уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по
процесния договор, на посочената по- горе дата-15.01.2018г., предхождаща датата на заявлението по чл. 417 от ГПК.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от
заключението по която се установява следното: при проверка в счетоводството на
ищеца ВЛ е установило, че за процесния период 02.03.2016-02.12.2016г, от
сметката са усвоени общо 2580лв,
погасени са 189,15лв. от главницата, като остатъкът от невъзстановения кредитен
лимит е в размер на 2390,85лв. ВЛ е дало в табличен вид усвоените суми и датите на извършените тегления, както и
извършените плащания. ВЛ е установило, че последното плащане е извършено на
01.12.2016г, като общо погасеното по кредитната карта –като такси, лихви и
главница, е в размер на 607 лв. ВЛ е установило, че след посочената дата-
01.12.2016г- ответникът е изтеглил още една сума от 20лв., след което
плащанията са преустановени. ВЛ е установило, че ответникът е изпаднал в просрочие, считано от 29.12.2016г. ВЛ е установило също, че
за периода 10.03.2016г. - 08.12.2017г, е
начислена договорна лихва, в размер на 784,66лв., от която платена е сумата
от 285,10лв., с неизплатен остатък от
499,56лв. ВЛ е установило също, че е начислена лихва за забава, за периода 29.12.2016-22.03.2018г, в размер на 277,80лв.
ВЛ е установило също, че за периода 02.12.2016-22.11.2017г, ответникът има общо
неплатени такси по договора в размер на 138,16лв- дадени в табличен вид. По
делото няма претенция за установяване дължимостта на
такси по договора. В заключение ВЛ е посочило, че общия размер на задължението
по договора за кредит, до датата на
заявлението по чл. 417 от ГПК, е в общ размер на 3306,37лв., от която 2390,85лв.-
главница, 499,56лв.—договорна лихва за периода 29.12.2016-15.01.2018г. вкл.,
277,80лв.- мораторна лихва за периода
29.12.2016-22.03.2018., като ВЛ е посочило, че падежа на първата просрочена
вноска е 29.12.2016г. пи изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че отв. С. многократно е теглила сума, в общ размер на 2580лв,
като неплатената главница от 2390,85лв.,
е част от кредитния лимит, който е ползвала. ВЛ посочва, че начислената и претендирана договорна лихва е до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост.
При така установено от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че по делото се установи
съществуването на валиден договор за кредит /кредитна карта MasterCard/,
под формата на револвиращ такъв, по който отв. Д. С.- като кредитополучател, е усвоявала парични
суми, до уговорения кредитен лимит от 2400лв., както и факта, че до м.
октомври. 2016г, същата е заплащала дължимите месечни вноски. Съдът намира, че процесния
договор за банков кредит, е сключен в писмена форма- като форма за действителност, по арг.
чл. 430, ал.3 от ТЗ и с подписването му са възникнали права и задължения за страните по него. По делото
се установява също, както бе посочено по- горе, факта на изпращане на уведомление до длъжника-
кредитополучател, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, редовно
връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, на 15.01.2018г., както и факта, че са
били налице предпоставките за това, визирани в чл.20,2 от ОУ към Договора- при
неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения. Видно от заключението на ВЛ,
същото е установило неплащането на месечните вноски с падежи 29.12.2016
и 29.01.2017г. Безспорно по делото се установи и факта, че Общите условия към договора
за кредитна карта, са подписани от страна на кредитополучателя. По делото се
установи също, че е уговорен лихвен
процент от 18,9%, което не е в нарушение на нормата на чл. 19, ал.5 от ЗПК, и клаузата се явява валидна и действителна. Съобразно цитираната норма,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, към датата на сключването
му законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/,
а петкратния размер се явява 50,00%. Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. По делото не се установява също, за
срока на договора, респ. до обявяване на предсрочната му изискуемост, да е
налице едностранно изменение на лихвения процент по кредита. Следва да се
посочи също, че в предмета на настоящето
дело не е включена сумата от 138,16лв. – такси, по издадената заповед за незабавно
изпълнение, поради което възраженията на ответника, касаещи тази сума, не
следва да бъдат обсъждани. По делото се установи също, съобразно заключението
на ВЛ, и размерът на претенцията на
ищеца.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл..422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр
чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде признато за
установено спрямо отв. Д.С., че същата дължи на ищеца сумата от
2390,85лв.- главница, 499,56лв.—договорна лихва за периода
29.12.2016-15.01.2018г. вкл., 277,80лв.- мораторна
лихва за периода 29.12.2016-22.03.2018г вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, дължими въз основа на
заявление- договор за издаване на кредитна карта MasterCard
от 05.02.2016г.
С оглед изхода на делото, следва отв. С. да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК, като съобрази
направеното от особеният представител на ответника възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение, по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. Съдът намира, че направеното възражение
за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено, като бъде определено възнаграждение от 451,77лв.,
на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения. Следва в полза на ищеца да бъде
присъдена сума от 1158,90лв , в настоящето исково производство, включваща държавна такса, адв възнаграждение, разноски за особен представител и за
ВЛ.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените по заповедното производство разноски, съразмерно на частта от вземането, за която е
предявен настоящия установителен иск, и също при
съобразяване на възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение, по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. В случая претендираното
адв. възнаграждение от 414,87лв., следва да бъде
редуцирано до размера от 345,72лв.,
съобразно чл. 7, ал.7 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, съобразно която размерът на
възнаграждението в производството по издаване на заповед за изпълнение, се
определя по правилата на ал.2, на база
на половината от стойността на претендираните суми. Следва в полза на ищеца да
бъде присъдена общо сумата от 392лв.
Следва издадената заповед за
незабавно изпълнение №1501/04.04.2018г. по ч. гр.д.№ 2355/2018г по
описа на ПлРС, да бъде обезсилена, на основание чл.
415, ал.2 от ГПК, за сумата от 138,16лв.- такси, за периода
29.12.2016-22.03.2018г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл..422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Д.П.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *** сумата от 2390,85лв.-
главница, сумата от 499,56лв.—договорна лихва, за периода
29.12.2016-15.01.2018г. вкл., сумата от 277,80лв.- мораторна
лихва за периода 29.12.2016-22.03.2018г вкл., въз основа на заявление-
договор за издаване на кредитна карта MasterCard от
05.02.2016г, за които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение №1501/04.04.2018г.
по ч. гр.д.№ 2355/2018г по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК -02.04.2018г, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.5 от ГПК,
Д.П.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** сумата от 1158,90лв - разноски по настоящето дело и сумата от 392лв- разноски по ч.
гр.д.№ 2355/2018г по описа на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на
основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за незабавно изпълнение №1501/04.04.2018г.
по ч. гр.д.№ 2355/2018г по описа на ПлРС, за
сумата от 138,16лв.- такси, за периода 29.12.2016-22.03.2018г.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: