Определение по дело №318/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 31.05.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 31.05.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00318 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Н. Х. – в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на С.Т. против Решение № 526 от 25.03.2019 г. по гр.д. № 02006/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу С.Т. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи: 1) сумата от 995, 69 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. ***, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 228,26 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението

В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е обсъдил наведените от ответника възражения и доводи за погасяване по давност на част от претенцията по исковата молба, а именно своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б. В ЗЗД, вр. чл. 119 ЗЗД за периода от 01.05.2014г. до 12.09.2019г. В тази връзка се твърди, че от съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, не се установява по несъмнен начин качеството на клиент на топлинна енергия на ответника за процесния имот и процесния период. Изтъква, че не дължи претендираните суми, тъй като макар и да собственик на процесния имот, трето лице е вещен ползвател на процесния имот, а същевременно молбата на ответника за откриване на партида на негово име не прави собственикът реално клиент на топлинна енергия, доколкото за имота е налице надлежно учредено вещно право на ползване в полза на трето лице. Ищецът не е доказал своята претенция и по размер, и по основание за процесния период, тъй като не е доказано, че ищецът е извършил реално отчитане на доставената ТЕ. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете изцяло. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски във въззивното производство за юк. възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.06.2019 г. от 09,55 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.