О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град Ловеч, 18.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното
от съдия Христова ч.к.а.д. № 33/2020г. по описа на Административен съд Ловеч,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
глава тринадесета от АПК във връзка с чл.248,
ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от И.С.Б. с ЕГН **********
***, подадена против Определение № 178/05.12.2019г., постановено по адм.д. № 220/2019г.
по описа на РС Тетевен. Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното
определение в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на
направени по делото разноски за адвокатски хонорар за сумата от 200 лв.
(разлика между присъдените с определението разноски от 400 лв. до реално
извършените разноски за адвокатска защита от 600 лв.), като му се присъдят
разноските за адвокатски хонорар в пълен размер от 600 лв. Претендира и
присъждане на направените по настоящото дело разноски.
В частната жалба се излага, че по негово искане за
допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, съдът е приел
претенцията му за основателна и доказана, но е присъдил адвокатско
възнаграждение в размер на законовия минимум по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, без да има възражение за прекомерност
от ответната страна. Твърди се, че съдът може да намалява този размер само по
направено искане на насрещната страна, но не и служебно, и то без излагане на
мотиви за това, поради което в тази част определението е незаконосъобразно.
От ответната страна не е
постъпил отговор по частната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима
като подадена от лице с правен интерес и в законовия срок. Разгледана по
същество, същата е основателна.
С Решение № 105/30.09.2019г. по адм.д. № 220/2019г., в
производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР състав на РС Тетевен е отменил като
незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег.№ 451зз56/20.06.2019г.,
издадена от мл. експерт при РУ на МВР Ябланица, с която е било разпоредено
задържането за срок до 24 часа на И.С.Б. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
във вр. с чл.343б, ал.1 от НК. В решението съдът е присъдил на жалбоподателя
направените разноски за държавна такса и оставил без уважение молбата за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение с мотиви, че по делото
няма данни претендираната сума от 600 лв. да е изплатена, тази сума не е
вписана и в представеното пълномощно.
Решението е било съобщено на Б. на 18.10.2019г. и в
срока за обжалването му последният е депозирал в РС Тетевен молба за
изменението му в частта за разноските, с искане съдът да му присъди сумата от
600 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като тази сума е вписана в приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие с отбелязване, че е изплатена
изцяло и в брой при сключване на договора.
При провеждане на процедура по чл.248 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, в
което е приел молбата за основателна, но е присъдил адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., съобразявайки минималния размер по Наредба № 1/2009г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и че делото не е с особена
фактическа и правна сложност, като за разликата над 400 лв. до 600 лв. е
отхвърлил молбата.
Определението в обжалваната
му част е неправилно.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението
е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. В случая съдът по искане на жалбоподателя е изменил решението си в
частта за разноските, като правилно е осъдил юридическото лице, в чиято
структура е издателят на отменения административен акт, да възстанови на
жалбоподателя възнаграждението за представлявалия го адвокат. Неправилно обаче
съдът е присъдил в по-малък размер договореното между страните възнаграждение.
Присъждане от съда на
по-нисък размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е
регламентирано с нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, съгласно която ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Следователно за приложение
на цитираната норма задължително условие е да има „искане на насрещната страна”,
т.е. възражение за прекомерност. В случая такова възражение не е направено нито
преди постановяване на решението по делото, нито след съобщаване на молбата за
изменение на решението в частта за разноските. Съдът няма право служебно да
прави преценка за прекомерност, без да е сезиран с такова искане от ответната
страна, нито служебно да прилага чл.78, ал.5 от ГПК. Като е намалил служебно
размера на присъденото адвокатско възнаграждение, без да е сезиран с такова
искане, съдът е постановил незаконосъобразно определение в тази му част, което
следва да бъде отменено и настоящият състав да присъди на частния жалбоподател
и отхвърлената част от договореното и заплатено изцяло и в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
С оглед изхода на спора на
частния жалбоподател следва да се присъдят и направените в настоящото
производство разноски в размер на 31 лева за внесената по банков път държавна
такса и превод.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 178/05.12.2019г., постановено по адм.д. № 220/2019г.
по описа на Районен съд Тетевен в обжалваната му част, с която е
отхвърлена претенцията на И.С.Б. за присъждане на направени по делото разноски
за адвокатски хонорар за сумата от 200 лв., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Ловеч да заплати
на И.С.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, направените от последния и доказани по
адм.д. № 220/2019г. по описа на Районен съд Тетевен разноски за адвокатски
хонорар в размер на 200,00 лева (представляващи разлика между присъдените с
определението разноски от 400 лв. до реално извършените разноски за адвокатска
защита от 600 лв.).
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Ловеч да заплати
на И.С.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, направените от последния и доказани разноски
по настоящото ч.адм.д.№33/2020г. по описа на Административен съд Ловеч в размер
на 31,00 лева.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: