РЕШЕНИЕ
№ 260346 /18.10.2021 година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд,
Четвърти граждански състав,
на двадесет и първи
септември, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
секретар: Евелина
Генинска,
като разгледа
докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 1342 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от С.Б.Л. с която са предявени искове с правни
квалификации:
чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал.
1 ТЗ; и чл. 86, ал.1 ЗЗД, срещу „ИНТЕРМЕД 1“ ООД.
Ищецът
твърди, че на 23.05.2018г. между него и ответника бил сключен писмен договор за
изкупуване на селскостопанска продукция, съгласно който му продал и предал
12000 кг. розов цвят за цена от 36000 лева, като за сделката била оформена и
двустранно подписана фактура № 1/23.05.2018г. Поддържа се, че на 25.05.2018г. в
изпълнение на договора ответникът платил на ищеца по банков път 20000 лева от
цената, като остатъкът от 16000 лева не е платен и до момента. Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата от 16000 лева – цена по договора, ведно със законна лихва върху тази главница от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно плащане, както и сумата от 4107 лева
– мораторна лихва за периода от 25.05.2018г. до 03.12.2020г. Претендират се и
направените разноски.
В проведеното на 21.09.2021г. първо
редовно съдебно заседание по делото ищецът, чрез процесуалния си представител е
заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно съдебно заседание, като не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе,
намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като във всяка от редовно връчваните
призовки на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете
са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение
против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава
на наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото и предвид това,
че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят
такива. В представен от него списък като разноски е претендирал държавна такса
(по двата иска) – 804,28 лв., адвокатски хонорар – 1200 лв., а също - държавна
такса за обезпечение на бъдещ иск – 40 лв., както и внесени такси на ЧСИ за изпълнение на
обезпечителна заповед – 408 лв. Това, че са сторени разноските за държавна
такса и адвокатски хонорар в исковото производство, както и размерите им се
установяват съответно – от приложените по делото разписка (л.10) и договор за
правна защита и съдействие (л.23). Несъмнено съгласно т.5
от TP №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС - направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В този
смисъл - на присъждане в полза на ищеца подлежи и доказанo (с приложена разписка - л.30) платената държавна
такса от 40 лв. - за обезпечителното производство. Претендираните
като разноски такси от 408лв. за изпълнение на обезпечителна заповед, обаче са преведени на ЧСИ по
изпълнително дело. А съгласно практиката на ВКС, цитирана например в Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК – „…разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение
№ 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,.,
определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.,
ТК и др./“ Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени на основание
чл. 78, ал.1 ГПК само претендираните от него разноски за държавна такса по
двата иска (804,28 лв.), за адвокатско възнаграждение (1200 лв.), и за държавна
такса за обезпечение на бъдещ иск (40 лв).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНТЕРМЕД 1“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Солунска“ № 21, ет.2, да заплати на С.Б.Л. с ЕГН **********,
адрес: ***, следните суми: 16000 лева - цена по сключен между страните
на 23.05.2018г. договор за изкупуване на
селскостопанска продукция /розов цвят/, ведно със законна лихва върху тази
главница – от датата на завеждането на иска (03.12.2021г.) до окончателното й
изплащане, 4107 лева - обезщетение за забава на изпълнението по сключения
между страните на 23.05.2018г. договор за
изкупуване на селскостопанска продукция /розов цвят/, в размер на законната
лихва за периода от 25.05.2018г. до 03.12.2021г., както и 2044,28 лева - направени от ищеца разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: