Решение по дело №310/2016 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			13.11.2018
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	31.10.		2018

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Деа Маркова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		310		2016

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

Й.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, e предявила срещу Е.А.Я., ЕГН **********, адрес: ***; С.Е.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Б.В., адрес: ***, В.Б.Н., адрес: ***, П.Е.Я., адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Бенковски“ №3, ет.1, чрез адв. Й. Г., искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.

Искането е:

1. За прогласяване по отношение на Е.А.Я., наследниците на съпругата му И.П.Я. /С.Е.Я. и П.Е.Я./, наследниците на ******* В. /Д.Б.В. и В.Б.Н./ на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожността на договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г. поради „липса на съгласие" от ищцата;

2. За признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С.Е.Я., че не е собственик на дворно място в гр. Кочериново, представляващо парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 830 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул. „Антон Иванов" №41;

3. За признаване за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на Е.А.Я., С.Е.Я. и П.Е.Я. правото на собственост на ищцата върху парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 930 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул. „Антон Иванов" №41, придобито по давност в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г., и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. Претендират се и направените разноски.

Ищцата твърди, че съгласно нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, д. № 317/2000 г. от 28.11.2000 г. е собственик по давност на 1/6 ид. част от дворно място в гр. Кочериново, представляващо парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 830 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул. „Антон Иванов" № 41. Останалата част от имота била собственост на майка й Р.В. - 4/6 ид. части, и на брат й *****В. - 1/6 ид. част.

След смъртта на ******* В. на 19.06.2015 г. към описания недвижим имот предявил претенции Е.А.Я., който се легитимирал като собственик въз основа на нот. акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г., с който на 28.06.2002 г. съсобствениците чрез пълномощника си А.Ж.В. срещу дълг на ******* В. към Е.А.Я. в размер на 82 500 лв. прехвърлили на Е.А.Я. собствеността върху описаното дворно място и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.

Ищцата отрича авторството на подписаното от нейно име пълномощно за посочената сделка.

Впоследствие с нот. акт № 138, том I, рег. № 1747, дело № 134 от 2012 г. на 07.08.2012 г. Е.А.Я. и съпругата му И.П.Я. дарили процесния недвижим имот на дъщеря им С.Е.Я.. Е.А.Я. с нотариална покана поискал ищцата да напусне имота, но тя отказала.

На 06.12.2015 г. ищцата установила, че са сменени ключалките на входната врата на жилищната сграда и са сложени лепенки; на входната врата на двора бил поставен катинар, който да възпрепятства достъпа й до имота.

Ищцата твърди, че в периода от 28.11.2000 г. до 06.12.2015 г. е ползвала и владяла необезпокоявано описания недвижим имот, включително намиращите се в него едноетажна масивна сграда с площ от около 30 кв.м., паянтова сграда в северната част на двора с площ от около 20 кв.м., паянтова сграда с мазе 15 кв.м., масивен гараж с площ от 45 кв.м., навес с площ от 16 кв.м. и гараж с площ от 30 кв. м.

Поради това в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г. тя е придобила имота по давност, респ. – описаното дарение от 07.08.2012 г. е извършено от несобственици.

В постъпилите писмени отговори от Е.А.Я. и П.Е.Я. е изразено становище за неоснователност на исковете, като се оспорват изложените обстоятелства за липса на съгласие и изтекла придобивна давност в полза на ищцата; в периода след придобиването на имота ответникът го стопанисвал и предоставял под наем.

В постъпилия писмен отговор от С.Е.Я. исковете се оспорват като неоснователни.

Ответниците Д.Б.В. и В.Б.Н. не са депозирали отговор на исковата молба.

Д.Б.В. е представил писмено становище /л.292/, с което не възразява срещу проведеното съдебно заседание на 05.10.2018 г. в негово отсъствие (поради пропуск на съдията-докладчик и късното получаване на призовката ход на делото е даден при неговото нередовно призоваване); изразява съгласие да бъде даден ход на делото на 31.10.2018 г. В становището са изложени и аргументи по същество на спора във връзка със събраните гласни доказателства в съдебното заседание на 05.10.2018 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Между страните е безспорно и се установява от приложения нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, д. № 317/2000 г., че към 28.11.2000 г. процесният имот е бил собственост на Й.Д.С., Р.Д.В. и *****В., при права: за Р.В. - 4/6 ид. части, за Й.Д.С. и *****В. - по 1/6 ид. част. От представеното удостоверение за наследници /л.172/ е видно, че Р.Д.В. е починала на 02.07.2016 г.

С представения нот. акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева на 28.06.2002 г. тримата съсобственици чрез пълномощник - А.Ж.В. /съпруга на *****В. към момента на сделката, като бракът им е прекратен с развод на 22.04.2006 г. – л.191/ срещу дълг на ******* В. към Е.А.Я. в размер на 82 500 лв. прехвърлили на Е.А.Я. собствеността върху описаното дворно място и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Съгласно договора прехвърлителите запазили право на ползване върху имота за срок от 1 година.

С нот. акт № 1, том I, рег. № 0168, дело № 1 от 2004 г. на нотариус С. Милева на 12.01.2004 г. Е.А.Я. и съпругата му И.П.Я. са учредили договорна ипотека върху придобития недвижим имот за обезпечаване на банков кредит.

С нот. акт № 138, том I, рег. № 1747, дело № 134 от 2012 г. на нотариус С. Милева на 07.08.2012 г. Е.А.Я. и съпругата му И.П.Я. дарили процесния недвижим имот на дъщеря им С.Е.Я., като запазили безсрочно право на ползване върху дворното място и жилищната сграда.

Ответниците Е.А.Я. и П.Е.Я. са представили договор за наем от 25.05.2004 г., с който Е.А.Я. е предоставил на ******* В. ползването на част от жилищна сграда, без да е посочен адрес или други индивидуализиращи белези на имота. Поради това съдът счита, че описаният договор за наем е неотносим към предмета на доказване по делото. 

От приложените писма от нотариус Тамбураджиева и нотариус Тихова е видно, че предвид изтеклите срокове за съхраняване те не разполагат с копие от пълномощните от Й.Д.С., Р.В. и *****В., въз основа на които А.Ж.В. е участвала в сделката, обективирана в нот. акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева. 

По делото са приложени и други, неотносими към предмета на доказване документи, които не следва да се обсъждат.

Свидетелката ***** сочи, че около 17 години е полагала грижи за Р.В., която живеела в процесния имот, в пристройка до жилищната сграда. На втория етаж от жилищната сграда живеел *****В., а първият ползвала ищцата при идванията й от гр. София в гр. Кочериново. В този период свидетелката на два пъти виждала Е.Я. да влиза в дворното място и жилищната сграда. А.В. също идвала при Р.В., като двете били в добри отношения. Последните две години от живота й Р.В. била настанена в дом за стари хора; когато починала, свидетелката и ищцата отишли заедно в процесния имот, за да вземат дрехи за починалата, но имотът бил заключен. Е.Я. отключил на ищцата, като пред свидетелката между страните не станало дума, защо ищцата няма достъп до имота. На свидетелката не е известно ищцата и Р.В. да са упълномощавали някого да продаде техните идеални части от процесния имот.

Свидетелят Г. Поповски сочи, че живее в съседство с процесния имот, познава ищцата и от нея знае, че приживе брат й продал къщата на Е.Я., без да я уведоми и без да го е упълномощавала. До 2012 г. ищцата ползвала нейния етаж от къщата и стопанисвала дворното място.

Свидетелят ***** сочи, че заедно със съпругата си живее в процесния имот от 15.02.2013 г., по покана на Е.Я.. Първите две години живеели заедно с *****В. в къщата, като свидетелят ползвал втория етаж, а *****В. – първия етаж. С ищцата се виждали при идванията й в имота, като тя не е възразявала срещу пребиваването на свидетеля и съпругата му там. Според свидетеля *****В. смятал къщата за собственост на Е.Я., тъй като му била прехвърлена вместо заплащане на парично задължение. Е.Я. разрешил на *****В. и майка му да живеят в имота; ищцата не е живяла там постоянно, а при идванията й отсядала на първия етаж при *****В..

Свидетелят *****сочи споделеното с него от ищцата, че Е.Я. едва след смъртта на брат й предявил претенции за собствеността на процесния имот; тогава узнала за сделката, изповядана с нот. акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. От 2000 г. до м. ноември 2015 г. ищцата безпрепятствено ползвала и стопанисвала имота, като го посещавала редовно. Според свидетеля приживе *****В. предоставил втория етаж от къщата под наем на свидетеля *****, за да изплаща получен от Е.Я. заем, като за тези обстоятелства също научил от ищцата след смъртта на брат й. След предоставянето под наем на втория етаж *****В. живеел на първия етаж. Свидетелят е виждал веднъж А.В. в имота, в периода, когато и тя живеела там, приживе на *****В..

Свидетелят *****сочи, че през м. септември - октомври 2009 г. е участвал в извършен ремонт на третия етаж в процесната жилищна сграда, възложен от Е.Я. и заплатен от него. По време на ремонта строителните материали били предоставени от Е.Я. и съхранявани в гаража в имота; там се намирал и автомобил, собственост на Е.Я.. В този период в имота живеели възрастна жена и *****В..  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД:

Претендира се прогласяване за нищожен на договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г. поради липса на съгласие от ищцата, участвала при сключването му чрез пълномощник - А.Ж.В..

Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници /Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК/.

При носена от нея тежест да докаже наличието на фактически основания, свързани с твърдения порок по смисъла на ЗЗД на атакуваната сделка, ищцата не установи по делото, че при сключването на описания договор А.Ж.В. е представила неистинско пълномощно от нейно име. Ангажирани бяха единствено гласни доказателства, като разпитаните свидетели нямат преки възприятия, свързани с извършените нотариални действия по изготвянето на нотариално завереното пълномощно от името на ищцата и по изготвянето на нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим имот. Свидетелите единствено посочиха, че в разговори с тях ищцата е заявила, че не й е било известно сключването на договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г., т.е. в показанията си те възпроизвеждат твърдяното от ищцата.

На следващо място, от свидетелските показания еднозначно се установява, че в периода на сключване на договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г., ищцата редовно е посещавала процесния имот, в който са живели както майка й, така и брат й *****В. и съпругата му А.В.. Свидетелите не сочат данни между ищцата и роднините й да са били налице влошени лични отношения. Обстоятелството, че в периода на сключване на описания договор ищцата, нейният брат /чийто дълг е погасен с прехвърлянето на съсобствения имот/ и съпругата му /техен пълномощник по сделката/ са поддържали близки отношения, също разколебава достоверността на заявеното от свидетелите незнание на ищцата за съставеното пълномощно и осъществената сделка.

Поради това по делото не се установи твърдяната липса на съгласие от ищцата за сключването на договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г. и искът с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост и в тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ищцата е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Представеният нотариален акт № 138, том I, рег. № 1747, дело № 134 от 2012 г. на нотариус С. Милева от 07.08.2012 г. е официален документ, издаден от нотариуса в кръга на неговата компетентност и легитимира титуляра като собственик на посоченото деривативно основание - дарение. Ищцата оспорва правата на праводателите на ответницата, като твърди, че в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г. тя е придобила имота по давност, респ. - дарението е извършено от несобственици.

Предвид отхвърлянето на предявения иск по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, след 28.06.2002 г. ищцата не е притежавала право на собственост върху идеална част от процесния имот. Безпрепятственият й достъп до имота в периода до 28.06.2003 г. се е основавал на запазеното с договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г., срочно право на ползване.

За да придобие по давност правото на собственост върху процесния имот, след 28.06.2003 г. ищцата следва не само да е посещавала и стопанисвала имота, но и по явен и недвусмислен начин да е показала, че отрича владението на собственика.

Ищцата не ангажира доказателства за извършването на такива действия, изразяващи намерение да свои имота, като тези действия да са доведени до знанието на Е.А.Я. /противопоставяне на ползването на имота от него, ограничаване на достъпа му и др./. От свидетелските показания безспорно се установи, че Е.А.Я. е посещавал имота и е извършвал ремонтни дейности в жилищната сграда /видно от показанията на ***** и *****/ и е предоставил под наем част от него – втория жилищен етаж, което довело до преместването на *****В. на първия етаж – при ищцата /видно от показанията на ***** и *****– последният въз основа на казаното му от ищцата смята, че наемодател на втория етаж бил *****В., но това твърдение се опровергава от самия наемател - свидетелят *****/.

Упражняваното от Е.А.Я. владение върху процесния имот се потвърждава и от писмените доказателства – учредената  договорна ипотека за обезпечаване на банков кредит с нот. акт № 1, том I, рег. № 0168, дело № 1 от 2004 г. на нотариус С. Милева на 12.01.2004 г.

Поради това не се събраха доказателства за започнала да тече в полза на ищцата придобивна давност в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г. и направеното възражение е неоснователно. Дарението в полза на ответницата по иска е направено от собствениците на имота и поради това тя е придобила правото на собственост на твърдяното придобивно основание. Това обуславя отхвърлянето на предявения отрицателен установителен иск.

По иска с правно основание чл.108 ЗС:

По този иск ищцата следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание – изтекла придобивна давност в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г.; че ответниците владеят имота.

Ответниците носят доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основават възраженията си относно упражняваната фактическа власт върху имота в периода, за който ищцата претендира да го е придобила по давност.

Изложените по-горе съображения за отхвърляне на отрицателния установителен иск срещу С.Е.Я. са основание за извод, че по делото не е установена първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск: правото на собственост на ищцата върху процесния имот. По делото не се установи такова поведение на ищцата след датата на придобиване на собствеността от Е.А.Я., посредством което тя да е демонстрирала и довела до знанието му намерение да свои имота. Обстоятелството, че тя, както и нейните роднини, са имали достъп до имота с позволението на неговия собственик, не води до извод за упражнявано от нея владение през посочения период. Поради това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание  чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника Е.А.Я. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Воден от горното, съдът 

Р  Е  Ш  И :

        

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.С., ЕГН **********, срещу Е.А.Я., наследниците на съпругата му И.П.Я. /С.Е.Я. и П.Е.Я./, наследниците на ******* В. /Д.Б.В. и В.Б.Н./ иск за прогласяване нищожността на договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г. поради липса на съгласие от ищцата;

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.С., ЕГН **********, срещу С.Е.Я., иск за признаване за установено, че ответницата не е собственик на дворно място в гр. Кочериново, представляващо парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 830 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул. „Антон Иванов" №41;

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.С., ЕГН **********, срещу Е.А.Я., С.Е.Я. и П.Е.Я., иск за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищцата върху парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 930 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул. „Антон Иванов" №41, придобито по давност в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г., и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот.

ОСЪЖДА Й.Д.С., ЕГН **********, да заплати на Е.А.Я. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: