Р Е Ш Е
Н И Е
№.1872/31.10.2023
г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Костадинка Рангелова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1339 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на С.И.К., чрез адв. А.С. от АК
Благоевград против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0438-000084 от 25.04.2023 г.,
издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ – прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № *** от 25.04.2023 г. за
срок от шест месеца. В жалбата се излагат
аргументи защо се приема същата за
незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната и.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не
се представлява.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, взема становище по делото, като иска потвърждаване на
издадената ЗППАМ. Алтернативно при уважаване на жалбата се възразява за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество – за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник
Сектор при ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив. Волеизявлението за налагане на
принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се
издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед на основание чл. 171 т. 2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - за срок от 6 месеца до една година.
От събраните в хода на делото доказателства
се установява, че на 25.04.2023 г., в 17.45 часа е установено, че в гр.Пловдив,
на бул. „България“ до № 117, С.И.К. е управлявал лек автомобил „Рено Лагуна“ с
рег.№ ***, лична собственост под въздействието на наркорични вещества или техни
аналози – канабис. Употребата била установена от полицейски служители от 03 РУ
Пловдив с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJK-0023, касета Дръг Тест 5000 STK-7 № ARRD-0981. Бил издаден на жалбоподателят талон
за медицинско изследване 088673, който бил връчен в 19.10 часа на 25.04.2023 г.
В присъствието на лекар от УМБАЛ Пловдив АД, жалбоподателят отказал да даде
кръвна проба за изследване в 19.15 часа на 25.04.2023 г.
С оглед установеното на 25.04.2023 г. спрямо С.И.К. бил съставен АУАН за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП от командир на отделение при ОД на МВР, 03 РУ
Пловдив. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите
обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената
заповед е на база съставения АУАН № GA679592/25.04.2023 г. и същата е издадена от
Началник Сектор
при ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив. В последствие с мотивирана резолюция от
25.04.2023 г. било прекратено с оглед налични данни за извършено престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК и образувано БП 273 от 25.04.2023 г. по описа на 03 РУ
на МВР Пловдив.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, на когото са
делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД
на МВР Пловдив.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е
неправоспособен и автомобилът е собственост на лицето, спрямо което е приложена
тази принудителна административна мярка. Съдът намира, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК,
тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място от С.К. или
доказателства, че това лице не е било употребило наркотични вещества, когато е
спряно за проверка. От доказателствата по делото няма спор и че е осъществено
деяние, което е прието за нарушение на чл.5,ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и е
съставен АУАН за това нарушение.
Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима.
От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен
начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за
управление на МПС от лице, което е собственик на автомобила, след употреба на
наркотични вещества.
С оглед на посоченото дотук, съдът счита че липсва
основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател.
Такъв извод не може да се направи и с оглед наличието на
резолюция за прекратяване, тъй като в същата не е прието че липсва осъществено
деяние, а се сочи че това деяние разкрива признаците на престъпление. Именно с
оглед на това и няма как да се приеме, че за установеното управление на МПС
след употреба на наркотични вещества не са приключили всички производства, в
които би могла да бъде ангажирана отговорността на водачът. На следващо място
следва да се посочи, че наказателната отговорност е по-тежка от административно
– наказателната и правилно административно наказателното производство е било
прекратено, за да се осигури възможността за безпрепяствено развитие на
наказателното такова. Последното обаче не означава, че е отпаднало основанието
за прилагане на ПАМ.
ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически
състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС.
Що се касае до срока на ПАМ – същият е минималния такъв
по закон. Неизлагането на конкретни мотиви защо се налага минималния срок не е
съществен порок, който да доведе до отмяната на издадената ПАМ.
Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на
всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде
потвърдена.
Предвид изхода на делото са неоснователни претенциите за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.И.К., чрез адв. А.С. от АК Благоевград против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0438-000084 от 25.04.2023 г., издадена от Началник Сектор към ОД на
МВР Пловдив, 03 РУ – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Рено
Лагуна“ с рег. № *** от 25.04.2023 г. за срок от шест месеца.
Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: