№ 9950
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110139248 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от А.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Я/адрес/ срещу Д. В. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Со/адрес/ за
установяване на вземания в полза на ищеца за следните суми и както следва:
сумата от 2 355.58 лева като вземане за стойност на топлоенергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за реално потребена енергия, 276.61 лева
- мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 44.21 лева, - главница за периода 07.2019 г.
до 04.2021 г., и 7.84 лева - мораторна лихва, начислена върху платена
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 02.2019 г. -
06.2019 г., включваща и лихва за периода от 31.08.2019 г. до 22.02.2022 г.
върху главница за периода 07.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението –
10.03.2022г. до окончателното изплащане на сумите, които суми са предмет
на издадена оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 04.04.2022г. по ч.гр.дело с
№ 12662/2022г.
Поддържа се, че ответницата е с абонатен № 383598 за топлоснабден
имот - гр. Со/адрес/ и е собственик на имота като е използвала доставяна от
дружеството топлинна енергия през исковия период, стойността, на които не е
1
заплатена. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Б...“ ООД, което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответницата дължи претендираните суми като се ангажират
доказателства и се претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва иска
като неоснователен като се оспорва начина на сформиране на задълженията.
Оспорва се качеството й на потребител, извършване на реална доставка на
топлоенергия, и най- сетне се прави възражение за давност. Излага се и че
имотът е бил негоден за живеене през исковия период и се ангажират
доказателства в тази връзка. Отделно от това се ангажират и др. гласни
доказателства и се оспорват част от исканията по доказателствата на ищеца.
Претендират се разноски и се желае решение в този смисъл.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД като с доклада си по чл.
146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че
за процесния период не са правени плащания от ответника.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
2
Страните нямат спор и от НА за покупко – продажба на недвижим имот
от 17.03.2004г. се установява, че от 2004г. ответната страна е носител на ПС
върху имот – апартамент 26, находящ се на трети етаж вх.Б със застроена
площ от 121.54 кв.м. ведно с мазе към него, както и гараж в същата сграда.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с партида с № 383598
при ищеца, с титуляр – ответницата, със сключен договор за монтаж на
измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана
топлоенергия през исковия период, като е с начислявана сума за сградна
инсталация и сума за доставка на БГВ. Вещото лице споделя, че за исковия
период начисляваната стойност за БГВ, топлинна енергия и сградна
инсталация са били съобразени с действащите нормативни правила. Сумата за
топлоенергия е определена по реален отчет на показанията за един брой
ИРРО и два броя водомери за топла вода.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ
отдадена за сградна инсталация и БГВ. Въз основа на дадените мотиви на
вещото лице, то определя в заключение , че за процесния период от
01.05.2018г. до 30.04.2021г. стойността на сумата за потребена ТЕ за имота е
в размер на 2482.92 лева, от които 551.59 лева за сградна инсталация и
1931.33 лева за ТЕ.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните
сметки и издадените общи фактури. Не оспорва и публикуването на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран
със заявлението по чл.410 от ГПК на 10.03.2022г., поради което погасени по
давност с изтичане на 3 годишен срок от датата на изискуемостта на
съответното вземане са вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода
преди 10.03.2019г. или тези за периода от 01.05.2018г. до 01.03.2019г., които
съгласно даденото и прието заключение на вещото лице по ССчЕ са в размер
3
на 470.37 лева от стойността за главницата за доставена топленергия. От това
заключение се установява още, че общото задължение на ответника към
ищеца се формира по прогнозни стойности в размер на 1893.91 лева и
изравнителни сметки от 626.42 лева, от които са платени 127.35 лева. Или
общата дължима главница за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. е в
размер на 2355.58 лева, от които се приспадат погасените с давност вземания
от 470.37 лева и така остава дължима само от 1885.24 лева, както и пълният
размер на вземането за лихви и това за стойност на услуга за дялово
разпределение – 44.21 лева за стойност на услуга за дялово разпределение с
7.84 лева за лихва върху нея, както и 276.61 лева за мораторна лихва върху
сумата за стойност на доставена топлоенергия.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени съгласно заключенията и възражението за
давност – за су.
По исковете по чл.86 ЗЗД с оглед основателността на исковете за
главница, то следва да бъде присъдена и лихвата за забава и законовата
такава.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства съобразно уважената част или сумата от 1232 лева,
която е редуциран сбор от 244.18 лева сборна такса по гр.дело с №
39248/2022г, и ч.гр.дело с № 12662/ 2022г по описа на СРС, по 500 лева за
възнаграждения на вещи лица и 250 лева за възнаграждение за юрисконсулт –
50 лева по ч.гр.дело с № 12662/ 2022г и 200 лева по гр.дело с № 39248/2022г.
по описа на СРС.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Я/адрес/, че Д. В. П. с ЕГН: **********, с адрес:
4
гр. Со/адрес/ дължи на ищеца следните суми: сумата от 1885.21 лева като
вземане за главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия през
периода от м.05.2018г. до м.04.2021 г. за реално потребена енергия като
ОТХВЪРЛЯ иска за пълния размер на главницата от 2355.58 лева, сумата от
276.61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 44.21 лева, - главница за
периода 07.2019 г. до 04.2021 г., и 7.84 лева - мораторна лихва, начислена
върху платена главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода 02.2019 г. - 06.2019 г., включваща и лихва за периода от 31.08.2019 г.
до 22.02.2022 г. върху главница за периода 07.2019 г. - 04.2021 г., ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението – 10.03.2022г. до окончателното изплащане на сумите, които
суми са предмет на издадена оспорена заповед по чл.410 от ГПК от
04.04.2022г. по ч.гр.дело с № 12662/2022г. по описа на СРС за 2016г. и
ОСЪЖДА Д. В. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Со/адрес/ да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния директор,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Я/адрес/ на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1232 лева – съдебно-деловодни разноски по
гр.дело № 39248/ 2022г. и ч.гр.дело № 12662/ 2022г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Б...“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5