РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Златоград, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20215420200065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ., вх. ., ет.., ап. .
против Наказателно постановление № .г., издадено от началник група на РУ-
З. при ОДМВР - С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН
по чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на сумата от 2000 лв., за
извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се
сочат допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
доводите развити в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител .
Районна прокуратура - С., редовно призована, не изпраща представител
в с. з. и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2021 г. свидетелят Д. ПЛ. К. – мл. автоконтрольор при РУ-
Златоград (към посочения момент) и АЛ. СЛ. Ч. – полицейски служител при
1
ОДМВР-С., РУ-З., изпълнявали служебните си задължения по контрол на
пътното движение на територията на община Н.. Около 13,30 часа, същите се
намирали в гр.Н., на ул. „Ал. С.“ до № ., където спрели за проверка водача на
т.а. марка/модел „Н.П.“, с рег. № .. В хода на проверката било установено, че
посоченото МПС е собственост на „Т. К.“ ЕООД, а водач на същото е
управителят на посоченото дружество – Ф. А. Л.. След извършена справка в
работната станция, чрез отдалечен достъп, полицейските служители
установили, че за процесното МПС не е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При горните обстоятелства на същата дата, в присъствието на
нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението - Ч., мл. автоконтрольор
Д.К. съставил АУАН № .г. с бл. № ., за нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 461, т. 1 КЗ. Актът бил предявен на нарушителя, който го пописал без
възражения и получил екземпляр от същия.
Във връзка с образуваното административнонаказателно производство
№ 55/2021 г. на РУ-З. и на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО извършил
проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН № . г. с
бл. № . и след преценка на събраните доказателства, на осн. чл. 54 ЗАНН,
постановил Резолюция с рег. № 371р-5926 от 08.06.2021 г. за прекратяване на
административнонаказателното производство, образувано въз основа на
цитирания АУАН. В мотивната част на резолюцията си, АНО е посочил, че
при съставянето на акта не са вписани необходими реквизити – какво е МПС-
то, какъв е неговият регистрационен номер, чия собственост е, както и е
дадена неправилна правна квалификация на нарушението – по чл. 638, ал. 1, т.
2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, вместо по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Поради това, АНО е
приел, че посочените нередовности при съставяне на АУАН, не могат да
бъдат отстранени по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което е прекратил
административнонаказателното производство.
Предвид горното, била изготвена Покана по реда на чл. 40, ал. 2
ЗАНН, с рег. № 371000-1996 от 10.06.2021 г. по описа на ОДМВР-С., РУ-З.
адресирана до Ф. Л. в качеството му на представител на „Т. К.“ ЕООД, в
която на същия е указано, че следва да се яви в 5-дневен срок, считано от
получаване на поканата с сградата на РУ-З. (с посочен административен
адрес) за съставяне на АУАН за процесното нарушение, извършено на
22.02.2021 г. (подробно описано), както и да носи със себе си посочени в
поканата документи. На 16.06.2021 г. поканата е връчена от мл.п.и. Вл. Н. при
отказ на лицето да я получи, удостоверен с подпис на свидетел,
индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес.
На 28.06.2021 г., в присъствие на свидетел-очевидец на нарушението –
А.Ч., срещу жалбоподателя, бил съставен АУАН серия Д, № ..... за това, че на
22.02.2021 г., около 13,30 часа, в гр. Н., на ул. „Ал. С.“ до дом номер 34, при
управеление на товарен автомобил, марка-модел „Н.П.“, с рег. № .,
собственост на „Т. К.“ ЕООД, ЕИК .от законния представител Ф. А. Л. с ЕГН
********** от град Н. като допуска следното нарушение: юридическото лице
„Т. К. ЕООД, което притежава горепосоченото МПС, което е регистрирано на
територията на Р. Б. и не е спряно от движение, не е сключил договор за
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което е
нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1, вр. чл. 638, ал. 1 , т. 2 КЗ. Актът
бил предявен на нарушителя, който получил екземпляр от същия на
01.07.2021 г., като вписал в съдържанието му, че има възражения и ще ги
депозира в срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу новоиздадения АУАН е постъпило
възражение вх. № ......... г., с което жалбоподателят е изложил съображения за
незаконосъобразност на повторно образуваното срещу него
административнонаказателно производство и издаване на акта след изтичане
на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН серия Д, № ... г., бл. № . е издадено атакуваното
Наказателно постановление № ...1 г., с което на жалбоподателя на основание
чл. 53, ал. 2 ЗАНН по чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на сумата от
2000 лв., за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Върху приложената към наказателното постановление разписка е
отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 13.08.2021 г., чрез
управителя и законен представител - Ф. А. Л.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания от съда свидетел – Д. ПЛ. К. – мл. автоконтрольор
при РУ-З., както и от приобщените към доказателствения материал по реда на
чл. 283 НПК писмени доказателства: НП № . г., издадено от ОДМВР – С., РУ-
З. Заповед № 345з-5/05.01.2016 г. относно определяне на длъжностни лица от
ОДМВР – С. да издават НП по КЗ; АУАН № . г., бл. № .ерия Д; Резолюция,
рег. № 371р-5926/08.06.2021 г. за прекратяване на административно-
наказателно производство № .г.; АУАН №.г., бл. № 819405, серия Д;
Застрахователна полица № .. за сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; Докладна записка с рег. № 371р-
6669/25.06.2021 г., изготвена от МлПИ/Мл.експерт В. Н.; Покана с рег. № . г.;
Разписка за връчена Резолюция за прекратяване на АНП, с отказ; Справка с
рег. № 371р-7991/23.07.2021 г. за извършена проверка по Преписка с вх. №
371000-2360/02.07.2021 г., по описа на РУ - З.; Възражение от Ф. А.Л. с вх. №
.г., по описа на РУ - З. и Справка за нарушител/водач по отношение на Ф.
А.Л..
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са съответни и
взаимно си кореспондират, поради което съдът ги постави в основата на
своите фактически констатации, като следва се има предвид, че
жалбоподателят не оспорва описаната фактическа обстановка, а възраженията
му касаят нарушения от процесуално етстество.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
13.08.2021 г., а жалбата е подадена на 16.08.2021 г.), и е насочена срещу
3
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като,
обжалваното НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в
техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а
видно от приложената по делото Заповед № рег. № ....г. на Директора на
ОДМВР-С., наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника
на група към ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, като съдържат всички изискуеми съобразно
разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. Релевантните за обективната
съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен
начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното
описание.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя във
връзка с повторно образуваното административнонаказателно производство,
поради прекратяване на първоначално образуваното с резолюция на АНО по
реда на чл. 54 ЗАНН. Видно от съдържанието на първоначално съставения
АУАН № . г. с бл. №., в настоящия случай се установява, че същият е негоден
да повдигне административнонаказателно обвинение, доколкото в
съдържанието му е налице съществена непълнота на фактите – липсва каквато
и да е индивидуализация на процесното МПС (вид, марка, модел, рег. номер и
пр.), поради което от обективна страна липсват основни елементи от
фактическия състав на соченото нарушение. Предвид това преценката на
АНО, че е невъзможно саниране на обвинението по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
е правилна и законосъобразна. Недопустимо е наказаното лице да бъде
изправено пред нови факти и обстоятелства (съществени за обвинението,
каквито са индивидуализацията на процесното МПС) въведени едва с
издаването на НП. В този ред на мисли, единствената възможност за АНО е
била да прекрати образуваното административнонаказателно производство,
което именно е сторил, след което да бъда съставен нов АУАН в съответствие
с изискванията на процесуалния закон.
4
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя във
връзка с нарушена процедура при съставяне на АУАН при условията и по
реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Видно от представената по делото Покана с рег.
№..г. по описа на ОДМВР-С., РУ-З., същата съдържа ясни и подробни
указания за явяване на лицето. Действително не е посочен точен ден и час,
като вместо това е определен 5 дневен срок за явяване в сградата на РУ-З.,
който започва да тече от връчването на поканата. Това на практика дава
възможност на жалбоподателя да се яви във всеки един момент от посочения
времеви период, като съдът намира, че така определения интервал от време
дава по-голяма възможност на лицето да съобрази личните си ангажименти и
да се яви за осъществяване на процедурата по съставяне на АУАН. Следва
изрично да се посочи, че предвид определения по този начин срок за явяване,
АНО се поставя в невъзможност да състави акта в момент предхождащ
изтичането му, като противното би довело до съществено нарушение на
процесуалните правила. В случая обаче се установява, че поканата е
надлежно връчена на 16.06.2021 г. при отказ на лицето да я получи,
удостоверен от свидетел (надлежно индивидуализиран с три имена, ЕГН и
адрес), а АУАН серия Д, № .. е съставен на 28.06.2021 г., т.е. след изтичане на
указания срок за явяване. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2
ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, но в присъствието на свидетел-очевидец
на извършване на нарушението, поради което съдът намира, че процедурата е
спазена.
Независимо от горното, основателно се явява възражението на
жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд се приема, че сроковете за издаване на АУАН и НП,
уредени в нормите на чл. 34 ЗАНН, са давностни. Давността е период от
време, определен в закон, с изтичането на който титулярът на едно право губи
предоставената му от закона възможност да го осъществи. Както е прието в
цитираното решение, "давността е материалноправен институт с процесуални
последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.
Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия
субект (административнонаказващият орган) създава неоправдано положение
на несигурност в правния мир". Давността /в този случай/ се прилага
служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание
на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява
наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното
производство недопустимо.
В случая нарушителят е известен още към момента на констатиране на
нарушението и съставяне на анулирания АУАН, т.е. на 22.02.2021 г., поради
което тримесечният срок за съставяне на АУАН е изтекъл на 22.05.2021 г. С
произнасянето на АНО по реда на чл. 54 ЗАНН с Резолюция от 07.06.2021 г.,
образуваното административнонаказателно производство е прекратено, а
прекъсването на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – заличено с обратна
сила. При това положение, доколкото след изтичане на тримесечния срок,
5
АНО е констатирал, че не е съставен АУАН годен да повдигне
законосъобразно обвинение за извършеното нарушение, то действията му са
били ограничени до прекратяване на производството, без възможност за
съставяне на нов АУАН и повдигане на административнонаказателно
обвинение, респ. издаване на НП въз основа на акт, съставен след изтичане на
законоустановения срок. По тези причини съдът намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски в размер на сумата от
380 лв. – адв. възнаграждение (съобразно ДПЗС от 13.08.2021 г. на л. 13 от
делото), което предвид изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК е
основателно и следва да бъде уважено. Размерът на адв. хонорар е в размер
близък до минималния посочен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, .т 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., (в случая възлиза на 370 лв.) поради което възражението за
прекомерност на насрещната страна е неоснователно. Въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати и разноските за явяване на разпитания по делото
свидетел в размер на сумата от 30 лв. – изплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл. 3 ЗАНН
Районен съд- З.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .. г., издадено от началник
група при ОДМВР – С., РУ-З., с което на „Т. К.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. Н., общ. Н., обл. С.ул. „А.. С.“ № ., вх.., ет. ., ап. . на
основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН и по чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
сумата от 2000 лв., за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С., бул. "Б." № . да заплати на
„Т. К.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Н., общ. Н.,
обл. С., ул. „Ал. С.№ .вх. Б, ет. 2, ап. 9, сумата от 380 лв. – разноски за
производството, представляващи заплатен адв.хонорар.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С. бул. "Б." № . да заплати по
сметка на Р.с. – З. сумата от 30 лв. – разноски за явяване на свидетел,
изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С.в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____В.Д.___________________
6