№ 335
гр. Видин, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320101419 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ЕАД - София против
М. Г. К. и Д. А. М., и двамата с постоянен и настоящ адрес в гр. ******, с която е предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ за топлоснабден имот в гр. ******, ж.к. ******. Поддържа се, че по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия, същите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят Посочва се също, че сградата
– етажна собственост, в която се намира имота е сключила договор с третото лице за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. След края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия на база на реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците са издадени изравнителните сметки, но не са
платени. Поради това, ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 487/2023г. по описа на
Районен съд – Видин. Издадена е заповед за изпълнение против длъжниците, но същата не е
влязла в сила поради това, че длъжниците са уведомени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество при условията на разделна
отговорност сумата от 3302.00 лева, от които 2905.01 лева – главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до окончателното плащане на
вземането, сумата от 362.53 лева – мораторна лихва за забава от 15.02.2020г. до 19.01.2023г.,
1
както и суми за дялово разпределение главница – 29.13 лева за периода от м. 12.2019г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до окончателното плащане и 5.33 лева
– лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г. , а именно:
ответникът М. Г. К. дължи ½ от сумите, както следва: сумата от 1452.51 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 181.27 лева – мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 19.01.2023г., както и суми за дялово разпределение главница – 14.57 лева за
периода от м. 12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
окончателното плащане и 2.67 лева – лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г.
ответникът Д. А. М. дължи ½ от сумите, както следва: сумата от 1452.51 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 181.27 лева – мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 19.01.2023г., както и суми за дялово разпределение главница – 14.57 лева за
периода от м. 12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
окончателното плащане и 2.67 лева – лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г.
Ответникът М. Г. в срока за отговор, чрез назначен особен представител е оспорил
исковите претенции като неоснователни.
Ответникът Д. М. в срока за отговор, чрез назначен особен представител е оспорила
исковите претенции като неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебна
топлотехническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. №
487/2023г. по описа на Районен съд – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представяния нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот № 185, том
3, рег. № 12939, дело № 546/2007г. на нотариус № 030 с район на действие СРС, се
установява, че на 02.07.2007г. ответникът М. Г. К. и лицето И. Д. Ц. са закупили, следния
недвижим имот: апартамент № 93, находящ се в гр. ******, район Люлин, ж.к. Люлин в
жилищна сграда – блок № 501, вх. Б, ет. 6, състоящ се от една стая и обслужващи
помещения със застроена площ от 23.87 кв.м.
Със заявление– декларация от 24.11.2008г. лицето И. Д. Ц. е заявила желание да й
бъде открита партида за процесния имот от „Топлофикация София”АД. Посочила е, че
домакинството и се състои от двама членове. Съсобственика И. Д. Ц. е починала на
04.11.2014г. , за което е издаден акт за смърт № 0667/04.11.2014г., видно от представената по
делото справка. От същата справка се установява, че починалата има дъщеря Д. А. М. –
втората ответница по делото.
С писмо от 31.03.2016г. до първия ответник, ищцовото дружество го е уведомило, че
поради смъртта на титуляра на партидата, считано от м. март 2016г. като титуляр на
2
партидата е записан той.
Представени са три броя съобщения към фактура за отечетен период 01.05.2019г. –
30.04.2020г., 01.05.2019г. – 30.04.2020г., 01.05.2019г. – 30.04.2020г. с посочени задължения
за всеки един от периодите.
Вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебна техническа
експертиза установява, че общия топломер на абонатната станция е отчитан редовно, като
ищецът е приспаднал за своя сметка технологични разходи, както и че дяловото
разпределение на ТЕ в СЕС е приложимо при процесните условия. Вещото лице е посочило
също, че спрямо абоната ФДР са спазили методиката към НТ в частта й за разпределението
на ТЕ.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило в
заключението си, че за имота на ответниците по партида с абонатен номер 240868 за
процесния период не са извършвани плащания. Издадени са три броя фактури, които не са
платени. Издадени са и изравнителни фактури на обща стойност от 87.30 лева или всичко
неплатени фактури за периода в размер на 2905.01 лева. За периода от м. 12.2020г. до
м.04.2022г. са издадени фактури за дялово разпределение за 29.13 лева.
Вещото лице е посочило и законната лихва за периоди към 19.01.2023г. в размер на
367.86 лева или всичко дължима сума е в размер на 3302.00 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно
изготвени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
През исковия период, първият ответник като съсобственик на ½ ид.ч. от процесния
имот и втория ответник като наследник на другия съсобственик –И. Д. Ц., починала на
04.11.2014г., имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на пар. 190 от
ДР на ЗЕ. Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребитЕ. се
осъществява при публично известни Общи условия, които са влезли в сила един месец след
надлежното им публикуване. Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ
- в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
спеЦ.лни условия и отразяването им в писмени допълнителни споразумения –
обстоятелство, което ако е налице е в тежест на ответника да го установи. От представените
ОУ за продажба на топлинна енергия, е видно какви са правата и задълженията на двете
страни, поради което между тях са възникнали валидни облигационни отношения.
Доказателство за това е и представеното по делото заявление - декларация от съсобственика
И. Д. Ц. до ищцовото дружество, с което е заявила желание да й бъде открита партида. С
оглед на това се налага извода, че за титуляра на партидата е възникнало задължение по
силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
3
общите части и консумираните в жилището топлинна енергия и топла вода. Видно от чл. 33,
ал. 1 от общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (прогнозни или изравнителни) в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят; съгласно ал. 3, купувачите имат право да предявят възражения за
начислената сума за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на
задълженията за плащане санкция - обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид липсата на доказателства за направени възражения от ответниците по отношение
на начислените от ищеца суми за плащане или направен отказ от тяхна страна от ползване
на топлоенергия и същевременно наличието на такива доказателства, които установяват по
категоричен начин, че за жилището е отчетено и таксувано ползване на доставена
топлоенергия, налага се извода, че за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2022г. исковите суми
са дължими за процесното жилище.
Основателността на иска за главницата предполага наличие на дълг и забава в
погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в
Общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна
енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което важи и за
случаите, когато топлинната енергия се заплаща при условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 ОУ - на
равни месечни вноски и една изравнителна, както е в настоящия случай. Съгласно чл. 33, ал.
6 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната
лихва. От анализа на разпоредбите се налага извода, че независимо от прогнозния характер
на месечните вноски, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай, че след изравняването се установи по-малко количество на
потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихви върху
забавената месечна вноска. Затова ответниците дължат лихви върху месечните задължения
съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане- Решение № 35
от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Капка Юстиниянова.
Исковата претенция ще следва да бъде уважена като се признае за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество в условията на разделна
отговорност сумата от 3302.00 лева, от които 2905.01 лева – главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до окончателното плащане на
вземането, сумата от 362.53 лева – мораторна лихва за забава от 15.02.2020г. до 19.01.2023г.,
както и суми за дялово разпределение главница – 29.13 лева за периода от м. 12.2019г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до окончателното плащане и 5.33 лева
– лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г. , а именно:
ответникът М. Г. К. дължи ½ от сумите, както следва: сумата от 1452.51 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
4
окончателното плащане на вземането, сумата от 181.27 лева – мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 19.01.2023г., както и суми за дялово разпределение главница – 14.57 лева за
периода от м. 12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
окончателното плащане и 2.67 лева – лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г.
ответникът Д. А. М. дължи ½ от сумите, както следва: сумата от 1452.51 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 181.27 лева – мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 19.01.2023г., както и суми за дялово разпределение главница – 14.57 лева за
периода от м. 12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
окончателното плащане и 2.67 лева – лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г.
Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът с акта си следва да се произнесе и по искането за
разноски. С оглед изхода на делото, ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноски по исковото производство за платена държавна такса в размер на 66.04 лева
и разноски за вещи лица в размер на 650.00 лева, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, както и разноските в заповедното производство по
ч.гр.дело № 487/2023г. по описа на ВРС в размер на 66.04 лева за платена държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците М. Г. К. с ЕГН **********
с адрес: гр. ******, ул. ****** и Д. А. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ******,
че дължат на „Топлофикация София” ЕАД с адрес: гр.******, ул.****** с ЕИК *********
при условията на разделна отговорност сумата от 3302.00 лева, от които 2905.01 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 362.53 лева – мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 19.01.2023г., както и суми за дялово разпределение главница – 29.13 лева за
периода от м. 12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
окончателното плащане и 5.33 лева – лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г. , а
именно:
ответникът М. Г. К. дължи ½ от сумите, както следва: сумата от 1452.51 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 181.27 лева – мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 19.01.2023г., както и суми за дялово разпределение главница – 14.57 лева за
периода от м. 12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
5
окончателното плащане и 2.67 лева – лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г.
ответникът Д. А. М. дължи ½ от сумите, както следва: сумата от 1452.51 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 181.27 лева – мораторна лихва за забава от
15.02.2020г. до 19.01.2023г., както и суми за дялово разпределение главница – 14.57 лева за
периода от м. 12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
окончателното плащане и 2.67 лева – лихва за периода от 31.01.2020г. до 19.01.2023г., за
което е издадена Заповед № 266 от 20.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 487/2023г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ****** и Д. А. М. с
ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ****** да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД
с адрес: гр.******, ул.****** с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в общ
размер от 116.04 лева и разноски в исковото производство в общ размер от 816.04 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6