ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Варна, 09.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ВАРНА, в закрито заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател:
Цвета Павлова
като
разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 1311 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 10“,
бул. „Петър Дертлиев“ № 24, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез
ст. юриск. Н.Н. срещу „Консорциум Реми
Груп“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, с
която съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК за
приемане за установено, че ответникът дължи нa ищеца сумата в размер на 540 000 евро, частичен иск от
1 525 768.42 евро, представляваща главница по Договор за
револвиращ банков кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс №
1 от 16.10.2008г., Анекс № 2 от 27.03.2009г., Анекс № 3 от 19.01.2010г., Анекс
№ 4 от 14.05.2010г., Анекс № 5 от 19.08.2010г.,
Анекс № 6 от 12.09.2012г., Анекс № 7 от 19.07.2013г., Анекс № 8 от
21.12.2013г., Анекс № 9 от 30.01.2014г., Анекс № 10 от 09.02.2015г., Анекс №11
от 31.07.2015г., Анекс № 12 от 31.08.2015г., сключен между ответното дружество
и „Уникредит Булбанк”АД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с
Договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 10.05.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 7163/2019 г. по описа на
РС-Варна, 9-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.05.2019 г.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане
на представените от него писмени доказателства, за приобщаване по делото на ч.
гр. д. № 7163/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 с-в и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК от ответника
„Консорциум Реми Груп“ АД е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло иска
по основателност. Обективира се искане за приемане на представените с отговора
писмени доказателства и за допълване и изменяне на задачите по ССчЕ.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която се поддържа исковата претенция и се оспорват възраженията
на ответника.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран отговор на
допълнителната искова молба, с който се поддържат твърденията и възраженията,
изложени в отговора.
По допустимостта
на иска:
Легитимацията на страните съответства на твърденията
за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз
основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК.
Сезиран е родово и местно компетентен съд. При липса
на основания за противния извод, съдът приема искът за допустим.
По
предварителните въпроси:
Предвид характера на предявените искове,
производството по делото следва да бъде разгледано по реда на глава XXXII от
ГПК – „Търговски спорове“.
С определение № 260310/13.09.2024 г. съдът е
констатирал, че производството по т. д. № 1293/2019 г. по описа на ВОС е
приключило с влязъл в сила акт на 11.07.2024 г. и е възобновил настоящото
производство на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, като е конституирал като
задължителна страна по делото, на основание чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ, З.З.Х.,***,
в качеството му на синдик на „Консорциум Реми Груп“ АД – в несъстоятелност, гр.
Варна, ЕИК *********.
С влязлото в законна сила Решение № 260067/21.10.2022
г., постановено по т. д. № 1293/2019 г. по описа на ВОС, е прието за
установено, че „Консорциум Реми Груп“ АД – в несъстоятелност, дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 340 000 евро – част от цялата
изискуема главница в размер на 1 525
768.42 евро по процесния договор за револвиращ банков кредит, вземането
по който е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 15.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 13.05.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлено искането за законна лихва за
периода 10.05.2019 г. – 12.05.2019 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.05.2019
г., постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд - Варна,
50-ти състав
Съгласно указанията дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, след като с
влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени
фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено
в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение,
на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването
му, е преклудирано, като не се преклудират правопогасяващите и дилаторните
възражения на ответника в последващия процес.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че
представените с исковата молба и отговора документи и обективираните от
страните доказателствени искания, с които се установяват възникването, респ.
осуетяването на субективното материално право, не следва да бъдат допускани до
събиране, поради преклудиране на направените възражения в този смисъл с оглед
влязлото в сила между страните решение по т. д. № 1293/2019 г. по описа на ВОС.
С посоченото определение съдът е указал на „Консорциум
Реми Груп“ АД – в несъстоятелност, да отстрани нередовностите по предявеното от
него възражение за прихващане в т. 9 от депозирания отговор на исковата молба.
В предоставения от съда срок ответното дружество не е изпълнило дадените
указания, поради което, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК, направеното
нередовно възражение се счита за неизвършено.
По
доказателствата:
СЪДЪТ намира,
че представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат допуснати до събиране, доколкото същите са
относими към релевантните за предмета на спора твърдения и възражения, които не
са преклудирани с влязлото в сила решение по т. д. № 1293/2019 г. по описа на
ВОС.
СЪДЪТ намира
искането на ищеца за прилагане по делото на ч. гр. д. № 7163/2019 г. по описа
на РС-Варна, 9 с-в, за ненужно, доколкото същото е служебно изискано от съда.
СЪДЪТ намира,
че искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване размера на претендираните вземания следва да се уважи, но задачите
на същата следва да бъдат преформулирани служебно от съда с оглед влязлото в
сила решение по т. д. № 1293/2019 г. по описа на ВОС.
СЪДЪТ намира направеното
от ответника, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, искане за изискване от
„УниКредит Булбанк“ АД на кредитното досие по договор от 19.01.2010 г. към
Анекс № 3 от 19.10.2010 г. и Решение на компетентния орган на „Уникредит
Булбанк" АД от 26.04.2010 г., посочен в Анекс №4, послужили като основание
за сключване на Анекс №4/14.05.2010 г., следва да се остави без уважение,
предвид преклузията на възраженията, свързани с правопораждащите факти.
СЪДЪТ намира,
че на страните следва да се укаже възможността в съдебно заседание да изложат
становищата си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.
СЪДЪТ намира,
че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374,
ал. 2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите
доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният
доклад на съдията.
Воден от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бул. „Петър Дертлиев“ № 24,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез ст. юриск. Н.Н. срещу „Консорциум Реми Груп“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, с която съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК за приемане за
установено, че ответникът дължи нa ищеца сумата в размер на 540 000 евро, частичен иск от
1 525 768.42 евро, представляваща главница по Договор за
револвиращ банков кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс №
1 от 16.10.2008г., Анекс № 2 от 27.03.2009г., Анекс № 3 от 19.01.2010г., Анекс
№ 4 от 14.05.2010г., Анекс № 5 от 19.08.2010г.,
Анекс № 6 от 12.09.2012г., Анекс № 7 от 19.07.2013г., Анекс № 8 от
21.12.2013г., Анекс № 9 от 30.01.2014г., Анекс № 10 от 09.02.2015г., Анекс №11
от 31.07.2015г., Анекс № 12 от 31.08.2015г., сключен между ответното дружество
и „Уникредит Булбанк”АД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с
Договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 10.05.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 7163/2019 г. по описа на
РС-Варна, 9-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.05.2019 г.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.
ОБЯВЯВА
на страните следния проект за УСТЕН
ДОКЛАД:
В исковата молба
се твърди, че на 22.08.2008 г. между „Уникредит
Булбанк“ АД и „Консорциум Реми Груп“ АД е сключен договор за банкова револвиращ
кредит № 270/05205/020031, по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД е
предоставило на кредитополучателя оборотен револвиращ кредит в размер на
2 000 000 евро, с краен срок за връщане на главницата – 20.07.2013
г., ведно с лихва върху ползваната сума по кредита с годишен размер, формиран
от сбора на съответния период на олихвяване едноседмичен EURIBOR и надбавка в
размер на 2.5 % и при заплащане на лихвите по редовния дълг на 20-то число на
месеца. Твърди се, че годишният лихвен процент върху просрочената главница е в
размер на сбора от редовната лихва и надбавка от 5 % при наказателен лихвен
процент при просрочване на главница или лихва в размер на 2 %. Сочи се, че с
анекс № 1/16.10.2008 г. към договора се променя годишния лихвен процент за
редовен дълг: сбор на базисен лихвен индекс – 1-седмичен EURIBOR и надбавка от 3
процентни пункта, а с анекс № 2/27.03.2009 г. – надбавка от 6.50 процентни пункта, като годишният лихвен
процент за редовен дълг във всеки един момент от действието на договора не може
да бъде по-малък от 7.50 % при промяна на таксата за управление на 1% годишно
или за част от година. Излага се, че с анекс № 3/19.01.2010 г. се добавят обезпечения: първа поред договорна
ипотека в полза на „УниКредит Булбанк“ АД на следните недвижими имоти, намиращи
се в жилищна сграда, представляващи част от жилищна група „Белица“, построена в
ПИ 07598.305.408 по КК на гр. Бяла, обл. Варна: Апартамент № 4 с площ от 83.23
кв.м, Апартамент № 7 с площ от 132.31 кв.м, Апартамент № 9,1 с площ от 86.04
кв.м, Апартамент № 16 с площ от 61.34 кв.м, Апартамент № 17 с площ от 90.79
кв.м, Апартамент № 27 с площ от 83.54 кв.м, Апартамент № 28 с площ от 84.46
кв.м, Апартамент № 29 с площ от 105.03 кв.м, Апартамент № 30 с площ от 75.86
кв.м, Апартамент № 30а с площ от 81.68 кв.м, Апартамент № 31 с площ от 83.96
кв.м, Апартамент № 32 с площ от 70.20 кв.м и Апартамент № 33 с площ от 94.18
кв.м. Сочи се, че с анекс № 4/14.05.2010 г. се променя годишния лихвен процент
за основен дълг, отпадат таксите за управление и предоговаряне, а
кредитополучателят се задължава да осигури учредяване на първа поред договорна
ипотека върху 13 броя апартаменти в гр. Бяла – Лагерите в сграда с
идентификатор 07598.305.408, договорено с анекс № 3/19.01.2010 г. Твърди се, че
с анекс № 5/19.08.2010 г. се допълва анекс № 4/14.05.2010 г., а с анекс №
6/12.09.2012 г. на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД като солидарни длъжници по договора за кредит встъпват „Ер Джи Ел“ ООД,
„Аква Виа“ ООД, „Литос Инженеринг“ ООД, „Догремил“ ООД и Р.И.Х.. Твърди се, че
с анекс № 7/19.07.2013 г. се променя срокът за погасяване на главницата на
20.12.2013 г., а с анекс № 8/21.12.2013 г. – на 31.01.2024 г. Сочи се, че с
анекс № 9/30.01.2014 г. се променя погасителният план и крайният срок за
издължаване на главницата – на 30.01.2015 г., а с анекс № 10/09.02.2015 г – на
31.07.2015 г. и с анекс № 11/31.07.2015 г. – на 31.08.2015 г., като с анекс №
12/31.08.2015 г. като солидарен длъжник по кредита встъпва и „Ер Джи Проджект
Мениджмънт“ ООД и се променя крайният срок за погасяване на главницата на
31.08.2016 г. и погасителният план. Излага се, че кредит е усвоен в предвидения
в договора за кредит срок. Сочи, се че за обезпечаване вземанията на „УниКредит
Булбанк“ АД по договора за кредит, е учредена договорна ипотека с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 24, том III, рег. № 5493, дело №
372/22.08.2008 г. по описа на нотариус Максимилиан Динчев – рег. № 529 на НК с
район на действие – Районен съд – Варна, подновена с молба за подновяване с акт
№ 32, том 17, дв. вх. № 21709, вх. рег. № 21891/14.08.2018 г. на Службата по
вписванията – гр. Варна върху 7 недвижими имоти, описани в ипотеката и
Заявление за издаване на заповед за изпълнение от 13.05.2019 г. до РС-Варна.
Твърди се, че вземанията по процесния договор за кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, са прехвърлени от „УниКредит Булбанк“
АД на ищеца с договор за цесия от 15.10.2018 г., ведно с Приложение № 15 към
него, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна, за което ответникът е
уведомен на 16.11.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията ищецът се е
снабдил със Заповед № 3776/15.05.2019 г., издадена по образуваното ч. гр. д. №
7163/2019 г. по описа на РС-Варна, за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК за част от изискуемата главница в размер на
540 000 евро. Срещу заповедта са подадени възражения от „Консорциум Реми Груп“
АД, „Реми-Билдинг Строй“ ЕООД и Р.И.Х.. С оглед на това ищецът предявява
настоящият установителен иск за вземането си, като се претендира и присъждане
на разноски, сторени в заповедното и исковото производство.
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 430,
ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл.
367 от ГПК, с депозирания отговор на исковата молба
ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Излага се
становище за нередовност на исковата молба, поради непосочване на начален и
краен момент на периодите, за които се дължат съответните суми. Поддържа се, че
лихвата от 2% допълнителна санкция за забава над вече уговорените 5% надбавка
върху законната лихва, представлява второ обезщетение за една и съща забава,
поради което противоречи на добрите нрави. Сочи се като нищожна, поради
противоречие с чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗКИ и чл. 58, ал. 3 от ЗКИ, клаузата по
т. 1 от процесния ипотечен акт, съответно
по т. 4.3 от договора, по силата на която банката едностранно увеличава
лихвената надбавка с до 2.5%. Оспорват се като нищожни и клаузите за
възнаградителна лихва по т. 4.1 и 4.2 от договора, съответно т. 1, б. „а“ и „б“
от ипотечния акт, с твърдението, че начинът на формирането им противоречи на
закона – чл. 58, ал. 1, т. 2 и чл. 58, ал. 3 от ЗКИ, както и на добрите нрави,
тъй като банката си е запазила правото автоматично да ги променя /т. 8.2.4/ от
ОУ, а не са налице изключенията по чл. 58, ал. 4 от ЗКИ. Клаузите по т. 5.1 и
5.2 от договора и съответните им клаузи за анексите към договора, също се
оспорват като нищожни, поради противоречие с чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 58,
ал. 2 от ЗКИ с довода, че липсват данни в договора за всички общи разходи по
кредита и за обективните критерии, въз основа на които се изменят, в нарушение
на императивните правила за изричност и изчерпателност при определяне на тези
разходи. Оспорва съдържанието на Анекс № 4, Анекси от № 6 до № 12 и договора за ипотека, обективиран в нот.
акт № 99/01.09.2010 г., в частта относно размера на вземанията за главница,
лихва и такси, с твърдения, че същите са в завишен размер поради начисляването
им на нищожно основание, а таксите и лихвите не са индивидуализирани по вид и
основание. За периода след сключването на Анекс № 4/14.05.2010 г.
възнаградителната лихва се оспорва на самостоятелно основание поради
начисляването й в нарушение на предоговорените с него условия - уговорения
гратисен период и отпадането на наказателния лихвен процент при просрочие по т.
4.3. Клаузата на т. 7.3 от Анекс № 4, се оспорва като нищожна поради
противоречие със забраната за анотицизъм, тъй като предвижда начисляване на
лихви върху лихви за забава. Оспорва се дължимостта на главницата в предявения
размер и предвид извършеното погасяване на дълга преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК със заплатената от ищеца на банката сума като цена на цесията,
отнесена за погасяване на този дълг. Оспорва договора за цесия, поради
несъществуване на дълга в посочения в договора размер, което обосновава извод
за нищожност на договора за цесия, поради липса на основание. Претендира се
отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноски.
В срока по чл.
372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията на ответника. Излага становище за
неоснователност на възражението за нередовност на исковата молба, поради
непосочване на период на дължимост на претендираните суми, като твърди, че
същите не са сред изискванията за редовност на исковата молба. Оспорва
възраженията на ответника за нищожност на неравноправни клаузи, свързани с
начисляване на лихви по договора, доколкото предмет на иска е само част от
главницата. В случай че същите бъдат разгледани, ги оспорва по същество с
твърдения, че начинът, по който се формира възнаградителната лихва, е съобразен
със закона, а кредитополучателят е бил запознат с него при сключване на
договора. Дали лихвите са начислени в по-висок размер е въпрос, който трябва да
бъде решен от назначена по делото експертиза. Неусточната клауза и уговорените
такси не противоречат на добрите нрави, тъй като размерът им е определяем още
при сключване на договора, което позволява извършване на преценка, че към този
момент клаузите не целят неоснователно разместване на блага и неоснователно
обогатяване. Не е налице анатоцизъм, тъй като няма начислявани лихви върху
лихви, а наказателните лихви са начислени върху просрочената главница, като се
формират като сбор от договорната лихва и надбавка 5 (пет) процентни пункта.
При отпускането на кредита банката е предоставила безплатно своите условия по
кредита, като същите са инкорпорирани и в самия Договор за кредит. Оспорват се
твърденията за начислявани след Анекс №4 лихви върху лихви. Данни за общите
разходи по кредита са били предоставени на ответника при сключването на Анекс
№5, с подписването му същият се е съгласил с клаузите и условията описани в
него, включително предвидената такса управление от 1%, поради което не е налице
нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ. Оспорването на верността на съдържанието на
всички останали Анекси от № 6 до № 12 е неснователно, тъй като същите са
подписани от ответника, с което той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им. Към датата на депозиране на заявлението в съда останалите
лихви и разноски са в общ размер на 340 682.16 евро, което не би се отразило
върху погасяването на частично претендираната главница в размер на 340 000
евро.
В срока по чл.
373 от ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор,
с който поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията, изложени в отговора.
Допълнително посочва, че неустойка за забава по т. 4.3. в размер на 2% е
начислявана и върху редовната, непросрочена главница. Счита за несъстоятелно
становището на ищеца, че прихващането следва да бъде извършено с останалите
лихви и разноски, а не с главницата. Пояснява, че посочената в отговора на
исковата молба сума от 125 601,02 евро представлява заплатена от ответника на
цедента „Уникредит Булбанк” АД наказателна лихва за забава от 2%, която е
недължима с оглед нищожността на клаузите на договора, с които е уговорена, с
оглед на което направените вноски няма да се отнесат за погасяване на други
задължения на ответното дружество по реда на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по предявения иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК да установи: размера на
придобитите с договор за цесия от 15.10.2018 г. главни и акцесорни вземания и настъпване
на изискуемостта на задължението; вземането за главница в претендирания размер,
с оглед надлежно извършено прихващане на изпълнението с останалите придобити вземания
по договора за цесия.
В тежест на
ответника е да установи точното си изпълнение по договора, възраженията си
срещу размера на главния дълг, както и останалите си правопогасяващи и
правоотлагащи възражения.
ПРИЕМА ЗА
БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ:
- сключването на договор за банков револвиращ кредит №
27005205/020031/22.08.2008 г. със страни „УниКредит Булбанк“ АД и „Консорциум
Реми Груп“ АД – в несъстоятелност, обезпечен с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 25, том III, рег. № 5493, дело № 372 и прехвърлянето
на вземанията по договора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за
цесия от 15.10.2018 г., ведно с Приложение № 15 към него;
- че ищецът е приобретател по силата на договора за
цесия от 15.10.2018 г. на съществуващо и изискуемо вземане срещу ответника,
произтичащо от валиден договор за револвиращ кредит, по който цедентът е изправна
страна и настъпилата изискуемост на задължението.
ДОПУСКА до
събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се приложи към делото
ч. гр. д. № 7163/2019г. по описа на РС – Варна, 9-ти състав.
ДОПУСКА
провеждането на СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото
и след справка в счетоводствата на ищеца, ответника и „УниКредит Булбанк“ АД на
всички относими към процесния кредит документи, да даде заключение по следните
въпроси:
1. Какъв е размерът на усвоените средства по договора
за кредит?
2. Какъв е размерът на извършените плащания от страна
на кредитополучателя и солидарно задължените лица по Договора за кредит и
анексите към него? По какъв начин извършените плащания са отнесени от банката
за погасяване на дълга по пера? Извършвани ли са плащания след издаване на
заповедта за изпълнение и по какъв начин – доброволно директно на кредитора или
след разпределение от ЧСИ по изпълнителното дело, като се посочи какво размера
на отделните плащания, така и способът, по който са извършени?
3. Какъв е размерът на падежиралия и непогасен остатък
от главницата, след приспадане на извършените плащания, към датата на подаване
на заявлението в съда – 13.05.2019 год. и към датата на изготвяне на
заключението? В случай, че са извършвани плащания чрез ЧСИ, същите да не бъдат
приспадани от установения размер на дълга.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за поставяне на останалите
поискани от страните задачи.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, вносим ищеца в
едноседмичен срок съобщаването с представяне на доказателства в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.С., който да се уведоми за
поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
на вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира като назначен
експерт по делото.
ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 от ГПК – най-късно
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА
на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото
възнаграждение, следва да представи справка – декларация.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ обективираното в отговора на исковата
молба искане по чл. 192 от ГПК за изискване на кредитното досие по договор от
19.01.2010 г. към Анекс № 3 от 19.10.2010 г. и Решение на компетентния орган на
„Уникредит Булбанк" АД от 26.04.2010 г., посочен в Анекс № 4, послужили
като основание за сключване на Анекс № 4/14.05.2010 г., в два екземпляра.
УКАЗВА
на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства
за твърдяните от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА
на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка
с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА
страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество
пред спорното производство.
НАСОЧВА
страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на
основание чл. 140 ал. 2 от ГПК и чл. 11 ал. 2 от Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА,
че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на
спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда.
Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по
неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в
съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд -
Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се
помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА
на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА
разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 04.02.2025 год. от 10.30 ч., за която дата и час да се
призоват страните и синдика, ведно с препис от настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна:
_____________