Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260027, 20 ноември 2020 г. , град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан
Кръстев, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 356 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД моли съда да признае за
установено в отношения с ответницата Т.К., че ответницата дължи на ищеца част
от вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №
175/30.05.2019 г. по ЧГД № 266/2019 г. на РС Котел за следните парични суми :
236.25 лева такса за експресно разглеждане на документите; 236.25 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.4.2018г. до
19.01.2019г; 245.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение – всички те произтичащи от договор за паричен заем №
5434476/24.04.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, като
вземанията по договора са били цедирани на настоящия ищец с договор от
01.02.2019г.
Тъй
като заповедта в тази ù част е била оспорена от ответницата, съобразно
указанията на съда, ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК искове за
установяване на оспореното вземане.
Твърди
се, че на 24.04.2018 г. между „Вива кредит“ ООД, от една страна, и ответницата,
от друга, бил сключен договор за паричен заем № 5434476, за сума в размер на
500.00 лева, която заемателят се задължил на върне на заемодателя заедно с
договорна лихва в размер на 87.61 лева. Връщането било уговорено да се извърши
чрез 9 равни месечни вноски, всяка по 91.54 лева, първата платима на
24.05.2018г, последната – на 19.01.2019г. Ответницата не била направила никакви
погашения до договора.
Заемателят
бил избрал да ползва допълнителна услуга експресно разглеждане на документите
за одобрение на заема, поради което дължал такса в размер на 236.25 лева.
Заемателят
поел задължение да представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на
договора (т.е. най-късно на 27.04.2018г) две алтернативно уговорени
обезпечения: 1/поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в
договора условия; 2/ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение по процесния договор, която да
е валидна за целия срок на договора. Тъй като заемателят не изпълнил
задължението си, била начислена неустойка в размер на 236.25 лева, която
страните се били договорили да се плати разсрочено чрез месечните анюитетни
вноски.
Според
договора, заемателят се бил запознал с Тарифата на „Вива кредит“ ООД, която се
намирала във всеки търговски обект, както и на интернет страницата и
представлявала неразделна част от договора. В тази тарифа било посочено, че при
забава на плащанията, ответникът дължи на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разходи, изпращане
на писма, покани, електронни съобщения, както и разходи, свързани с дейността
на ангажирания за това служител. Тези разходи възлизали в общ размер 245.00
лева.
Всички
вземания по договора за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на
01.02.2019г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016г.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение и които ответницата е оспорила. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Искът
с цена 236.25 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Исковете
с цена 236.25 лева и 245.00 лева са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор срещу исковата молба.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца.
Исковете се поддържат чрез писмено становище.
Ответницата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 24.04.2018г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и
ответницата бил сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5434476, по силата на
който заемодателят се задължил да предаде в собственост на
заемателя заемна сума в размер на 500.00
лв, която заемателят се задължил да му върне ведно с договорната лихва, на 9 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 91.54 лв. всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 24.05.2018 г., а на последната - 19.01.2019 г. Фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 40.28
%, а годишният процент на разходите - 49.44 %, като е предвидено какво се
включва в ГПР. Уговорен е и лихвен процент, приложим при отказ от договора до
14-тия ден – 0.11 %. С подписването на договора заемателят удостоверил
получаването на заемната сума и била уговорена изрична клауза, че договорът има
силата на разписка. Приложен е и разходен касов ордер, с който на полза на
заемателя е изплатена сумата 396.83 лева. С останалите 103.17 лева са били погасени стари
задължения на ответницата към заемодателя – чл.2, ал.1.
В чл.1 от договора страните заявили, че са сключили договора
на основание предложение, направено от заемателя, както и стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя, посочващ индивидуалните
условия на бъдещия паричен заем, като заемателят е декларирал, че приема всички
условия, посочени в преддоговорната информация.
Приложено е отправеното от ответницата предложение за
сключване на договор за паричен заем, в което били описани основните елементи
на бъдещия договор.
В чл.1, ал.3 заемателят се задължил да заплати такса в
размер на 236.25 лева за експресно разглеждане
на кредита.
В чл.5 в тежест на заемателя било установено задължение
тридневен срок (считано от подписването на договора за заем) да предостави на заемодателя определено
обезпечение на задълженията му по договора, като били уговорени и последиците
от непредставяне – заплащане на неустойка в размер на 236.25 лева, която още тогава се
съгласили, т.е. преди изтичане на срока, да бъде платена разсрочено и заедно с
всяка от погасителните вноски.
В чл.9, ал.2 от договора е предвидена отговорност на
заемателя да заплаща законната лихва в случай на забава.
В чл.4 от договора е уредено право на заемодателя по всяко
време да прехвърли правата си по договора на трето лице.
В чл. 13 заемателят заявил, че е запознат и съгласен с
Тарифа за таксите на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, актуална към датата на сключване на
договора, която се намирала на видно място във всеки търговски обект от
клоновата мрежа и партньорската мрежа на заемодателя, както и на електронната
страницата на заемодателя www.vivacredit.bg .
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като
цедент, прехвърлило на ищеца, като цесионер, станали ликвидни и изискуеми в
пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от цедента с
физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях, като вземанията е
уговорено да се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора,
считано от датата на неговото съставяне. Уговорено е, че всяко едно от
прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на съответното Приложение №
1. В чл.4.1. е предвидено, че моментът на подписване на съответното Приложение
№ 1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно
прехвърлени. От този момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от
Рамковия договор. Подписано е и потвърждение на извършената цесия. На 01.02.2019г. е подписано Приложение № 1, с което цедентът
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД прехвърлил на цесионера – ищец вземанията по процесния
договор, вземанията по процесния
договор за кредит.
Цедентът „ВИВА КРЕДИТ“ ООД упълномощил цесионера да
уведомява от името на цедента цедираните длъжници по договора за цесия, описан
в предходния пункт.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответницата
за извършената цесия. Няма данни да е била уведомена преди образуване на
делото.
От приетата по делото съдебносчетоводната експертиза се
установява следното : Кредитът бил изцяло усвоен, като със сумата 103.17 лева били погасени стари
задължения на ответницата към заемодателя, а остатъкът от 396.89 лв бил изплатен с разходен
касов ордер № 161/24.04.2018г. Ответницата не е правила никакви плащания по договора. Относно
размера на неустойката, на разходите за дейност на служител и разходи на кредитора вещото лице е ползвало
справката, изпратена от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като я пресъздава дословно.
На 28.05.2019
г. “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД подало до РС Котел
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответницата Т.К.. Въз основа на заявлението било образувано частно
гражданско дело № 266/2019 г., по което на
30.05.2019
г. било постановено разпореждане № 554, с
което е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжницата за
сумите : 500.00
лева, представляващи главница по договор за паричен заем № 5434476/24.04.2018 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и длъжника, 87.61 лева, представляващи договорна
лихва за периода от 24.05.2018г. до 19.01.2019г., 236.25 лева, представляващи такса за
експресно разглеждане на документите, 236.25 лева, представляващи
неустойка, 245.00
лева, представляващи разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 14.33 лева, представляващи
законна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 21.05.2019 г., законната
лихва, считано от подаване на заявлението на 28.05.2019 г. до окончателното
изпълнение на задължението, и разноски в размер 76.39 лева.
В срока по чл.415 от ГПК
длъжницата оспорила издадената заповед за изпълнение № 175/30.05.2019г. в
следните ù части : 236.25 лева, представляващи такса за
експресно разглеждане на документите, 236.25 лева, представляващи
неустойка, 245.00
лева, представляващи разходи за извънсъдебно събиране на задължението. Съдът е приел възражението и е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на оспореното вземане.
Исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, е била подадана в указания едномесечен
срок.
Изложената фактическа обстановка
съдът установи след анализ на събраните писмени доказателства, които кредитира,
съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствената
съвкупност съдът приобщи и изготвената счетоводна експертиза, след като
съобрази, че дава отговори на поставените въпроси.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно, че „ВИВА КРЕДИТ“
ООД, заемодател, и ответницата, заемател, са сключили договор за потребителски
паричен заем, по силата на който заемодателят предоставил на ответницата
парична сума срещу задължението за връщането ù с изрично уговорено
оскъпяване, имащо характер на възнаградителна лихва. Договорната връзка е
породила както права, така и задълженията между страните. Сделката е търговска
по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана
с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат
и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ. Тъй като в ТЗ липсва специална
уредба на договора за кредит се прилагат правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както
и на ЗПК.
Цесията, с която всички вземания по договора за кредит са били прехвърлени в полза на настоящия ищец, е надлежна съобщена на ответницата като цедиран длъжник с връчването на съобщението за цесия, приложено към исковата молба и следва да се съобразят от съда всички факти, настъпили след подаване на исковата молба.
Ответницата има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и
следователно се ползват от закрилата на този закон и на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Съдът е задължен да изследва служебно дали договорът е
действителен като съобразен с императивните норми на закона и да се произнесе
по изрично наведените възражения.
Липсват очевидни нарушения на формата, установени в ЗПК и
съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на прилагането му (т.9); годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10); условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В
чл.3 от договора е посочен общият размер на кредита (500.00 лв.) и условията за
усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е посочен
размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите на
всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на
дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма отделен документ с
наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора е инкорпорирана
цялата изисквана от чл.11, ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен
при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него,
последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК – за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо. Такава информация следва да се съдържа в погасителния план
единствено при наличието на различни лихвени проценти.
В чл.1 от договора ответницата е заявила, че преддоговорната
информация ù е била предоставена под формата на стандартен европейски
формуляр, с което са удовлетворени изискванията на закона.
Разгледани по същество, и трите предявени иска се явяват
неоснователни по следните съображения :
Искът за неустойка
следва да бъде отхвърлен, тъй като съдът прецени клаузата за неустойка за
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Критериите за нищожността поради противоречие с добрите нрави на неустойка се
очертани в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК – когато
неустойката е уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението – така решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са
уговорили клауза, по силата на която в тежест на заемополучателя е възложено
задължението да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора, неизпъленението на което е активирало коментираната
клауза за неустойка в абсолютен размер – 236.25 лева. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на задълженията
по договора за паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл.5
обаче е видно, че още преди да е бил изтекъл тридневният срок за представяне
обезпечение, предварително е уговорено, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно със всяка вноска по договора и така вноските
нарастват с още 26.25 лв. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка
на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение и в този смисъл обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение, т.е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на
връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не е позволено от закона. По тези съображения искът
с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена на иска 236.25 лева следва да се отхвърли
като неоснователен, тъй като съдът установи нищожност на клаузата, на която се
основава.
По иска с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 236.25 лева, представляващи такса за
експресно разглеждане на кредита: При извършената служебна проверка съдът
установи, че клаузата на чл.1, ал.3 от договора за заем е недействителна поради
противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, поради което и на основание чл.21, ал.1 от същия закон е нищожна. Експресното разглеждане е именно
действие, свързано с отпускането на кредита, което предхожда сключване на
договора. Тази дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването
на дълга. С претендираната такса кредиторът се домогва да набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която
да е била предоставено срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не
е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на
документите. Отделно от това, уговореният размер на тази такса - 236.25 лева, е равен по размер на
уговорената неустойка и сборът им почти се равнява на главницата по заема, като
по този начин е заложено прекомерно оскъпяване на кредита чрез заобикаляне на
императивни разпоредби. По изложените причини този иск също се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като е основан на недействителна
клауза.
По иска
с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.422 от ГПК с цена 245.00
лева, представляващи разходи за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения: Процесният договор не е
установил за кредитополучателя такова
задължение за
плащане. То е фиксирано в споменаваната неколкократно
Тарифа, която била публикувана на интернет страницата и била поставена на видно
място в офисите, но не представена по
делото, нито съдът я откри на посочената електронна страница, което обаче е без
значение за крайния извод. Според императивната разпоредба
на чл.33, ал.1 от ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, каквато в случая се претендира наред с
вземането за този вид
разход и така се стига до заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК. Освен това този разход е по естеството си такъв по управление на кредита и
поради това заплащането му от потребителя влиза в противоречие със
забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По изложените
съображения и този иск е изцяло неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
Предвид
неоснователността и на трите предявени иска, неоснователна се явява е
претенцията за присъждане на направените по делото разноски в размер на 753.61 лева, направени по настоящото производство. Претендират се и направените по заповедното
производство разноски, без да е посочен техният размер, поради което съдът не
дължи произнасяне с отделен диспозитив по искането, след като не е
конкретизирано.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл.422 от ГПК, от ищеца
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София 1527, ул. Панайот Волов 29, етаж 3, срещу ответницата Т.К.К., ЕГН **********,***, да се
признае за установено в отношенията между тях, че ответницата дължи на ищеца
вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 175/30.05.2019 г. по частно гражданско дело № 266/2019 г. на РС Котел, както следва: 236.25 лева, представляващи неустойка, дължима за периода от 28.04.2018 г. до 19.01.2019 г. по договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5434476,
сключен на 24.04.2018г. между „Вива Кредит“ ООД и ответницата, 236.25 лева, представляващи такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита и 245.00 лева, представляващи такси разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения, като вземанията по
кредита са били цедирани на настоящия ищец с договор за цесия от 01.02.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, с посочени данни,
да бъде осъдена Т.К.К., с посочени данни, да му заплати направените по делото
разноски в размер 753.61 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Сливен с възиввна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :