№ 5610
гр. С, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110168532 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Съдът е сезиран с искане от ищеца, обективирано във въззивна жалба с вх. №
339438/25.10.2024 г., за присъждане на законна лихва върху претендираната в
производството сума считано от 22.11.2022 г. – датата на непозволеното увреждане, а не
както неправилно същата е присъдена от датата на подаване на исковата молба.
Насрещната страна с отговора на въззивната жалба поддържа становище за правилно
определяне на началния момент, от който се дължи законната лихва върху главницата..
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения срок
по чл. 250, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирано лице. Не е необходимо разглеждането на
молбата в открито съдебно заседание.
Разгледано по същество е основателно:
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая искане в
този смисъл ищецът е отправил, като вместо в нарочна молба до първоинстанционния съд, е
адресирал същото до въззивната инстанция. Поради това и с Определение № 4770 от
21.02.2025 г. делото е върнато за произнасяне по искането от районен съд като компетентен
по него.
В случая съдът намира, че е сезиран с искане по реда на чл. 250 ГПК, а не по чл. 247
ГПК, доколкото видно от постановеното по делото решение нито в мотивите, нито в
диспозитива е налице формирана воля по своевременно отправеното от ищеца искане за
присъждане на законната лихва от датата на непозволеното уреждане, макар това в случая да
е вследствие на грешка. Съдът в случая въобще не се е произнесъл по отношение на част от
искането, с което е сезиран, като погрешно е посочил, че е сезиран с искане за присъждане
на законната лихва от датата на исковата молба, а не както е поискано с исковата молба от
датата на деликта – 22.11.2022 г. Поради това и допуснатата грешка подлежи на
отстраняване по реда на допълване на решението.
С решението съдът е уважил предявения иск за сумата от 1000 лева ведно със
1
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2022 г., като е приел, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД за вреди от публикувана на 22.11.2022 г. в електронна медия „Б“ на адрес
www.banker.bg, статия със заглавие „Странно мълчание за проверките на летище „С“. На
основание чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението ответникът дължи ведно със законната лихва от
дата на извършване на непозволеното увреждане – 22.11.2022г., поради което и искането на
ищеца е основателно.
Предвид посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва
върху присъдената сума за обезщетение по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за периода от датата на
деликта – 22.11.2022 г. до 15.12.2022 г. /доколкото в постановеното решение вече е осъден да
заплати лихвата след 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата/.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК решение № 17057 от 20.09.2024 г. по гр.д.№
68532/2022 г. на СРС, 118-ти състав, като ОСЪЖДА „Б БГ“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „ЧВ“ № 25А, ет. 5 да заплати на Т. Г. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „БК“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9 и законна лихва върху
присъдената главница от 1000 лева считано от 22.11.2022 г. до 15.12.2022 г.
Настоящото допълнително решение е неразделна част от решение № 17057 от
20.09.2024 г. по гр.д.№ 68532/2022 г. на СРС, 118 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2