Решение по дело №362/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура - София, против Решение №236/13.12.2024г., постановено по анд №847/2024г. по описа на Районен съд Хасково. В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК и чл.63в от ЗАНН. Сочи се, че при изяснена фактическа обстановка съдът направил погрешни изводи и неправилно тълкувал закона. Допустимо било по действащото към момента на нарушението чрез издаване на ЕФ да се санкционира деяние по чл.179, ал.3б от ЗДвП, макар с препращането по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се сочи единствено към чл.179, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят счита, че правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като електронният фиш бил издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона. Дружеството било собственик на ППС, преминало било през контролно устройство №20831, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси и нарушението било регистрирано. Това се потвърждавало и от Отдел Управление на информационната система и инфраструктура на НТУ. Имало и отговор на запитване към Интелигентни Трафик системи АД, с които дружеството имало сключен договор, като в писмото се сочело – „бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в ел.захранване, или с изчерпана батерия“. Освен това за датата на нарушението нямало техническа неизправност на системата. Неоснователно РС Хасково приел, че не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Ответната страна оспорва касационната жалба. Сочи допуснати процесуални нарушения – нарушението било през 2022г. и следвало да бъде санкционирано по общия ред, а не с ЕФ. Към датата на извършване чл.189ж от ЗДвП не била приложима за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Иска да бъде оставено в сила решението на районния съд, като се претендират разноски.

Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково отменя Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, с който на ООД Тракия Бус – Х., за установено извършено на 23.02.2022г. нарушение на чл.102, ал.2 от Закон за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е определена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, както и съответна такса по чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата в размер на 38,00 лева.

За да постанови решението си районният съд е установил фактическата обстановка, която била безспорна, потвърждавала се от събраните доказателства – Свидетелство за регистрация на ППС, приложения снимков материал и писмени доказателства, като установил и че няма изцяло заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, доколкото процесното ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на процесните дата и час. Въззивната инстанция сочи, че въз основа на тези констатации, бил издаден процесният електронен фиш. Въззивната инстанция счела, че било допуснато процесуално нарушение, тъй като към момента на извършването му било недопустимо процесното деяние да бъде санкционирано с издаването на електронен фиш. Районният съд е възприел това процесуално нарушение за такова от категорията на съществените, поради което то било основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Отбелязал е, че издаването на ЕФ при новата действаща разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП би се явявало и сторено след изтичане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и настоящият касационен състав счита за правилен крайния извод на въззивната инстанция за отмяна на атакувания електронен фиш.

Настоящата инстанция възприема изцяло изложените мотиви на въззивния съд в оспореното решение, като В случая следва да се има предвид и че с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС, е дадено тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., съгласно което посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид задължителния характер на така даденото тълкуване на СЕС, то следва извод, че налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от 2 500,00 лева, за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, което обстоятелство на самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ, а оттук и правилност на постановения от ревизираната инстанция резултат по оспорването. В Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г. е посочено, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според СЕС единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране освен че не е във връзка с поведението на ползвателя или водача на МПС /не позволя да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение/, не отчита и характера и тежестта на нарушението. Посочено е още и че при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи, че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена санкция изключва възможността съда да извърши преценка относно съразмерността на наказанието и да наложи размер различен от фиксирания такъв.

Поради изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този извод за неоснователност на касационната жалба правото на разноски принадлежи на ответната страна, като представляващият е представил договор за правна защита и съдействие за оказана адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Действително нормата на чл.38 от ЗАдв задължава съда да присъди адвокатско възнаграждение, но само ако представляваната страна е сред посочените лица, а именно: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица /т.2/, роднини, близки или друг юрист. Тъй като се касае за търговско дружество, същото би могло да попадне в хипотезата на "материално затруднени лица", но в случая пред двете инстанции не са представени доказателства, че дружеството – жалбоподател е в материално затруднено състояние, т.е. установена неплатежоспособност, в производство по обявяване или обявена несъстоятелност, ликвидация или друго. При липсата на твърдения и данни в този смисъл съдът не може да приеме за установено действително наличие на посоченото в договора основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в посочената законова хипотеза.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №236/13.12.2024г., постановено по анд №847/2024г. по описа на Районен съд Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.