РЕШЕНИЕ
№ 11380
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110104676 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните Х. Р. Х., ЕГН **********, и Я. Р.а Х., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител И. О. Ж., ЕГН **********
срещу Р. В. Х., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, че брачната връзка между
родителите на ищците е била прекратена, с решение № 20046035 от 17.02.2021г.
постановено по гр.д. № 52426/2020г. на СРС, 86-ти състав, с което родителските права по
отношение на двете деца са били предоставени на майката, местоживеенето им е било
определено при нея, а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата. С
решението бащата е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 150 лева за всяко едно
от двете деца. С решение № 13600/06.082023г. , влязло в сила на 31.08.2023г., постановено
по гр.д. 66971/22г. по описа на СРС, 89-ти съста, месечната издръжка спрямо детето Х. е
била увеличена от 150лв. на 220лв. Сочи се, че към момента на зявеждане на иска
минималната издръжка за всеки от ищците възлиза на 233,25 лева, която едва стига за
обичайните им битови нужди. Заявява се, че Х. през учебната 2022-2023г. е записан във
втори клас, а Я. посещава подготвителна група, както и че децат посецават допълнителни
дейности, като средномесечните разходи за Х. са в размер на 230,58лв., а за Я. 184,00лв.
извън режийните разходи в дома на майката. Сочи се, че ответникът е заплащал
1
определената с решението издръжка, дори за детето Я. е заплащал издръжка от 195,00 лева.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплаща месечна
издръжка за всеки от ищците чрез тяхната майка и законен представител в размер на по
280,00 лева месечно за Х. Х. и 250,00 лева за Я. Х., считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня
на забавата до окончателното плащане. Претендират се разноски. В съдебно заседание
ищците поддържат исковата молба.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
оспорва исковете по размер. Твърди, че претендиранат издръжка е завишена, както и че не е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на ищците особенно за ищеца Х., тъй
като от предходното изменение на издръжката са изминали едва 5 месеца. Твърди се, че
отетника доброволно е изплащали по висока издръжка за ищцата Я. Х., но възможностите
му не позволяват да плаща издръжка в претендирания размер, тъй като плаща и половината
от кредита изтеглен за закупуване на семейното жилище в които живеят ищците с тяхнаа
майка, а ответника живее в общежитие в гр. София, тъй като не може да си позволи да си
наеме апартамент. Исковете се признавата за сумата от 250,00 лева за ищеца Х. Х. и 240,00
лева по отношеие на Я. Х..
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са деца на ответника, видно от представените два броя удостоверения за раждане
(л. 7-8 от делото). Видно от препис от решение № 20046035 от 17.02.2021г. постановено по
гр.д. № 52426/2020г. на СРС, 86-ти състав, родителските права по отношение на двете деца
са били предоставени на майката, местоживеенето им е било определено при нея, а на
бащата е бил определен режим на лични отношения с децата, както и последния е бил
задължен да заплаща издръжка в размер на по 150,00 лева за всяко едно от двете деца.
Видно от представения по делето препис от решение № 13600 от 06.082023г., влязло в сила
на 31.08.2023г., постановено по гр.д. 66971/22г. по описа на СРС, 89-ти съста, месечната
издръжка спрямо детето Х. Х. е била увеличена от 150,00лв. на 220,00 лв. От представенато
по делото служебна бележка /л. 14 от делото/ се установява, че детето Х. Х. за учебната
2023/2024г. е ученик в 3б клас, дневна форма на убочение в 88 СУ „Димитър Попниколов“.
От представенато по делото служебна бележка /л. 15 от делото/ се установява, че детето Я.
Х. за учебната 2023/2024г. посещава подготвителна група /6 годишни/ в ДГ № 39 „Пролет“.
Видно от представената по делото служебна бележка /л. 18 от делото/ издадена от „ХЕСТИЯ
ТРАВЪЛ“ ЕООД е видно, че по отношение на ищеца Х. Х. е заплатен депозит в размер на
50 лева за „Училище сред природата в Сандански“ . Видно от представената по делото
квитанция /л.17 от делото/ е видно, че е заплатна занимална от 14-18.08.23г. за Х. Х. в
размер на 130, 00 лева. Видно от представеното по делото уведомително писмо /л. 19 от
делото/ детето Х. Х. трнира Пойнт файнтинг – кик бокс, три пъти в седмица, като таксата за
месец е в размер на 80,00 лева. Видно то предсатавената по делото служебна бележка /л. 22
от делото/ , служебна бележка/ л. 23 от делото/и служебна бележка/ л. 24 от делето/, Я. Х. от
2
IIIа група на ДГ 39 „ Пролет“ за учебната 2023/2024г. посещава занимална по английски
език, два пъти седмично с цена на посещение от 4,00 лева., както и изкуствознание и
изобразително изкуства с порцелан и стъкло два пъти седмично с такса по 5,00 лева на
посещение, както и спортини дейности , два пъти седмично с такса на посещение то 4,00
лева. Видно от представената по делото служебна белжка, издадена от Спортен клуб по
художествена гимнастика“Ритмика-89“ /л. 28 от делето/ детето Я. Х. тренира художествена
гимнастика към клуба от м. септември 2023г., с посещение два пъти седмично с месечна
такса от 80,00 лева.
Майката на ищците в периода месец 01.05.2022 г. – 31.04.2023 г. е реализирала средно
месечно брутно възнаграждение в размер 2840,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 101
от делото). По отношение на ответника се установява, че за периода от 01.05.2022 г. –
31.04.2023г. е реализирал трудово възнаграждение в размер на 2736,00 лева.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са негодни да установят процесните
факти /фискални бонове, от които не се установява нито кой е извършил съответните
плащания, нито кой е потребител на закупените стоки/.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на девет и
на пет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение, както и за
почивка и развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно,
т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промЯ.та им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промЯ. във
възможностите на задълженото лице. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо
при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съгласно решение № 20046035 от 17.02.2021г. постановено по гр.д. № 52426/2020г. на
СРС, 86-ти състав, влязло в сила на 17.02.2021г. бащата е бил задължен да заплаща
издръжка в размер на 150,00 лева за всяко едно от двете деца, като с решение № 13600 от
06.08.2023г., влязло в сила на 31.08.2023г., постановено по гр.д. 66971/22г. по описа на СРС,
89-ти съста, месечната издръжка спрямо детето Х. Х. е била увеличена от 150,00лв. на
220,00 лв. От определяне размера на издръжката на ищцата Я. Х. е изминал период от
3
повече от три години, като към датата на устните състезания детето е на 5 години, а детето
Х. Х. е на 9 години. Съдът намира, че израстването на децата в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката им. Действително от изменение на издръжката по
отношение на ищеца Х. Х. е изминал период от около едва пет месеца, но предвид
динамично променящата се икономическа обстановка се явява недостатъчна. По делото не е
спорно, че децата живеят при майката, която полага грижи за тях. Нуждите на ищците,
обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се
отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата“ или 233,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответника да реализира осигурителен доход и неговия
размер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
по размер същото като това на ответника, което за ответника се равнява на почти три пъти
минималната работна заплата за страната, намира, че искът се явява изцяло основателен по
отношение на ищците и следва да бъде уважен за пълния предявен размер, за ищцата Я. Х. в
размер на 250,00 лева за ищеца Х. Х. в размер от 280,00 лв.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете. По делото се установява, че същите са реално направени и същите възлизат в
размер на по 700,00 лева за всеки един от ищците /видно от представените на л. 36 и л. 38
4
от делото договори за правна защита и съдействие от 12.01.2024 г./ Поради което ответника
следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на всеки един от ищците размер на по
700,00 лева, с оглед уважената част от иска.
Ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на съда
държавна такса върху присъдените издръжки съобразно увеличената част в размер на 115,20
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Р. В. Х., ЕГН ********** , определена по силата на решение № 13600 от
06.082023г., постановено по гр.д. 66971/22г. по описа на СРС, 89-ти съста, влязло в сила на
31.08.2023г., в полза на Х. Р. Х., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител И. О. Ж., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. В. Х., ЕГН ********** да
заплаща на Х. Р. Х., ЕГН ********** , действащ чрез своята майка и законен представител
И. О. Ж., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280,00 лв., считано от 25.01.2024
г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Р. В. Х., ЕГН ********** , определена по силата на решение № 20046035 от
17.02.2021г. постановено по гр.д. № 52426/2020г. на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на
17.02.2021г., в полза на Я. Р.а Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител И. О. Ж., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. В. Х., ЕГН ********** , да
заплаща на Я. Р.а Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
И. О. Ж., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 25.01.2024
г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. В. Х., ЕГН ********** , да заплати на Х. Р.
Х., ЕГН **********, и Я. Р.а Х., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител И. О. Ж., ЕГН **********, разноски в размер на по 700,00лв. (седемстотин
лева), представляващи възнаграждение за един адвокат в производството на всеки един от
ищците.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. В. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 115,20 лв., представляващи държавна такса
върху увеличението на издръжката и разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от 12.06.2024г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6