РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров,
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600328 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 35/20.05.2025 г. по НОХД № 528/2025г. на Пловдивския
окръжен съд подсъдимият Я. А. П. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на
27.11.2023 г. на Републикански път II – 64 на км. 7+380м. в землището на гр.
Б., Пловдивска област при управление на МПС – л.а. „Ауди“, модел „А5“ с
рег. № ******** е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от
ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ю. Ч., поради
което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и на
основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден НА ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение в това да е нарушил чл.21, ал.1, чл.23,
ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.
На основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното наказание лишаване от
свобода е ОТЛОЖЕНО за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като
съобразно чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК е приспаднато времето, през което
1
подсъдимият Я. А. П. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 27.11.2023г.
до 30.11.2023г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК е ЗАЧЕТЕН срокът на
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. Я. А. П.
е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 27.11.2023 г. до
30.11.2023 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 343г от НК подсъдимият Я. А. П. е ЛИШЕН ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.4 от НК е ПРИСПАДНАТО от
така наложеното наказание времето, през което същият е лишен от
възможността да го упражнява по административен ред, считано от
06.12.2023г.
Съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по
делото, като е постановил – 1 бр. СД, намиращ се между с. 135 и с. 136 от ДП,
съдържащ записи от тел.112, да остане по делото в срока на неговото
съхранение, а леките автомобили, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.11.2023г., намиращи се на съхранение в паркинга за
задържани МПС на МВР – Пловдив, на адрес, ул. „М.“ № **, да се върнат на
техните собственици, съответно л.а. „Ауди“ модел „А5“ с рег. № ******** на
А. А. П., а л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******** на наследниците на починалия
А. Ю. Ч..
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Я. А. П. е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – П., направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 4 328,02 лева, както и на частните
обвинители М. А. Ч., Ю. А. Ч., М. А. Ш. сумата от 1000 лева, представляващи
разноски за процесуално представителство от адвокат.
Против присъдата в законоустановения срок, на 03.06.2025 г. е подадена
въззивна жалба от адв. А. Б. – повереник на частните обвинители - М. А. Ч.,
Ю. А. Ч., М. А. Ш. с оплакване за неправилност на постановената присъда по
отношение оправдаването на подсъдимия за нарушаването на правилата за
движение по чл.21, ал.1, чл.23, ал.1, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като се иска
същият да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото му първоначално
2
обвинение. На следващо място намира, че присъдата е несправедлива по
отношение на наложените на подсъдимия наказания. Затова се иска
увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода в размер близък
до средния предвиден в закона за съответното престъпление, както и
пропорционално с него на наказанието лишаване от правоуправление, с
приложението на разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК.
Против присъдата в законоустановения срок, на 20.05.2025 г. е подадена
въззивна жалба адв. С. П. от АК – Пловдив в качеството му на защитник на
подсъдимия Я. П. с оплакване за явна несправедливост на наложените
наказания, като се иска нейното изменение. Предлага се наказанието
лишаване от свобода да се намали от 2 години и 4 месеца на 2 години,
изпълнението на което да бъде отложено за 4 години, а лишаването от
правоуправление да се намали от 3 на 2 години. Впоследствие се представя
допълнение към въззивната жалба, в което с излагат подробни доводи защо
защитата намира наложените с присъдата наказания за явно несправедливи.
Представителят на АП – Пловдив изразява становище, че подадената
жалба на подсъдимия е основателна за наложено явно несправедливо
наказание лишаване от свобода, което следва да се намали, съобразно
изложените доводи във въззивната жалба на защитата.
Частните обвинители - М. А. Ч., Ю. А. Ч. и М. А. Ш. не се явяват
редовно призовани, като се представляват от техния повереник – адв. Б. от АК
– С. З.. Той поддържа жалбата по изложените в нея съображения и предлага
присъдата да се измени като подсъдимият бъде признат за виновен за всички
вменени му нарушения на правилата за движение, както и да се увеличат
наложените му явно несправедливи наказания лишаване от свобода и
лишаване от правоуправление до средните, предвидени от закона размери.
Молят и за присъждане на разноски.
Подсъдимият Я. П. се явява лично и със своя защитник – адв. П. от АК –
Пловдив. Поддържат жалбата си по изложените в нея съображения за явна
несправедливост на наложените наказания и молят за намаляване на техните
размери. Намират, че в мотивите към присъдата са отчетени отегчаващи
отговорността обстоятелства, които по делото липсват. Предлагат жалбата на
частните обвинители за увеличаване размерите на наказанията, да се остави
без уважение.
3
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и
извърши цялостна проверка за правилността на невлязлата в сила
присъда, намира за установено следното:
Подадените въззивни жалби на частните обвинители и на подсъдимия
са неоснователни.
Първоинстанционното производство по делото е било образувано пред
Окръжен съд - Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Я. А. П.
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК,
понеже на 27.11.2023 г. на Републикански път II – 64 на км. 7+380м. в
землището на гр. Б., Пловдивска област при управление на МПС – л.а. „Ауди“,
модел „А5“ с рег. № ******** в нарушение на правилата за движение по
чл.20, ал.2, чл. 21, ал. 1 и чл. 23, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил
смъртта на А. Ю. Ч..
На проведеното на 20.05.2025 г. разпоредително съдебно заседание пред
Окръжен съд – Пловдив по НОХД № 528/2025г. са конституирани в качеството
на частни обвинители децата на пострадалия А. Ю. Ч. - М. А. Ч., Ю. А. Ч. и М.
А. Ш. с повереници – адв. А. Б. от АК – С. и адв. В. Б. от АК – С. З., като е
изслушано становището на страните по въпросите по чл.248, ал.1, т.1 – т.8 от
НПК.
В съдебното заседание подс. Я. П. се е признал за виновен и със
защитника си – адв. С. П. от АК - Пловдив, са отправили искане делото да се
разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на
страните и провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от
НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на делото по този
ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че
направеното от подс. П. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при
постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези условия Пловдивския окръжен съд правилно е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Я. А. П. е роден на 28.03.2005г. в гр. П, живущ в гр. Х.,
обл. Пловдив, ул. „А.“ № **, българин, българско гражданство, неженен,
4
средно образование, ученик към момента на деянието, неосъждан.
Подс.Я. П. е правоспособен водач на моторно превозно средство с
придобити категории: „М“, „В“, с валидно СУМПС - БГ №*********,
издадено на 16.11.2023 г. от ОД на МВР гр. П.
На 27.11.2023 г. около 19.00 ч. подсъдимият и неговия братовчед - св. А.
А. тръгнали с л.а. „Ауди“ модел „А5“ с рег. № ******** от гр. Х. за гр. К..
Същият бил собственост на бащата на обвиняемия - св.А. П.. Автомобилът се
управлявал от подс. П., а св. А. седял на предна дясна седалка до водача. И
двамата били с поставени предпазни колани.
Малко след 19.00ч. в посоката към гр. К., подс.П. се движел с л.а. „Ауди
А5” по дясната /източната/ лента на платното за движение на Републикански
път II-64 / гр. П. - гр. К./ в посока от юг на север, на къси светлини. Времето
било тъмно, ясно, асфалтовата настилка била гладка и суха с релеф на
местността - прав, хоризонтален, равен участък, без дупки и неравности.
По това време по същия път, в лентата и в посоката на движение пред
л.а. „Ауди А5“ се движил и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
управляван от водача А. Ч., притежаващ свидетелство за правоуправление №
********* - придобити категории: С; В; М; ТКТ.
На Републикански път II - 64 км. 7+380 м. в землището на гр. Б., обл.
Пловдив А. Ч., се движил с управлявания от него автомобил със скорост около
64 км/ч., а подс. П. се движил на къси светлини със скорост около 126 км/ч.
при допустима такава по закон от 90 км/ч. Тъй като избраната скорост за
управление на МПС от подс.П. била по-висока от тази на управлявания от А.
Ч. автомобил, той бързо го приближавал и в едни момент го настигнал.
Управлявайки автомобила на къси светлини, подс.П. възприел късно
движещия се с по-ниска скорост автомобил пред него, поради което не успял
да намали своевременно скоростта на движението на управлявания от него
автомобил и да спре зад препятствието на пътя. Вследствие на
несвоевременното реагиране и задействане на спирачните системи на
автомобила от страна на подсъдимия, в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
ЗДвП, според което водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, настъпил удар в дясната /източната / лента на
5
платното за движение на място, което се намирало по дължина на 4-5 м.
северно от ориентира, приет в протокола за оглед /точка на източната граница
на платното за движение, началото на завоя-южното, с координати -
географска широчина и дължина - 42,57138422 и 24,82636154 /и по широчина
на 0,8-1,4 м. западно от ориентира.
Ударът настъпил между л.а. „Ауди А5“ в предната му лява част и л.а.
„Фолксваген Голф“ в задната му дясна част. След удара л.а. „Фолксваген
голф“ продължил движението си, при което напуснал платното за движение и
се ударил в крайпътно дърво с предната си част. След удара л.а. „Ауди А5“ се
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и
фотоалбума с гуми, разположени по следния начин - на разстояние 61,50 м.
северно и 6,03 м. източно от ориентира - задна лява гума на лекия автомобил
на 64,30 м. северно и на 5,80 м. източно от автомобила - предна лява гума на
автомобила, а л.а. „Фолксваген голф“ се установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума с гуми, разположени по следния начин: на разстояние 116,70 м.
северно от ориентира и на 12,10 м. западно от ориентира - предна дясна гума
на автомобила и на – 115 м. северно от ориентира и на 13,65 м. западно от
ориентира - задна дясна гума.
Ударът е могъл да бъде избегнат чрез безопасно екстрено спиране и при
избраната от подс.П. скорост, ако той бе управлявал л.а. „Ауди“ модел „А5“ с
рег. № ******** на дълги светлини, за да възприеме своевременно движещите
се пред него превозни средства.
В резултат на произшествието пострадалият починал.
Подсъдимият П. и св. А. останали невредими. След инцидента двамата
напуснали купето на автомобила и се насочили към ударения в дървото л.а.
„Фолксваген Голф“, от който излизал дим, а клаксона работел постоянно.
Свидетелят А. направил опит да отвори някоя от вратите, за да помогне на
пострадалия шофьор, но не успял, тъй като същата била опряна в дървото по
начин, че да не може да достигне до никоя от тях.
Видно от извършения оглед, придружен от фотоснимки,
местопроизшествието е настъпило в района на лек ляв завой за пътуващите в
посоката, в която се е движил и подсъдимия - към гр.К.. Следи от настъпилия
удар са открити в задната дясна част на автомобила на пострадалия, същото
6
място, което сочи и подсъдимия в обясненията от досъдебното производство.
При огледа са открити и следи от удар по автомобила на подсъдимия,
установени в лявата му предна част, челно пред шофьора.
Видно от заключението на назначената по делото СМЕ № 223/2023 г.,
при направената аутопсия на починалия пострадал в резултат на
произшествието, А. Ч. е получил множество травматични увреждания:
признаци на остра кръвозагуба: обща бледост на вътрешните органи /анемия/,
слабо изразени трупни петна, петна на Минаков по ендокарда на сърцето;
тежка гръдна травма: разкъсване на лява камера на сърцето и перикардната
торбичка, наличие на 3000мл. кръв в лява половина на гръдната кухина,
контузия на сърцето, контузии и разкъсвания на белите дробове, счупвания на
множество ребра двустранно, счупване на 11 - ти гръден прешлен, счупване на
лявата ключица, счупване на гръдната кост, кръвонасядания по гръдния кош;
коремна травма: разкъсвания на черния дроб, кръвонасядания и охлузване на
корема; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в тилна област, охлузване на
дясна предмишница, счупване на дясна бедрена кост, счупване на двете кости
на дясна подбедрица в областта на глезена, охлузвания на дясното коляно,
охлузване и кръвонасядане на десния глезен, кръвонасядане на ляво бедро,
поради които починал на местопроизшествието.
Причината за смъртта на А. Ч. е острата кръвозагуба, вследствие на
разкъсване на лява сърдечна камера излив на 3000 мл. кръв в лявата гръдна
кухина. Установените травматични увреждения са причинени по механизма на
удар или притискане върху твърд тъп предмет и възможно да са получени в
резултат на ПТП, в което Ч. е участвал в качеството си на водач на лек
автомобил и същите са в причинно-следствена връзка с настъпване на
смъртта.
Заключенията на изготвените по делото съдебна химико-токсилогична
експертиза № И-6876/23.07.2024г. и съдебно-химическа експертиза № А-
955/2023г не установяват наличие на алкохол или други
наркотични/психотропни вещества в биологичните проби, взети от
подсъдимия.
Същото се отнася и за заключението по съдебно-химическа експертиза
№ Т-955/2023г., изследвала взети биологични проби от починалото лице А. Ч..
От заключението на комплексната, съдебно-медицинска и авто-
7
техническа експертиза се установява, че ударът между л.а. „Ауди А5“ с рег. №
******** и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******** е настъпил в дясната
/източна/ лента на платното за движение, като в скоростта на л.а. „Ауди 5“ в
момента удара е била около 126 км/ч, а скоростта на л.а. „Фолксваген Голф“ в
момента удара е била около 64 км/ч.
Експертизата установява, че подсъдимият П. като водач на л.а „Ауди
А5“ е имал техническа възможност да избегне произшествието и при
скоростта, с която се е движил, чрез безопасно екстрено спиране, ако бе
реагирал със спиране, когато управляваният от него автомобил се намира зад
л.а. „Фолксваген Голф“ на разстояние най-малко 63,64м, като от своя страна
водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ е нямал техническа възможност да избегне
произшествието.
Според вещите лица, технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост - движение на къси светлини е
била 80 км/ч., а с движение на дълги светлини е била 127 км/ч. Това
установява, че избраната от подсъдимия скорост не е била съобразена с
обстоятелството, че той управлява автомобила в конкретния момент на къси
светлини. Според вещите лица скоростта на л.а.“Ауди А5“ от 126 км/ч. е била
технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при
движение на къси светлини и би била технически съобразена с нея при
движение на дълги светлини.
Експертизата установява и какъв е бил механизмът за настъпване на
процесното ПТП от техническа гледна точка. В тази връзка вещите лица
заключават, че водачът Я. П. е управлявал л.а.“Ауди А5“ по дясната лента на
платното за движение на път II-64 /гр.П.-гр.К./, а в същата посока и в същата
пътна лента, пред л.а. „Ауди А5“в посока се е движил и пострадалият- водач
А. Ч. с л.а. „Фолксваген Голф“. При движение с по-висока скорост л.а. „Ауди
А5“ е настигнал л.а. „Фолксваген Голф“, но водачът на л.а. „Ауди А5“ не е
реагирал своевременно да намали скоростта си и така е настъпил удар в
предната лява част на неговия автомобил и в задна дясна част на л.а.
„Фолксваген Голф“. След удара л.а. „Фолксваген Голф“ е продължил
движението си, напуснал е платното за движение от ляво и се е ударил в дърво
с предната си част. След удара л.а. „Ауди А5“ се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед. Според вещите лица причина за
8
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е несвоевременната
реакция на водачът на л.а. „Ауди А5“ Я. П., който не е реагирал своевременно
с намаляване на скоростта при настигане на движещия се пред него л.а.
„Фолксваген Голф“. В заключението се сочат още установените при огледа и
аутопсията травми върху трупа на А. Ю. Ч. както и причината за смъртта му -
острата кръвозагуба, в следствие на разкъсване на лява сърдечна камера и
излив на 3000 мл. кръв в лява половина на гръдната кухина, а установените
травматични увреждания са били причинени по механизма на удар и/или
притискане с/или върху твърд тъп предмет или косото му действие при
настъпилото произшествие, в което Ч. е участвал в качеството си на водач на
лек автомобил, който автомобил е претърпял два удара, първият в задната и
вторият непосредствен удар в предната част на автомобила.
Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло представените
заключения от вещите лица, като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, които не са оспорени и от
страните.
Съдът е приел за установена по несъмнен начин така описаната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които подкрепят изцяло, направените от подсъдимия в съдебно
заседание самопризнания, за разлика от неговите обяснения от досъдебното
производство във връзка с предприета неуспешно маневра за изпреварване,
като е обосновал и виждането си по този въпрос.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства от досъдебното
производство, действително установяват по непротиворечив начин,
изложените обстоятелства, описани във внесения в съда обвинителен акт,
поддържани и от прокурора, сред които се открояват най-вече показанията на
св. А. А. като очевидец на произтеклите събития, както и пристигналата
впоследствие на местопроизшествието св. Д. Ц., възприела автомобилите,
участвали в ПТП, преди да пристигне линейката и полицията, за това, че
пътната настилка там е била суха и е било тъмно, за обаждането си на тел.112
за инцидента и др. От значение са и приобщените като писмени доказателства
– справки от „Национална система 112“, НИМХ, АНД, характеристична
справка и справка съдимост.
Към изясняването й нямат пряко отношение показанията на разпитаните
9
по делото като свидетели - наследници на починалия – М. Ш., М. Ч., Ю. Ч. и
Ш. П., тъй като единствено уточняват родствената им връзка с починалото
лице и начина, по който са узнали за произшествието. В показанията си
бащата на подсъдимия - св.А. П. е разказал, че е предоставил управлявания от
сина му автомобил „Ауди“ и е посетил местопроизшествието след като научил
за катастрофата.
Правилно е преценено, че от наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК,
по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието предмет на
настоящото наказателно производство, като време, място, механизъм и начин
на извършване, както и авторството му.
Окръжният съд аргументирано е приел за установено въз основа на
събраните по делото доказателства, че подсъдимият е управлявал автомобила
си зад автомобила на пострадалия, със скорост 126 км/ч. при къси светлини.
Поставен е акцент на показанията на св.А., който е цитирал думите на
подсъдимия, непосредствено преди удара „Леле тоя как ми влезе в лентата“. А
от реакцията на подсъдимия, съдът е счел, че същият като водач е бил
изненадан от намиращия се пред него автомобил, тъй като късно е възприел
присъствието му в неговата лента на движение. Според свидетеля,
автомобилът се е движил именно в лента пред подсъдимия, което не сочи
пострадалият да е правил маневри, при които ненадейно автомобилът му да се
е озовал пред тях. Затова е изяснено, че подсъдимият е видял МПС на
пострадалия в един късен момент, поради което и не е успял да предприеме
по-рано намаляване на скоростта, с която се е движил.
Изложеното сочи, че подсъдимият П. е управлявал автомобила при къси
светлини, в тъмната част на денонощието, със скорост, която не е била
съобразена с възможността да спре пред всяко предвидимо препятствие. В
този смисъл е била нарушена от подсъдимия разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.
1 ЗДвП, защото конкретните условия на видимост са предполагали движение с
по-ниска от избраната от него скорост. Посочената норма задължава водачите
на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, пред всяко
предвидимо препятствие. За да изпълни закона, водачът следва да е имал
възможност своевременно да възприеме дадено предвидимо препятствие като
опасност за движението. Такова предвидимо препятствие се е явявал
10
пострадалият А. Ч., който се е движил със своя автомобил на пътя
непосредствено преди автомобила на подсъдимия в същата посока на
движение. Автомобилът на пострадалия би могъл да бъде своевременно
възприет от подсъдимия, ако той бе управлявал автомобила с по-ниска
скорост, която да е съобразена с ограничената видимост при управление
нощно време, на къси светлини, в слабо осветен район на пътя. Избраната от
подсъдимия скорост на движение не е била съобразена с движение нощно
време на къси светлини. Той е следвало да очаква, че на пътя пред него може
да се движат и други участници в пътното движение, като се постави в
обективна възможност да възприеме същите своевременно. Водачът на МПС
има задължение да наблюдава всеобхватно пътната обстановка. В случая
пострадалият, като водач на МПС не се е появил изненадващо на пътното
платно пред подсъдимия. Той е бил там още когато подсъдимият е имал
възможност да преустанови движението на автомобила преди да настъпи
удара, но не е сторил това, тъй като поради ограничената видимост, в която
сам се е поставил не е възприел движещия се на пътя пред него автомобил
своевременно.
От правна страна:
Окръжният съд правилно е решил, че възприетата за установена
фактология на инкриминираното събитие подсъдимият Я. А. П. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
престъплението по чл.343, ал.1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1, от НК, понеже на
27.11.2023г. на Републикански път II – 64 на км. 7+380м. в землището на гр.
Б., Пловдивска област при управление на МПС – л.а. „Ауди“, модел „А5“ с
рег. № ******** е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от
ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ю. Ч..
Настоящият въззивен състав констатира, че първостепенният съд в
мотивите към присъдата е изложил в нужната пълнота своите съображения, в
какво се състои конкретното нарушаване от страна на подс. П. на вменените
му правила за движение, намиращи се в причинно-следствена връзка с
извършеното от него транспортно престъпление.
На първо място, подсъдимият П. е нарушил правилата за движение по
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДВП, защото при избиране скоростта на движение не се е
съобразил с атмосферните условия – нощно време и с конкретните условия на
11
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко „предвидимо“
препятствие, каквото е представлявал движещият се пред него по същия път и
посока автомобил на пострадалия.
По делото категорично е установено от обективна страна, че
подсъдимият П. е управлявал лек автомобил „Ауди А5“ с неразрешена
скорост от 126 км/ч., при допустима по закон скорост от 90 км/ч. Въпреки
това, той е имал възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако се бе
движил на дълги светлини да възприеме движещия се пред него автомобил,
като своевременно да реагира със спиране, когато се е намирал зад него най-
малко на 63,64 м., което би му позволило да изостане и да не настъпи
произшествието. Избраната от подс.П. скорост не е била съобразена с
горепосочените атмосферни и конкретни условия на видимост при къси
светлини, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Такова препятствие е представлявал движещият се пред него автомобил, който
не е бил възприет от подсъдимия като участник в пътното движение
своевременно, поради несъобразената с условията на видимост скорост[1].
Избирайки несъобразена с осветеността на пътя скорост на движение,
подсъдимият се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на ПТП и
нанесените в резултат на удара между двете МПС множество телесни
увреждания на пострадалия, довели до смъртта му. Нарушението на правилата
за движение при управлението на МПС се е изразило в пасивно поведение на
подсъдимия, осъществено чрез непредприемане на своевременни действия от
негова страна като водач.
При движение нощно време скоростта на МПС трябва да бъде в
съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете като дава
възможност за спиране при появява на опасност. При несъответствие между
разстоянието на видимост и скоростта на движение, довело до настъпване на
произшествие, водачът носи отговорност в случаите, когато опасността е
възникнала извън осветеното пространство на видимост от светлините на
фаровете на автомобила. И ако при избраната скорост, опасната зона за
спиране е по-голяма от осветеното пространство на фаровете, налице е
несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради което се
изключва възможността за случайно деяние[2]. В случая, видно от
експертизата, избраната от подс.П. скорост на движение от 126 км/ч. би била
12
технически съобразена с конкретната обстановка на пътя само при движение
на автомобила на дълги светлини, но не и при избраните къси светлини.
От субективна страна деянието е било извършено от подс. П. по
непредпазливост при форма на вина небрежност, защото не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните му последици, но е бил длъжен и могъл
да ги предвиди. Той не е възприел своевременно появата пред него на другия
участник в движението, но е бил длъжен да съобрази, че управлява МПС в
тъмната част от денонощието, при липса на допълнително осветление на къси
светлини, поради което при конкретните условия на видимост е трябвало да
избере такава скорост на движение, която да му позволи спре в осветената
част от пътя при възникване на опасност. В този смисъл подсъдимият като
водач на МПС е бил длъжен да съобрази поведението си с конкретната пътна
обстановка като избере скорост на движение, която би му позволила при
необходимост да реагира на възникналата опасност за движението.
По тези съображения, напълно аргументирано от окръжния съд е било
прието, че подс. П. е нарушил от вменените му няколко нарушения на
правилата за движение - това по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
На второ място, нарушенията на правилата по чл.20, ал.2, изр.1-во и по
чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, свързани с наличието на „несъобразена“ скорост
на движение, с основание са били разграничени от окръжния съд, защото
тяхното едновременно приложение е недопустимо.
Първата разпоредба, която беше обсъдена по-нагоре, касае
несъобразяването скоростта на движение на водача с конкретните пътни
условия спрямо всяко „предвидимо“ препятствие.
Втората разпоредба предвижда задължението на водача да съобрази
скоростта си с възникването на едно „непредвидимо“ препятствие, което не
може да бъде очаквано и/или своевременно възприето в рамките на
видимостта на водача. Движението на автомобила на пострадалия в същата
посока и в лентата за движение на подсъдимия, не може да се определи като
неочаквано за последния събитие, защото е логична появата му в неговото
полезрение. Отделен е въпросът, че самият той с избраната твърде висока
скорост на движение, несъобразена и с използваните къси светлини на
автомобила, сам се е поставил в невъзможност да спре в рамките на тяхната
осветеност, така че появата пред него на автомобила на пострадалия не е
13
внезапно възникнало и непредвидимо за него събитие.
На трето място, безспорно избраната скорост на движение от подс. П.
от 126 км/ч. е била превишена, защото е в нарушение на изискванията на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача на превозното
средство от категория „Б“ извън населено място да е над 90 км/ч., но
последното не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Това е така, защото и при тази неразрешена скорост, обществено
опасният резултат е възможно да бъде избегнат от страна на подсъдимия при
неговите своевременни действия, каквито обаче поради липса на достатъчна
видимост той не е предприел. Избраната от П. скорост поначало не е била
съобразена с условията на видимост и именно това нарушение на правилата за
движение по пътищата се намира в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия обществено опасен резултат на престъплението. Съдебната
практика е последователна във виждането си, че нормите на чл. 20, ал. 2 и чл.
21 ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и
съответното нарушение може да бъде квалифицирано само по един от двата
текста. Нормата на чл. 21 ЗДвП се явява специална спрямо по-общата такава
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което извършеното деяние не би могло да се
приеме за съставомерно едновременно и по двете разпоредби на
обвинението[3].
На четвърто място, не е налице и допуснато нарушение на правилата
за движение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, според който водачът на ППС е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.
По делото няма данни подсъдимият и пострадалият да са се движили
поначало при определена дистанция, при което водачът на предходното МПС
да е намалил скоростта си на движение или да е спрял рязко. Правилно е
съобразено, че липсата на подобни фактически обстоятелства в настоящия
казус е пречка за установяване на извършено от подсъдимия нарушение на
тази разпоредба, изискваща шофиране при спазване на достатъчна дистанция
с предходния автомобил. Несъобразяването с изискването за спазване на
достатъчно разстояние между пътуващите в една посока автомобили в случая
е нарушено, но то произтича основно от нарушаването на разпоредбата на чл.
14
20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и в по-косвен план и на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Затова не
би могло да бъде и самостоятелно такова по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
В заключение от окръжния съд напълно основателно е преценено, че
съставомерни са само онези нарушения на правилата за движение по
пътищата, които пряко и непосредствено водят до настъпването на
престъпния резултат. Останалите нарушения, противно на доводите на
частните обвинители, макар и включени в първоначалното обвинение на
прокуратурата, не способстват за възникване на причинно следствена връзка
между виновното и обществено-опасно поведение на дееца и настъпилите
вредоносни последици, поради което за тях може да се носи само
административно-наказателна отговорност[4].
Затова и напълно обосновано подс. П. е бил признат за невинен и
частично оправдан по повдигнатото му първоначално обвинение да е нарушил
с поведението си при извършване на престъплението разпоредбите на чл.20,
ал.2, изр. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на наложените наказания.
За престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК, с оглед на чл.2, ал.1 и
ал.2 НК /в редакцията на ДВ, бр. 67/04.08.2023 г., при извършено деяние на
27.11.2023г./ е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 8 години, а
съгласно чл. 343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК и лишаване от правоуправление.
В жалбите на подсъдимия и на неговия защитник, както и на частните
обвинители и на техния повереник се посочват допуснати нарушения на
материалния закон от окръжния съд по повод на наложеното явно
несправедливо наказание като се отправят реципрочни искания, съответно за
прилагането на чл.55 от НК и намаляване на наложените наказания, респ. за
тяхното увеличаване при условията на чл.54 от НК в рамките на средния
предвиден в закона размер.
Противно на изложените от страните доводи, Пловдивският окръжен
съд законосъобразно е преценил, че следва наказанието на подс. П. да се
определи при условията на чл.54 от НК в рамките на предвиденото в закона
наказание към момента на извършване на деянието.
Съобразени са основните критерии при определяне на наказанието за
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и релевантните
15
наказателно-правни характеристики на личността на дееца, които не са
свързани с неговата обществена опасност, с оглед постигане на целите,
предвидени в чл.36 от НК.
В действителност, конкретното деяние се отличава с висока степен на
обществена опасност, предвид естеството на допуснатите нарушения на
правилата за движение, нощно време, на главен път от републиканската мрежа
с интензивен трафик от автомобили.
Аргументирано, като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства са отчетени, това че Я. П. е личност с невисока степен на
обществена опасност, защото се касае за един млад човек, който е бил ученик
към момента на извършване на деянието, впоследствие трудово ангажиран и
до момента не е осъждан.
Самопризнанието на подсъдимия в съдебното производство не би могло
да се счита за смекчаващо обстоятелство, тъй като се явява законова
предпоставка за определяне на наказанието при особени правила в негов
интерес[5]. В дадените обяснения на досъдебното производство подсъдимият
не е направил самопризнания, като в изложението си по случая, не се
установява да е заявил, че се счита за виновен и да е коментирал въпроса за
вината.
Противно на доводите на защитата, окръжният съд правилно е преценил
за налично спрямо подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство,
допуснатото от негова страна друго нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е прието, че не се намира в пряка
причинно следствена връзка с резултата от престъплението и за него е бил
оправдан. Същото макар и да е прието за несъставомерно, всъщност е реален
факт от действителността, тъй като драстично надвишава законово
допустимата максимална скорост на движение извън населено място с повече
от 30 км/ч, като спазването му би следвало да гарантира в достатъчно степен
безопасността на останалите участници в движението.
На следващо място, въпреки наличието на няколко смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, те по своето естество не са
изключителни, нито характеризират деянието и дееца като такива със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
престъпления, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се
16
явява несъразмерно тежко в конкретния случай по чл.55 от НК.
Причините и подбудите за извършване на престъплението могат да се
открият основно в недостатъчния опит на подсъдимия като водач на МПС. По
делото е установено, че същият е имал издадено СУМПС на 16.11.2023г., т.е.
броени дни преди да бъде извършено ПТП.
В този ред на мисли, настоящият състав възприема виждането на
първостепенния съд, че при наличните за подсъдимия преобладаващи
смекчаващи отговорността обстоятелства, следва наказанието лишаване от
свобода да се определи при техния изключителен превес в близост до
предвидения в закона минимален размер от 3 години и 6 месеца.
Съобразявайки провеждането на съдебното производство по реда на
съкратеното съдебно следствие и разпоредбите на чл.372, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а, ал.1 от НК, същото е редуцирано с 1/3 като на подсъдимия П. е
наложено едно крайно и справедливо наказание от 2 години и 4 месеца
„Лишаване от свобода“.
Законосъобразна е и преценката на окръжния съд за приложението на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
При така определения размер на наказанието лишаване от свобода,
липсата на предходно осъждане и за пълното изпълнение на целите по чл.36 от
НК, сред които се откроява най-вече поправянето на подсъдимия, не се налага
реалното му изтърпяване. В тази насока са отчетените за него преобладаващи
смекчаващи отговорността обстоятелства, младата му възраст,
обстоятелството, че инкриминираната проява е първата в живота му, както и
трудовата ангажираност.
Същевременно с това, за постигането на пълното поправяне на дееца,
предвид естеството на инкриминираната проява, първостепенният състав
правилно е счел, че определеният изпитателен срок следва да бъде в рамките
на средния предвиден в закона размер от 4 години. По този начин, същият би
могъл да окаже спрямо подсъдимия положително мотивационно въздействие,
което да го придържа към избор на поведение, съответстващо на закона и
добрите нрави на обществото.
Неоснователни са жалбите на частните обвинители и на подсъдимия за
наложено явно несправедливо наказание лишаване от право да се управлява
МПС, според изискванията на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. С оглед на
17
отчетената степен на обществена опасност на извършеното инкриминирано
деяние и по-ниската такава на самия деец, същият напълно справедливо е бил
лишен от правоуправление за срок от 3 години, в рамките поставени в чл.49,
ал.2 и ал.3 от НК. Неговият размер е в съответствие с горепосочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
същият е достатъчен да се постигнат успешно целите на чл.36 от НК.
Съобразена е и разпоредбата на чл. 59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, като от
наказанието лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което
подс. П. е била задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 28.11.2023г. до
30.11.2023 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК, като от
изпълнението на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК е
зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да
управлява МПС по реда на чл.69а от НПК. В случая, това е времето от
06.12.2023г., когато подсъдимият е предал издаденото СУМПС на органите на
полицията за изпълнение на взетата спрямо него с постановление на
прокуратурата мярка до влизане на присъдата в сила.
Не се налага промяна и по повод произнасянето на съда за веществените
доказателства и разноските по делото.
Следва подсъдимият Я. А. П. да бъде осъден да заплати допълнително,
направените разноски от частните обвинители М. Ч., Ю. Ч. и М. Ш. за
ангажирането от тяхна страна на адв. А. Б. от АК – С. като повереник пред
въззивната инстанция в размер на 3600 лева, за което същите са представили
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Предвид на гореизложеното, подадените въззивни жалби от частните
обвинители, чрез техния повереник и от подсъдимия, чрез неговия защитник
са неоснователни, като първоинстанционната присъда ще следва да се
потвърди като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативният съд,
[1] При движение нощно време водачите на МПС са задължени да се движат с такава скорост на светлините на
18
фаровете, която им осигурява сигурно спиране на осветеното пространство на видимост, за да предотвратят
настъпването на произшествие. В този смисъл са и цитираните Р. № 111 от 13.07.2017 г. по н. д. № 288/2017 г., II
н. о. и Р. № 684 от 21.I.1984 г. по н. д. № 662/83 г., III н. о. на ВКС.
[2] Съгласно цитираните Р. № 684/21.I.1984 г. по н. д. № 662/83 г. и Р. № 231/7.VI.1988 г. по н.д. № 225/88 г., двете
на III н. о. на ВС.
[3] Според съобразените от окръжния съд - Р. № 1/9.03.2015 г. по н. д. № 1934/2014 г., III н. о. и Р. №
414/15.02.2016 г. по н. д. № 1389/2015 г., II н. о. на ВКС.
[4] Правилно е посочено за относимо в мотивите Р. № 145/9.11.2020 г. по н. д. № 637/2020 г., II н. о. на ВКС.
[5] Вж. т.7 от ТР. №1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35/20.05.2025 г. по НОХД № 528/2025г. на
Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Я. А. П. да заплати направените разноски от
частните обвинители М. А. Ч., Ю. А. Ч. и М. А. Ш. за ангажирането на
повереник пред въззивната инстанция в размер на 3600 лева.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19