№ 111
гр. Варна, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Г. Митев Административно наказателно дело
№ 20243110204717 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от А. Б. Г. ЕГН
********** чрез адвокат В. Д. Б. от Адвокатско колегия Варна против наказателно
постановление № 24-0439-000240/22.03.2024 г., издадено от И.Й.Т. - началник на Трето
РУ при ОД на МВР Варна, с което за извършено нарушение на чл.104б т.2 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.1 пр.3 от ЗДвП са наложени
на Г. наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца.
Във въззивната жалба въззивникът счита наказателното постановление за
неправилно, немотивирано и противоречащо на правните норми и процесуални
правила, сочи аргументи за това и моли съда за отмяната му.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание,
представлява от адвокат В. Б., редовно упълномощен. По същество адв.Б. поддържа
жалбата. Счита, че жалбоподателят не е извършил така вменено му нарушение – рязко
ускоряване на автомобила в завоя, предизвиквайки задните задвижващи колела на
автомобила да превъртят рязко, което довело до поднасяне на автомобила и
изкарването му извън контрол демонстративно, т.н. „дрифт“. Твърдението за такова
нарушение се основавало единствено на субективните възприятия на полицейските
служители, без други обективни доказателства. Действително се е получило
пробуксуване на задните колела на автомобила, но това било предизвикано поради
желанието на жалбоподателя да се изнесе по-бързо от кръстовището, но в никакъв
случай той не е извършвал някакви умишлени действия с цел да използва пътя не по
1
предназначение, както е описано в наказателното постановление. Моли съда да
отменени обжалваното наказателно постановление и да им присъди разноските, които
са направили по делото по представения списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят А. Б. Г. ЕГН **********, на 29 години, е правоспособен водач
на МПС с придобити категории В, М, АМ и В1 от 2013 година. Той управлявал лек
автомобил Лексус ИС 250 с рег.№ В 5260 ТН.
На 18.02.2024 г. в 17:59 часа въззивникът се движел с горепосочения
автомобил в гр.Варна по бул.Христо Смирненски покрай МОЛ Варна посока магазин
Кауфланд. В автомобила пътували и свидетелите Р. Т.Т. и Д.А.Т.. На кръстовището на
бул.Христо Смирненски Г. с автомобила се престроил в лентата за ляв завой към
ул.Гео Милев, бил втори или трети автомобил преди светофара. На това кръстовище на
светофара имало отделна секция за завой наляво, след светването на зелен сигнал Г. се
придвижил напред за извършване на маневрата. Вече било почти тъмно, движението в
този пътен участък било натоварено. В този момент някой от водачите на автомобили,
движещи се зад Г. подал звуков сигнал. Г. се стреснал, рязко подал газ да вземе по-
бързо завоя, тъй като завоят бил остър, и от ускорението на скоростта задните гуми на
автомобила се поднесли леко и автомобилът загубил за кратко устойчивостта си, но Г.
успял да го овладее, да вземе завоя и продължил движението си.
Свидетелите Г. П. В. и В. С. В., полицейски служители към Трето РУ при ОД
на МВР Варна, се движили със служебен автомобил зад автомобила, управляван от Г.
и възприели непосредствено движението на лекия автомобил в завоя. Те възприели, че
автомобилът на въззивника навлиза в завоя с повече газ, като задницата на
управлявания от него автомобил поднесла и след това автомобилът продължил.
Полицейските служители преценили, че въззивникът извършва това действие
преднамерено, т.е. че дрифтира и решили да му извършат проверка. Тръгнали след
автомобила на Г., подали светлинен и звуков сигнал и спрели въззивника за проверка.
На 18.02.2024 г. Г. П. В., старши полицай към Трето РУ при ОД на МВР Варна,
съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA №
1103863/18.02.2024 г./приложен оригинал/ против А. Б. Г. за това, че 18.02.2024 г. в
15:59 часа в гр.Варна, до МОЛ Варна посока Кауфланд, управлява лек автомобил
Лексус ИС 250 с рег.№ В 5260 ТН, собственост на Гергана Б.а Г.а, като на
кръстовището на бул.Христо Смирненски и ул.Гео Милев извършва маневра ляв завой,
като рязко ускорява автомобила в завоя, предизвиквайки задните задвижващи колела
на автомобила да превъртят рязко, което довежда до поднасяне на автомобила и
изкарването му извън контрол демонстративно, т.н. „дрифт“. Актосъставителят е
квалифицирал нарушението по чл.104б т.2 от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/. В АУАН е отразено, че нарушителят няма възражения, същият го
подписал и получил копие от него на същата дата.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 24-0439-
2
000240/22.03.2024 г., издадено от И.Й.Т. - началник на Трето РУ при ОД на МВР
Варна/приложен оригинал/. Наказващият орган е възприел изцяло обстановката,
отразена в АУАН, приел, че е извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП и на
основание чл.175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложил на Г. наказания глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца.
От приложената към преписката писмена справка за наложените наказания на
А. Б. Г. ЕГН ********** като водач на МПС е видно, че същият притежава
свидетелство за управление на МПС от 2013 година за категориите В, М, АМ и В1, до
този случай има издадени 12 броя наказателни постановления и 12 броя фишове за
извършени нарушения на ЗДвП.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя Г. П. В., полицейския служител и свидетел по АУАН В. С. В. и
возещите се в автомобила на въззивника Р. Т.Т. и Д.А.Т..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетелите Г. П. В., В. С. В., Р. Т.Т. и Д.А.Т., както и от писмените доказателства,
подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира показанията на актосъставителя Г. П. В., след запознаването
му с АУАН, в частта им, че има съвсем бегъл спомен за такъв случай, но няма точни
спомени, според него са били в движение в този конкретен случай, движели се след
автомобила на Г., движението било натоварено и автомобилът на жалбоподателя
поднесъл, имало само поднасяне. Съдът не кредитира показанията на В. в частта им,
че това поднасяне било демонстративно и че единствената цел на рязкото ускорение на
автомобила е била да могат да се превъртят задните гуми на автомобила, за да излезе
задницата на автомобила и да поднесе, тъй като това са субективни изводи на
свидетеля, които не се подкрепят от никакви обективни доказателства и се
опровергават от свидетелските показания на Р. Т.Т. и Д.А.Т..
Съдът кредитира показанията на В. С. В., посочен като свидетел при
установяване на нарушението в АУАН, след запознаването му с АУАН, в частта им, че
има малко спомени за този случай, че били в движение със служебния автомобил,
възприели маневрата, извършена от автомобила, управляван от Г. и че автомобилът
поднесъл на лявата страна. Съдът не кредитира показанията на В. в частта им, че това
поднасяне е било предизвикано умишлено на два пъти от водача, тъй като това е
субективна оценка на свидетеля на действията на Г., не се подкрепят от никакви други
обективни доказателства и противоречат на свидетелските показания на Р. Т.Т. и
Д.А.Т..
Според показанията на свидетеля Р. Т.Т. той бил в автомобила на А. Г. на
предно дясно пасажерско място, времето било влажно и пътното платно мокро, имало
оживен трафик, че при светофара на МОЛ Варна при извършване на ляв завой към
квартал Трошево някой отзад свирнал и Г. подал малко повече газ на автомобила, при
което леко пробуксували гумите, но системите за блокаж се включили и продължили
движението си, Г. не е губил контрола върху управлението на автомобила.
Според показанията на свидетеля Д.А.Т. времето беше влажно и мрачно, той
бил в автомобила на А. Г. на задна дясна седалка, движението било натоварено, при
МОЛ Варна на светофара правили ляв завой към кв.Трошево, при потеглянето им на
светофара колата зад тях им свирнала, Г. се паникьосал и дал малко повече газ, колата
3
пробуксувала и след това завили, Г. не е губил контрола върху управлението на
автомобила. Съдът не кредитира показанията на Т. в частта им, че не е поднасяла
задната част на автомобила, тъй като в тази им част показанията му противоречат на
показанията на другите свидетели.
По отношение на показанията на свидетелите Т. и Т., съдът отчете
подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност, тъй като същите са
приятели на въззивника. Въпреки това техните показания за движението на
автомобила и за поднасянето му в завоя са в унисон с тези на полицейските
служители. Поради това и след съпоставянето им с останалите кредитирани гласни и
писмени доказателства и като непротиворечащи на тях съдът ги кредитира с
посоченото по-горе уточнение за част от показанията на Т..
Съдът кредитира изцяло и посочените по-горе приобщени писмени
доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Г. на 21.11.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 28.11.2024 г., видно от печата
върху нея.
Жалбата е подадена чрез адвокат В. Д. Б. от Адвокатска колегия Варна. След
служебна проверка в регистри на българската адвокатура се установи, че В. Д. Б. е
действащ адвокат, вписан в Адвокатско колегия Варна с личен номер **********. Към
въззивната жалба е приложено заверено копие от адвокатско пълномощно.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е съставен от компетентен орган - Г. П. В., старши полицай към Трето
РУ при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в
ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и
чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи/приложено заверено копие/. В т.1.3.3 на заповедта са определени
да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата звената,
осъществяващи охранителна дейност по чл.14 ал.2 т.1/патрулно-постова дейност/ в
районните управления. В т.2.2. са определени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП служителите в звената, осъществяващи
охранителна дейност по чл.14 ал.2 т.1/патрулно-постова дейност/ в районните
управления.
Със заповед № 365з-1137/24.02.2022 г. на директора на ОД на МВР
Варна/приложено заверено копие/ са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата служители в Трето РУ при ОД на МВР Варна и да съставят
4
актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по
пътищата, в т.7 е посочен младши инспектор Г. П. В., полицай в група ООР. От
служебно изисканото и приложено по делото заверено копие от протокол рег.№ р-
2519/01.02.22 г. е видно, че младши инспектор Г. П. В. успешно е положил изпит по
ЗДвП.
От служебно изисканото и приложено удостоверение рег.№ 365000-
87579/30.12.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че Г. П. В. към дата 18.02.2024 г. е заемал длъжността „старши полицай в Група
Патрулно-постова дейност“ към Трето РУ при ОД на МВР Варна.
Наказателно постановление № 24-0439-000240/22.03.2024 г. е издадено от
компетентен орган – И.Й.Т. - началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна съгласно
чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи/приложено копие/. В т.3.8. от заповедта са определени началниците
на РУ при ОД на МВР да издават наказателни постановления по ЗДвП.
От служебно изисканото и приложено удостоверение рег.№ 365р-
87585/30.12.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че И.Й.Т. към дата 22.03.2024 г. е заемал длъжността началник на Трето РУ при
ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши
правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.
Поради това съдът счита, че това нарушение не е съществено и не опорочава
издадения АУАН.
Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42
от ЗАНН относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които
са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя -
трите имена, адрес и ЕГН. Няма посочени доказателства за извършеното нарушение.
Нарушено е от страна на административно-наказващия орган изискването на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно издаденото наказателно постановление да съдържа
освен описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление не са
посочени никакви доказателства, които потвърждават извършеното
административното нарушение.
Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването
на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да съдържа
описание на доказателствата, които потвърждават извършеното административното
нарушение, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така
5
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
По материалния закон:
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление неправилно е приложен
материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и съответно до неговата отмяна.
Въззивникът е наказан с административни наказания глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание
чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата
на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на
тази забрана в чл.175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който
използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно
нарушение е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото, посочени в АУАН
и наказателното постановление, въззивникът е използвал път, отворен за обществено
ползване, за други цели - умишлено форсиране на двигателя на автомобила,
превъртане на гумите му и поднасяне на автомобила, т.н. „дрифт“ съгласно
възведеното административно обвинение. Към настоящия момент в българското
законодателство липсва легално определение на понятието „дрифт“. В буквален
превод от английски език това понятие означава „плъзгане, пързаляне“. Съдебната
практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране,
при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често
автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин
до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и
инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава
високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема в
съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на
административно наказание.
В случая от ангажираните пред настоящия съд гласни доказателства не се
установява с необходимата категоричност, че водачът на лек автомобил марка Лексус
ИС 250 с рег.№ В 5260 ТН - въззивникът А. Б. Г., на 18.02.2024 г. в 15:59 часа в
гр.Варна, до МОЛ Варна посока Кауфланд, на кръстовището на бул.Христо
Смирненски и ул.Гео Милев извършва маневра ляв завой, като рязко ускорява
автомобила в завоя, предизвиквайки задните задвижващи колела на автомобила да
превъртят рязко, което довежда до поднасяне на автомобила и изкарването му извън
контрол демонстративно, т.н. „дрифт“. Единствено полицейските служители Г. П. В. и
В. С. В. считат, че Г. предприел маневра дрифт, която се изразила в превъртане на
задните колела на автомобила и занасянето му настрани. Полицейските служители,
спрели за проверка въззивника, не съобщават в своите показания други факти и
обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод за извършено от него
6
дрифтиране. Никой от разпитаните свидетели не съобщава въззивникът умишлено да е
форсирал двигателя на автомобила или пък да е превъртал гуми, довели до поднася на
автомобила, каквото е административното обвинение. Показанията на всички
свидетели са еднопосочни, че са възприели, че въззивникът е навлязъл с по-висока
скорост в завоя, вследствие на което задните гуми на автомобила се превъртели и
задницата на автомобила леко се е поднесла, после автомобилът е излязъл от завоя и
въззивникът го овладял, като други действия не са възприели.
Навлизането в завой с по-висока скорост, при което настъпва времена загуба на
контрол над автомобила не изпълва състава на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Този състав изисква умишлено и преднамерено действие на водача по извеждане на
автомобила от нормално управление, чрез контролирано подаване на газ, презавъртане
на волан, превъртане на гуми и т.н. Доказателства за такива действия не се събраха в
настоящото производство. Преките очевидци на деянието - двамата полицейски
служители и двамата свидетели, които са се намирали в автомобила на въззивника, не
съобщават за такова поведение на водача.
Настоящият съдебен състав принципно счита, че използването на пътищата,
отворени за обществено ползване, за демонстриране на маниер на управление на МПС,
особено на мощен автомобил, с оглед изява на младежка натура и състезателен дух не
бива да се толерира, а следва да се наказва с цялата строгост на закона, доколкото
поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, в това число и на
самия водач, а и на пътниците в автомобила му. Санкционирането обаче е допустимо
само при безспорни и категорични доказателства, че такъв маниер на управление е
демонстриран на пътя. В случая такива доказателства не се събраха в хода на
въззивното следствие. Цялостното поведение на въззивника по управление на
автомобила, описано от двамата полицейски служители, не може да обори тезата му,
подкрепена от показанията на свидетелите Т. и Т., че бързайки да се прибере в своята
лента Г. е влязъл в завоя с малко по-висока от необходимата скорост, при което
задните колела на автомобила са превъртели и той леко занесъл. Еднократното
занасяне на автомобила, допуснато от водач, без други действия по подаване на газ,
форсиране, превъртане на гуми, буксуване, не би могло да се квалифицира по
административно-наказателния състав по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, поради което и
административното обвинение се явява недоказано. Горното прави издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено.
С оглед горните изводи и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП съдът не дължи
произнасяне по въпроса за наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН.
По възраженията на въззивника:
Посочени във въззивната жалба:
1. Съдът не приема възражението, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила – чл.52 ал.1 от ЗАНН, според който наказващият орган е
длъжен да се произнесе по административно-наказателната преписка в месечен
срок от получаването , този срок е преклузивен, в случая АУАН е от дата
18.02.2024 г., а наказателното постановление е издадено на 22.03.2024 г.
Действително в посочената разпоредба е определен месечен срок за
произнасяне, но също е посочено, че този срок е от получаване на преписката, а не от
издаването на АУАН, няма представени доказателства кога наказващия орган е
получил преписката, за да се направи извод, че не е спазен този срок, освен това този
7
срок не е преклузивен.
2. Съдът не приема възражението, че жалбоподателят е разбрал за издаденото
наказателно постановление 8 месеца след издаването му по телефона, което е
порок на издаденото наказателно постановление.
Действително наказателното постановление е връчено на Г. почти осем месеца
след неговото издаване, но от приложената към преписката документация е видно, че
това е причинено от смяната на местоживеенето му и това не е съществено
процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на наказателното
постановление.
3. Съдът приема възражението, че е допуснато нарушение на чл.52 ал.1 от ЗАНН,
според който наказателното постановление трябва да съдържа времето, през
което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от
възможността да упражнява определена професия или дейност, което се
приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност.
Това е така, но това не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като не е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
4. Съдът приема изтъкнатото обстоятелство, че наказателното постановление е за
извършено нарушение по чл.175 ал.1 пр.3 от ЗДвП за това, че жалбоподателят е
извършвал „дрифт“, за което понятие в съдебната практика няма определение и е
лично заключение на наказващия орган и че действията но водача не са били
умишлени, а непредпазливи чрез неправилно рязко подаване на газ при мокра
пътна настилка с цел по-бързо изнасяне в друга пътна лента, като своите
аргументи за действията на въззивника съдът посочи по-горе.
Изложени в съдебно заседание:
Адв.Б. твърди, че жалбоподателят не е извършил така вменено му нарушение –
рязко ускоряване на автомобила в завоя, предизвиквайки задните задвижващи колела
на автомобила да превъртят рязко, което довело до поднасяне на автомобила и
изкарването му извън контрол демонстративно, т.н. „дрифт“ и че твърдението за
такова нарушение се основавало единствено на субективните възприятия на
полицейските служители, без други обективни доказателства, като действително се е
получило пробуксуване на задните колела на автомобила, но това било предизвикано
поради желанието на жалбоподателя да се изнесе по-бързо от кръстовището, но в
никакъв случай той не е извършвал някакви умишлени действия, с цел да използва
пътя не по предназначение, както е описано в наказателното постановление.
Своите аргументи за действията на въззивника съдът посочи по-горе.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това.
Разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
8
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл.143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай в съдебно заседание административно-наказващият орган
не е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, няма
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая такова
възражение е направено.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
От съдържанието на приложените по делото пълномощно/л.5/, договор за
правна помощ и съдействие/л.26/ и списък с разноски/л.25/, се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат В. Б. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в обжалване на наказателно постановление и процесуално
представителство пред съда по делото. Видно от съдържанието на договора за правна
защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и
същото е заплатено в брой при подписване на договора на 26.11.2024 г., т.е. разходът е
направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78 ал.5 от
ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение
за прекомерност не е направено от процесуален представител на наказващия орган и
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в приложимата редакция, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1 000 до 10 000 лева възнаграждението е 400
лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. В случая е наложено административно
9
наказание глоба в размер на 3 000 лева и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е 600 лева. Съдът намира, че в случая
договореният адвокатски хонорар в размер на 500 лева е рамките на нормативно
определения. Делото е със средна степен на фактическа и правна сложност. По него е
проведено едно съдебно заседание с разпит на четири свидетели, поради което и
хонорарът се явява съобразен с действителната фактическа и правна сложност на
случая. Същият следва да бъде потвърден респективно претенцията на въззивника за
заплащане на този хонорар да бъде уважена, тъй като е в рамките на предвидения в
наредбата минимален размер. Поради това ОД на МВР Варна, към чиято структура се
числи наказващият орган, следва да заплати на въззивника сумата от 500 лева,
представляваща съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение по
настоящото дело.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1
и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 24-0439-000240/22.03.2024 г., издадено
от И.Й.Т. - началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с което на А. Б. Г. ЕГН
********** от гр.Варна, ул.Боян Бъчваров № 109, вх.4, ет.3, ап.6, са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движението по
пътищата.
Осъжда ОД на МВР Варна да заплати на А. Б. Г. ЕГН **********, сумата от
500/петстотин/ лева представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и на А. Б. Г. чрез адвокат В. Б.,
че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10