№ 14486
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110120697 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ....... АД срещу ........, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 769,68 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №....183 за настъпило
на 02.09.2024 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.04.2025 г., до
окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 31,21 лева
обезщетение за забава за периода 31.10.2024 г. до 28.03.2025 г.
Предявен е в условията на евентуалност обратен иск от ответника ........ против „........“
АД ЕИК .... за заплащане на сумата от 769,68 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №....183 за
настъпило на 02.09.2024 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.04.2025 г.,
до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 31,21 лева
обезщетение за забава за периода 31.10.2024 г. до 28.03.2025 г.
Ищецът ....... АД основава претенцията си на твърдения, че на 02.09.2024 г., в гр.
София, по време на движение по бул. „........“ ., водачът на товарен автомобил „....“ с рег. №
......., попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното
ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица
№..........259 от 04.06.2024 г. със срок на действие от 07.06.2024 г. до 06.06.2025 г. Събитието
е удостоверено в Протокол за ПТП с материални щети №2024-1022-12862-1/02.09.2024 г.,
изготвен от длъжностно лице при ОПП на СДВР. По заведената пред ищеца преписка по
щета и след направен опис на уврежданията е определено обезщетение по експертна оценка
в размер на 769,67 лева, което застрахователят е заплатил на 25.09.2024 г., на собственика на
увредения автомобил „.....“ ООД. Поддържа, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното
обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на
1
вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй
като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за
обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до
ответника за заплащане на 769,67 лева, но по претенцията е получен отказ от страна на ........
с довода, че липсва противоправно поведение, реално настъпила вреда и причинна връзка
между тях. Претендира присъждането и на обезщетение за забава, както и разноски за
производството..
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Излага, че не е налице
валидно сключено застрахователно правоотношение, тъй като представената полица не е
подписана, което опорочава формалния характер на договора за застраховка. Липсата на
съществени реквизити от представения застрахователен договор, счита че води до липса на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване
правилата за движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното
средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Поддържа, че не са
налице доказателства за наличието на процесното препятствие. Оспорва настъпилото
събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно
обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за установяване на сочения от
ищеца механизъм, както и каква е била амортизацията на увредената гума към датата на
произшествието. Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Навежда
твърдения, че има сключен с „........“ АД Договор №СО23-ДГ55-776/27.10.2023 г. за дейности
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на
........ - VII зона, включваща райони ......, по който той е възложител, поради което счита, че
исковите претенции следва да бъдат насочени към „........“ АД. Моли за отхвърляне на
предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на
водача на автомобила. Претендира разноски.
В депозирания отговор на обратния иск ответникът „........“ АД счита същия за
неоснователен. Поддържа, че е изпълнил стриктно задълженията си по договора от
27.10.2023 г. за текущ ремонт и поддръжка на уличната мрежа, поради което не следва да
отговаря по заявената претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
2
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №..........259/04.06.2024 г. за
имуществено застраховане с клауза „Пълно каско“ сключена между ищцовото дружество в
качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил
„....“ с рег. № ....... – „....“ ООД. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не
се оспорва. За този договор е предвидена от законодателя в чл. 344 КЗ писмена форма за
действителност, която според ответника и третото лице помагач не е спазена, предвид
липсата на подпис на застрахованото лице. С нарочна молба ищцовото дружество представи
по делото заверено копие на двустранно подписана застрахователна полица, поради което
съдът приема, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на
застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото
производство обективирано в застрахователна полица №..........259/04.06.2024 г.
За установяване механизма на настъпилото произшествие по делото са събрани
писмени доказателства, сред които е и служебна бележка от СДВР , отдел „Пътна полиция“,
съгласно която за произшествието на 02.09.2024 г. е съставен протокол за ПТП с материални
щети с бланков №2024-1022-12862-1/02.09.2024 г., според който водачът на МПС с рег.
№....... попада в необозначена и необезопасена дупка на платното за движение. Видно от
приобщения протокол полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на
пътното платно, както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради
което констатацията му, че водачът е преминал през дупка, която не е била сигнализирана
следва да се възприеме. За потвърждаване описания в претенцията за изплащане на
обезщетение механизъм по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на водача
на увредения автомобил В. Г. К., която под страх от наказателна отговорност заяви, че е
попаднала в дълбока с остри ръбове дупка на пътното платно, която не е имала възможност
да заобиколи поради изключителния трафик и насрещно движещи се автомобили.
Отразеното в протокола за ПТП и заявеното от водача на автомобила се потвърждава от
приетото от съда и страните, като обективно и пълно заключение на съдебно
автотехническата експертиза. От нея се установява, че на 02.09.2024 г. около 18,20 часа в
град София лек автомобил „....“ с рег. № ....... се движи по бул. „........“ с посока на движение
от ул. „......“ към ул. „.....“ и в района на . попада в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, вследствие на което са увредени предна и задна десни гуми. Вещото лице
посочва, че уврежданията по лек автомобил „....“ с рег. № ....... се намират в пряка –
причинно следствена връзка с настъпилото на 02.09.2024 г. произшествие. В същото време
ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и
възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото
доказателствената тежест в тази насока е била негова.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди- са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй
като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на
местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „„....“ с рег. № ....... при
ищеца е била заведена щета с №....183, по която след направен оглед на щетите е изплатено
обезщетение по експертна оценка в размер на 769,67 лева, което се потвърждава и от
приетото по делото неоспорено от ответника платежно нареждане от 25.09.2024 г. След
плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са
преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
3
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на общинските
пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно ........ като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 30.09.2024 г., ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но е получил отказ.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по лек автомобил „....“ с рег. № .......
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 788,59 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 769,67 лева,
4
която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да
бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 09.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 30.09.2024 г. регресната покана, поради което и предвид
липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 31.10.2024 г. до 28.03.2025 г., за който
дължи обезщетение в размер на 31,21 лева, която сума следва да се присъди в полза на
ищцовото дружество.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
С оглед основателността на първоначално предявените искове за заплащане на
застрахователно обезщетение и обезщетение за забава съдът дължи произнасяне и по
предявения в условията на евентуалност обратен иск на ответника ........ против третото
лице – помагач „........“ АД с правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По своята процесуална
характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.
Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която в настоящия
случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен
иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на
общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от ........ на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост ........ е
възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на общината в .......... , включваща райони ..., ......, ... на ответника по обратния
иск на основание сключен договор за обществена поръчка Договор №СОА23-ДГ55-
776/27.10.2023 г. Съгласно представения договор възложителят възлага, а изпълнителят се
задължава да извършва на територията на ........ - .......... , включваща райони ..., ......, ...
дейностите по поддържане и текущ ремонт уличната мрежа и пътните съоръжения като в
дейностите се включват дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на
цялата улична мрежа в границите на определената в договора зона. Страните по този иск не
спорят, че участъкът от пътя, където е настъпило процесното транспортно произшествие
попада в обхвата на договора, като време на действие (48 месеца, считано от регистрационни
индекс) и място на действие. От приобщеното по делото писмо с изх. №СОА24-ТД26-
1764/02.02.2024 г. е видно, че на ответника по иска е било възложено извършването на
ремонтни работи и СМР на бул. :........“ в участъка от бул. „Андрей Ляпчев“ до СОП – 50
кв.м., а именно направата на асфалтови кръпки. Наличието на необезопасена дупка на
пътното платно навежда на извода за неточно или лошо изпълнение на задълженията по
договора от страна на ответника, противно на обратното, за което е представен Акт за
фактическо приключване от 19.02.2024 г., което от своя страна е шест месеца преди
процесния инцидент. Недоказани останаха твърденията на ответника по иска, че не е
разполагал с оперативна самостоятелност да определи кои компрометирани участъци от пътя
да ремонтира, тъй като дейностите се извършвали само по конкретно възлагане от ........,
каквото във ремето преди инцидента не е имало. Ето защо за претърпяната от водача на лек
автомобил „....“ с рег. № ....... вреда, която е последица от поведението на изпълнителя, чрез
който ........ осъществява поддръжката на пътя като негов собственик, последният има право
5
на вземане от виновния изпълнител. Следователно са налице основания за възникване на
регресното вземане по чл. 54 ЗЗД. Доколкото главната претенция следва да бъде уважена за
сумите от 769,68 лева и 31,21 лева обезщетение за забава, то и обратният иск се явява
основателен до този размер, с оглед обема на регресното вземане, а именно стойността на
вредите, заплатени от възложителя като обезщетение. Отговорността на ответника по чл. 54
ЗЗД се разпростира и върху мораторната лихва, която ответникът по главния иск следва да
заплати.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по главния иск, на който
следва да се присъди сума в общ размер 562,04 лева за заплатена държавна такса, за
депозити за вещо лице и за свидетел, и за юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр .чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, съдът определя в размер на 100 лева.
Ищецът по обратния иск - ........ - претендира разноски за платена държавна такса 50,00
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПрП вр .чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 100
лева, които следва да му се присъдят в цялост. Разноските, които ........ следва да понесе в
качеството си на ответник по главния иск не следва да се възлагат на ответника по обратния
иск, доколкото те не се обхващат от регресното вземане, а и предвид разпоредбата на чл. 78,
ал. 10 ГПК третото – лице помагач дължи разноски за производството, които е причинило
със своите процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ БУЛСТАТ .... със седалище и адрес на управление: гр. ........... да
заплати на „...“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. ............. на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 769,68 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ по щета №....183 за настъпило на 02.09.2024 г. от виновно и противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно
на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 09.04.2025 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 31,21 лева обезщетение за забава за периода 31.10.2024 г. до 28.03.2025
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 562,04 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „........“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ............ да
заплати ........ БУЛСТАТ .... със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание
чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 769,68 лева, представляваща регресно вземане за платено
обезщетение, което ........ е осъдена да заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД и сумата 31,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2024 г. до
28.03.2025 г., ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат заплатени от ........ БУЛСТАТ .... на
„...“ АД ЕИК ...
ОСЪЖДА „........“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ............ да
заплати на ........ БУЛСТАТ .... със седалище и адрес на управление: гр. ........... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00 лева – разноски по делото по уважения обратен
иск.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - „„........“ АД ЕИК .....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7