Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.10.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 370 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на
кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът А.С.М. дължи на ищцовото
дружество „Ф.И.“ ЕАД сумата от 437,51 лева, дължима по цедиран
договор за потребителски кредит № . от 13.10.2015 г., от които: сума в размер
на 252,12 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2017.2017 г. до окончателното
изплащане на задълженията; сума в размер на 28,21 лева – договорна лихва,
дължима за периода от 18.12.2015 г. до 25.08.2016 г., сума в размер на 37,05
лева – мораторна лихва за забава за периода от 18.12.2015
г. до 30.05.2017 г., както и сумата от 120,13 лева – такси за периода от
18.12.2015 г. до 25.08.2016 г.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 13.10.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, в качеството на кредитор и А.С.М., в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № *********, по
силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на
300,00 лева, като последният се задължил да върне сумата, ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 40,98 лева и такси в
размер на 189,84 лева, които се начислявали за използване на услугите „домашно
посещение“ и „оценка на досие“. Посочва, че услугата „домашно посещение“
представлявала домашна доставка на заетата сума в брой и седмично събиране на
вноските по местоживеене на кредитополучателя.
В отклонение от договорните си
задължения ответникът преустановил плащанията, като падежът на първата
непогасена вноска настъпил на 17.12.2015 г., вследствие на което и считано от
следващия ден последният изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в
размер на законната лихва. Крайният срок за погасяване на цялото задължение
настъпил на 25.08.2016 г.
На 28.07.2016 г. бил сключен договор
за цесия между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД, в обхвата на който се включвало и процесното вземане. В изпълнение на задължението си по чл.
99, ал. 3 ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия,
вследствие на което било изпратено писмено уведомление до ответника чрез
„Български пощи“ ЕАД, но пратката била върната в цялост като непотърсена,
поради което ответникът в настоящото производство предстояло да бъде уведомен
за извършената цесия с изпращане на препис от исковата молба, с приложено към нея
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Посочва, че за претендираните
от ответника суми подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до СРС, по което били образувано ч. гр. д. № 45331/2017 г.,
препратено по компетентност на РдРС, вследствие на
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
932/04.12.2017 г. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед в срок,
което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът А.С.М. дължи
на ищцовото дружество „Ф.И.“ ЕАД сумата от 437,51
лева, дължима по цедиран договор за потребителски
кредит № ********* от 13.10.2015 г., от които: сума в размер на 252,12 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2017 г. до окончателното изплащане на
задълженията; сума в размер на 28,21 лева – договорна лихва, дължима за периода
от 18.12.2015 г. до 25.08.2016 г., сума в размер на 37,05 лева – мораторна лихва за забава за периода от 18.12.2015 г. до
30.05.2017 г., както и сумата от 120,13 лева – такси за периода от 18.12.2015
г. до 25.08.2016 г. Ищецът претендира присъждане на сторените разноски както в
заповедното, така и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил исковата молба, твърдейки, че по делото липсват ангажирани
доказателства вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД да е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД.
Наред с това, оспорва и размера на предявените искове, с твърдения, че не е
ясна падежната дата на вноските по кредита, дали сумата е била усвоена от
кредитополучателя, на какво основание се претендират главница, лихви и такси и
как е изчислен техният размер.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът в съдебно заседание чрез назначения му особен представител
оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Ф.И.“ ЕАД е подал на 06.07.2017
г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника А.С.М., препратено по компетентност на
Радомирския районен съд, за дължими суми по договор за потребителски кредит с №
********* от 13.10.2015 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 45331/2017
г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС. В
рамките на образуваното пред РдРС производство в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 932/04.12.2017
г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Ф.И.“ ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за потребителски кредит с № ********* от 13.10.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
(кредитор) и А.С.М. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сума в размер на 300,00 лева, като последният
се задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 40,98 лева и
такси в размер на 189,84 лева, които се начисляват за използване на услугите „кредит
у дома“ и „оценка на досие“. Страните са уговорили задължението на
кредитополучателя да бъде погасено на 45 седмични погасителни вноски, първите
44, от които в размер на 11,80 лева, а последната 45-та вноска – в размер на
11,62 лева.
По делото е представен и договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 28.07.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
(цедент) и „Ф.И.“ ЕАД (цесионер),
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от сключени от цедента договори за заем.
По делото е представено и извлечение
от Приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 28.07.2016 г., от което става ясно, че вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД
срещу ответника по сключения договор за
потребителски кредит с № ********* от 13.10.2015 г., е прехвърлено в полза на „Ф.И.“
ЕАД.
От ищцовата
страна са представени също и пълномощно, с което „Провидент
Файненшъл България“ ООД е упълномощил „Ф.И.“ ЕАД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 28.07.2016 г., както и уведомление, с което Провидент Файненшъл България“ ООД
чрез „Ф.И.“ ЕАД уведомява ответника А.С.М.,
че задължението му по сключения договор за потребителски кредит с № *********
от 13.10.2015 г. е изкупено от „Ф.И.“ ЕАД.
По делото са представени и приети и
формуляр за кандитатстване за кредит и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
подписани от ответника А.С.М., както и други неотносими към правния спор писмени доказателства, които не
следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
По делото е прието и заключение по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че
кредиторът е изпълнил задължението си по сключения договор за кредит, като е
превел по сметка на кредитополучателя сумата от 300,00 лева. Вещото лице е
посочило, че общото задължение на ответника по договора възлиза на 530,82 лева,
от които: 300,00 лева – главница; 40,98 лева – договорна лихва, както и такса
за използване на услугата „Кредит у дома“ и такса за оценка на досие в общ
размер на 189,84 лева. Вещото лице е констатирало, че падежът на първата
непогасена вноска настъпва на 17.12.2015 г., като до този момент ответникът е
заплатил общо сума в размер на 95,00 лева.
Според вещото лице размерът на
непогасените задължения на кредитополучателя е 437,51 лева, от които: 252,12
лева – главница; 28,21 лева – договорна лихва за периода от 18.12.2015 г. до
25.08.2016 г.; 37,05 лева – лихва за забава за периода от 18.12.2015 г. до
30.05.2017 г., както и 120,13 лева - такси за периода от 18.12.2015 г. до
25.08.2016 г.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието
на договорни отношения между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД по силата на сключен договор за
потребителски кредит с № ********* от 13.10.2015 г., изпълнение на задължението
на заемодателя да предаде заемната сума и размера на вземането му към заемателя, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента
- „Провидент Файненшъл
България“ ООД и цесионера - „Ф.И.“ ЕАД и
уведомяването на длъжника за това.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на кредитор и ответника,
в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за
потребителски кредит с № ********* от 13.10.2015 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна
индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на
сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради
което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата
на валидно облигационно правоотношение.
Изправността на „Провидент
Файненшъл България“ ООД досежно
задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се
установява от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна
експертиза.
Установява се наред с това от
представените писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу кредитополучателя
по сключения договор за кредит е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД, с договор за
прехвърляне на парични задължения от 28.07.2016 г. Съдът, като взе предвид
представеното по делото уведомление, изходящо от цедента
- „Провидент Файненшъл
България“ ООД, с което ответникът е уведомен, че задължението му по сключения
договор за потребителски кредит е изкупено от „Ф.И.“ ЕАД, както и
упълномощаването на цесионера от страна на цедента, извършено със самия договор за цесия (чл. 7, ал.
1), да уведоми всички длъжници от негово име, в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за прехвърлянето на
вземанията по договорите за кредит, и съобразявайки практиката на ВКС, намерила
израз в решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т.
о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба уведомление
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Според решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Горните изводи на съда не се променят и от факта, че уведомлението е връчено на
назначения особен представител на ответника – така: решение № 56 от 23.02.2018
г. по в. гр. д. № 670/2017 г. по описа на ОС – Перник.
Размерът на дължимата от ответника
главница по сключения договор за потребителски кредит с № ********* от
13.10.2015 г. е посочен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза и е 252,12 лева.
Дължимостта на претендираните от ищеца такси
е уговорена между страните в б. „Б“ и б. „Д“ от договора за
кредит, а техният размер е определен в заключението на вещото лице и е 120,13
лева.
Дължимостта на договорната лихва страните са уговорили в б. „В“ от
договора в общ размер на 40,98 лева и предвид заключението на вещото лице, съдът
намира, че непогасената и дължима сума от ответника е в размер на 28,21 лева.
С оглед постигнатата между страните
договорка в чл. 9 от сключения договор, уреждаща въпросите, касаещи
отговорността на кредитополучателя, в случай на забавено плащане на която и да
е от седмичните погасителни вноски по изготвения погасителен план и предвид
отразеното от вещото лице в приетото по делото заключение по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза, а именно, че падежът на първата непогасена
вноска е настъпил на 17.12.2015 г., съдът намира, че кредитополучателят е
изпаднал в забава от следващия ден – 18.12.2015 г. и считано оттогава дължи на
ищеца и лихва за забава в размера, посочен от вещото лице - 37,05 лева.
По изложените съображения съдът намира
за доказана в пълен размер исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 415 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът, като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното
производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 200,00 лева, сумата от 150,00 лева – възнаграждение за вещо лице,
както и сумата от 300,00 лева – заплатено възнаграждение за особен представител,
които с оглед изхода на спора следва да бъдат заплатени от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 437,51 лева (четиристотин тридесет и седем
лева и петдесет и една стотинки), дължима по цедиран
договор за потребителски кредит № . от 13.10.2015 г., от които: сума в размер
на 252,12 лева (двеста петдесет и два лева и дванадесет стотинки) – главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.07.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума
в размер на 28,21 лева (двадесет и осем лева и двадесет и една стотинки) –
договорна лихва, дължима за периода от 18.12.2015 г. до 25.08.2016 г., сума в
размер на 37,05 лева (тридесет и седем лева и пет стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 18.12.2015 г. до
30.05.2017 г., както и сумата от 120,13 лева (сто и двадесет лева и тринадесет
стотинки) – такси за периода от 18.12.2015 г. до 25.08.2016 г.
ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 800,00 лева (осемстотин
лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно. Т.П.