№ 3210
гр. Варна, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110111521 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****”
ООД гр.Варна, ул.*** № 33, ЕИК *** представлявано от ***-Управител чрез
пълномощник юрисконсулт ***, против А. К. Д. ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде
признато за установено, че А. К. Д. ЕГН **********, в качеството си на
потребител на *** услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***,
дължи на „****” ООД сума в общ размер на 320,32лв. (триста и двадесет лева
и 32ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ***
услуги за периода от 03.05.2019г. до 07.05.2021г. на адрес гр.Варна, ул.***
бл.32, ап.59; сума в общ размер на 62,43лв. (шестдесет и два лева и 43ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода
от 02.06.2019г. до 10.05.2022г.; както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.05.2022г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 16.05.2022г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5947/2022г. по описа на ВРС.
В проведено о.с.з. ищецът прави изменение на искомата претенция, чрез
нейното намаляване. На осн.чл.214 ГПК съдът прие изменението на
претенцията, съгласно която след изменението да се счита предявена за сумата
от 162.16 лв., дължима за периода от 02.03.2020 г. до 05.05.2021 г. и по
1
отношение на обезщетение за забава да се счита предявен за сумата от 25,18
лв. дължима за периода от 02.05.2020 г. до 10.05.2022 г.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №3006 от 16.05.2022г., а именно:
заплатена държавна такса в размер на от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****” ООД, в качеството си на *** оператор съгласно чл.2, ал.1
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя *** услуги на А. К. Д.
ЕГН:**********за имот на адрес гр.Варна, ул.*** бл.32, ап.59, която в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните
*** услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ***, чийто
титуляр е ответникът. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на *** услуги на потребителите от *** оператор „****” ООД
потребителите са длъжни да заплащат ползваните *** услуги в срок, което
длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните *** услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в
забава.
Твърди се, че на 12.05.2022г. *** ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Д., въз
основа на което било образувано ЧГД №5947/2022г. по описа на ВРС, ГК-49
състав. На 16.05.2022г. съдът издал заповед № 3006 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на кредитора
(сега ищец) сумата от сумата от 320,32лв.. представляваща стойност на
ползвани и незаплатени *** услуги за периода от 03.05.2019г. до 07.05.2021г.;
сумата от 62,43лв.. представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 02.06.2019г. до 10.05.2022г.: законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.05.2022г. до
окончателното плащане, както и сторени!е по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
2
На 09.08.2023г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е получил надлежно исковата молба
и приложенията към нея. Чрез назначения му особен представител депозира
отговор на исковата молба. Оспорва облигационната връзка между страните,
качеството на потребител на ответника и реалното доставяне и ползване от
ответника на претендираните услуги. Релевира довод за настъпила
погасителна давност.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковите претенции. Ответникът, не се явява и
представлява. Чрез процесуален представител депозира молба с която
поддържа отговора и направените възражения.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на *** услуги на
потребителите от *** оператор „****” ООД, ведно с извадка от решение №
ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКНВР, ведно с два броя обяви Извадка от Решение
№ Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение
№ Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, ведно е два броя обяви Извадка от Решение
№ Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно едва броя обяви, Справка за недобора
на частен абонат № *** до 10.05.2022г., изисканото и предоставено ч.гр.д. №
5947/2022 г. по описа на ВРС, 49 състав, представените от проц. представител
на ищеца писмени документи в заверен вид: справка от Агенция по
вписванията № ***/26.08.2024 г., справка за облог и плащания от 03.05.2019 г.
до 27.08.2024 г.
По делото са представени Общите условия за предоставянето на ***
услуги на потребителите от *** оператор „****” ООД.
Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
условия за предоставянето на *** услуги на потребителите от *** оператор
„****” ООД са публикувани в два ежедневника.
Представени са Справка за недобора на частен абонат №*** - А. К. Д. до
3
27.08.2024 г.
Съдът приема за безспорно установено от приложената справка от
Агенция по вписванията № ***/26.08.2024 г., че именно ответникът е
собственик на водоснабдения имот на адрес гр.Варна, ул.*** бл.32, ап.59,
ползваните *** услуги на който се отчитат по партида абонатен номер ***.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-
счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните
документи, находящи се в ищеца, че общият размер на месечните задължения
за заплащане на *** услуги по партида с аб. №*** за периода до 10.05.2022г.,
е в размер на 320,32лв. с ДДС, а лихвата за забава върху всяко едно от
месечните задължения за забава за периода от 02.06.2019г. до 10.05.2022г., е в
размер на 62,43 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че е извършен оглед на
процесния водомер на 09.08.2024г. в дома на ответника, като е установено
показание на консумация от 1280 куб.м. вода.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответникът е потребител на *** услугите,
предоставени от ищеца за съответния процесен имот, както и че реално е
потребено твърдяното количество, което следва да се заплати, респ. размера
на задължението. Ответникът, от своя страна следва да докаже фактите, на
които основава своите правоизключващи възражения.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, потребители на *** услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
4
предоставят *** услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на ищцовото
дружество.
Съдът намира, че ответника притежава качеството „потребител на ***
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор „***” ООД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ответникът е
собственик на процесното жилище, представляващо апартамент, находящ се в
на адрес гр.Варна, ул.*** бл.32, ап.59, поради което притежава качеството
„потребител на *** услуги” досежно процесния обект на потребление по
партида с абонатен номер ***.
Видно от приобщения към доказателствения материал електронен
карнетен лист, касаещи процесния период, за част от периода са извършени
реални отчети, а за друга част е извършено служебно начисляване на
консумация на Вик услуги.
От приложените от ответника писмени доказателства се установява, че
той е правил плащания към ищцовото дружество през процесния период.
Съдът приема, че с факта на извършените плащания през процесния период и
при съзнанието, че заплаща съответното настояща консумация, самият
ответник признава задължения към ищцовото дружество за периода
03.05.2019г. до 07.05.2021г. и съответно ползването на ***-услуги. С оглед на
така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на *** услуги за питейно - битови нужди до
потребител на жилище.
Съдът приема за безспорно ползването от страна на ответника на
претендираното количество вода предвид обстоятелството, че претенцията на
ищеца касае количество от 101,06 куб.метра за периода от 03.05.2019г. до
07.05.2021г. с начално показание 1129куб.м. на 03.05.2019г. и край показание
1230 куб.м. на 07.05.2021г., а вещото лице установява, че към 09.08.2024г.
отчетеното количество от СТИ е 1280 куб.м.
Съдът приема, че представените доказателства са достатъчни да
обосноват извод, че отчетените и осчетоводени спорни количества вода са
5
реално доставени.
Не са представени доказателства, че потребителят е предприел
оспорване на начислените му суми, съобразно изискванията на чл. 34 ал.1 от
ОУ.
С оглед изложеното ответникът дължи заплащане на *** услуги за
ползвани *** услуги по партида с абонатен номер *** за периода от
03.05.2019г. до 07.05.2021г., както и на обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 02.06.2019г. до 10.05.2022г., както и законната лихва
върху съдебно признатото вземане за посочените периоди до размерите.
Предвид заключението на вещото лице по ССЕ, съдът приема,, че следва
исковите претенции да бъдат уважени до установените от експертизата суми,
а именно: в размер на 162.16 лв. за главница, дължима за периода от
02.03.2020 г. до 05.05.2021 г., както и лихва за забава върху всяко едно от
месечните задължения за периода от 02.05.2020г. до 10.05.2022г. в размер на
25,18 лв.
По разноските в производството:
При този изход от делото разноските, сторени от ищеца следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. За
заповедното производство на ищеца се дължат общо 75 лв., от които 25 лв. –
заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За
първоинстанционното производство му се дължат разноски в размер на 75
лв.– заплатена държавна такса, 200 лв. – заплатено възнаграждение за вещо
лице, 400лв. за заплатено възнаграждение за особен представител на
ответника както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на тази стойност, съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК. С оглед изхода на
спора, общо разноските възлизат на 950 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. К.
Д. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.„***“ 33, представлявано от *** – управител, в
качеството му на потребител на *** услуги, ползвани на адрес гр.Варна,
6
ул.*** бл.32, ап.59, следните суми: сума в общ размер на 162.16 лв. /сто
шестдесет и два лева и 16 стотинки/ с ДДС, представляващи остатък от
главницата за ползвани и незаплатени *** услуги за периода от 02.03.2020 г.
до 05.05.2021 г. на адрес гр.Варна, ул.*** бл.32, ап.59, както и сумата от 25,18
лв./двадесет и пет лева и 18 стотинки/ - остатък от съответната лихва за
забава, за периода от 02.05.2020г. до 10.05.2022г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
12.05.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3006 от 16.05.2022г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5947/2022г. по описа на ВРС,
на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. К. Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***“ 33,представлявано
от *** – управител, следните суми: сумата от общо 950 лв./деветстотин и
петдесет лева/, представляваща сторените в заповедното производство по
ч.гр.д.5947/2022г. по описа на ВРС и настоящото исково производство,
съобразно уважената част на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7