Решение по КНАХД №203/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по касационна жалба на С. И. М. с [ЕГН], [населено място], обл. Силистра, [улица] против решение № № 210 / 28. 04. 2025 год., постановено по АНД № 42/ 2025 год. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено НП № 25-0362-000057 от 10.02.2025 г. на началника на Районно управление в ОДМВР - Силистра, РУ - Тутракан.

Касаторът е посочил и поддържа касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона и чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението. Моли за отмяна на решението и потвърдения с него санкционен акт.

Ответната страна – Началник РУ в ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан е депозирала писмено становище по жалбата, с което моли същата да бъде отхвърлена, а решението на РС – Тутракан – потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред РС–Тутракан е установено, че на 06.12.2024 г. жалбоподателят С. М. управлява собствения си автобус „Пежо“ с рег.№ [рег. номер], с който осъществява обществен превоз на пътници по маршрута [община]-Силистра, участвайки в търговския оборот като едноличен търговец****. В 07,05 часа минава по [улица]в [населено място] с един пътник в автобуса, когато бива спрян за проверка по ЗДвП от полицейски екип, в чийто състав са свидетелите С. М. и Д. А. и актосъставителят Б. Д.. След проверка на документите жалбоподателят бива поканен да даде проба за наличие на алкохол, чрез издухване на въздух в уреда ***, който в 07,15 часа отчита 1,21 промила алкохол в кръвта. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1193288/06.12.2024 г. Издават му в 07,55 часа талон за медицинско изследване № ***и полицейският екип го съпровожда до ЦСМП - филиал Тутракан, където жалбоподателят дава кръвна проба. С мотивирана резолюция № 24- 0326-[рег. номер]/06.12.2024 г. административнонаказателното производство по случая е прекратено на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че е образувано досъдебно производство за същото деяние. В рамките на ДП № 362 ЗМ-280 на РУ на МВР - Тутракан, започнато на 06.12.2024 г. за разследване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, е назначена химическа експертиза на кръвната проба на жалбоподателя. Вещото лице дава заключение на **** г., че концентрацията на алкохол в изследваната кръв е 0,83 промила. С постановление от 14.01.2025 г. на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е прекратено, тъй като деянието е несъставомерно по чл. 343б, ал. 1 от НК - за да е престъпно, концентрацията на алкохол трябва да е над 1,2 промила. Препис на постановлението е изпратен на началника на РУ-Тутракан, който издава обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Приел е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Коментирал е и анализирал подробно събраните както в административнонаказателното производство, така и в досъдебното производство доказателства. Преценил е съобразно нейната тежест и значението за установяване фактите по делото назначената и приета съдебно-химическа експертиза. Съдът е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението, чието извършване е доказано с допустими доказателствени средства. Обсъдил е поведението на жалбоподателя като съставомерно по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както посочил също, че наложените две, кумулативно предвидени, наказания са в единствено възможния по закон размер и срок, както и че правилно са отчетени и контролните точки, които следва да бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 12 точки, на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Обсъдени са въпросите за вината и неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Въззивният съд е приел, че е доказано извършеното от жалбодателя нарушение, а именно – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда, като установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Твърдените в жалбата нарушения на процедурата по вземането на кръвна проба и нейното изследване, съответно съхранение, районният съд е намерил за неоснователни, като е посочил, че всички документи, съставени по случая, са в пълно съответствие с наредбата, конкретния начин на предаване на пробата е без значение, при условие, че състоянието й отговаря на изискванията на Наредбата, а възможността на касатора да поиска повторно извършване на химически анализ по чл. 27, ал. 3 от наредбата е преклудирана. РС – Тутракан се е произнесъл мотивирано по всички възражения на жалбоподателя съобразно закона и събраните по делото доказателства.

Така постановеното решение е правилно. Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Доколкото необосноваността не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че не е спазен редът по вземането на кръвна проба и нейното изследване, в частност съхранението, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В Наредбата подробно е разписан надлежния ред за установяване употребата на алкохол, който в случая е спазен. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство – такова е използвано и в случая - [Наименование], с фабр. № [Наименование]С оглед установената концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда / 1.21 на хиляда /, на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е попълнен Талон за медицинско изследване с бл. № ***от ***., връчен на касатора срещу подпис, като същият е съпроводен от полицейския орган до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване – ФЦСМП – Тутракан, където са му били взети кръвни проби. Кръвните проби са взети в медицинско заведение по смисъла на чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., от оправомощено медицинско лице по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г., при спазване на всички изисквания на чл. 13 до чл. 18 от Наредба № 1/2017 г. Кръвните проби са били изпратени за изследване, по надлежния ред, в специализирана химическа лаборатория към МБАЛ "Св. А. – Варна", съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Наредба № 1/2017 г., в рамките на предвидения срок по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. При осъществяването на химическото изследване са съобразени изискванията на чл. 22 до чл. 26 от Наредба № 1/2017 г., при което са били извършени двукратни изследвания, от лице с висше образование и професионална квалификация. Протокол № 1335 / 10. 12. 2024 год., както и изготвената съдебно – химическа експертиза № *** съдържат посочените в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. реквизити, като са отразени номерата на стикерите: ***, с които са запечатани пробите, както и е отразено, че опаковката и състоянието на пробите отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и че пробите са изследвани за наличие на етилов алкохол чрез газхроматографски метод / газова хроматография/. В заключението ясно е посочено, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от жалбоподателя, се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,83%, като протоколът и заключението са подписани от извършилото изследването в МБАЛ "Св. А. – Варна" медицинско лице. Видно от отразеното в медицинската документация, биологичните проби от жалбоподателя са получени в МБАЛ "Св. А. – Варна" на **** г., придружени са с необходимите документи и опаковката на пробите отговаря на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.; при отваряне на опаковките не е установено наличието на мирис, характерен при протичане на разложителен процес. Заключението е, че в представената за изследване кръвна проба, взети от жалбоподателя е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0,83%, като същевременно, както опаковката, така и съдържанието на пробите е отговаряло на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 год. - лицето, извършило изследването не е констатирало каквито и да е неблагоприятни изменения в биологичния материал, които да го правят неподходящ за изследване.

Предвид всичко изложено, настоящият състав счита, че в случая при вземането, съхраняването и транспортирането на биологичните проби от касатора са спазени всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, включително и чл. 20, ал. 2 от посочената Наредба.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от ***. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на *** лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, СсАС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210 / 28. 04. 2025 год., постановено по АНД № 42/ 2025 год. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено НП № 25-0362-000057 от 10.02.2025 г. на началника на Районно управление в ОДМВР - Силистра, РУ - Тутракан.

 

ОСЪЖДА С. И. М. с [ЕГН], [населено място], обл. Силистра, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата от *** /***, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.