№ 2822
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110215530 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. С. Ц-Л чрез адв. Б. срещу Наказателно постановление №
КПК-НП-306/30.09.2024 г., издадено от и.ф. председател на Комисията за противодействие
на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3500 лева на основание чл. 115, ал. 2 от Закона за противодействие на
корупцията /ЗПК/ за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и следва да бъде
отменено, като жалбоподателят се позовава на §93 от ЗИД на ЗОП, обн. ДВ бр. 88/2023 г.,
съгласно който възлагането на обществени поръчки, за които е взето решение за откриване
на процедурата преди влизане в сила на закона, да се довършат по стария ред. Изтъква, че на
22.01.2024 г. изпълнителния директор на АСП е издала ново пълномощно за
жалбоподателката, с който се оттегля предходното й пълномощно, с което на Л са
делегирани правомощията по чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Затова адв. Б. настоява, че едномесечният
срок за подаване на декларацията по чл. 53, ал.1, т. 3 ЗПК следва да се брои от 22.01.2024 г.,
а не както наказващият орган е приел – от влизане в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от
ЗОП, прието с ДВ бр. 88/2023 г., т.е. от 22.12.2023 г. Поради изложеното се претендира
отмяната на обжалваното НП, доколкото жалбоподателката е подала декларацията на
15.02.2024 г. Защитникът намира НП за немотивирано, като не е изложено въз основа на
какви съображения наказващият орган е приел тази начална дата и не е изложил доводи дали
жалбоподателката е продължила да изпълнява функциите по чл. 7, ал. 1 ЗОП въз основа на
разпоредбата на §93 от ЗИД на ЗОП. Отделно от това се сочи, че актът е бил съставен
предварително и жалбоподателката е поканена единствено да го подпише. Алтернативно, се
излагат и доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и за
непропорционалност на наложената глоба на Л.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя процесуален представител – адв. Б., който поддържа жалбата. В
1
пледоарията си моли за отмяната на НП поради изложените в жалбата съображения, които
допълва. Сочи, че в административнонаказателното производство не е извършена
задълбочена проверка дали жалбоподателката попада сред изключенията по §93 от ЗИД на
ЗОП. Изтъква съображения и за несъразмерността на наложеното й административно
наказание, отнесено към трудовото й възнаграждение. Моли за отмяна на НП и за
присъждане на платените разноски за адвокатска защита.
Въззиваемата страна –– председател на Комисията за противодействие на корупцията,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт А, която оспорва жалбата. В
пледоарията си моли за потвърждаване на НП, като счита, че наведените от жалбоподателя
доводи са неоснователни, тъй като по силата на закона, след влизане в сила на изменението
на чл. 7, ал. 1 ЗОП, жалбоподателката е загубила качеството си по чл. 6, ал.1, т. 44 от ЗПК.
Позовава се на влязло в сила НП, с което Л е наказана за друго такова нарушение, поради
което и наказанието й е определено при „повторност“. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят Н. С. Ц-Л заемала длъжността директор на дирекция „Социално
подпомагане“ – Люлин към АСП към 2023 г. С пълномощно от 10.11.2023 г. Н. Л била
упълномощена от изп.директор на АСП на основание чл. 7, ал. 1 ЗОП да организира и
възлага обществени поръчки за доставка на електрическа енергия, газ, топлоенергия и
питейна вода за нуждите на дирекция СП – Люлин.
С § 3 от ЗИД на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, обн. ДВ бр. 88/2023 г., в сила
от 22.12.2023 г., била изменена ал. 1 на чл. 7 от ЗОП, като значително бил стеснен кръгът на
лицата, на които възложителят може да делегира права за провеждане на обществена
поръчка. Със същия ЗИД на ЗОП, обн. ДВ бр. 88/2023 г., бил приет и §93, съгласно който
възлагането на обществени поръчки, за които е взето решение за откриване на процедурата
преди влизане в сила на измененията на закона, следва да се довършат по стария ред.
След влизане в сила на измененията в ЗОП, на 22.01.2024 г. от изпълнителния директор
на АСП било издадено ново пълномощно за жалбоподателката, в което изрично било
посочено, че то отменя всички предходни упълномощавания.
С писмо от изпълнителния директор на АСП до всички директори на дирекции СП в
страната, последните били информирани за настъпилите изменения в чл. 7, ал. 1 ЗОП, като
на директорите на дирекции било указано, че декларадията по чл. 52, ал.1, т. 2 КПК следва
да бъде подадена в месечен срок от издаване на новото пълномощно за всеки от тях.
С писмо от 25.01.2024 г. изпълнителният директор на АСП информирала КПК за
служителите на АСП, попадащи в обхвата на чл. 6, ал.1, т. 44 от ЗПК. Изрично в писмото
било посочено, че КПК допълнително ще бъде информирана за лицата, които са били
упълномощени по чл. 7, ал. 1 ЗОП, които са открили процедури за провеждане на ОП преди
22.12.2023 г. Под № 100 в списъка била включена и жалбоподателката Н. Л – директор на
дирекция СП – Люлин. Като срещу името й било отразено, че правомощията й са
прекратени, считано от 22.01.2024 г.
На 15.02.2024 г. жалбоподателката подала декларация по чл. 52, ал.1, т. 2 от ЗПК.
На 11.04.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК от св. В. С. Н. на длъжност
„старши инспектор“ в Дирекция „Публичен регистър“ в КПК била направена проверка на
получените и вписаните декларации за имущество и интереси на лицата, в едномесечен срок
от освобождаването им от длъжност. Но свидетелят не взел предвид писмото от
изпълнителния директор на АСП, нито издадените нови пълномощни, не извършил и
2
проверка дали лицата в предоставения му списък от АСП са възложили неприключени
обществени поръчки, а приел, че срокът за всички лица, попадащи в обхвата на изменението
по чл. 7, ал. 1 ЗОП започва да тече от влизане в сила на изменението, т.е. от 22.12.2023 г.
При проверката св. Н. установил, че Н. С. Ц-Л не е подал декларация по образец на
основание чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 ЗПК в месечен срок от освобождаването й от
публична длъжност, т.е. от влизане в сила на измененията на ЗОП – 22.12.2023 г.
До жалбоподателката била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, която не
била получена от Л. Но тя била уведомена по телефона, видно от констативен протокол от
15.04.2024 г.
Така, на 17.04.2024 г. от св. В. Н. бил съставен АУАН № КПК-АУАН-ПР-
1180/17.04.2024 г. за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3 от ЗПК в присъствието на двама
свидетели и на жалбоподателя Л. В акта е прието, че нарушението е извършено на
23.01.2024 г. в гр. София, където е следвало да подаде декларацията в месечен срок от
влизане в сила на измененията на ЗОП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като тя вписала, че ще подаде
възражение. Жалбоподателката подала писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, които са идентични с изложеното в жалбата.
Въз основа на АУАН № КПК-АУАН-ПР-1180/17.04.2024 г. при пълна идентичност на
описанието на нарушението и дадената му правна квалификация било издадено
обжалваното наказателно постановление на 30.09.2024 г., с което на жалбоподателя Л е
наложена глоба в размер на 3500 лева за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2
ЗПК. В НП е посочена същата дата и място на извършване на нарушението, като в НП е
прието, че тя се явява задължено лице на основание чл. 6, ал.1, т. 44 от ЗПК. Изрично и в НП
е посочено, че жалбоподателката е била длъжна да подаде декларацията в месечен срок след
влизане в сила на измененията на ЗОП, а е подала декларацията на 15.02.2024 г., със
закъснение от 24 дни. В НП отговорността на Л е ангажирана на основание чл. 115, ал. 2
ЗПК, за извършено нарушение в условията на „повторност“. Изрично е посочено, че с влязло
в сила на 09.01.2023 г. НП № НП-64/06.04.2022 г., Л е наказана за нарушение на чл. 38, ал.1,
т. 3, вр. чл. 35, ал.1, т. 2 ЗПКОНПИ /отм./, което се явява идентично. Препис от НП и от
решението на АССГ, с което е потвърдено са приложени към преписката.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 04.10.2024 г., като на
17.10.2024 г. е депозирана в КПК и жалбата срещу НП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Н., като и от събраните по делото писмени доказателства (писма и пълномощни от
изпълнителния директор на АСП; покана за съставяне на АУАН, констативен протокол;
декларация по чл. 52, ал.1 ЗПК от 15.02.2024 г., заповеди за компетентност и др.),
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., тъй
като същите са непротиворечиви и достоверни в основните им части, подкрепени от
писмените доказателства по делото и преди всичко от изпратените от изп.директор на АСП
списъци и подадената декларация от жалбоподателката. Но съдът отчете и заявената липса
на спомен у свидетеля за допълнителни проверки относно случая, като поради липсата на
представени писмени доказателства за такива и тяхното отразяване в акта, съдът прие, че св.
Н. не е извършил проверка дали жалбоподателката е имала обявена и висяща обществена
поръчка.
Съдът намира, че съществени елементи от предмета на доказване се установяват от
представените с възражението срещу АУАН документи от жалбоподателката, а именно
3
пълномощното, с което са й възложени функции на лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП преди
изменението на закона, както и последващото пълномощно, отменящо предходното.
Представеното по делото копие от процесната декларация установява не само
съдържанието на последната, а и датата на входирането й в КПК.
Като цяло фактите по делото не са спорни между страните, а основните им доводи са
свързани с приложението на материалния закон и началото на месечния срок за подаване на
декларацията.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон.
В НП и в АУАН е извършена индивидуализация на актосъставителя и на нарушителя,
отразени са датите на издаване, така че точно да бъде определен момента на установяване
на нарушението от една страна и налагане на наказанието - от друга. Компетентните
длъжностни лица са удостоверили това си качество чрез полагане на своите подписи, а
жалбоподателят е запознат с двата акта, като АУАН му е бил предявен, а НП - връчено.
АУАН и НП са издадени в установените по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че актът е
съставен в нейно отсъствие и само й е предявен за подпис. Фактическият състав на
съставяне на АУАН завършва с полагането на подпис на актосъставителя, като до този
момент текстът на акта може да бъде изменен, дори да е предварително подготвен. Затова
съдът приема, че АУАН е съставен на 17.04.2024 г. в присъствието на жалбоподателката.
Съдът обаче намира, че в АУАН и НП не се съдържа пълно и непротиворечиво
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и двата акта са
необосновани и немотивирани. Актосъставителят и наказващият орган единствено са се
позовали на изпратеното им писмо от изпълнителния директор на АСП, те не са изложили
каквито и да е обстоятелства във връзка с качеството на жалбоподателката на лице, заемащо
публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК. В акта и в НП липсва посочване въз основа
на кой акт Л е упълномощена да изпълнява функциите на лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП, а
единствено декларативно се съдържа такова твърдение. Не е посочено изобщо и въз основа
на какви доводи наказващият орган е приел, че Л не е сред лицата, които могат да бъдат
упълномощени по чл. 7, ал. 1 от ЗОП след изменението на закона. Не се сочи и дали тя
фактически е провеждала обществени поръчки или само е била упълномощена за това.
Липсва и друго важно обстоятелство, а именно дали жалбоподателката попада сред
изключенията по §93 от ЗИД на ЗОП. А тези обстоятелства са съществени с оглед особения
начин, по който се твърди да са прекратени правомощията й след влизане в сила на
измененията на чл. 7, ал. 1 ЗОП. Не е посочено и дали Л продължава да е задължено лице по
чл. 6 от ЗПК по силата на заеманата от нея длъжност.
В акта и в НП единствено е вписано, че видно от писмо от 25.01.2024 г. от
4
изпълнителния директор на АСП, Н. Л не е лице, упълномощено по реда на ЗОП за
провеждане на обществени поръчки. Но от това писмо не може да се извлече, че тя е била
такова лице, а единствено, че към 25.01.2024 г. няма това качество.
За да възникне задължението за подаване на декларацията по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК,
обаче, е необходимо да се установи на първо място, че едно лице е заемало публична
длъжност сред изброените в чл. 6, ал. 1 от ЗПК и то е било освободено от нея. Обаче в НП и
в АУАН никъде не се съдържа твърдение, че жалбоподателката е била упълномощено лице
по чл. 7, ал. 1 ЗОП към влизане в сила на измененията на закона, обн. с ДВ 88/2023 г.
Действително, това обстоятелство се установява от представеното от самата жалбоподателка
пълномощно от 10.11.2023 г., но това е следвало да се отрази и в текста на НП, доколкото се
явява съществен факт, обуславящ ангажирането на отговорността на жалбоподателката.
След влизане в сила на § 3 от ЗИД на ЗОП, с измененията на чл. 7, ал. 1 от ЗОП,
значително е стеснен кръгът на лицата, на които възложителят може да делегира права за
провеждане на обществена поръчка - само на „длъжностно лице, което има право да го
замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя
представителството на възложителя или на лице, което осъществява административното
ръководство в организацията на възложителя“. Същевременно, в §93 на ЗИД на ЗОП, обн.
ДВ бр. 88/2023 г., е предвидено изключение, че възлагането на обществени поръчки, за които
е взето решение за откриване на процедурата преди влизане в сила на измененията на
закона, следва да се довършат по стария ред.
Следователно, за да се приеме, че жалбоподателката е загубила качеството си на лице,
заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 44 ЗПК /като лице, упълномощено
по реда на Закона за обществените поръчки от публичен възложител, задължено лице по
този закон да организира и да провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки и
да сключва договорите/, е необходимо да се изследва дали тя е заемала такава длъжност,
която да не попада в обхвата на новата редакция на чл. 7, ал. 1 ЗОП. В този смисъл са
издадени и Методически указания от АОП, които обаче също не са обсъдени от наказващия
орган. Напълно немотивирано, в НП е изложено, че след изменението на закона,
жалбоподателката е загубила своето качество на лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП по силата на
закона. Но доколкото тя продължава да заема длъжността директор на дирекция СП –
Люлин, е следвало да се изложат някакви доводи и анализ, защо заемащата тази длъжност
не се приема за лице, което осъществява административното ръководство в организацията на
възложителя. Съмнения относно неправилното тълкуване на закона както от АОП, така и от
служителите на КПК се извеждат и от последващото изменение на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с ДВ.
67/2024 г., в сила от 09.08.2024 г., съгласно което в новосъздадената т. 3 се предвижда
възможност за възлагане на функциите на лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП и на „ръководител на
обособено звено на териториален, функционален или друг принцип в структурата на
възложителя, включително и на специализирано звено, което не е самостоятелен
възложител.“
С оглед на бързото изменение на чл. 7, ал. 1 от ЗОП в смисъл, обратен на този,
придаден му от наказващия орган, възникват и основателни съмнения как е следвало
държавните служители, за които се отнася изменената разпоредба, да го тълкуват и
изпълняват. Но независимо от това, след влизане в сила на последното изменение на чл. 7,
ал. 1 ЗОП, и.ф. председател на КПК е издал процесното НП, без да изследва в дълбочина
въпроса за обхвата на изменението и неговата приложимост към жалбоподателката. Органът
не е извършил и никаква проверка дали Л не попада и сред изключенията по §93 на ЗИД на
ЗОП, т.е. да е обявила обществена поръчка, която да не е довършена.
Съгласно чл. 42, ал.1, т. 4 и съответно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН, съответно НП
следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Това включва всички релевантни обстоятелства, които да позволят ефективно организиране
5
на защитата на наказаното лице, а не единствено на избрани от наказващия орган непълни
факти. В този смисъл е недопустимо, след установяване на релевантни обстоятелства, съдът
да „допълва“ изложеното в НП, за да обоснове ангажирането на отговорността на
жалбоподателя. Съдът е ограничен в преценката си от изложените в НП обстоятелства,
които подлежат на проверка, като в случая липсата на изложени доводи относно посочените
по-горе елементи от фактическия състав на нарушението, препятстват и пълноценната
работа на съда. Следователно, допуснатото нарушение, свързано с липсата на пълно и точно
описание на всички релевантни обстоятелства, следва да се приеме за съществено
процесуално нарушение, което води и до необходимост от отмяна на НП.
Съдът намира, че дори да се приеме, че описаните процесуални нарушения не са
съществени, в случая, наказващият орган е допуснал и друго нарушение, свързано с
неправилната преценка относно обществената опасност на извършеното от
жалбоподателката.
Наличната към момента съдебна практика за идентични нарушения, приема
еднозначно, че качеството на лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП се изгубва автоматично по силата на
закона, ако лицето не попада сред стеснения кръг на лицата след изменението на
разпоредбата. Макар и на принципно различно становище с оглед неяснотите при
приложение на разпоредбата, настоящият съдебен състав е склонен да се съгласи с
общоприетия извод, с цел осигуряване на предвидими съдебни актове. Следователно, би
могло да се приеме, че жалбоподателката е загубила качеството си на лице по чл. 7, ал. 1
ЗОП, а оттам и на лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 44 ЗПК /освен ако не е
налице друго основание за попадане в обхвата на закона или в хипотезата на §93 на ЗИД на
ЗОП/ с влизане в сила на изменението на закона, на 22.12.2023 г. от тази дата е започнал да
тече и месечният срок за подаване на декларацията след освобождаване от длъжност
съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК. Поради това е фактически верен изводът на наказващия
орган, че жалбоподателката е подала декларацията си след изтичане на този срок, на
15.02.2024 г., с 24 дни закъснение. Но дори при подобен извод, съдът прие, че нарушението
на Н. Л разкрива признаците на маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което
е игнорирано от наказващия орган.
Дейността по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е
строго формална и следва да се подчинява на висок стандарт при преценката и
мотивирането на изводите относно наличието на фактически състав на нарушение, така и
относно обществената опасност на извършеното нарушение и индивидуализацията на
наложеното на лицето наказание. Но съдът намира, че в случая наказващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и не е предупредил жалбоподателката, вместо да й издава НП.
Съдът намира, че при преценката си за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН наказващият
орган не е взел предвид всички установени по делото смекчаващи обстоятелства.
Настоящият състав намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране
нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива значително по-ниска от
типичната обществена опасност на нарушенията от този вид и следва да бъде разглеждано
като малозначително, доколкото в случая не се твърди да са настъпили каквито и да е вредни
последици, нито по някакъв начин да е затруднена работата на служителите на КПК.
Нарушението е формално и от него не са настъпили вредни последици. Жалбоподателката е
подала декларацията си по чл. 52, ал.1, т. 3 ЗПК по своя инициатива, дълго преди
образуването на производството срещу нея. Причината за забавянето следва да се търси и в
непрецизната законодателна техника на измененията на чл. 7, ал. 1 ЗОП, обн. с ДВ бр.
88/2023 г., което в последствие е довело и до необходимост от ново изменение на същата
6
разпоредба в сила от 09.08.2024 г. Освен това, жалбоподателката е била подведена и от
изпратеното до нея писмо от нейния пряк ръководител – изпълнителния директор на АСП, в
което е посочено, че правомощията на директорите на дирекции СП по чл. 7, ал. 1 ЗОП
следва да се считат за прекратени след издаването на нови пълномощни, отменящи старите.
Безспорно е, че незнанието на закона или неправилното му тълкуване, не изключват
отговорността на задължените лица, но следва да бъдат взети предвид, особено при части и
противоречиви законодателни изменения.
Освен това, съдът взе предвид наличните по делото данни, че в края на 2023 г. Л е
подала и втъпителната си декларация по чл. 52, ал.1, т. 1 ЗПК въз основа на издаденото й
пълномощно като лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП /изм./. Наказващият орган не е отчел и че тя
фактически е била задължено лице по закона от датата на подписване на пълномощното –
10.11.2023 г. до 22.12.2023 г., като не може да се пренебрегне и обстоятелството, че по
делото не е установено кога тя е била информирана за издаденото й пълномощно, доколкото
нотариалната му заверка очевидно е поставена със значително закъснение на 19.12.2023 г.,
едва 3 дни преди влизане в сила на закона, прекратяващ правомощията на Л. По делото не са
представени и доказателства, жалбоподателката фактически да се е възползвала от дадените
й правомощия и да е обявила обществена поръчка. Не се твърди и жалбоподателката да е
укрила подлежащи на деклариране обстоятелства или дори да има някаква промяна на
обстоятелствата, между подаването на декларациите по чл. 52, ал.1 т. 1 и т. 3 ЗПК.
Подаването на декларация по ЗПК от лица, заемащи публични длъжности, има за цел
да съдейства за ефективно противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица
изпълняват правомощията или задълженията си при спазване на Конституцията и законите и
да предотврати възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с
него. Но в случая не е установено застрашаването на така описания обект на закрила от ЗПК
и следва да се приеме, че забавянето от 24 дни при тези обстоятелства и с оглед попадането
на част от периода в Коледно-Новогодишните празници, не изключва маловажността на
нарушението. В този смисъл са и Решение № 24728 от 25.11.2024 г. на АдмС - София по адм.
д. № 8247/2024 г. /касаещо закъснение от 2 месеца при подаване на декларация след
освобождаване от длъжност/ и Решение № 5135 от 24.11.2024 г. на СРС по НАХД №
11186/2024 г. потвърдено от АССГ с Решение от 25.05.2025 г. по адм. дело 1639/2025 г.
/касаещо издадена от председателя на КПК резолюция за предупреждание по чл. 28 от
ЗАНН при закъснение от 17 дни/.
Наказващият орган се е позовал на извършването на нарушението в условията на
повторност по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗПК, след като Л е била наказана за подобно
нарушение с НП № НП-64/06.04.2022 г., в сила от 09.01.2023 г. за нарушение на чл. 38, ал.1,
т. 3, вр. чл. 35, ал.1, т. 2 ЗПКОНПИ /отм./. Но само по себе си това обстоятелство не
изключва извода за маловажност на нарушението именно поради неяснотата относно
смисъла на закона и датата на отпадане на обстоятелствата по чл. 6, ал.1, т. 44 ЗПК. В
противен случай би се достигнало до несправедливото положение, жалбоподателката да
бъде санкционирана при следване на дадени от прекия й ръководител указания, при
съществуваща неяснота относно прилагането на закона и допуснато минимално забавяне
при подаване на декларацията.
Поради всичко изложено, съдът намира, че в случая следва да се приеме, че
извършеното от жалбоподателката нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла
чл. 28 ЗАНН и е неоправдано дори налагането на минималната предвидена в чл. 115, ал. 2
ЗПК глоба в размер на 3500 лева, като вместо това дружеството е следвало да бъде
предупредено по реда на чл. 28 ЗАНН, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
7
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че издаденото НП следва
да бъде отменено преди всичко поради описаните по-горе допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП. А дори да се приеме, че не са нарушени
процесуалните правила, НП следва да бъде отменено поради установената маловажност на
нарушението на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатска защита. С оглед
разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като по делото в проведеното едно съдебно заседание е участвал лично
упълномощеният адв. П. Б., който е изготвил и жалбата срещу НП. Той е представил
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение
в размер на 600 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е
изплатен изцяло, видно от представеното платежно нареждане. Уговореното
възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложената с НП глоба и положените от
процесуалния представител усилия. Делото поставя нелеки правни въпроси относно
приложимостта на нормативната уредба и с оглед особения му предмет и липсата на обилна
съдебна практика по въпроса, не би могло да се приеме за такова с ниска правна сложност.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, изразено от
процесуалния представител на наказващия орган. Следователно претенцията за сумата от
600 лева е изцяло основателна и възнаграждението следва да бъде присъдено на
жалбоподателя в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-306/30.09.2024 г., издадено от
и.ф. председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на
жалбоподателя Н. С. Ц – Л е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500
лева на основание чл. 115, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ за
нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя Н. С. Ц – Л с ЕГН ********** сумата от 600.00 лева, представляваща
възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8