Решение по дело №1016/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 12
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20182100101016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  544                                           Година 2020, 07.01                              Град Бургас

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд .………………….....…… граждански състав ……………………

На единадесети декември …..…...............…... Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                                                  Председател: Радостина Калиманова                                                 

                                                                              Членове: ………………………………                                                    

                                                             Съдебни заседатели: ………………………………

 

Секретар ………………………….…… Станка Чавдарова …………………..…………… 

Прокурор ……….....……………………………........……………........………….…….………

като разгледа докладваното от ……….……… Р. Калиманова …………….....…………

гражданско дело номер ……… 1016 …… по описа за …... 2018 .….. година.

 

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК.

Образувано е по повод на исковите претенции на С.  Г.К. ***, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Цар Асен“ №26 против В.П.Л. с адрес ***, Святошинский район за приемане за установено спрямо нея, че ищецът е едноличен собственик поради пълна трансформация на лични средства на придобития по време на брака им недвижим имот, находящ се в град С. В., община Несебър, област Бургас, а именно апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №11538.502.136.2.16, с адрес град *** на площ от 78 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.15, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.14, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.18, като самостоятелния обект попада в сграда с идентификатор №11538.502.136.2, поземлен имот с идентификатор №11538.502.136 по плана на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, целия с площ от 864 кв. м., ведно с 14.43 кв. м. в идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 92.43 кв. м., както и на придобития по време на брака им мотоциклет марка „Ямаха“, модел ХР500А. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищцовата страна твърди, че с ответната са имали сключен в град Киев, Република Украйна граждански брак, който бил регистриран и в Република България. Същият бил прекратен в град Киев, Република Украйна, като на територията на Република България било допуснато признаването на издаденото свидетелство за разтрогване на брак. По време на брака ищецът закупил за сумата от 42000 евро недвижим имот, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, а именно апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №11538.502.136.2.16, с адрес град Свети Влас, Юг, секция 2, ет. 5, ап. В16, на площ от 78 кв. м. , състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня, баня с тоалетна и две тераси, която сделка за покупко-продажба била обективирана в нотариален акт №31, том ІІ, рег. №1353, дело №221/2012 година на помощник-нотариус на нотариус с рег. №208 на НК с район на действие Несебърския районен съд.

Независимо от обстоятелството, че процесният имот бил закупен по време на брака между страните, ответницата не била участвала в придобиването му с никакви средства. Продажната цена за него била заплатена със средства, представляващи лично имущество на ищеца като получени от продажбата на личен негов недвижим имот, придобит преди сключването на гражданския брак с ответната страна. В тази връзка се изтъква по-точно, че на 14.01.2012 година ищецът подписал предварителен договор за продажбата на придобит от него през 2007 година имот, представляващ апартамент №8 с площ от 50.40 кв. м., находящ се на трети жилищен етаж в секция 1 с административен адрес град Свети Влас, община Несебър, област Бургас. Купувачите по този предварителен договор му заплатили сумата от 40000 евро при сключването му, която сума представлявала продажната цена за същия. Последната била преведена по банков път, по личната му банкова сметка. Договорът бил сключен в изискуемата от закона форма на нотариален акт том V, рег. №4431, дело №901/2012 година на нотариус с рег. №208 на НК, с район на действие Несебърския районен съд.

Веднага след получаването на сумата от 40000 евро с посочен по-горе произход ищецът извършил банков превод в размер на 38000 евро, представляваща част от продажната цена по предварителния договор за процесния недвижим имот. Същата била преведена от неговата лична банкова сметка по сметката на дружеството-продавач „Булсън груп“ ООД. Впоследствие, на 22.02.2012 година, отново от личната му банкова сметка ищецът превел на това дружество остатъкът от дължимата продажна цена в размер на 4000 евро. На тази дата бил подписан и окончателния договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт.

Освен получените средства от продажбата на личния негов като придобит преди сключването на брака между страните и описан по-горе недвижим имот, ищецът получавал и високо трудово възнаграждение - в размер на 6000 лева.

Също по време на брака си с ответницата ищецът закупил на 23.09.2013 година мотоциклет марка „Ямаха“, модел ХР500А за сумата от 20640 лева. Средствата за закупуването на моторното превозно средство били негови лични и по-точно такива от получаваното от него високо трудово възнаграждение.

По време на брака им ответната страна не разполагала с лични средства поради това, че не била трудово ангажирана. От брака им нямало родени деца, за които същата да била полагала грижи и да се било налагало да не работи.      

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда не е представила такъв, както и не е изразила становище по така предявените против нея искови претенции, не е представила писмени доказателства и не е направила доказателствени искания

Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото, преди провеждане на първото заседание, е постъпило становище от процесуалния представител на ищеца, с което е отправено искане производството да бъде разгледано в негово отсъствие и да бъде постановено неприсъствено решение. Искането е обосновано с твърдението за наличието на предпоставките на приложимата в тази насока правна норма.

Съгласно чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска си. При съобразяване на съдържанието на тази разпоредба се налага извода, че формалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са надлежно отправено искане от страна на ищеца и кумулативната наличност на две положителни и една отрицателна предпоставка. В конкретния случай е безспорно, че разгледаните по-горе формални предпоставки са налице. За да бъде постановено, обаче неприсъствено решение, формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 не са достатъчни. Освен тях, чл. 239, ал. 1, т. 2 поставя изискване и по същество, а именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Съдът намира, че вторите, а именно материалноправните предпоставки също са налице в случая. Този извод се налага при съобразяване на правното основание на предявените по делото искови претенции, а именно чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК. Последното, от своя страна налага извод за наличието на възможността да бъде прието от съда, че предявените от ищеца искове, по които е образувано настоящото производство са вероятно основателни и поради това и да постанови по делото исканото от него неприсъствено решение против ответницата.

В конкретния случай, от представените и събрани по делото доказателства се установява, че страните в производството са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 11.11.2011 година и прекратен на 28.02.2017 година.

На 22.02.2012 година, по време на брака, по силата на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 31, том II, рег. № 1353, дело № 221/2012 година на помощник нотариус, действащ по заместване по реда на чл. 46 от ЗННД на нотариус с рег. № 208 на НК, страните са придобили правото на собственост върху апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №11538.502.136.2.16, с адрес град Свети Влас, п. к. 8229, Юг, секция 2, ет. 5, ап. В16, на площ от 78 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.15, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.14, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.18, като самостоятелния обект попада в сграда с идентификатор №11538.502.136.2, поземлен имот с идентификатор №11538.502.136 по плана на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, целия с площ от 864 кв. м., ведно с 14.43 кв. м. в идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 92.43 кв. м. срещу заплащане от продажна цена в размер на 42000 евро.

За процесния апартамент е бил сключен предварителен договор на 18.03.2011 година - преди сключване на брака между страните, по силата на който е било уговорено продажната цена, посочена в нотариалния акт да бъде заплатена на две вноски, първата от които на стойност 38000 евро до 14.06.2011 година, а втората в размер на 4000 евро - в деня на сключване на окончателния договор и прехвърляне на собствеността апартамента.

Видно от доказателствения материал, на 14.01.2012 година ищецът е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се е задължил да прехвърли на трети лица правото на собственост върху притежаван от него апартамент за сумата от 40000 евро. Уговорено е цялата продажна цена по предварителния договор да бъде заплатена до 30.01.2012 година, а сключването на окончателния договор да се извърши в срок до 30.05.2012 година.  Страните по него са сключили окончателен договор на 15.05.2012 година, който е обективиран в нотариален акт № 129, том V, рег. № 4431, дело № 901 от 2012 година на нотариус с рег. № 208 на НК. Видно от същия, ищецът-продавач се е легитимирал като собственик на продавания апартамент с нотариален акт № 59, том XL, рег. № 19825, дело 7607 от 2007 година, от което се налага извода, че собствеността върху тази вещ е придобита от него преди сключването на брака му с ответницата или същият се явява негова лична собственост.

При сключване на договора по нотариален акт № 129, том V, рег. № 4431, дело № 901 от 2012 година на нотариус с рег. № 208 на НК договарящите са заявили, че сумата от 40000 евро е заплатена от купувачите на продавача преди сключването му. По делото е представено банково удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД, от което е видно, че на 18.01.2012 година по сметка на ищеца е постъпила сумата от 40000 евро. От представеното извлечение за движения по банкова  сметка ***ва, че на същата дата последният е превел по сметка на дружеството-продавач на процесния апартамент сумата от 38000 евро. Видно е, че превода е извършен след сключване на предварителния договор от 14.01.2012 година. От същото извлечение, придружено със съответно преводно нареждане явства, че остатъкът от сумата от 4000 евро е преведена на продавача „Булсън груп“ ЕООД на 22.02.2012 година - в деня на изповядване на сделката по нотариален акт № 31, том II, рег. № 1353, дело № 221/2012 година. При съобразяване на горното се налага извода, че процесният апартамент е лично на ищеца имущество с оглед придобиването му при трансформация на негова лична собственост, притежавана от него преди сключване на брака.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 29.0.2013 година ищецът е придобил и правото на собственост върху мотоциклет „Ямаха“ XP500A 2013, номер на рама JYASJ092000017184, номер на двигател j409е033517, за цена в размер на 20640 лева. Като доказателство за обстоятелството, че мотоциклета е придобит вследствие на трансформация на лична собственост на ищеца, са налични измежду кориците на делото сключени между него и търговско дружество трудов договор и допълнителни споразумения към него, от които се установява, че в качеството си на управител на дружеството той е получавал високо трудово възнаграждение. Първоначалният трудов договор е сключен на 08.09.2008 година, като впоследствие е бил изменен с допълнително споразумение от 01.02.2009 година, с което е уговорено трудово възнаграждение в размер на 4000 лева и с  допълнително споразумение от 01.01.2012 година, с което е уговорено трудово възнаграждение в размер на 6000 лева.

Няма спор, че средствата получени от заплата и всяко възнаграждение за труд са лични. Съпругът, на когото е платено възнаграждението е изключителен собственик на средствата с този произход.  При изяснените обстоятелства около придобиването на мотоциклета изцяло със средства от положения от ищеца труд и твърденията, че ответницата не е работила по трудово правоотношение, следва да се обори презумпцията за съвместния принос на съпрузите в придобиването на вещта, като се установи липсата на полагани грижи от нея за общото им домакинство или липсата на друг принос и за придобиване на посочената вещ.  Както бе посочено по-горе, ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е въвела никакви възражения по твърдените от ищеца обстоятелства. По делото няма данни за влагани от нея средства, когато са набирани тези за придобиването на движимата вещ. Семейството не е имало деца и съответно не е налице принос от такова естество или каквото и да е друго, от което да се направи заключение за съвместен такъв на съпрузите. При това положение, следва да се приеме, че презумпцията е оборена от ищеца и мотоциклетът е придобит от него при трансформация на негови лични средства от работна заплата.

При така установените факти, от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че процесните вещи са придобити от ищеца в резултат на трансформация на негово лично имущество и презумпцията за  съвместен принос е оборена, поради което исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

С оглед изхода на делото, направеното в тази насока с депозираното становище искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В случая не е представен списък на разноските, но се претендират такива за заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство и разноски за извършен легализиран превод на съдебните книжа. По делото има налични убедителни доказателства за реално направени разноски в размер на сумата от 1753.30 лева, поради което в тежест на ответната страна следва да бъде възложена сума в посочения размер.  

Мотивиран от горното и на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК, Бургаският окръжен съд

                                                                    Р   Е    Ш    И    :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.Л. с адрес ***, Святошинский район, че С.  Г.К. *** е едноличен собственик поради пълна трансформация на лични средства на придобития по време на брака им недвижим имот, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, а именно апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №11538.502.136.2.16, с адрес град Свети Влас, п. к. 8229, Юг, секция 2, ет. 5, ап. В16, на площ от 78 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.15, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.14, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор №11538.502.136.2.18, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор №11538.502.136.2, поземлен имот с идентификатор №11538.502.136 по плана на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, целия с площ от 864 кв. м., ведно с 14.43 кв. м. в идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 92.43 кв. м., както и на придобития по време на брака им мотоциклет марка „Ямаха“, модел ХР500А, номер на рама JYASJ092000017184, номер на двигател j409е033517.

ОСЪЖДА В.П.Л. с адрес ***, Святошинский район да заплати на С.  Г.К. *** сумата от 1753.30  /хиляда седемстотин петдесет и три лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски. 

Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото.

 

 

   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: