№ 14368
гр. С., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110116379 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. С. Л. срещу „В. К.“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
недействителността на Договор за паричен заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г.,
сключен между страните, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 627,60
лв., представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания за
възнаградителна лихва, такса за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи
по посочения договор за паричен заем (над чистата стойност на главницата по договора в
размер на 600 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 29.12.2020 г. като заемател е сключила с „В. К.“ ООД
(понастоящем „В. К.“ АД) Договор за паричен заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г. за
сумата от 600 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,49 % и срок на заема 12 месеца,
разделен на 12 броя седмични вноски. Твърди, че в чл. 1, ал. 2 - 4 от договора било
уговорено, че преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
като за извършената от к.ора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи (чл. 1, ал. 3 от договора) за отпускане на паричен заем в размер
на 425,52 лв., която следвало да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се
включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 5, ал. 1 от договора било
предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като
1
обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което трябвало да
отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка за
неизпълнение в размер на 283,68 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски.
Ищцата твърди, че с добавяне на таксата за експресно разглеждане на документи и
неустойката за непредоставяне на обезпечение действителната цена на отпуснатия заем била
в размер на 1448,16 лв. Твърди, че по този договор е извършила плащания в размер на
490,31 лв., след което рефинансирала к.а с нов, от конкурентно дружество, с което била
погасена и сума в размер на 737,29 лв., или общо заплатената сума по процесния договор за
паричен заем е в размер на 1227,60 лв.
Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е изцяло
недействителен поради неточно посочен ГПР, поради което на основание чл. 23 ЗПК ищцата
дължи връщане единствено на чистата стойност по к.а - 600 лв. и разликата над тази сума до
заплатената от 1227,60 лв. (627,60 лв.) е платена при начална липса на основание. Излага
съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на
документи като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който к.орът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на к.а, каквото представлява експресното разглеждане на документите за к.а. Счита, че с
посочената клауза е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че срещу заплатената такса не се предоставя
реална насрещна услуга, а същата представлява скрито възнаграждение на к.ора. Твърди, че
доколкото таксата е в размер на 425,52 лв., т. е. п.е от 50 % от размера на отпуснатия заем, то
с нея се накърняват добрите нрави поради неекв.лентност на престациите. Освен това
поддържа, че клаузата е и неравноправна. Твърди, че клаузата за неустойка има за цел
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се касае за скрита печалба за к.ора, неустойката
няма обезщетителна функция, тъй като не зависи от в.е от неизпълнението на основното
договорно задължение, като по начина, по който е уговорена, би се дължала и при редовно,
точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Счита, че
неосигуряването на поръчител, респ. банкова гаранция, не може да води до настъпване на
вреди за к.ора, по-големи от тези при пълно неизпълнение на основното задължение по
договора за к.. Сочи, че клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на
обезпечение, заобикаля чл. 33 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат
вреди за к.ора, както и че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Сочи, че неустойката не притежава обезщетителна функция, тъй като се дължи независимо
дали к.орът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, както и че накърнява добрите
нрави, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
2
Твърди, че целият договор за потребителски к. е недействителен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв, като е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с включването
на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на
обезпечение ГПР би бил в размер много над пет пъти размера на законната лихва. Счита, че
посочените такси отговарят на понятието „общ разход по к.а“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК и следва да се включат при изчисляването на ГПР. Твърди, че посочването на по
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща
търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора, с позоваване на
практика на СЕС – решение по дело С-714/22 и решение по дело С-453/10. Счита, че с оглед
недействителността на договора за заем и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи
единствено чистата стойност на к.а, но не и лихви и разноски. С оглед гореизложеното моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва предявения
установителен иск за прогласяване на нищожността на договора като недопустим, поради
липсата на правен интерес, доколкото ищцата е предявила осъдителен иск, в предмета на
който подлежат на разглеждане действителността на договора за заем и неговите клаузи.
Счита, че с предявения иск ищцата единствено цели обогатяване с разноски, което
представлява злоупотреба с право и превратно упражняване на права. По същество оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва услугата по експресно разглеждане на документи да е
такава по управление или усвояване на к.а, доколкото същата се извършва преди
сключването на к.а. Счита, че се касае за допълнителна услуга, като клиентът доброволно е
избрал да се ползва от нея, поради което стойността й не следва да се включва при
изчисляването на ГПР. Освен това, клаузата не е и неравноправна, тъй като потребителят е
могъл да влияе върху съдържанието на договорните клаузи. Не се касае и за накърняване на
добрите нрави, тъй като цената на услугата е ясна, услугата не е задължителна за ползване и
потребителят сам е избрал да я ползва.
По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е начислена с оглед
неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че уговорената
неустойка има обезщетителна функция, като предназначението й е да обезщети
евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Твърди, че не е принудил ищцата да
сключи договора за заем, като тя е била наясно с клаузите и при несъгласие с тях е имала
възможност да не сключи договора. Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя
несигурност за ответника да събере главницата, което е основният му предмет на дейност и
източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищцата е била информирана с
изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имала достатъчно време да се снабди с
поръчител или да осигури банкова гаранция. Посочва, че заемателят е разполагал със срок от
3
14 дни да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал единствено връщането
на главницата по к.а. Посочва, че не е налице кумулиране на неустойка за забава и
мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането на тридневния срок за
предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а законната лихва от
настъпването на падежа по договора до изплащането на задължението.
Твърди, че посоченият ГПР в договора е правилен. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не изисква в договора да се сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР,
а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, както е
сторено в случая. Счита, че задължението за неустойка за неизпълнение на основно
задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а включването й би представлявало
нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на таксата за експресно разглеждане
посочва, че същата е допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да я ползва,
поради което не следва да се прибавя към ГПР. Посочва, че ГПР е под 50 %, с оглед на което
не надвишава допустимата законова граница. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване или заплащане от ищцата на
суми без правно основание, с оглед действителността на договора за паричен заем. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва
да са налице основанията за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в
полза на процесуалния представител на ищцата, евентуално моли за присъждане на
разноски в минимален размер.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при
съобразяване становищата на страните съобразно чл. 235 ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приет Договор за паричен заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г.,
сключен между Н. С. Л., като заемател и „В. К.“ ООД, като заемодател, по силата на който
на ищцата е предоставен заем в размер на 600 лв., със срок на погасяване 12 месеца,
подлежащ на връщане на 12 месечни вноски, с падеж на първата вноска – 28.01.2021 г. и
падеж на последната вноска – 24.12.2021 г., с размер на месечната погасителна вноска 97,04
лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,49
% и общо задължение 1164,48 лв., представляващо сбор от общия размер на заемната сума и
общите разходи по к.а при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща - 600
лв. - главница, 425,52 лв. – такса за експресно разглеждане, 138,96 лв. - договорна лихва.
Страните са постигнали съгласие да се рефинансира текущ заем на заемателя, като
същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем №
5638446/29.09.2020 г., което към датата на подписване на договора е в размер на 334,95 лв.
(чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, страните правят изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този
договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят
4
изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор, съгласно договореното в
чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, с подписването на същия, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, заемателят заявява, че преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от к.ора.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от к.ора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 425,52 лв.,
която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от
погасителните вноски – чл. 1, ал. 4 от договора.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня
на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст,
да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през
последните 5 години да няма к.на история в ЦКР към БНБ или да има к.на история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2, в
случай на неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка
в размер на 283,68 лв., която се разсрочва на равни части и се заплаща с всяка от
погасителните вноски, като всяка част е платима на съответната падежна дата, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 120,68 лв., а общото задължение в размер на 1448,16
лв.
Представена е справка - погасителен план по Договор за паричен заем №
5660108/29.12.2020 г., в която са посочени параметрите на договора и извършените по него
плащания, видно от която ищцата е заплатила сумата от общо 1227,60 лв. в периода от
28.01.2021 г. до 26.05.2021 г., с която сума са погасени както следва: 600 лв. – главница,
138,96 лв. – договорна лихва, 283,68 лв. – неустойка, 204,96 лв. – такса експресно
разглеждане, като към 22.04.2025 г. задълженията по процесния договор за потребителски к.
възлизат на 0 лв. Извършените плащания се установяват и от представените по делото:
разписка от 28.01.2021 г. от „И.“ АД за сумата от 120,68 лв., преводно нареждане от
24.02.2021 г. за сумата от 120,68 лв., преводно нареждане от 25.03.2021 г. за сумата от 120,68
лв., преводно нареждане от 24.04.2021 г. за сумата от 120,68 лв., разписка от 26.05.2021 г. от
„И.“ АД за сумата от 7,59 лв. Остатъкът в размер на 737,29 лв. е рефинансиран чрез
5
сключване на Договор за потребителски к. № М0000005053/20.05.2021 г. между „М. плюс
м.“ ООД и ищцата Н. С. Л. на стойност 8394,48 лв. за погасяване на съществуващи
задължения на потребителя към трети лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже, че договорът за паричен заем е
нищожен на заявеното с исковата молба основание, а именно, че е нарушено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при посочване на размера на ГПР.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че
е заплатила твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, а ответникът
следва да докаже, че сумата е платена на годно правно основание, съответно въз основа на
валидни договорни клаузи.
Ответникът е заявил възражение за недопустимост на предявения установителен иск,
което е неоснователно. За ищеца винаги е налице правен интерес с иск да прогласи
нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо
страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото
по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД
инцидентно се проверява действителността, респ. се разглеждат доводите за нищожност на
договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата
на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите
не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен
интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, едновременно с иск за връщане
на суми, заплатени без основание, поради което предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната
дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски к. к.орът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя к. под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
6
предоставяне. Условие за действителност на договора е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
С проекта за доклад (обявен за окончателен в открито заседание на 09.07.2025 г.)
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключен процесният договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание; че ищцата е заплатила по договора сума в общ размер на 1227,60 лв.,
разпределена както следва: 600 лв. – главница, 138,96 лв. – възнаградителна лихва, 283,68
лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение и 204,96 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи.
С оглед предмета на процесния договор за к. съдът приема, че страна по същия е
лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай
са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски к.. За да е налице валидно сключен договор за
потребителски к., необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9
ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените
разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 ЗПК води до извод за
недействителност на договора за потребителски к.. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на к.а, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на процесния
договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми на чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с изискванията на закона към годишния процент
на разходите по договор за потребителски к..
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски к. се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по к.а и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за к., като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по к.а изразява общите
разходи по к.а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения к..
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР 49,49 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не надвишава
максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според настоящия състав на съда обаче този
размер не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част
от разходите по к.а, а именно – таксата за експресно разглеждане и неустойката за
непредоставяне на обезпечение по к.а, които също следва да се включат в общите разходи по
7
к.а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по к.а за потребителя“ са всички
разходи по к.а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за к.ни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски к., които са
известни на к.ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за к., и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на к.а, или в случаите, когато предоставянето на к.а е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на к.ора и
съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по
силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за него. Въведените
изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя:
физическо лице - поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към
финансовия и к.ния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му - тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да
се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на к.а и възлагане на
потребителя на финансова тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
Основателно от страна на ищцата по предявените искове се поддържа, че е налице
нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да
бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай
дори не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се
включват в същия таксата за експресно разглеждане и неустойката, не нарушават това
изискване, а при тяхното включване е надхвърлен законоустановеният максимум по чл. 19,
ал. 4 ЗПК – с включване на тези суми в ГПР същият би бил в размер много над 50 %.
Уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на
обезпечение са разходи, свързани с предмета на договора за потребителски к., доколкото де
факто се явяват за потребителя разход, пряко свързан с к.а - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по к.а, формално извън договорната
лихва и все на к.одателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на к.а и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя. Същите разходи са предварително известни на заемодателя при сключване на
договора за паричен заем, доколкото са включени и в погасителния план. В аспекта на
изложеното следва да се приеме, че след като неустойката и таксата не са включени като
разход по к.а в обявения в договора за к. ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер
на процента на разходите. В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024
г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за к., сключен с
8
потребител.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски к. не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по к.а. Текстът на последната норма не следва да се възприема
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски к., въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните к.ни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Подвеждащото оповестяване на този елемент от изискуемото съдържание на договора
съставлява порок, изключващ валидността на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В този случай
потребителят следва да върне само чистата стойност на к.а, но не дължи лихви и или други
разходи по к.а, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са решение №
261440/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен
състав, решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав и др.).
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена
в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски к. е
недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.
Ето защо и предявеният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
С оглед изводите, до които съдът достигна за недействителност на договора за
паричен заем, то следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
доколкото потребителят не дължи на к.ора нищо над чистата стойност на к.а (чл. 23 ЗПК). В
производството е установено, че по договора за паричен заем ищцата е заплатила на
ответника сумата от 1227,60 лв. Ето защо този иск е основателен и следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 627,60 лв., която сума включва 138,96 лв. – договорна лихва,
283,68 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение и 204,96 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, на ищцата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1
9
ГПК. От същата се претендират так. за държавна такса в размер на 107,92 лв. След справка в
счетоводството на съда настоящият съдебен състав констатира, че по сметка на съда от
страна на ищцата е постъпила сума само в размер на 7,92 лв., които следва да й се присъдят.
На основание чл. 77 ГПК с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да внесе
сумата от 100 лв. по сметка на СРС за държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата в размер на 480 лв. с ДДС по всеки от двата иска, по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗАдв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г. Съгласно
формираната трайна практика на ВКС - определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2266/2016 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020
г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1154/2020 г. по
описа на ВКС, III г. о., при липса на спор между страните достатъчно доказателство за
осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ.
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78
ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи
тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са
налице. Посочената практика е възприета и в определение № 50050/21.03.2023 г. по т. д. №
2662/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., с което е прието, че когато по делото са налични
доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респ.
установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално
затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е
направено възражение от другата страна в тази насока. В случая не са ангажирани надлежни
доказателства, които да установят, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния
представител на ищцата, съответно такова е дължимо предвид уважаване на исковете.
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба
10
№ 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери.
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правната
сложност на делото, и действително извършената работа (определение № 1016/06.03.2024
г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. Д. Г. – АК - Л., следва да бъде присъдена
сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита на ищцата. Размерът на последното съдът определи при съобразяване, че
осъщественото от адвоката процесуално представителство е в защита на един интерес, по
предявени искове, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел – да се
признае нищожността на договора и да се върне недължимо заплатената сума по него, както
и съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в
рамките на едно съдебно заседание, в което не са се явили представители на страните, и
постановената актуална съдебна практика по сходни казуси. При присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. § 2а от
ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (в този смисъл решение № 28/13.04.2021
г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. №
2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 44/28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2525/2021
г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 50467/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/2022 г. по
описа на ВКС, I т. о., определение № 4066/17.09.2024 г. по гр. д. № 3967/2023 г. по описа на
ВКС, II г. о., определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. по описа на ВКС, III
г. о., определение № 50013/25.01.2023 г. по т. д. № 1836/2021 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 3180/21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1873/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 195/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 1921/2024 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 481/04.02.2025 г. по гр. д. № 4048/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М.
4“, бл. 601, вх. А, ет. 1, ап. 3, срещу „В. К.“ АД, ЕИК 2.... (правоприемник на „В. К.“ ООД,
ЕИК 2...), със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л. 7“, бул. „Д.л Неру“ № 28, бл.
АТЦ „С. център“, ет. 2, ап. офис 73Г, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на Договор за
паричен заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г., сключен между страните, поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК 2.... (правоприемник на „В. К.“ ООД, ЕИК 2...), със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л. 7“, бул. „Д.л Неру“ № 28, бл. АТЦ „С.
център“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на Н. С. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 4“, бл. 601, вх. А, ет. 1, ап. 3, сумата от 627,60 лв.,
ведно със законната лихва от 20.03.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума (138,96 лв. –
договорна лихва, 283,68 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение и 204,96 лв. –
11
такса за експресно разглеждане на документи) въз основа на нищожен Договор за паричен
заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК 2.... (правоприемник на „В. К.“ ООД, ЕИК 2...), със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л. 7“, бул. „Д.л Неру“ № 28, бл. АТЦ „С.
център“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Н. С. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 4“, бл. 601, вх. А, ет. 1, ап. 3, сумата от 7,92 лв. –
разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК 2.... (правоприемник на „В. К.“ ООД, ЕИК 2...), със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л. 7“, бул. „Д.л Неру“ № 28, бл. АТЦ „С.
център“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. на адв. Д. Г. – АК - Л., с личен № 19.., със служебен адрес: гр. Т., ул. „З.
С.“, ет. 4, офис № 30, сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена
на ищцата Н. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 4“, бл. 601, вх. А, ет. 1, ап. 3,
безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК 2.... (правоприемник на „В. К.“ ООД, ЕИК 2...), със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л. 7“, бул. „Д.л Неру“ № 28, бл. АТЦ „С.
център“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски
районен съд за държавните такси сумата от 100 лв. – държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12