Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 09.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 81 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 26-000957
от 17.01.2020
година на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково, с което на „Атина транс 2015”
ЕООД с ЕИК 204417491, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат Д.С., представлявано от управителя Орхан Асланлар, за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за трудова миграция и трудова
мобилност (ЗТМТМ), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат Д.С., моли за отмяна
на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и тъй като
при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се
НП.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За тях се явява адвокат Д.С.,
който пледира за отмяна на обжалваното НП. Представя Писмени бележки, в които
обосновава доводите си за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и тъй като липсвали задължителни реквизити
(мястото на нарушението и описание на обстоятелствата, при които било извършено
нарушението); сочи се че при извършена проверка, резултатите от която са
обективирани в Констативен протокол от дата 05.12.2019 година констатациите са
че няма нарушения, а в последствие същият този проверяващ е констатира наличие
на такова; лисвали доказателства в подкрепа на изложеното в НП. Претендират се
разноски. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково, редовно призовани, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Катя Грудева, която сочи че НП
е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, които да доведат до отмяната му. Пледира същото да бъде
потвърдено. Претендират се
разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. В съдебно заседание е
направено възражение за редуциране размера на заплатения от страна на
дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения и в
изпълнение на годишен план, служители ни Областен отдел „Автомобилна
администрация” (ОО „АА”) – Хасково в качеството си на контролни органи,
определени от Закона за автомобилните превози, извършват на 19.08.2019 година комплексна
проверка за периода от 01.01.2019 година до 31.07.2019 година, на предприятие
за международен превоз на товари („Атина транс 2015” ЕООД), притежаващо Лиценз
на Общността с № 17496, валиден до 22.05.2027 година (приложен в преписката), в
присъствието на упълномощен представител, при която проверка констатират след
справка в информационна система Regix, че за водач
на товарен автомобил за международен превоз на товари, работещ в
дружеството-жалбоподател - Орхан Асланлар, няма подадено Уведомление до ТД на
НАП за сключен Трудов договор. Констатациите на посочените служители са
обективирани в Констативен протокол с регистрационен индекс 30-19-32-791 от
дата 20.08.2019 година. За посочените констатации е уведомен АНО с Писмо,
получено на 17.10.2019 година, към което са приложени копие от посочения
Констативен протокол и разпечатка от информационна система Regix.
След получаване на Писмото и придружаващите го
документи, е връчена Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на упълномощено
лице – Веселина Кирякова Атанасова, в
която са посочени какви документи следва да представи дружеството и какъв срок
следва да стори това.
На 11.11.2019 година са представени
Дневник на инструктаж на водачите, от който е видно, че лицето Орхан Асланлар е инструктирано многократно с първа
посочена дата 06.01.2019 година; Дневник за регистриране и водене на отчет на
извършени предпътни технически прегледи, от който е видно, че посоченото лице е
напускало и се е връщало в гаража на дружеството многократно с първа посочена
дата 06.01.2019 година; Тахографски лист, от който е видно че лицето е
управлявало товарен автомобил с държавен регистрационен номер Х 16 33 КВ на
дати 21 и 22 януари 2019 година, който автомобил е ползван от дружесдтвото-жалбоподател
съгласно Пълномощно от дата 26.02.2019 година; Обяснение, видно от което
посоченото лице е с работодател „Ерас ложистик” ООД със седалище в Република
Турция и дружеството-жалбоподател ползва лицето по силата на Договор за наем,
но в наличния по делото Договор точно това лице не е включено измежду
шофьорите, предоставени под наем на дружеството-жалбоподател и др.
Извършена е писмена справка в Агенцията по заетостта,
от която се установява, че за посоченото по-горе физическо лице няма издадено
разрешение за достъп до пазара на труда по трудово правоотношение или като командирован/изпратен в рамките на
предоставяне на услуги на територията на република България в
дружеството-жалбоподотел по реда на ЗТМТМ, както и не са постъпвали документи
по отношение на лицето Орхан Асланлар с оглед получаване на разрешение за
полагане на труд на територията на страната ни.
На 05.12.2019 година е изготвен Констативен протокол
от свидетелите Д. и Л., видно от който при извършената проверка не са констатирани
нарушения на трудовото законодателство, ЗТМТМ и подзаконовите нормативни
документи, свързани с него. Протоколът е връчен на същата дата на Веселина
Атанасова – упълномощено лице на дружеството-жалбоподател.
В последствие дружеството-жалбоподател представя препис-извлечение
от Виза на Орхан Асланлар с № *********, издадена на 18.12.2019 година, валидна
до 14.06.2020 година и препис-извлечение от Виза на Орхан Асланлар с №
*********, издадена на 20.06.2019 година, валидна до 15.12.2019 година.
В последствие документацията, приложена към преписката
е разгледана отново от свидетелите Д. и Л., които констатират нарушение на
трудовото законодателство, свързано с достъп до пазара на труда, на лице, което
няма това право.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Н.Т.Д. – Главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда” - Хасково към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
съставя против дружеството-жалбоподател и в присъствието на надлежно упълномощен
негов представител – Веселина Кирякова Атанасова (с нотариално заверено Пълномощно,
приложено в Административнонаказателната преписка (АНП)), АУАН с № 26-000957 на дата 20.12.2019 година.
Това процесуално действие извършва и с участието
на свидетеля Л.О.Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с приемането на работа от страна
на дружеството-жалбоподател – работодател по смисъла на ЗТМТМ, на лице –
гражданин на трета Държава, да предоставя работна сила без да има право на
достъп до пазара на труда, поради притежаване на виза за краткосрочно
пребиваване в Република България, както и
на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ,
която вписва за нарушена. Посочено е, че деянието е извършено на 06.01.2019
година. АУАН е редовно предявен и връчен на представителя на дружеството-жалбоподател
– – Веселина Кирякова Атанасова, която не вписва възражения против
констатациите в Акта.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва
Възражение чрез упълномощения представител на
дружеството-жалбоподатател (Веселина Кирякова
Атанасова) с довод, че
дружеството не било извършило процесното нарушение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда” - Хасково, издава процесното НП № 26-000957
на 17.01.2020
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган. В НП е посочено, че АНО намира депозираното Възражение за
неоснователно. НП
е редовно връчено на дружеството-жалбоподател, на 21.01.2020
година, по пощата с
Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на трите имена
на получателя на пратката - Веселина Кирякова
Атанасова. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта,
така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател като работодател
е
извършило нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ, тъй като с
приело на работа лице
– гражданин на трета Държава, да предоставя работна сила без да има право на
достъп до пазара на труда, поради притежаване на виза за краткосрочно
пребиваване в Република България. За това
нарушение на основание чл. 75а,
ал. 5, вр.ал. 2 от ЗТМТМ на
нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 5 000 лв.
По делото са приложени Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и Писмо от ОДМВР –
Хасково, видно от което лицето Орхан Асланлар няма издадена Виза на територията
на Република България.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 година свидетели – Н. Тенчев Д., Е.И.Л. и
Л.О.Г.. Писмените доказателствени източници Съдът кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
Н. Тенчев Д., Е.И.Л. и Л.О.Г. да имат личностно отношение към представители на
дружеството-жалбоподателя. Основания за критика
по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково,
в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка
и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружестото-жалбоподател.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. В допълнение към изложеното
следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелите са
в служебно правоотношение с АНО, но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател
в качеството му на работодател, с оглед установените факти на приемане на работа на лице – гражданин на трета
Държава, да предоставя работна сила без да има право на достъп до пазара на
труда, поради притежаване на виза за краткосрочно пребиваване в Република
България. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса (с изключение на
НП, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе
проведено успешно). Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощни, приложени по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател. В процедурата по
съставяне и връчване на АУАН са приложими правилата на ЗАНН и ЗТМТМ. Специална
норма на чл. 79 от ЗТМТМ
въвежда особени правила за връчване на АУАН, но не и за неговото съставяне,
поради което от препращането по чл. 79, ал. 5 от
ЗТМТМ приложение намират правилата на чл. 40 от ЗАНН. Съдът не констатира съставяне на
АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от
жалбоподателя факт). Съгласно приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството-жалбоподател, той упълномощава лицето Веселина
Кирякова Атанасова да го представлява пред всички държавни
и общински институции, включително структурите на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява Акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията
и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател – изрично в НП е посочено, че Възражението
е неоснователно.
Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по
направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното
АНО в НП е разгледал и обсъдил Възражението и е преценил, че същото е
неоснователно.
Факт е, че в АУАН са посочени поименно двама
свидетели, но е наличен подписа само на един. В
конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на
дружеството-нарушител. Според настоящия Съдебен състав, с наличието на подпис на само
на един от свидетелите не е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане правото на защита на
санкционирания субект. Нарушителят е
подал както Възражение против констатациите в АУАН, така и Жалба
срещу издаденото НП в срок, което в пълна степен отговаря на изискването за
адекватна процесуална защита. Също така, свидетелят Г., която е положила подписа си в АУАН, е индивидуализирана с посочване на трите
й имена, ЕГН и нейн адрес – данни, които са
напълно достатъчни лицето, което е удостоверило с подписа си констатациите на
актосъставителя, да бъде установено. В АУАН достатъчно подробно и
конкретно (с посочване на време, място и обстоятелства) е описана фактическата
обстановка на нарушението и е посочена квалификацията му. Констатациите на актосъставителя са
възприети от Веселина Атанасова
непосредствено при издаване на АУАН, в който последната не е изложили каквито и да са възражения по
изложеното в него. В този смисъл, Съдът приема, че дружеството-жалбоподател е разбрало в извършването на какво нарушение е обвинено със съставения АУАН.
Предвид тези обстоятелства, липсата на подпис
на втори свидетел при съставяне
на АУАН, не може да доведе до порок в издадения АУАН, който от своя
страна да доведе до неговата невалидност.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП
при описание на процесното деяние е идентично. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната
норма на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което
не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
79, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ,
Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от държавните контролни органи. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 20.12.2019
година актосъставителят Н.Т.Д. е заемал длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда” -
Хасково. В този смисъл са и изявленията му, направени
в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 година. Предвид изложеното актосъставителят Н.Д. безспорно се явява държавен контролен орган, който има правомощията по чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ. Лицето, подписало НП – Кирчо Жеков Кирев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ и деянието е извършено в зоната на отговорност на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП
е служебно известна
на Съда.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Съгласно
чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Приложението на единия от двата срока се
поставя в зависимост от това кога нарушителя е станал известен
на актосъставителя, а за да са налице данни за авторството на деянието, е
необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че АУАН
следва да се състави при спазване на по-краткия срок от три месеца в случаите,
в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и
нарушителя. Термините откриване на нарушението и установяването
му не са приравними според текста на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН.
Установяването на нарушението, което се отразява в АУАН е от значение за
образуване на санкционното производство, което предполага фаза не само на
констатации, но и на привеждането им към съответната правна квалификация с
извод за административно нарушение по дефиницията на чл. 6
от ЗАНН. Т.е.,
процесът на установяване на нарушението изисква съвкупност от действия (интензитет
на фазата), а не само известност на факти и обстоятелства за
даден субект. Регламентирания в чл. 34,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН
начален момент, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН, е моментът
на откриване на нарушителя, т.е. когато са налице необходимите и достатъчни
данни за извършване на нарушението и за нарушителя. По делото няма спор, че
административното нарушение е извършено на датата, посочена в НП
– 06.01.2019
година. За
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
нарушителят е станал известен при получаването на документите на 17.10.2019 година, изпратени от ОО „АА” - Хасково и от
тази дата до съставянето на Акта на 20.12.2019
година, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. По делото липсват доказателства, въз основа на които
да се установи по-ранен момент от датата 17.10.2019 година,
т.е. АУАН
е съставен при спазване на законоустановения тримесечен срок от откриване на
нарушителя и нарушението и в рамките на едногодишния
срок от извършването му.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ, съдържа
състав на административно нарушение, като определя кръга на лицата, които нямат
право на достъп до пазара на труда, а именно граждани на трети Държави, които имат Виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа
по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ. Съгласно разпоредбата
на чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ сезонна работа до 90 дни
без прекъсване в рамките на календарната година съгласно чл. 24л от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБ) се
регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя Декларация и при условия и по ред,
определени с Правилника
за прилагане на закона.
С оглед широкия обхват на повелителната разпоредба, същата може да има за
субект на нарушението както самото физическо лице, нямащо право на достъп до
пазара на труда, така и юридическото лице, съпричастно към допускането на
такова лице до пазара на труда.
Въпросът за това дали едно лице
полага труд по трудово правоотношение е подробно уреден в Кодекс на труда (КТ). Така, за да могат отношенията
между работодател и работник/служител да се квалифицират като трудови, следва
безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на
работна сила между тях. От съществено значение за преценката дали изпълняваната
дейност е трудова, е наличие на безспорни доказателства относно същността на
работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя
работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение пък
са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, като основните от тях са:
престиране на работна сила (трудови
функции)
на дадено работно място в определено работно време срещу определено трудово
възнаграждение.
Правилна е дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното
деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът
на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните
факти, което в настоящия случай Съдът приема, че е сторено. Съдът приема за
установено на базата на събраните по делото доказателства, че
дружеството-жалбоподател в качеството на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, респ. местен
работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ,
е приело на работа да предоставя работна сила лице – гражданин на трета Държава
(, каквато несъмнено е Република Турция) (факт, който не се оспорва от
жалбоподателя) по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ,
без да има право на достъп до пазара на труда, поради притежаване на Виза
за краткосрочно пребиваване в Република България (факт, който също не
се оспорва от жалбоподателя). Доказан е и статутът на лицето
със статут на краткосрочно пребиваване в Република България. Посочената
Виза отрича правото на Орхан Асланлар за достъп до
пазара на труда по смисъла на чл.
8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ. Съдът приема, че Орхан Асланлар предоставя
работна сила за дружеството-жалбоподател, тъй като е инструктиран от
служителите на дружеството, управлява товарни автомобили, ползвани от
дружеството, влиза и напуска гаража на дружеството. С
оглед гореизложеното, задълженията, които е имало лицето Орхан Асланлар към
дружеството-жалбоподател,
съдържат всички съществени елементи по смисъла на чл. 124 от
КТ, определящи правоотношението като трудово. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Отделно
от това лицето Орхан Асланлар не е измежду лицата, посочени че се отдават под
наем на дружеството-жалбоподател от „Ерас лоджистик” ООД съгласно наличния в
кориците на АНП Договор за наем от дата 01.11.2018 година. Не бяха представени
доказателства относно твърдяното обстоятелство, че работодател на лицето Орхан
Асланлар е турската фирма „Ерас
лоджистик” ООД. Неизпълнението на законовото изискване да се
приема на работа от работодател лице - гражданин на трета Държава,само
когато има право на достъп до пазара на труда, осъществява състава на
процесното административно нарушение. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че
лицето Орхан Асланлар е управител на дружеството-жалбоподател, тъй като
санкционираното лице е „Атина транс 2015” ЕООД, а не управителя му.
Липсват данни по делото лицето
Орхан Асланлар да е бил регистриран в Агенцията
по заетостта, като сезонен работник по реда на чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ.
Изводът, който се налага е, че
към процесната дата, Орхан Асланлар е
нямал право на достъп до пазара на труда. Като е допуснал до работа лицето Орхан
Асланлар, дружеството-жалбоподател, в качеството
му на работодател е извършило установеното от контролните органи
административно нарушение, за което е било законосъобразно санкционирано.
Горните изводи на
Съда не се променят предвид факта, че в Констативния протокол от дата
05.12.2019 година е посочено, че няма констатирано нарушение на трудовото
законодателство и в частност на ЗТМТМ, тъй като на практика не е невъзможно
нарушението да се констатира в последствие при последваща допълнителна проверка
на документите в преписката, както е станало и в конкретния случай. Всичко това
е станало в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението
е извършено в седалището на дружеството-жалбоподател. Видно е от описанието на
деянието, че този адрес на дружеството изрично е визиран като място на
нарушението, а не като място на установяването му. Т.е. процесното нарушение се осъществява от задълженото лице (работодателят) в неговото седалище, защото от там то ръководи
своята оперативна дейност. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение. С други думи мястото е достатъчно ясно и точно посочено.
Деянието
е съставомерно от
обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕООД,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на
юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна -
установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна
страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл са
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, Решение
№ 819 от 13.11.2019
година по КАНД № 896/2019 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова).
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за
което е санкционирано дружеството-жалбоподател е формално, на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са
настъпили вредни последици. Нарушението е
масово и от изключителен обществен интерес. Освен това, нарушителят е
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и като такъв следва да е запознат с нормативната
уредба, касаеща неговата дейност - в частност тази по ЗТМТМ и ЗЧРБ и стриктно
да я спазва. В този смисъл не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в размер между минималния и средния такъв, предвидени в закона. При
индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в този размер, предвиден от
разпоредбата на чл. 75а, ал. 2, предложение
второ, вр.ал. 5
от ЗТМТМ, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се
констатира наличие на влязъл в сила акт за друго идентично нарушение. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства
за финансовото положение на дружеството-жалбоподател,
за да се наложи административното наказание „Имуществена
санкция” в размер над минималния. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на
процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на
резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е
ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на
административното наказание, размерът на наказанието следва
да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид
изложеното Съдът намира, че Жалбата е частично
основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното
наказание „Имуществена
санкция” от 5 000 лв. на 2 000 лв. Така редуцирания размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание -
да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и по отношение на генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които дружеството-жалбоподател
не се е противопоставило и не е посочило
доказателства за тяхното оборване.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени
разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв.
за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските и от страна на АНО – 80 лв. за
юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за
правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за
намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя е неоснователно. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според
така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 е 580 лв., а в случая се претендират само 300 лв.
Основателно е
искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски. Присъденият
размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл.
37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно
заседание и представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80
лв. е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП
следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция, чрез намалянето
й, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 180 лв., а в
полза на АНО – 32 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя разноски в размер на 148 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо
лице), Съдът намира, че следва да осъди именно Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО
не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № 26-000957
от 17.01.2020
година на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково, с което на „Атина транс 2015”
ЕООД с ЕИК 204417491, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Орхан Асланлар, за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв., като
НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от
5 000 лв. на 2 000
лв.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” с адрес: град София, бул.„Княз Александър
Дондуков” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Атина транс 2015” ЕООД
с ЕИК 204417491, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Орхан Асланлар, сумата от 148
лв., представляваща разноски в настоящото
производството.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от
получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)