Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на
дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15541 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
С неприсъствено
Решение № 226960/29.09.2017г. поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 24838/27.01.2020г. по гр.д. № 63508 по описа за 2016г.
на Софийски районен съд, 68-ми състав е признато за установено че Е.Г.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 200 вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 318 от ТЗ заплащане на сумите, както следва:
сумата от 2487,97лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 20.11.2015г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 18 в гр. София, ж.к. „******за периода от от 01.10.2012г. до 30.04.2015г..; сумата от 321,51лв. представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата за периода от 30.11.2012г. до 06.11.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 71177/2015г. на Софийски районен съд, като Е.Г.С., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** разноски 393,33лв. по исково дело и 384,52лв.
съдебни разноски по заповедното дело.
Срещу така постановено решение е депозирана молба за отмяна по чл. 240 от ГПК вх. №
5149015/16.09.2019г от Е.Г.С., ЕГН **********.
Навел е твърдения, че не узнал за решението на 10.09.2019г. след посещение в
архива на СРС, не дължал сумата. Не бил получавал книжа по делото, такива не му
били връчени надлежно, извода на съдая че за съдебно заседание бил призован по
реда на чл. 41, ал.2 от ГПК не бил правилен, живеел на адреса апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „******.
Ответникът
по молбата и ищец по делото – Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** е
оспорило молбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД не е изразило становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по
искова молба вх.№ 8023527/08.11.2016г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ****** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае
за установено, че Е.Г.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 200 вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 318 от ТЗ заплащане на сумите, както следва:
сумата от 2487,97лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 20.11.2015г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 18 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.10.2012г. до 30.04.2015г..; сумата от 321,51лв. представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 30.11.2012г. до 06.11.2015г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 71177/2015г. на Софийски
районен съд.
По делото е приложено заповедно дело № 71177/2015г. на
СРС съгласно което същото е образувано по заявление № 3081726/20.11.2015г., със
заповед от 02.12.2015г. районният съд е разпоредил Е.Г.С., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** сумата от 2487,97лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 20.11.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 18 в гр.
София, ж.к. „******за периода от 01.10.2012г.
до 30.04.2015г..; сумата от
321,51лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 30.11.2012г. до 06.11.2015г. и съдебни разноски , за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на настоящия си адрес апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „******лично на 20.08.2016г., на 01.09.2016г. е
подал възражение като е оспорил дължимостта на сумите по заповедта, на
19.10.2016г. заявителят е уведомен за подадено възражение и на 08.11.2016г. е
представил доказателства за предявен установителен иск за вземанията.
Съгласно
изисканата справка от районния съд постоянен
адрес на ответника Е.С. ***, а настоящ адрес му е апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „******.
С разпореждане
от 11.01.2017г. районният съд е разпоредил преписи от искова молба с приложения
да се изпратят на ответника за отговор с указанията по чл. 131 и чл. 133 от ГПК
, но не е указано възможното
постановяване на неприсъствено решение ако не подаде отговор, не се яви
в о.с.з. и не поиска делото да се гледа в негово отсъствие. Съобщението е изпратено на настоящия адрес на
ответника апартамент № 18 в гр.
София, ж.к. „******и му е връчено на
03.02.2017г. с отбелязване, че е
връчено в сграда на СРС.
По делото не е депозиран отговор в срок.
С определение от 30.06.2017г. районният съд е изготвил
проекто-доклад по делото и насрочил същото за разглеждане в публично заседание
на 29.09.2017г.. Съобщение за същото е изпратено до ответника , като съобщение
за същото е изпратено на настоящия адрес на ответника апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „******, като същото е върнато в
цялост от призвокар с отбелязване, че е търсен на 01.08.2017г.,
20.08.2017г., на 04.09.2017г. но никой
не отваря, оставени съобщения няма резултат, по сведения на съседи
търсеното лице живее на адреса
С определение от о.с.з. от 29.09.2017г. районният съд
е приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК.
В проведено о.с.з. ответникът не се е явил, не са
депозирани изявления от него по делото, ищецът е подал молба с искане да се
постанови неприсъствено решение и такова районният съд е постановил на 29.09.2017г.
За така постановеното решение до ответника са
изпратени съобщения на настоящия адрес на ответника апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „******, като същото е върнато в
цялост от призовкар с отбелязване, че е търсен на 05.10.2017г., на 15.10.2017г., на 06.11.2017г. но никой не отваря, оставени съобщения няма резултат, съседи не оказват съдействие,
твърдели че не го познават. С разпореждане от 08.11.2017г. СРС е приложил
разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 240 , ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено може да иска
отмяната му , ако е била лишена от възможност да участва в делото поради
ненадлежно връчване на преписи от исковата молба или призовките за съдебно
заседание.
В конкретния
случай неприсъственото решение е било постановено срещу ответника по исковете,
същото не е установено да е връчено до момента на ответника, поради което и
молбата е в срок. Неправилно районният съд е приел, че същото е връчено през
2017г. при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК. В нито едно от отбелязванията на
призовкар не е установено ответникът да е напуснал адреса, не са събрани
сведения от домоуправител и от съседи за същото, поради което и разпореждането
на СРС от 08.11.2017г., с което е приел, че решението е връчено редовно на
ответника през 2017г. е неправилно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 238 и на чл. 239 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства; ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът
е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът приема за установено по делото от справката по
Наредба № 14/2009г., че постоянния и настоящ адрес на ответника през 2017г. са
били, както следва: постоянен адрес ***,
а настоящ адрес му е апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „******. Установява се от книжа
по дело на СРС, че в хода на заповедно дело и на исково дело книжа са били
връчвани лично на ответника на настоящия
му адрес, този адрес е посочен от длъжника и в хода на заповедното дело с
подаденото възражение. Съдът приема, че на ответника са били редовно връчени
исковата молба с приложенията й с указание да депозира отговор. Съобщението за
същото е получено лично от него на 03.02.2017г. Съобщението е оформено като
получено лично от ответника, това е официален удостоверителен документ,
обвързващ съда с материална доказателствена сила, която не е опровергана по
делото.
Същевременно съдът приема, че за насроченото публично
съдебно заседание пред СРС ответникът не е бил призован редовно. Съобщение за
същото е изпратено на настоящия му адрес, но се е върнало в цялост с
отбелязване, че по сведение на съседи живее
на адреса, въпреки това призовкар не го бил намерил при посещенията на
адреса. При удостоверено от призовкаря обстоятелство, че ответникът живее на адреса не може да се
обоснове извод, че е приложима разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК. Последната
изисква установяване за напуснат адрес
за повече от 1 месец, а това по делото не е установено. При така възприето
съдът приема, че неправилно районният съд е приел, че за насроченото публично съдебното
заседание ответникът е бил редовно уведомен. Неправилно районният съд е приел и
че са налице част от останалите предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Същите са уредени с процесуални норми, които са императивни и за
правилното им приложение съдът следи служебно. В случая районният съд не е указал на ответника, че неподаването на отговор, неявяването в
о.с.з. и незаявеното желание делото да се гледа в негово отсъствие, е
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение. Същото обаче е
необходимо съгласно императивната разпоредба на чл. 239, ал.1 от ГПК, за да се
постанови неприсъствено решение. Следва да се посочи, че в случая депозирането
на възражение срещу заповедта по заповедното дело е пречка да се постанови
неприсъствено решение. Това е така, защото това възражението срещу заповедта
представлява оспорване на исковете , което е направено пред съда преди да е
изтекъл срока за отговор на исковата молба. Това възражение следва да се цени
като депозиране на оспорване на исковете в срока за отговор, поради което и
депозирането му е пречка за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Непосочването на конкретни основания за недължимост на сумите не
може да обоснове обратен извод. В този смисъл т.11 от от ТР № 4/2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
При така възприето съдът приема, че неправилно
районният съд е приел, че с налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение и молбата по чл. 240 от ГПК е основателна.
При така възприето съдът приема, че постановеното неприсъствено
решение следва да се отмени и делото следва да се върне на СРС за продължаване
на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове, от етап
насрочване на делото за разглеждане в първо съдебно заседание и
връчване на определението с
проекто-доклада и произнасянето по доказателствените искания на страните на
делото на ответника.
По
отговорността за разноски:
Съдът приема, че доколкото с настоящия съдебен акт не
се слага край на спора по предявените искове, то не е налице хипотезата на чл.
81 от ГПК и в това производство разноски не следва да се разпределят. Същите следва да бъдат разпределени
от районния съд при постановяване на решение по предявените искове с оглед на
изхода на спора по тях.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
неприсъствено Решение №
226960/29.09.2017г. поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение
№ 24838/27.01.2020г. по гр.д. №
63508 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 68-ми състав , с което е
признато за установено че Е.Г.С., ЕГН
********** с постоянен адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с
адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 от Закона за енергетиката вр. с чл.
200 вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 318 от ТЗ заплащане на сумите, както следва:
сумата от 2487,97лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 20.11.2015г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 18 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.10.2012г. до 30.04.2015г..; сумата от 321,51лв. представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 30.11.2012г. до 06.11.2015г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 71177/2015г. на Софийски
районен съд, като Е.Г.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******
разноски 393,33лв. по исково дело и 384,52лв. съдебни разноски по заповедното
дело.
ВРЪЩА делото
на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на
предявените искове от етап: от етап насрочване на делото за разглеждане в първо
съдебно заседание и връчване на
ответника на определението с
проекто-доклада и произнасянето на съда по доказателствените искания на
страните на делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца- Т.с.”ЕООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2