РЕШЕНИЕ
№ 1099
гр. В., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110112105 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ, подадена от Р. Р. С. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. *** №
*, чрез адвокат Й. А. - ВАК съдебен адрес, гр. В., ул. *** № *, ет. *, офис *, с
която претендира да бъде осъден ответника Д. З. АД ЕИК ***, със седалище:
гр. С., бул.*** № *, да му заплати сумата 100 лева- частичен иск от общо 6500
лева, представляващи обезщетение за настъпило на 12.04.2023 г.
застрахователно събитие по договор № ***от 04.11.2022 г. за застраховка
„Каско“ клауза „Пълно каско“ относно лек автомобил марка „***“, с peг. №
*** - увредени или унищожени детайли на автомобила в резултат на ПТП в гр.
В.: предна броня, амортисьор предна броня, преден капак, панта лява преден
капак, панта дясна преден капак, калник преден десен, калник преден ляв, фар
десен, фар ляв, емблема предна решетка, предна врата дясна, предна врата
лява, решетка предна броня средна горна, челно стъкло тонирано, рамка
радиатор, ключалка преден капак, дифузьор радиатор 3 части, рог преден ляв
предна част. рог преден десен предна част, радиатор климатик, радиатор
воден, жило ключалка преден капак, въздуховод въздушен филтър -
турбокомпресор, актуатор турбокомпресор, соленоид, термо щит
турбокомпресор, основа преден калник ляв, основа преден калник десен, кора
1
под чистачки, бленда калници предни ляв и десен, водач преден ляв калник,
дифузьор с перка воден радиатор и подкалник ПВЦ преден ляв, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
21.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: на 04.11.2022 г. ищецът сключил Застраховка
„Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № ***от
04.11.2022 г., за лек автомобил „***“ с peг. № ***, с Д. з. АД, със срок на
действие от 15.11.2022 г. до 14.11.2023 г. за застрахователна сума 7450 лева.
Застрахователната премия възлизала на 489.60 лева и била заплатена
еднократно при сключване за застрахователния договор.
На 12.04.2023 г., около 11:00 часа, в гр. В., по бул. *** на светофара
преди магазин „*“, Р. И., управлявайки лек автомобил марка „**“, с peг. № **,
не успял да спре безопасно и блъснал спрелия пред него товарен автомобил с
peг. № ***. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол между
водачите на двата автомобила. В него за виновен бил отбелязан водачът на лек
автомобил марка „**“, с peг. № ***. За настъпилото застрахователно събитие,
застрахователят бил уведомен на 13.04.2023 г. Бил извършен оглед от
ответника, изготвен бил снимков материал и съставен Опис на щетите по
претенция № ****, като били посочени следните увредените части: предна
броня, амортисьор предна броня, преден капак, панта лява преден капак,
панта дясна преден капак, калник преден десен, калник преден ляв, фар десен,
фар ляв, емблема предна решетка, предна врата дясна, предна врата лява,
решетка предна броня средна горна, челно стъкло тонирано, рамка радиатор,
ключалка преден капак, дифузьор радиатор 3 части, рог преден ляв предна
част, рог преден десен предна част, радиатор климатик, радиатор воден, жило
ключалка преден капак, въздуховод въздушен филтър - турбокомпресор,
актуатор турбокомпресор, соленоид, термо щит турбокомпресор, основа
преден калник ляв, основа преден калник десен, кора под чистачки, бленда
калници предни ляв и десен, водач преден ляв калник, дифузьор с перка волен
радиатор и подкалник ПВЦ преден ляв.
Във връзка със заведената щета, ищецът получил уведомление от
застрахователя, с което му отказвали заплащането на застрахователно
обезщетение, понеже Р. И. - водачът управлявал лек автомобил „***“, с peг. №
2
***, към датата на произшествието притежавал СУМПС валидно до
27.06.2029 г. издадено от В.. Ищецът счита за неоснователен отказа за
изплащане на застрахователно обезщетение. Водачът Р. И. към датата на
произшествието бил правоспособен водач и притежавал валидно СУМПС до
27.06.2029 г. Застрахователят можел да откаже заплащане на дължимото
обезщетение само на основанията, изброени чл. 408, ал. 1 КЗ, като настоящия
случай не попадал в лимитирано изброените основания. След извършено от
ищеца проучване, същият установил, че за отстраняване на щетите нанесени
върху процесния автомобил е нужна сумата от 6 500 лева. Представени са
писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения
ответник е подаден отговор, с който оспорва иска по основание и по размер.
Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране
отговорността му. Ответното дружество не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор с ищеца Р. Р. С. за л.а. „***“ с peг. № ***, сключена
полица № *** от дата 04.11.2022 г. Не е спорно и наличието на посочените в
раздел III „Общи изключения“ от Общите условия /ОУ/ фактически състави на
общи изключения от покритието по полицата, поради което чл. 20а от ЗЗД
следвало да намери приложение и уговореното в горните точки и в останалите
от ОУ, да има силата на закон между страните. Твърди наличие на изключен
от застрахователното покритие риск, уговорен изрично като част от т. 16 от
общите условия - „По тази застраховка не се покриват вреди в резултат от
рискове, проявили се поради или във връзка със следното:“, а именно т. 16.26
от общите условия, настъпване на застрахователно събитие при управление на
МПС от водач без валидна шофьорска книжка, който не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство или такова валидно
за съответната категория МПС на територията на държавата, в която е
настъпило застрахователното събитие. Ответникът излага, че при настъпване
на процесното ПТП водачът на автомобила – Р. И. е нямал наличието на
валидно свидетелство за управление на МПС на територията на Р.Б.. Твърди,
че не бил спазен максимално допустимия срок по чл. 162, ал. 1, ЗДвП, поради
което конкретния случай попадал в изключенията разписани в ОУ на договора
за застраховка и ответникът основателно е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност се оспорва
3
размера на претендираното обезщетение. Същото следвало да се определи по
средни пазарни цени на увредените детайли към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. Представени са писмени доказателства и са
направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Страните не спорят, че на 04.11.2022 г. ищецът е сключил Застраховка
„Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № *** от
04.11.2022 г., за лек автомобил „***“ с peг. № ***, с Д.З. АД, със срок на
действие от 15.11.2022 г. до 14.11.2023 г. за застрахователна сума 7450 лева, с
дължима застрахователна премия в размер на 489.60 лева, която е заплатена
еднократно при сключване за застрахователния договор
В Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2023 год. е
отразено, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил марка „***“, с peг.
№ ***. Произшествието не е посетено от органите на МВР. За настъпилото
застрахователно събитие, застрахователят е уведомен на 13.04.2023 г.
Образувана е преписка № *** по искането на ищеца за оценка на
вредите. Извършен е оглед от ответника, изготвен е снимков материал и
съставен Опис на щетите по претенция № ***, в който са посочени следните
увредените части: предна броня, амортисьор предна броня, преден капак,
панта лява преден капак, панта дясна преден капак, калник преден десен,
калник преден ляв, фар десен, фар ляв, емблема предна решетка, предна врата
дясна, предна врата лява, решетка предна броня средна горна, челно стъкло
тонирано, рамка радиатор, ключалка преден капак, дифузьор радиатор 3
части, рог преден ляв предна част, рог преден десен предна част, радиатор
климатик, радиатор воден, жило ключалка преден капак, въздуховод въздушен
филтър - турбокомпресор, актуатор турбокомпресор, соленоид, термо щит
турбокомпресор, основа преден калник ляв, основа преден калник десен, кора
под чистачки, бленда калници предни ляв и десен, водач преден ляв калник,
дифузьор с перка волен радиатор и подкалник ПВЦ преден ляв.
Във връзка със заведената щета, ищецът е получил уведомление от
застрахователя, с което му отказва заплащането на застрахователно
обезщетение, понеже Р. И. - водачът управлявал лек автомобил „***“, с peг. №
4
***, към датата на произшествието притежавал СУМПС валидно до
27.06.2029 г. издадено от В.. Ищецът счита за неоснователен отказа за
изплащане на застрахователно обезщетение. Водачът Р. И. към датата на
произшествието бил правоспособен водач и притежавал валидно СУМПС до
27.06.2029 г.
По делото са допуснати основна и повторна съдебно- автотехнически
експертизи.
Те установяват, че механизмът на ПТП е бил следният: на 12.04.2023г.,
около 11.00 часа, в гр. В., на бул. *** на светофара преди магазин ,,**“ в лява
пътна лента, непосредствено при отбивката в дясно в посока бул. ,,***“, с
предходно подминат бул.,,***“, е настъпило ПТП между две МПС-та.
л.а.,,***“, с рег. № ***, управляван от Р. И. в условията на мокро пътно платно
и възходящ лек наклон на лява пътна лента на булеварда, който автомобил не
успява да спре като 4 или 5-то МПС в колоната автомобили и допуска удар с
предната си част в задна част на разположения в същата пътна лента камион за
извозване на битови отпадъци, с рег. № ***. Товарният автомобил със
специално предназначение -,,камион за боклук“ е отбелязан в спряло
положение, а виновният застигащ задната част на предно разположения
автомобил при съпосочно движение в една пътна лента. Пътното платно е
било мокро, автомобилът е със зимни предни и задни гуми, съобразени със
сезона.
С оглед на така приетия механизъм вещите лица приемат, че е налице
причинно- следствена връзка между произшествието и вредите.
Според вещото лице М. общо сервизните часове за демонтаж/
разоборудване/ оборудване/ монтаж/ боядисване и ремонт на детайлите,
описани с повреда от ПТП-то, са 67.9 часа.
Общата стойност на бояджийските материали и боята е 312.30 лева
според М., а според К.- 1597.29 лева. В тази част по- обосновано е
заключението на вещото лице К..
При определяне на цената за труд вещите лица са ползвали цени на
сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно
притежаващи европейски сертификат за качество, както и сервизи, които не
притежават европейски сертификат за качество. Общата стойност на работни
часове от всички сервизи, притежаващи лиценз е 72.99 лева. Общата стойност
5
на работни часове от всички сервизи, непритежаващи лиценз е 37.48 лева. В
съдебно заседание вещото лице М. уточнява, че средната стойност за работния
час в гр. В. към датата на събитието от абсолютно всички проверени сервизи е
55.23 лева. Вещото лице К. дава заключение за средна стойност на работен час
43.56 лева с ДДС. По- обсновано е заключението на вещото лице К., който е
посочил цените във всички изследвани сервизи и е дал средна стойност.
Следователно общо сервизните часове за демонтаж/ разоборудване/
оборудване/ монтаж/ боядисване и ремонт на детайлите, описани с повреда от
ПТП- то – 67.9 часа х 43.56 лева = 2957.72 лева.
Според вещото лице М., чието заключение в тази част съдът цени като
по- подробно и обосновано с посочване на код на всеки детайл, стойността на
оригиналните части е 7875.99 лева, на алтернативните- 3707.20 лева и на
употребяваните части- 2700.47 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. За възникване на тази отговорност на
застрахователя е необходимо осъществяването на сложен фактически състав,
който включва: наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните и изправността на застрахования по него;
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение възникнали в резултат от застрахователното
събитие; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно
събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен
по правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
6
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Основното възражение на ответника е, че не дължи заплащане на
обезщетение, тъй като при настъпване на процесното ПТП водачът на
автомобила – Р. И. е нямал наличието на валидно свидетелство за управление
на МПС на територията на Р.Б.. Твърди, че не бил спазен максимално
допустимия срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, поради което конкретния случай
попадал в изключенията, разписани в ОУ на договора за застраховка и
основателно е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Съдът намира възражението за неоснователно по следните
съображения: съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Р.Б. с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в
срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. В случая водачът Р. И. е
имал и представил на застрахователя свидетелство за управление на МПС,
издадено от О.к. В. и С.И., което е член на Европейското икономическо
пространство. Поради това съдът приема, че при наличието на свидетелство за
управление на МПС, издадено от държава членка на споразумението за
Европейско икономическо пространство, водачът притежава валидно
свидетелство за управление на МПС, което му дава правоспособност да
управлява МПС от съответната категория на територията на Република
България, следователно не са и налице предпоставките на т. 16. 26 от Общите
условия.
От приетите по делото доказателства се установява че при настъпването
на процесното ПТП на 12.04.2023 г. на лек автомобил ,,***“, с рег. № *** са
причинени описаните от застрахователя вреди.
Посочената в застрахователната полица застрахователна сума е 7450.00
лева, като това е и цената на иска, съобразно допуснатото изменение в
открито съдебно заседание на 28.02.2025 год.
7
Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка, а когато не е уговорено друго, се приема, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната
стойност на имуществото.
Съобразно установената съдебна практика /Решения № 209/30.01.2012 г.
по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 109/14.11.2011 г. по т. д.
№ 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. ВКС, ТК, І т..о. /обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от
КЗ/. В по- новата практика на ВКС /Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК/ е изяснено, че обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При частична увреда, повредите подлежат на ремонт и за да
бъде покрит негативния интерес на увредения собственик, застрахователната
сума като обезщетение следва да е достатъчна за подмяна на увредения
автодетайл с нов (оригинален или с годен аналог със качество на оригинала),
респективно за възстановяване му с труд и консумативи при средна пазарна
стойност (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение
№ 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК).
При приложение на посочената по- горе съдебна практика, съдът
8
намира, че следва да приеме средна пазарна стойност труда в размер на 47.26
лева с ДДС на работен час, което е средна стойност на труда в официални
сервизи на марки автомобили, сервизи, отговарящи на изискванията за
качество, за да притежават сертификат за качество и както и сервизи с
отчетливо по- ниски цени и непритежаващи сертификат за качество. При
възприемане на цените само в последните, би се достигнало до необосновано
ограничаване правата на застрахования да избере сервиз, в който да се
ремонтира автомобила / при съобразяване, че обезщетението не следва да
надвишава средната пазарна цена на ремонта/ ,включително да получи услуга
на поне средно за пазара качество.
При изложеното съдът не възприема уточнението на вещото лице в о.с.з,
че следва да се възприеме стойността от 4786.32 лева, тъй като въпреки, че е
посочил, че тази стойност отговаря на неговото вътрешно убеждение, тя не
отговаря на критериите, възприети от законодателя и съдилищата.
В случая няма данни изследваните от вещите лица аналози да са с
качеството на оригиналните части, а по отношение на частите втора употреба
съдът приема изложеното от вещото лице К., че няма гаранция за срока, в
който те биха били технически годни и експлоатирани по предназначение. От
техническа гледна точка няма гаранция за частите втора употреба, а от там не
може да има и гаранция за извършения ремонт.
При изложеното съдът кредитира експертното заключение на вещото
лице М. за стойността на оригинални части в размер на 7875.99 лева плюс
стойност на труд- 2957.72 лева, съгласно заключението на К., плюс 1597.29
лева за боя и консумативи. На основание чл. 27.4 от Раздел IV на Общите
условия се прилага 50 % самоучастие за щети по МПС, което е на възраст над
10 години от датата на първата регистрация до датата на застраховката, когато
причинените вреди изискват боядисване на над три основни детайла на
увреденото МПС. В случая подлежат на боядисване шест основни детайла,
поради което дължимата сума за боя и консумативи е 798.65 лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че стойността на ремонта е в
общ размер 11632.36 лева, включващ части и труд, включително боя и
консумативи, към датата на настъпилото застрахователно събитие.
Така определеният размер на обезщетението надхвърля
застрахователната сума, поради което дължимият размер е 7450.00 лева.
9
Предявеният иск е именно за такъв размер, поради което, се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това
изрично е поискано от ищеца, върху сумата за главница следва да бъде
присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
21.09.2023 год. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които според приложения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за реалното им извършване: договор за правна защита и
помощ с платено адвокатско възнаграждение 1850.00 лева, вносни бележки за
държавна такса – 298.00 лева и депозити за възнаграждение на вещите лица–
310.00 лева, възлизат в общ размер на 2458.00 лева. Разноски за допуснатия
при призоваване свидетел в размер на 30.00 лева не се дължат, тъй като
свидетелят не е разпитва и същите не са изплатени.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Сумата включва основен хонорар
плюс допълнително възнаграждение за явяване в съдебни заседание след
второ. Съобразена е с фактическата и правна сложност на делото, по което са
проведени четири открити съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ищеца е участвал, изслушани са две експертизи, кто втората е
по искане на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от Р. Ц. Д. и Ж.М. Д. да заплати на Р. Р. С., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. В., ул. ***, пълномощник: адвокат Й. А. от АК- Варна
сумата 7450.00 лева, представляваща обезщетение в пълен размер за
настъпило на 12.04.2023 г. застрахователно събитие по договор № *** от
04.11.2022 г. за застраховка „*“ клауза „****“ относно лек автомобил марка
„***“, с peг. № *** - увредени или унищожени детайли на автомобила в
резултат на ПТП в гр. В.: предна броня, амортисьор предна броня, преден
капак, панта лява преден капак, панта дясна преден капак, калник преден
10
десен, калник преден ляв, фар десен, фар ляв, емблема предна решетка,
предна врата дясна, предна врата лява, решетка предна броня средна горна,
челно стъкло тонирано, рамка радиатор, ключалка преден капак, дифузьор
радиатор 3 части, рог преден ляв предна част. рог преден десен предна част,
радиатор климатик, радиатор воден, жило ключалка преден капак, въздуховод
въздушен филтър - турбокомпресор, актуатор турбокомпресор, соленоид,
термо щит турбокомпресор, основа преден калник ляв, основа преден калник
десен, кора под чистачки, бленда калници предни ляв и десен, водач преден
ляв калник, дифузьор с перка воден радиатор и подкалник ПВЦ преден ляв,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 21.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от Р. Ц. Д. и Ж. М. Д. да заплати на Р. Р. С., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. В., ул. *** *, пълномощник: адвокат Й. А. от АК- Варна
сумата 2458.00 лева, представляваща сторените съдебни разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11