№ 21338
гр. С., 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110129940 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. П. О., чрез адв. Б., срещу „Уиз Еър
Унгария“ ЦРТ, чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ – клон България“ КЧТ, с която е предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б.
“а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
г. за сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение с над
3 часа на полет W64336 от Летище Щутгарт до Летище С. на 30.12.2024 г., ведно със
законната лихва за период от 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025 г. по
ч.гр.д. № 7917/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
закупуване на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата
на който последният се е задължил на 30.12.2024 г. в 19:55ч. да изпълни полет с номер
W64336 по направление Щутгарт - С.. Твърди, че процесният полет бил изпълнен от
авиопревозвача-ответник със закъснение, като самолетът кацнал вместо в гр. С. в гр.
Скопие, Македония, като ищцата пристигнала в гр. С. около 11:30ч на 31.12.2024 г., при
първоначално определен час за пристигане 23:10ч на 30.12.2024 г., т.е. с повече от 10 часа
закъснение. Поддържа, че при така представената фактическа обстановка били налице
условията по на чл.7, параграф 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 250 евро, което не е
заплатил. Ето защо моли съда да уважи предявения иск за сумата в размер на 250 евро,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
1
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството,
че между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет
W6 4336 на въздушния превозвач „УИЗ ЕЪР Унгария“ от Летище Щутгарт до Летище С.,
който следвало да се осъществи по разписание на 30.12.2024г. Поддържа, че полетът бил
пренасочен за кацане на Летище Скопие, поради лоши метрологични условия на летище С.
на 30.12.2024 г., изразяващи се в гъста мъгла. Ето защо се позовава на чл. 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004, като твърди, че било налице извънредно обстоятелство и причинно-
следствена връзка между закъснението на процесния полет, което изключвало отговорността
на превозвача. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява
или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането
на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на
територията на Общността до 1 500 километра.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните по делото е бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на които ответникът се задължил на 30.12.2024 г. да изпълни
полет с номер W6 4336 от летище Щутгарт до Летище С., който следвало да се осъществи по
разписание на 30.12.2024г., с разстояние до 1500 км.; 2/ явяване на ищеца на летище
Щутгарт в указания от авиопревозвача час; 3/ закъснение на посочения полет, който е бил
пренасочен за кацане на летище Скопие.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки
2
от фактическия състав на предявените искове са доказани по делото.
Основният спорен въпрос по делото е бил дали са налице извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати дори да са били взети всички необходими мерки
освобождаващи ответника, като опериращ превозвач, да заплати на ищеца обезщетението по
чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл. 5, §
3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно
обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори
и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му
контрол.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната на полета е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на
"извънредни обстоятелства". Това са обстоятелства свързани с политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
В съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват,
когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с
определен самолет, в определен ден, води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо
до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree
Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в
Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване,
предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента. Съпътстващите такова събитие обстоятелства
биха могли да се квалифицират като "извънредни", по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се
отнасят до събитие, което по подобие на изброените в съображение 14 от Регламента, не е
присъщо за нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход (вж. в този
смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23,
от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van
der Lans, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).
Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност този,
който се позовава на тях, се приема, че във всеки случай трябва да се установи, че
3
обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.
Става въпрос за мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства,
отговарят на техническите и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25
и цитираната съдебна практика).
В този смисъл, се приема, че превозвачът трябва да установи, че дори ако използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си
към дадения момент) да избегне извънредните обстоятелства, които могат да доведат до
отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в
този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C: 2009:
716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).
Така, за да се отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията
за „извънредно“, следва да се анализира в контекста на особеностите, при които се
осъществява въздушният транспорт. В този смисъл извънредните обстоятелства следва да
произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Така би било
например в ситуацията, при която поради някакви извънредни, необичайни метеорологични
условия, например изригване на вулкан или друг природен феномен, бъде излъчено
съобщение за затваряне на цялото европейско въздушно пространство, което възпрепятства
за неопределено време изпълнението на всички полети в европейския регион и прави
невъзможно изпълнение на полета при вземането на каквито и да е мерки като например
чрез прекачване на пътниците на друг самолет като възможна ефективна мярка за
ограничаване на закъснението.
В отговора си авиопревозвачът се е позовал на следните „извънредни обстоятелства“:
лоши метрологични условия на летище С. на 30.12.2024 г., изразяващи се в гъста мъгла. За
да докаже правоизключващото си възражение ответникът е представил към отговора на
исковата молба информация от ДП „Ръководство на въздушното движение“ за полетния план
и свързаните с него съобщения за полет с опознавателен индекс WZZ63QY от Щутгарт за С.,
в което е посочено, че: в 16:51ч от оператора на полета постъпва съобщение за промяна, с
което се променя разчетното време за начало на движение от 18:55 на 19:31; в 20:56ч
постъпва съобщение за активация, с което районния център в Сърбия известява районния
център в С. за това, че WZZ63QY ще навлезе във въздушното пространство на района за
полетна информация С. в 21:12 на полетно ниво 130; следва изчакване в района на подхода
на летище С. поради ниска видимост; в 22:32ч командирът на полета взема решение да
кацне на резервното летище в Скопие, за което е попълнен и разпространен полетен план от
въздуха (APL); в 22:32ч е изпратено съобщение за активация (ACT) към районния контролен
център в Северна Македония, е което ги информират, че WZZ63QY ще навлезе в границите
на район за полетна информация Скопие над контролно-навигационна точка LETNI в 22:37ч,
на полетно ниво 200; в наличните съобщения не се откриват данни за наложени
4
ограничения, свързани с управление на потоците въздушно движение; ако е имало
такива, то същите са били изпратени от оперативния център на мрежовия управител към
органа за обслужване на въздушното движение на Летище Щутгарт. Посочено е също така,
че причината за отклонението на полета към резервното/запасно летище за кацане е ниска
видимост на Летище С..
На следващо място, с молба от 09.09.2025 г. ответникът представя втори отговор от
ДП „Ръководство на въздушното движение“, във връзка с издадено по настоящото дело
съдебно удостоверение, в който отговор е посочено, че в оперативното сведение за 30
декември се открити записи, показващи, че множество въздухоплавателни средства са
кацнали в условията на намалена видимост под минималните норми, установени на
летището, а голяма част от полетите са взели решение да се отклонят към резервни летища,
като именно такова е било и решението на командира на WZZ63QY – да се пренасочи за
кацане към резервното летище.
Представена е по делото и справка от „СОФ КЪНЕКТ” АД, видно от която полет W6
4336 от 30.12.2024г. е пренасочен за кацане към Летище Скопие, поради лоши МТО условия
в С. (ниска видимост) в периода от 00:50ч. на 30.12.2024г. до 08:10ч. на 31.12.2024г.
Посочено е също така, че на 30.12.2025 г. Летище С. е функционирало (т.е. не е било
затворено), като полетите са се изпълнявали съгласно утвърдените процедури за работа
при лоши метеорологични условия.
Като съобрази установените по делото факти, както и наложената практика на СЕС,
настоящият състав приема, че в случая категорично не е налице извънредно обстоятелство
по отношение на процесния полет W64336 по направление от Летище Щутгарт до Летище
С. на 30.12.2024 г., което не е могло да бъде избегнато при полагане на необходимата грижа
от превозвача и предприемане на съответните мерки по планиране ресурсите му и
реорганизация на полетите.
Това е така, тъй като на първо място от доказателствата по делото се установява, че в
процесния ден множество въздухоплавателни средства са кацнали в условията на намалена
видимост под минималните норми. Отделно от това, въздушният превозвач обичайно
експлоатира самолетите при трудни и екстремни метереологични условия, който не са
неприсъщи за работата му. При осъществяване на дейността си авиокомпаниите се
сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на
планираните полети, включително мъгла. Според Конвенцията за международно гражданско
въздухоплаване (ратифицирана от НС на Република България; страна по същата е и Унгария
- където е регистрирано ответното дружество), както самолетите на ответното дружество,
така и операторите на летищата могат да получават, респ. предоставят информация за
метеорологичните условия по маршрута на полетите (чл. 28), с оглед необходимостта да се
предпазят от инциденти, излагащи на опасност сигурността на полетите. Поради изложеното
не може да бъде възприета тезата на ответника, че мъглата във всички случаи е извънредно
обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено и съобразено при планиране на полета,
ако беше положена дължимата от превозвача грижа (в този смисъл е Решение № 260925 от
5
15.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13277/2020 г.).
След като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на
последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета, въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното
настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от
време, който да му позволи, при възможност, да осъществи целия полет след отпадане на
извънредните обстоятелства.
В частност, въпреки указанията на съда, от ответника, в съответствие с носената от
него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не са ангажирани доказателства, които
да установяват в условията на пълно и главно доказване наличието на обстоятелства по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, изключващи отговорността му относно процесния полет
от 30.12.2024 г.
Ето защо в процесния случай не са налице предпоставките на освобождаващата
разпоредба на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, поради което предявеният иск е
основателен и ответникът дължи на ищеца обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. “а“ от
Регламента, а именно 250 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 846,25 лв., от които: 21,25
лв. – държавна такса за заповедното производство, 400 лв. - адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, платено в брой съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 30.01.2025г.; 25 лв. – държавна такса за исковото
производство и 400 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство, платено в
брой съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.11.2025г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР
Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда
Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз
Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ, дължи на М. П. О., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ул. „С.КК.“ № 2, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 7, § 1, б. “а“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, сумата в размер на 250 евро, представляваща
обезщетение за вреди от закъснение с над 3 часа на полет W64336 от Летище Щутгарт до
Летище С. на 30.12.2024 г., ведно със законната лихва за период от 10.02.2025 г. до
6
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025 г. по ч.гр.д. № 7917/2025 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: Лаурус
Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо на територията на
Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на М.
П. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.КК.“ № 2, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 846,25 лв. – разноски за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7