№ 857
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110200949 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. Р., с ЕГН ********** против наказателно
постановление № 9060/17.12.2024г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението
по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона
за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
В жалбата се излагат доводи, че нарушението не е извършено, АУАН и НП са издадени
от длъжностно лица без нужната компетентност, в НП и АУАН не се съдържа словесно
описание на нарушението, като не е посочено какъв вид превоз се извършва, не става ясно
къде и кога е извършено нарушението, не са посочени всички доказателства, които са
събрани. Правят се оплаквания за размера на наложеното наказание. Моли за отмяна на НП,
претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д., която претендира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата, както и
посоката на движение на МПС.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. От процесуалния
представител на същата са постъпили писмени бележки, в които излага доводи за
неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
След анализ на събраните по делото доказателствени съдът направи следните
изводи от фактическа страна:
Свидетелят А. заемал длъжност „главен инспектор“ АРОК в АПИ, като на 28.11.2024г.
заедно със своя колега Е. Стайков, извършвали в изпълнение на служебните си задължения
проверка на път II-18, км 29 на отбивна площадка в посока с. Лозен - с. Кремиковци.
На 28.11.2024 г. в 14:44 часа на път II-18, км 29 на отбивна площадка в посока с. Лозен -
с. Кремиковци, жалбоподателят Е. Д. Р. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС,
което било четири оси с две управляеми оси, марка Форд, модел Карго с рег. № СВ****РМ.
Същият бил спрян за проверка. Било установено, че Р. извършва превоз на бетонна смес,
видно и от експедиционна бележка № **********/28.11.2024 г. При направеното измерване
с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м. било констатирано
следното:
При измерено разстояние между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС била 24.105 т, при максимално допустимо натоварване на
оста 19 т, съгласно чл. 7. ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването било с 5.105
т, видно и от кантарна бележка № 2338/28.11.2024 г.
Видно от представената от АПИ документация във връзка с уредите за измерване (лист
19 и сл., от делото от дата 17.09.2024г.), везната била преминала необходимите първоначални
и последващи проверки, а рулетката притежавала сертификат и декларация за съответствие.
Контролните органи приели, че измерените параметри на превозното средство
показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Свидетелят А., заемащ длъжността главен инспектор в отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура", съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №
10457 от 28.11.2024г. При съставяне на АУАН били иззети като доказателства: кантарна
бележка от измерване № 2338/28.11.2024 г., разписка за връчен АУАН, копия на:
свидетелство за регистрация на МПС - Част II, експедиционна бележка №
**********/28.11.2024 г., пътен лист № 334319/28.11.2024 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление № 9060/17.12.2024г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението
по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона
за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
Съдът изгради своите фактически изводи на база следните доказателства и
доказателствени средства:
Така изложените факти се установяват от събраните гласни доказателствени средства –
показания на свидетеля А., които са еднопосочни, логични, подкрепени от останалите
доказателства по делото и съдът им се довери. Видно от тях се установява начинът на
2
извършване на проверката, резултатите от нея, както и как точно е измерено натоварването
на осите.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават
при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. От кантарна
бележка се установява натоварването върху всяка ос, което се подкрепя и от приложената
товарителница.
Видно от представените сертификати, декларации за съответствие, преведени на
български език, както и от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, периодични
проверки, използваните уреди са били годни за извършваната дейност.
Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението на защитата, че не е ясна
посоката на движение на МПС по време на проверката. Същата е установена
непротиворечиво от показанията на свидетеля, както и правилно е посочена в АУАН и НП.
Без значение е какъв курс и дестинация, съответно начална точка е посочена в
експедиционна бележка и в пътен лист, приобщени по делото, доколкото водачът е
санкциониран за нарушение, касаещо допустимото натоварване на ос, а не във връзка с
маршрута, по който е управлявал МПС. Дали същият се е съобразил със зададения му
маршрут, или не, няма отношение към делото.
С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното
обсъждане на всеки от тях поотделно.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН.
Неправилно се твърди от защитата в пледоарията и в жалбата, че АУАН и НП са
издадени от лица без нужната компетентност. Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон. Чл.167, ал.3 от своя страна посочва, че
службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя
извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка,
пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от
длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция
"Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на
маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Изрично е посочено, че
именно АПИ и нейните служители контролират осовото натоварване на МПС.
В разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е предвидено, че контролът на
извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура"
със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от
3
Наредбата предвижда, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при
МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и
съставят акт за установяване на административно нарушение, когато се установи, че
движението се извършва без разрешително.
Контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по републиканската пътна
мрежа се осъществява от органите на Агенция "Пътна инфраструктура", а участието на
органите на МВР е единствено с цел съдействие. В случая АУАН е съставен от
упълномощен да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа, видно от
приложената заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". Наказателното постановление е издадено от началник отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура", която видно приложената заповед на председателя на
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" упълномощен да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване, се определят с Наредба № 11/3 юли 2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена на основание чл. 139, ал. 3
ЗДвП. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата тежко ППС е това, което има натоварване на ос, по-
голямо от предвиденото в чл. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б. "в" от Наредбата,
когато разстоянието между осите на ППС е от 1, 3 м до 1, 8 м, допустимото максимално
натоварване на оста е 19 тона. В настоящия случай измереното разстояние между осите 1. 42
м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 24. 105 тона при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т" съгласно чл. 7, ал. 1. т. 5 б. "В" от
Наредбата, като превишаването е с 5. 105 т.
Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване, тъй като от писмените
доказателства се установява техническата годност на използваните в случая средства за
измерване. Следва да се има предвид, че използваният кантар измерва тонажът на товара и
натоварването на всяка ос, като видно и от кантарната бележка, се касае за измерване на
всяка ос от групата оси (двойна ос) поотделно, а общото тегло на МПС не се извършва с този
кантар и за нарушение на общата маса на МПС, заедно с товара, не е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Касае се за измерване поотделно на всяка ос, което
използваният уред има възможност да измери с оглед своите индивидуални характеристики
(до 20 тона). Именно защото МПС с товара има по-висока маса от 20 тона, се измерва
натоварването на всяка ос в двойната ос, а не цялостно. В случая отговорността е
ангажирана за превишаване на осовото натоварване, а не за превишаване на допустимата
максимална маса на МПС. Ето защо макар и кантарът, който е използван, да е с капацитет до
20 тона, то същият не е превишен при използването му за измерването на натоварването на
всяка от ос групата оси (двойна ос) поотделно, противно на изложеното в жалбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното
нарушение е лицето "превозвач" и на него е следвало да му бъде наложено наказание по чл.
177, ал. 3 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, субект на нарушението е лице, което
управлява МПС с превишено натоварване на ос.
Доколкото управляваното от жалбоподателя МПС се явява "тежко" по смисъла на чл. 3,
т. 2 от Наредба № 11/3 юли 2001 г., то съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" пр. 2 от Закона за
пътищата се касае за специално използване на пътищата от републиканската пътна мрежа, за
което е било необходимо специално разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. В случая
жалбоподателят не е разполагал с такова.
4
Според чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението.
Съгласно чл.177, ал.3. т.1 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. В случая не е спазен посоченият по-горе ред, за да се разреши
и да се извърши движение с МПС с натоварване на ос, по-голямо от посоченото в Наредба
№11.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, доколкото съзнавал, че
натоварването на ос е по-голямо от допустимото и въпреки това е извършил превоза/
знанието на жалбоподателя се извежда и от наличните по делото и предоставени от него в
хода на проверката пътен лист и експедиционна бележка, където е вписан видът на товара и
неговите характеристики.
По отношение на санкционната разпоредба, следва да се има предвид, че в Решение №
19250 от 8.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 8608/2024 г. е посочено, че сходно
деяние може да бъде санкционирано по чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата или чл. 53, вр. чл. 26 от Закона за пътищата. В оперативната
самостоятелност на контролния орган според този касационен състав е да избере
санкционната норма. В конкретния случай органът е избрал по-благоприятната за
нарушителя такава. Така в случая настоящият състав намира, че нарушението е
санкционирано при приложение на разпоредба, която предвижда по-ниска санкция от тази за
нарушение на 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
"в", чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.
Съдът обаче констатира, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя.
Жалбоподателят до настоящия момент не е санкциониран за идентично нарушение,
превишаването не е толкова значително, че да предполага санкция в по-висок размер от
минималния, поради което глобата следва да бъде определена в минималния размер от 500
лв., в каквато насока следва да се измени НП. Необходимо е да се вземе под внимание и
обстоятелството, че дори и с глоба в минимален размер биха се постигнали целите на
генералната и специална превенция, описани в ЗАНН без да се налага непропорционална
санкция.
Не са налице условия за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства,
които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в
посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 40 лв. за настоящата инстанция с
оглед изхода на делото.
Жалбоподателят също претендира разноски и следва да му бъде присъдена сумата от
250 лева с оглед изхода на делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 9060/17.12.2024г. на началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
5
при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата чл. 139, ал. 1, т.
2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и
на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на Е. Д. Р., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева., КАТО НАМАЛЯВА
наложената глоба от 1 500 на 500 лв.
ОСЪЖДА Е. Д. Р., с ЕГН ********** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура"
сумата от 40 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Е. Д. Р., с ЕГН **********
сумата от 250 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6