Решение по дело №3261/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260263
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Коев
Дело: 20201100203261
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Гр. София, 10 декември 2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 24-ти състав в публично съдебно заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН КОЕВ

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

1. СТЕФАН МИЛЕВ

               

2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

Секретар:

МАРИАНА КОСАЧЕВА

Прокурор:    ГЕОРГИ МИРЧЕВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия КОЕВ НЧД № 3261 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 14:20 часа се явяват:

 

ПОИСКАНОТО ЛИЦЕ Н.П. се явява лично и с адв. С. – редовно упълномощен. 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпило и приложено към материалите по делото НЧД № 2803/2020 г. на СГС, НО, 15 състав.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. С.: Моля да приемете заверени преводи на документи, които са предадени на Н.П. от трансфера му в Испания. Има справки по коя присъда и каква е била причината за задържането му под стража в Испания, както документи, удостоверяващи, че има друга наложен expulsion присъда, по която по-рано беше изпратен с ЕЗА в Испания. Считам, че са относими, предвид исканията, които ще направим  да събиране на допълнителни доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм, да се приемат.

СЪДЪТ

     О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от защитата в днешното съдебно заседание писмени доказателства.

АДВ. С.: Ако съдът приеме, че депозираната от СГП ЕЗА, издадена от Кралство Испания отговаря на изискванията на закона, нашето желание Н.П. да не се екстрадира за Испания, а да се признае присъдата от българския съд и остане да търпи присъдата си тук.

Моля съдът да изиска от Испания присъдата, за която се иска за изтърпяване на наказанието, ведно с мотивите, както справка от екстрадирането му от България в Испания каква е била причината за задържането в Испания, по коя присъда, по кое дело е търпял „Задържане под стража“, тъй като за тази ЕЗА той беше върнат от Испания и беше задържан на летището, за да му се гледа процедура за ЕЗА, а 2017 г. беше изпратен в Испания по друга ЕЗА, която СГС, 9 състав допусна за изпълнение. Беше екстрадиран там, но от документите, които са му издадени от Кралство Испания е видно, че при задържането му под стража, мярката за неотклонение, която е търпял в България, преди да бъде изпратен в Испания 2017 г. му е приспадната към делото на специализирания испански съд. Другият период от стъпването му в Испания до връщане му в България 2020 г. е приспаднат към изтърпяване на наказанието по настоящата присъда, за която сега се иска ЕЗА. В тази връзка считам, че следва да се изиска официална информация и справка по коя присъда и колко е изтърпял от настоящата присъда, с цел признаване и приспадането на времето, което е изтърпял. Моля да се изискат необходимите документи и справки от Кралство Испания.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

След съвещание СЪДЪТ приема доказателственото искане на защитата за неоснователно, тъй като такова искане не би следвало да бъде разглеждано и евентуално уважавано в настоящото производство. То би имало място в последващо производство, което би се развило в случай, че настоящият съд откаже изпълнение на ЕЗА, с която е сезиран и като приеме наказанието, за чието изпълнение се иска предаването на българския гражданин да бъде изпълнено в Република България.

Поради изложеното

 СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане на защитата.

АДВ. С.: В предходно съдебно заседание депозирахме документи, видно от които в Испания в момента е задействана процедура за expulsion и на тази присъда, тъй като Н.П. беше върнат от Испания, видно от настоящите документи, които предоставих, му беше наложено expulsion, освобождаване от изтърпяване на наказанието по другата присъда, за която беше изпратен предходния път в Испания. Към настоящия момент са приложени доказателства, че е в ход процедура и за настоящото дело за налагане на процедура за expulsion и освобождаване от изтърпяване на наказанието. Моля да изискате и такава справка. До настоящия момент не сме уведомени дали има произнасяне на съд в Испания за това дали и по тази присъда, която предхожда другата, за която има expulsion и е редно и за нея да има освобождаване от наказанието, дали няма произнасяне и дали с връщането си ЕЗА е актуална и дали Н.П. няма наложен expulsion и по тази присъда, за която се иска екстрадирането му в Испания.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

След съвещание СЪДЪТ приема и това доказателстено искане за неоснователно, доколкото се отнася до установяване на факти, които нямат общо с предмета на настоящото дело.

Поради изложеното

 СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане на защитата.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че са налице основанията по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЕЗА, при които може да се откаже изпълнение на издадената ЕЗА от 29.07.2012 г. от съдия при областен съд Барселона по отношение на български гражданин Н.П. за изтърпяване на наложено му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години за престъпление, попадащо в каталога по чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА по т. 24, касаеща поправка на платежни инструменти. Тъй като същият е български гражданин и ако приемете това наказание да бъде изтърпяно в Република България, следва да бъде отказано изпълнението на горепосочената присъда от 30.03.2016 г., влязла в сила на 15.04.2016 г.

АДВ. С.: Моля да оставите без уважение искането за признаване на ЕЗА на Н.П. в Кралство Испания на база депозираната ЕЗА, издадена от Кралство Испания и внесена в СГП, като считам, че самата ЕЗА не отговаря на изискванията на закона, а именно Н.П. в нея се сочи, че е осъден задочно в Кралство Испания през 2016 г., въпреки това, че има задочна присъда, ефективна, наложена в Кралство Испания, до 2020 г. от страна на Кралство Испания не е издадена ЕЗА за изпращането му в Испания. Една година, след като му е влязла присъдата в Испания, за Н.П. е издадена друга ЕЗА, за която се произнася СГС, 9 състав по друго дело за съд в Мадрид по НЧД № 2561/2017 г. на 9 състав, по която ЕЗА СГС допуска за изпълнение и той беше изпратен в Испания. След като приключи наказателното производство по делото в Мадрид, въпреки, че испанските власти бяха дали гаранции за това, че П. ще бъде върнат в България в случай, че му приключи делото там и че няма да бъде съден по други дела и няма да бъде изпълнявана друга присъда, той остана още половин година в Испания. Въпреки, че му беше наложен expulsion, испанските власти си позволиха да поискат едно искане за съгласие от СГС, с което съгласие 9 състав по делото от 2017 г. се произнесе 2020 г., с което определение СГС бе дал съгласие Н.П. да остане да изтърпява наказанието в Испания по присъдата, за която сме събрали тук. Въпреки това, испанските власти, един месец, след произнасянето и след дадено съгласие от СГС, върнаха Н.П. в България. Считам, че има пропуски и неясноти, относно това дали ЕЗА е актуална все още, въпреки че е издадена преди Н.П. да бъде върнат в България. Самото му изпращане тук, отказът на испанците да преведат присъдата в изпълнение и той да остане да изтърпи наказанието там сочи, че испанските власти не го желаят и той е освободен от изтърпяване на наказанието в Испания, или че си е изтърпял наказанието и ЕЗА към настоящия момент не е актуална и не следва да се изпълнява. В тази връзка от една страна задочното му осъждане, от друга страна по аргументите, които изложих считам, че не следва да се уважава ЕЗА и се приеме, че тя не отговаря на изискванията на закона.

 На следващо място, ако прецените, че самата ЕЗА отговаря на изискванията на закона, моля съгласно закона за признаване изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание  „Лишаване от свобода“, или на мерки, включващи „Лишаване от свобода“, което е в сила от 01.01.2020 г. дава възможност лице, което се иска от друга държава да търпи наложено му наказание там, ако приемете, че ЕЗА отговаря на изискванията, то да приемете, че не следва да се екстрадира и да се изпраща в Испания, да откажете изпращането му, да се признае присъдата тук и да постановите той да търпи наказанието, за което се иска в Испания  в Република България.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОИСКАНОТО ЛИЦЕ: Да се откаже ЕЗА, ако я приемете за валидна, да изчакаме документите от Испания. Имам документи в затвора в Испания, след като ме пуснаха, че от 09.09.2017 г. до 30.07.2020 г. съм задържан по делото за Барселона. Не желая да отида в Испания.

 

 СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

 СЪДЪТ, СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ.

 

Производството се развива по постъпила от Съда в гр. Барселона, Кралство Испания, Европейска заповед за арест от 29.07.2020 г., с която българския гражданин Н.Д.П. е поискан за предаване на испанските власти за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ от 4 години, наложено му с Решение с изпълнителна сила 35/2016 г. по съкратена процедура 65/2015 г., досъдебно производство № 4984/2013 г. на Следствен съд № 13 в гр. Барселона.

Съдът намери, че представените по делото документи са напълно изчерпателни откъм своите реквизити и Европейската заповед за арест отговаря на всички законови условия, по силата на които би могла да породи правно действие. В нея е посочен актът, въз основа на който е издадена, а именно – Присъда по съкратена процедура 65/2015 г. от 30.03.2016 г., подписана на 15.04.2016 г. Издадена е от компетентен орган – магистрат – председател от Областния съд в Барселона, V наказателно отделение, Кралство Испания. Цитиран е влезлият в сила съдебен акт, с който българският гражданин е бил осъден. Престъпленията, във връзка с които е постановено осъждането, са квалифицирани от издаващата държава като „подправка на платежни инструменти“ и „притежание на инструменти и програми, предназначени за фалшифициране на кредитни карти“ и доколкото при първото не следва да се проверява изобщо въпроса за неговата двойна наказуемост, за второто е налице материално-правен аналог в българския закон -  чл. 246, ал. 3 НК. Спазено е и условието наказанието, чието изпълнение се иска чрез предаване на лицето, да е за срок по-голям от 4 месеца, защото конкретният размер на санкцията в случая е 4 години „Лишаване от свобода“.

Всички тези обстоятелства сочат, че формално са налице предпоставките поисканото предаване да бъде изпълнено. Съдът обаче намери, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА като откаже предаване на българския гражданин на испанските съдебни власти и приеме соченото в тази заповед наказание да бъде приведено за изпълнение на територията на Република България по инициатива на компетентната прокуратура. Доводите за това, на първо място, са съобразени със самото изискване на разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 4, защото изправеното пред съда лице е български гражданин. На следващо място,  приемането на наказанието за изпълнение в Република България на практика няма да доведе до отклонение на поетите от страната ни международни ангажименти като държава - членка, защото санкцията ще бъде изтърпяна така, както е поискана от издаващата заповедта държава; и на трето място, решението на съдебния състав е продиктувано и предимно от хуманния принцип, че лишените от свобода в принципен план следва да бъдат настанявани в пенитенциарните заведения, близки до тяхното местоживеене, за да не се прекъсва социалният контакт между тях и техните ближни.

От представената от прокуратурата справка няма данни срещу исканото лице да се водят неприключили наказателни производства или към момента да се изтърпяват наказания, които да налагат отлагане на решението за неговото предаване.

Съдът прецени, че до приключване на цялостната процедура по привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“, което изисква и допълнителна инициатива на прокуратурата, исканото лице следва да остане с мярка за неотклонение „Домашен арест“, която в най-пълна степен би обезпечила изпълнението на това наказание.

 

По всички изложени съображения и на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест № 29.07.2020 г., издадена е от компетентен орган – магистрат – председател от Областния съд в Барселона, V наказателно отделение, Кралство Испания, за предаване на българския гражданин Н.Д.П., с ЕГН **********, за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години по влязла в сила присъда по съкратена процедура 65/2015 г. от 30.03.2016 г., подписана на 15.04.2016 г., досъдебно производство № 4984/2013 г. на Следствен съд № 13 в гр. Барселона.

 

ПРИЕМА наказанието „Лишаване от свобода“ за 4 години по посочената присъда, да бъде приведено в изпълнение в Република България по реда на чл. 44, ал. 10-11 от ЗЕЕЗА.

 

ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната спрямо исканото лице Н.Д.П., с ЕГН **********, мярка за неотклонение „Домашен арест“, взета с протоколно определение от 03.09.2020 г. по НЧД № 3218/2020 г. по описа на СГС, НО, 27 състав, до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в 5-дневен срок, считано от днес.

 

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на СГП, на основание чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:45 часа.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.

 

                                                                  СЕКРЕТАР: