№………../ 04.03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1721 по описа на
ВОС за 2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „ВГ-6“ ЕООД, със седалище гр.Варна
чрез адв. Р.М. срещу „Енерго-Про Прoдажби“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер 172 058.46 лева , дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври 2015 г., както и сума от 50 434.37 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 30.11.2015 г. до датата на
исковата молба, ведно с законната лихва върху посочените суми от датата на
предявяване на исковете до окончателното заплащане на задължението.
Сочи се в исковата и допълнителната искова молба, че ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № 91-ДУА-2141/29.06.2006-3002/24.01.2006-4005-ВГ-04.03.2008
от 19.03.2008 г., сключен между Ищеца и и "Е.ОН България Мрежи" АД
(от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018
г. на "Електроразпределение Север" АД).
Твърди
се още от ищеца, че между него и ответника бил сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 91 от 17.02.2010 г., по силата на който „ВГ-6“ ЕООД, в
качеството си на производител, продава електрическа енергия, а „Енерго-Про
Продажба“ АД изкупува ежемесечно произведената електрическа енергия при условията
на Договора на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ")
и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата
енергия по преференциална, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Ищецът твърди, че месец октомври 2015 г. е произвел и доставил на ответника електрическа енергия
в размер на 820,460 MWh, за която е издал Фактура №
84/31.10.2015 г. на стойност 181 699,69 лева
с ДДС, като продажната цена за количеството от 620,460 MWh е 188,29 лева /MWh (а именно, съответно приложимата цена за електрическа енергия,
произведена преди достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност), а за количеството от
200 MWh е 172,95 лева /MWh (съответно приложимата цена за електрическа
енергия, произведена след достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на 2
300 MWh/инсталиран 1 kW мощност). Производителят е издал фактура по тези
цени, тъй като съответните количества електрическа енергия са произведени
докато централата, в рамките на същия месец, е работила под 2 250 часа при
надхвърлен праг от 2 000 MWh/инсталиран 1 kW мощност, след което е надминала 2 250 часа работа,
без да е достигнат прагът от 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност. Така общата фактурирана продажна
стойност/сума за електрическата енергия, доставена през месец октомври 2015 г.
възлиза на 181 699,69 лева с ДДС. Сочи,
че към настоящия момент ответникът му е заплатил единствено сумата в размер на
9 641,23 лева по Фактура № 84/31.10.2015
г., като сумата в размер на 172 058.46 лева
е останала дължима и неплатена.
По
отношение на формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към
момента на сключване на договора за изкупуване се е прилагала преференциалната цена, определена
в Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15
години, (т.е. от 11.08.2009 г. до 10.08.2024г.), а с влизане в сила на Закона
за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание
пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
Твърди
се, че с посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на
цената на произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са
определени две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се
прилагат в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8
на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лева /MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена
цена от 172,95лева /MWh за
централи работили над 2500 часа.
Сочи се още, че с
последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. са ограничени количествата
енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се
променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена
количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на
ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар.
Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ.
Въз основа на така приетите изменения е постановено Решение СП-1/31.07.2015г.,
с което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като
съгласно т.1.7 нетното специфично производство на вятърни ел.централи при
определена цена 188,29лева , без ДДС /т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни
ел.централи, работещи до 2 250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното
специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95лева ,
без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за
вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа.
С
оглед на така определените стойности на нетно специфично производство
ел.енергия, за които се прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение
Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърна ел.централа, то ответникът следва да изкупува
количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална
цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh при условие, че
централата не е достигнала 2250 ефектични годишни часове работа. В случай, че
вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да
изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от
Решение Ц-10.
Ищецът
твърди още, че в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1 от Договора за
изкупуване е издал е издал Фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 181 699,69
лева с ДДС като продажна цена за
електрическа енергия за количеството електрическа енергия доставена на
Ответника през месец октомври 2015 г. в размер на 820,460 MWh. Продажната цена
за количеството от 620,460 MWh е 188,29
лева /MWh (а
именно, съответно приложимата цена за електрическа енергия, произведена преди
достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност), а за
количеството от 200 MWh е 172,95
лева /MWh
(съответно приложимата цена за електрическа енергия, произведена след достигане
на 2 250 часа работа и преди достигане на нетно специфично производство от 2
300 MWh/инсталиран
1 kW мощност). Цената
е формирана по този начин, тъй като в началото на месеца вятърната електрическа
централа на Ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа работа. В рамките
на месеца обаче, централата е надминала 2 250 ефективни часа работа и затова
при фактурирането за месеца, страните са започнали да отчитат и прилагат
ограничението при нетно специфично производство (като максимално количество
подлежащо на задължително изкупуване по преференциална цена) от 2 300 kWh съгласно т. 1.8
от Решение СП-1 за цялото произведено количество електрическа енергия през
месеца. Обобщава, че за количеството
електрическа енергия, произведено през месец октомври 2015 г. преди централата
да е достигнала 2 250 ефективна часа работа и нетното специфично производство
от 2 300 kWh се е
прилагала цената по т. 8 от Решение Ц-10, а след достигането на 2 250 ефективна
часа работа и преди централата да е достигнала нетното специфично производство
от 2 300 kWh се е
прилагала цената по т. 9 от Решение Ц-10. В допълнителната искова молба твърди,
че наведените с отговора тълкувания на ЗЕ и решение СП-1 на КЕВР не
съответстват на действителното им съдържание. Претенциите се поддържат в
съдебно заседание от процесуален представител, който претендира и разноски.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, чрез адв. А.Т., с който оспорва основателността на
исковите претенции. Признава следните факти:
Не
оспорва факта, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект - генератор „ВГ4", находящ се в поземлен имот
с кадастрален номер № 48828.2.17-1 и генератор „ВГ5", находящ се в
поземлен имот с кадастрален имот № 48828.2.17-11, по плана за земеразделяне на
с. Могилище, община Каварна, област Добрич, с обща инсталирана мощност от 4.000
kW, присъединени
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
91-ДУА-214/29.06.2006-3002/24.01.2006-4005-ВГ-04.03.2008г.
Признава
се от ответникът „Енерго - Про Продажби" АД, че е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 г. от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР). Като
краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на
същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални
цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Няма
спори по факта, че между „Енерго - Про Продажби" АД /с предишно
наименование „Е.ОН България Продажби" АД/ и „ВГ-6" ЕООД е сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 91 от 17.02.2010 г. По силата на този договор „ВГ-6"
ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект - вятърни електроцентрали „ВГ4" и „ВГ5"
на „Енерго- Про Продажби" АД в качеството му на купувач. Съгласно чл. 16
от Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се
определя от ДКЕВР. Процесиите количества електрическа енергия са продадени от
ищеца на ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 91 от 17.02.2010 г.
По
същество ответникът оспорва начина на определяне на дължимата цена на
произведената електроенергия приложима, твърди, че приложима към договора, е
тази, определена с Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство
по цена за излишък на балансиращия пазар.
Излага
се в отговора на допълнителната искова молба, че със Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в ДВ
бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на 24.07.2015 г., била въведена
промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно
крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за
излишък на балансиращия пазар. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §
1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, „нетно специфично
производство" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след
приспадане на собствените нужди. С Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР били
определени различните стойности на нетно специфично производство, съгласно
които се прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, в настоящия случай, определените в Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на КЕВР
цени, като се прилага същият критерий на диференциация - до и над 2 250 годишни
часове работа на ветровите генератори. Произведената и продадена електрическа
енергия над така определените в Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетни количества се
изкупува по цена на излишък.
Във
връзка с гореизложеното се твърди, че през процесния период преференциалната
цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества
надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Излага
се още от ответното дружество, че през м. септември 2015г. електроцентралата е
достигнала нетно специфичното производство от 2 000 КВтЧ при работа на електроцентралата
до 2 250 ефективни работни часа. През месец Октомври 2015г. електроцентралата
на ищеца е произвела електроенергия в размер на 820,460 МВтЧ. За произведената
електрическа енергия ищецът е издал фактура № 84/31.10.2015г. на стойност
181699,69 лева, прилагайки последователно преференциалните цени по т.8 и т.9 от
Решение Ц-10 за количества електрическа енергия преди достигането и след
надминаването на 2250 ефективни часа при недостигнато нетно специфично
производство от 2 300 КВтЧ, приемайки че за цялата произведена през месец
Октомври 2015г. електрическа енергия му се дължи преференциална цена, а цена не
за излишък.
Сочи
се още, че ответникът е уведомил ищеца с писмо от 11.11.2015 г., че поради
отказа на „НЕК" ЕАД да заплати електрическата енергия над първия лимит по
преференциална цена, както и поради липсата на становище от секторния
регулатор, връща така издадената фактура № 84/ 31.10.2015г. за корекция на
цената на фактурираната ел. енергия за месец Октомври 2015г. Поради изложеното
в това писмо и отказа на НЕК, цялото количество произведена през процесния
месец електрическа енергия е платена от ответното дружество по съответната цена
за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД, като ищецът е
получил плащане в размер на 9 641,23 лева Цената е определена съгласно т.1.7 от Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.По изложените фактически и
правни съображения в отговора моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
По делото е привлечено като трето лице - помагач на ответника „Национална
електрическа компания“ ЕАД-гр.София, който е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Посочва се, че неоснователно се
претендира заплащане на произведената електроенергия по преференциална цена.
Тази цена се дължи до размера на нетното специфично производство, а за
количествата произведена електрическа енергия нахвърлящи нетното специфично
производство се прилага цена за излишък на балансиращия пазар. Изложените са
правни съображения по приложението на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесиите
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, което
възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на договорно правоотношение, изправността си по същия, както и
механизма за определяне на приложимата цена към процесните периоди.
Няма спор между страните, че ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници чрез
енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от 4
000 kW, която е
въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; че
ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 56 от 20.06.2008 г. „Енерго- Про Продажби" АД и „ВГ
- 6" ЕООД. Съгласно чл. 16 от договора за изкупуване, цената за продажба
на електрическата енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че
с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително
договаряне. Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ
са определени от КЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. като е взет предвид и
специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа
включително – 188.29 лева /MWh (т. 8) и
над 2 250 часа – 172.95 лева /MWh (т.9).
Безспорно е също,
че произведената през октомври 2015г. електрическа енергия е в размер на
820,460 МВтЧ, за което е издадена
фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 181 699,69 лева с ДДС от ответника, от които ел.енергия
до 2250 часа включително – 188.29 лева /MWh и над 2
250 часа – 172.95 лева Платената от
ответното дружество цена за излишък на балансиращия пазар, определена от
„ЕСО" ЕАД, е в размер на 9 641,23 лева. Процесиите количества произведена
електрическа енергия са получени от обществения доставчик „Национална
Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ.
Съгласно приетото от ДКЕВР Решение
Ц-10 от 30.03.2011 г. са определени преференциални цени на ел.енергия,
произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага специален
критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни
часове на работа на ветровите генератори: до 2250 годишни часа включително и
над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011 г. между страните по договорите
за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лева /MWh за ВяЕЦ,
работещи до 2 250 часа,
и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95 лева /MWh, в съответствие с чл. 21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Действащият към момента на сключване
на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с влезлия в сила на 03.05.2011 г. ЗЕВИ,
като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима към процесния договор е
определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР цена на изкупуване на
ел.енергия.
Не се оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е
изкупувано цялото количество ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в
сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 г., съгласно което
крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по
преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна
продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител,
а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните
снабдители.
В сила от 24.07.2015 г. е извършена
промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният
снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална
цена за количествата до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство
– по цени за излишък на балансиращия пазар.
Въведеният нов критерий „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални
цени след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с
което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на
КЕВР са определени различните стойности на НСП, в съгласие с които се прилагат
определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, приети до
влизане в сила на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015 г., като е приложен критерий за
диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е в
размер на 2000 kWh, при
определена цена – 188.29 лева /MWh, без
ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа
/т.1.7/ и 2300 kWh, при
определена цена – 172.95 лева /MWh, без
ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250 часа
/т.1.8/.
Доколкото между страните е безспорно
установено съществуването на валидна облигационна връзка по силата на която са
произведени процесните количества ел.енергия, то предмет на спора в конкретния
случай е как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената
ел. енергия с оглед Решение СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, с което са определени две различни количества на НСП,
като основният въпрос, който се поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ
в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една
централа в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа,
при достигане размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.
Видно
от мотивите на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, НСП на ел.енергия на
съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР,
е установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно
наличния ресурс на първичния енергиен източник, които са взети предвид при
първоначалното определяне на съответната преференциална цена, за конкретния
случай – чрез Решение Ц-13 от 28.06.2006 г. за вятърни енергийни централи,
работещи до и над 2250 часа.
С
решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на
ВАС, четвърто отделение, е оставено в сила решение № 1177/ 23.02.2018 г. по
адм.д. № 8522/2015 г. на АС - София град, в частта, с която е отменено Решение
СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т.1.7, с която е определено НСП на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от
30.03.2011 г. на КЕВР в размер на 2000 kWh, при
определена цена - 188.29 лева /MWh без ДДС, за
вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа. Отменената точка
установява един от множеството технически параметри, които вече са послужили за
утвърждаване на преференциалните цени на ел.енергия с цитираното в мотивите
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР.
Доколкото КЕВР е законово задължена
да извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер
на НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019 г., което към датата на приключване
на устните състезания, е породило действие /чл. 13, ал.9 от ЗЕ/ и следва да
бъде съобразено, по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба
на ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната
законосъобразност пред Административния съд - град София, но обжалването не
спира изпълнението на решението. Следователно, законодателят е въвел правилото
за предварително изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от
тяхното обжалване, същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи
за страните по тези правоотношения. В този смисъл въведения от ищцовото
дружество аргумент, че предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 г.,
последното не е влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, не се споделя
от настоящия състав.
Установеното
НСП, съгласно Решение № СП-5/27.03.2019 г., се прилага, считано от 31.07.2015
г. Обратното действие на административния акт е придадено със закон, тъй като
административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме
решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Като
се вземе предвид установеното чрез проведената СТЕ обстоятелство, че на 22 октомври 2015 г. ВяЕЦ
на ищеца е достигнала нетното си специфично производство от 2000 kWh от 1(един) kW инсталирана
мощност при цена от 188,29 лева /MWh, без
ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното над
това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия
пазар, съдът намира, че произведената от централата на ищцовото дружество
ел.енергия за м.октомври 2015 г. е надлежно заплатена, като производителят е
получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Следователно
е лишен от основание доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената
електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011
г. – 188.29 лева /MWh до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172,95
лева /MWh, а след
достигане на 2 300 kWh нетно специфично
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение е необосновано и изцяло противоречи на
законовата регламентация за два самостоятелни вида вятърни електроцентрали,
което от самото начало – 2006 г. и понастоящем води до различни стойностни и
ценови параметри за всяка една от тях. Подробен анализ на нормативната уредба в
тази насока е изложен в посоченото по-горе решение № 1115 от 28.01.2019 г. по
адм. дело № 5284/2018 г. на ВАС. Посочено е, че за първи път през 2006 г. в
решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР е разгледал същността на тези централи и
факторите, пряко относими към ценообразуването. В мотивите към решението е
отразено, че пълните ефективни часове на работа се определят на база
прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на общата
инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове на работа се
съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които,
страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа
включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път
се определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия
генератор и пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с
приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно
закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален критерий при определяне на
преференциални цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на
ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по
специфичния критерий е продължено в следващите ценови решения на комисията, в
това число и в решение № Ц-010/2011 г., в което е посочено, че преференциалните
цени са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за
електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Според тезата
на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи съответната
електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв случай, би
се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по
по-високата преференциална цена количество електроенергия, част от която би
била недължимо платена.
Действително
не може да се оспори правото на свободно договаряне от страните, но в конкретния случай критериите
при определяне на цената на изкупуване на произведената от ищеца ел.енергия са
нормативно регламентирани, съответно регулирани от орган на държавното
управление.
Съгласно
твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от ответника факт, че
ищцовото дружество е получавало за произведената ел.енергия преференциалната
цена в размер на 188.29 лева MWh –
утвърдената с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г., следва да се приеме, че ищецът
индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250 ефективни часа
годишно.
НСП,
използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т.8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 г., е 2000 kWh. Същото
е определено както с отменената по съдебен ред т.1.7 от Решение СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение № СП-5/27.03.2019 г.
Доколкото ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и
по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015
г. преференциална цена, съответстваща на тази за категорията, то за тази
категория са прилага съответното й НСП.
Дали
централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този праг
е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се
прилага - тази по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. Прагът, след
който не се дължи преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за
категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Това означава,
че дори ВяЕЦ от тази категория да работи 2250 ефективни часа /на максималната
си инсталирана мощност/ и да произведе съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по
преференциална цена законът допуска да бъдат заплатени само 2000 kWh, остатъкът, ако
бъде продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за излишък. Подходът на
законодателя е принципен и се ръководи от параметрите на централата и
възможността й за ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не
може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в Решение на ВАС №
1115/28.01.2019 г. по адм.дело № 5284/2018 г., с което е обявена
незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. В мотивите
съдът приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от
ВяЕЦ, че по отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в
зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата
нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
Следователно е лишен от основание
доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29
лева /MWh до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална
цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172,95 лева /MWh, а след
достигане на 2 300 kWh нетно специфично
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
От
приложената фактура № 84/31.10.2015 г.
на стойност 181 699,69 лева с ДДС е
видно, че доставчикът “ВГ-6“ ЕООД фактурира преимуществена част от
произведената ел.енергия (от 620,460 MWh) на цена
от 188,29 лева /MWh,
представляваща преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа.
Следователно, ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа,
фактурирал е и е получавал за произведената електрическа енергия преференциална
цена в размер на 188,29 лева /МWh,
съгласно т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. За тези ВяЕЦ нетното специфично
производство от 2000 kWh е
определено първоначално в т. 1.7 от Решение № СП-1/2015 г., а понастоящем в
решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.
Предвид изложеното по преференциални
цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за м.октомври 2015
г. (тази до достигане на НСП от 2000 kWh –
приложимо за процесните ВяЕЦ съгласно т. 1.7 от решение № СП-1/2015 г., а
понастоящем в решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР), а останалото
произведено количество за същия месец подлежи на изкупуване по цени за излишък
на балансирания пазар. Този извод е в съответствие с относимите за периода
разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР
относно прилагането на посочената разпоредба към централите от съответния вид. Между страните няма спор, че ответникът е заплатил
количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за
излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за
забава в предявения размер от 50 434.37 лева, както и за
присъждане на законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им заплащане.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа
и релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за
съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай
предвид цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 5 959, 86 лв. Съгласно представените
доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е 7176лв. с
ДДС, т.е. над минимума предвиден с Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед фактическата и правна сложност
на спора и извършените процесуални действия, съдът намира, че така договореното
и заплатено адв.възнаграждение не се явява прекомерно завишено, поради което и
не следва да бъде намалявано на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо в полза
на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита в производството пред настоящата
инстанция в размер на 7176 лв, както и депозити за СТЕ в общ размер на 928
лева.
Доколкото се претендират и разноските,
сторени в производството по обжалване на протоколно определение от 18.06.2019
год., с което е било спряно производството по делото, предвид приключване на
образуваното ч.т.д.№ 583/2019 год. по описа на ВАпС в полза на ответника, то
последният има право и на тях, но само до размера на заплатените държавни такси
за частно въззивно обжалване. Доколкото релевираното от ищцовата страна
възражение за прекомерност се разпростира върху претенцията за разноски като цяло,
същото следва да бъде разгледано и по отношение искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Представени са
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждениепо частното
производство пред Апелативен съв Варна в размер на 2400 лв. с ДДС. С оглед
характера на образуваното по частната жалба производство, доколкото не се касае
за решаване на въпрос по същество, а за процедурно решение, дали да бъде
продължен хода на делото или същото да остане спряно, който е решен в закрито
заседание, то същото не е свързано със съществено ангажиране на адвокатски
труд, поради което възнаграждението за изготвяне на частната жалба от ответната
страна следва да се определи към минимума. Съгласно чл.11 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар е в размер
на 200 лв., (в случаите, в които се изготвя частна жалба, която не се разглежда
открито заседание), поради което определеният хонорар от 2400 лева е
необоснован над сумата от 200 лева. Към тази съма на ответника се следват и
разноските за платена държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв.
С оглед изложеното, общо дължимият
размер на разноските, които следва да се присъдят на ответната страна за
разноските в настоящото производство и
по ч.т.д.№ 583/2019 год. по описа на ВАпС възлиза на 8 319 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ВГ-6“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр. София, ул.
"Твърдишки проход " № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от
управителя К.-К.Д., с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
„Енерго-Про Прoдажби“ АД, ЕИК *********, гр.Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.,
Я.Д.и Г.К., в качеството им на членове на УС, за заплащане на сумата от 172
058.46 /сто седемдесет и две хиляди петдесет и осем лева и четиридесет и шест
стотинки/лева, дължима като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2015 г., ведно с законната лихва върху
посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от „ВГ-6“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр.
София, ул. "Твърдишки проход " № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано
от управителя К.-К.Д., с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
„Енерго-Про Прoдажби“ АД, ЕИК *********, гр.Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.,
Я.Д.и Г.К., в качеството им на членове на УС, за заплащане на сумата от 50
434.37 /петдесет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки/ лева представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 172 058,46 лева, дължимо за периода от 30.11.2015 г. до датата на
исковата молба (29.10.2018г.).
ОСЪЖДА „ВГ-6“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр. София, ул. "Твърдишки
проход " № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителя К.-К.Д., да заплати на „Енерго-Про Прoдажби“
АД, ЕИК *********, гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна
Тауърс - Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К. сумата от 8319 /осем хиляди триста и деветнадесет/ лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и
извършени разноски по ч.т.д.№ 583/2019 г. по описа на ВАпС.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица № 8, в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на
основание чл. 220, вр. с чл. 219, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: