Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 530 по описа за
2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 01.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 43031/2018г. на СРС, ГО, 42 състав, е уважен предявеният от Е.Г.К. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 1 687, 08 лева, представляваща
коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно по констативен протокол от 26.05.2018г.
от извършена проверка за електроснабден имот с клиентски номер 310207918126,
находящ се в гр. София, ул. “******, за която сума е издадена фактура №
**********/29.05.2018г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
“Ч.Е.Б.” АД. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи. Счита за неправилни решаващите мотиви на СРС, съобразно
които потребителят на електрическа енергия дължи заплащането единствено на
реално доставена електрическа енергия, както и че били приложени нормативни
правила, които не са били действащо обективно право към релевантния момент. Оспорват
се и изводите на първоинстанционния съд, че е налице допуснато нарушение на процедурата
по корекция, тъй като уведомяването за констативния протокол било предприето от
“Ч.Р.Б.” АД, а не от ответното дружество. Навеждат се съображения за
необоснованост на констатациите на СРС, че ответникът следва да приеме нови
общи условия, в които изрично да бъде регламентиран ред и условия за
уведомяване на потребителите за констативния протокол и корекцията на сметка. В
жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, тъй като съдът е игнорирал представени по делото доказателства и не ги
е обсъдил, а същите са относими и необходими за правилното решаване на спора.
Тези необсъдени доказателства са Общите условия на ответното дружество и
уведомително писмо от 30.05.2018г. за извършената корекция, с което е изпратена
и процесната фактура, получено лично от ищцата на 18.06.2018г. Изложени са и
съображения, че приложимите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ въвеждат обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като съобразно същите доставчика
се освобождава от задължението да докаже периода на неточното измерване и
реално потребеното количество електроенергия. Жалбоподателят поддържа, че се
касае за въведен от ЗЕ механизъм за компенсиране на загубите от непълното
измерване чрез манипулация върху средството за търговско измерване /СТИ/ и
схемата на свързване, който закон е специален по отношение на ЗЗД. По тези
съображения счита, че ответното дружество няма задължение да доказва вина на
потребителя, период на грешното мерене и реалното потребление, което не е било
измерено заради манипулацията върху /СТИ/. Въззивникът излага доводи, че към
датата на извършване на проверката, са действали относимите норми от ПИКЕЕ, а
именно – чл. 48-51, поради което същите са били правилно приложени от
ответника. Оспорва се приетото от СРС, че е налице нарушение в процедурата по
уведомяване на потребителя за извършената корекция, тъй като такова уведомяване
било извършено от трето за спора лице – “Ч.Р.Б.” АД, а не от ответника. В тази
връзка обръща внимание на обстоятелството, че
“Ч.Е.Б.” АД няма задължение да уведомява абонатите си за съставения
констативен протокол. Такова задължение било въведено с нормата на чл. 58 от
Общите условия на “Ч.Р.Б.” АД и то касае именно “Ч.Р.Б.” АД. Невярно било и
възприетото от СРС обстоятелство, че ищцата не била уведомена за извършената
корекция на сметка. Напротив, писмото от 30.05.2018г., към което била приложена
и процесната фактура, било получено от потребителя лично на 18.06.2018г. В
жалбата са наведени съображения, че в клаузата на чл. 17 от Общите условия на “Ч.Е.Б.”
АД бил предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, който в
процесния случай бил спазен. Поддържа се
и твърдението, че корекционната процедура не противоречи на норми от
действащото законодателство, които уреждат потребителските права – чл. 143, т.
6 и т. 18 от ЗЗП, тъй като в случая специалният закон – ЗЕ, регламентира не
договорна, а обективна отговорност на клиента. По тези съображения прави искане
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск
да се отхвърли.
Въззиваемата страна Е.Г.К. оспорва подадената въззивна
жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционото решение за
правилно и обосновано, постановено в съответствие с приложимите
материалноправни норми и в правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Поддържа релевираните в първоинстанционното
производство доводи, че общите условия на ответното дружество не предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция, както и че ответникът не
е предприел действия да уведоми ищцата за извършената корекция нито преди
извършването на проверката, нито след това. Освен това твърди нарушение на
процедурата по извършване на проверката, тъй като потребителят не е присъствал,
а правото му на защита не е било гарантирано, защото при проверката не са
присъствали свидетели, които не са служители на електроразпределителното
предприятие. В тази връзка обръща внимание на събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свид. Г.Д., който е заявил, че на
мястото на проверката е имало само две лица – техници при “Ч.Р.Б.” ЕАД.
Отсъствието на независими свидетели при извършването на проверката водело до
извод, че процедурата по съставянето на констативния протокол била опорочена,
поради което не се установявало твърдяното неправомерно действие. Изложени са
съображения, че дори и да се приеме, че има законово основание за извършване на
едностранната корекция на сметката, то ответното дружество не е уведомило
ищцата за извършената корекция, нито клиентът е присъствал на самата проверка.
Релевирани са и доводи за осъществяване на инцидентен съдебен контрол върху
нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, като
въззиваемата поддържа, че са допуснати съществени нарушения на чл. 26, ал. 2 и
чл. 28, ал. 2 от ЗНА, което води до извод, че оспорените разпоредби са нищожни.
По изложените съображения прави искане за
потвърждаване на първоистанционното решение в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 1 687, 08 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно по констативен протокол от 26.05.2018г. от извършена проверка за
електроснабден имот с клиентски номер 310207918126, находящ се в гр. София, ул.
“******, за която сума е издадена фактура № **********/29.05.2018г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че е установено съществуването на облигационно
правоотношение между страните по продажба на електрическа енергия за процесния
имот. Развити са съображения, че според нормата на чл. 120 от ЗЕ, потребителят
на ел. енергия е длъжен да заплаща стойността на реално доставена ел. енергия.,
поради което претенцията за вземане за начислена на основание ПИКЕЕ парична
сума подлежи на отхвърляне. Този извод е съобразен и с постановено от ВАС
решение, с което ПИКЕЕ били отменени поради допуснати съществени процесуални
нарушения в процедурата по приемането им. На следващо място,
първоинстанционният съд е посочил, че исковата претенция е основателна, тъй
като ответникът не е предприел действия по приемане на нови общи условия, в
които изрично да бъде регламентиран реда и условия за уведомяване за корекцията
на сметка.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице основание
за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от абоната
суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените
количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или неизмерване,
както и че е спазил установените в нормативните актове и между страните
процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен протокол
№ 1020501/26.05.2018г., на същата дата била извършена техническа проверка на
електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена
от С.Г.С.– техник ел. системи, контрол НТЗ и Г.К.Д.– техник ел.
системи/координатор НТЗ, както и в присъствието на свидетелите С.Д.А.–
Федерация на потребителите и С.Ч.– Федерация на потребителите. В протокола е
удостоверено, че проверката е започнала в 13, 25 часа, като с оглед
установената промяна в схемата на свързване по време на проверката, било уведомено
МВР-СДП/ОДП в 13, 29 часа. На проверката е присъствал и Г.Л.Д.– служител на 05
РПУ. Служителите на “Ч.Р.Б.” АД потърсили потребителя, за да бъде поканен да
присъства на проверката, но нито той, нито негов представител бил установен. При
извършената проверка било установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото,
нарушена била пломбата на капачката на клемния блок на електромера; развити
били левите винтове, свързващи деривационните пластини на токови и напреженови
ел. бобини на първа и втора фаза и пластините били преместени в дясно
положение. По този начин липсвала ел. връзка между токовата и напреженова ел.
бобини на първа и втора фаза на електромера. Посочено е още, че с еталонен уред
е измерена грешката, с която електромера отчита консумираната през него ел.
енергия в момента на проверката, като била измерена грешка /минус/ - 96, 17 % .
Така била установена промяна в схемата на свързване на измервателната система
на електромера, като след възстановяване правилната схема на свързване,
електромерът отчитал в класа си на точност. В протокола е удостоверено, че
констатациите са демонстрирани пред независимите свидетели, присъствали на
проверката и пред служителя на МВР-СДП/ОДП. Констативният протокол е подписан
от представителите на ответното дружество, от горепосочените двама свидетели от
Федерацията на потребителите и от служител на 05-то РПУ – СДВР – Г.Д..
Противно на изложените във въззивната
жалба доводи, така удостоверените в процесния протокол обстоятелства в тяхната
цялост, не се опровергават от събраните по делото гласни доказателствени средства.
Пред СРС са разпитани свидетелите Г.Д.– техник ел. системи/координатор НТЗ и С.Д.А.–
представител на Федерация на потребителите. Те имат непосредствени възприятия
относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като свид. Д.е извършвал
проверката, а другият свидетел е присъствал при извършването на проверката,
като тези обстоятелства са изрично удостоверени в приетия по делото официален
удостоверителен документ – констативен протокол от 26.05.2018г. Показанията на
тези свидетели са логични и непротиворечиви помежду си по отношение на
съществените за спора обстоятелства, а и същите се потвърждават от заключението
на съдебно-техническата експертиза, поради което съдът следва да ги кредитира.
Въз основа на техните показания се установява, че при извършване на проверката
било установено, че пломбата на клемния блок на процесния електромер била
нарушена, а установената на място пломба първоначално била монтирана на друг
електромер. След демонтиране на пломбата било констатирано, че две от
деривационните пластини, съответно на фаза първа и втора, били преместени в
дясно и по този начин била променена правилната измервателна схема. На
проверката присъствали представители на Федерацията на потребителите – свид. С.А.и
С.Ч.. Установеното нарушение било показано на посочените лица, включително и на
свид. Д.в качеството му на полицейски служител, който е пристигнал на мястото
на проверка. С еталонен уред била измерена грешката на отчитане, която била
повече от 95 %. След това техниците възстановили правилната схема на свързване
на електромера, които вече отчитал в класа си на точност.
Въззиваемата страна неправилно
интерпретира показанията на свид. Д., в частта, в която той е изложил данни за
броя на лицата, които е заварил на мястото на проверката. При разпита на посочения
свидетел той изрично е заявил, че не си спомня нищо за конкретната проверка, но
е потвърдил, че подписът, положен в процесния констативен протокол от името на
служител на МВР-СДП/ОДП, е негов. Противно на развитите в отговора на
въззивната жалба съображения, свидетелят Д.не е изложил категорични възприятия
относно броя на лицата, присъствали при извършване на процесната проверка
/посочил е, че “мисли, че са били поне двама души на проверката”/, а е заявил,
че не си спомня нищо относно конкретната проверка. Следва да се има предвид обстоятелството,
че от датата на извършване на проверката – 26.05.2018г. до датата на даване на
показанията в съда – 25.01.2019г., е изминал дълъг период от време и е възможно
свидетелят да не си спомня всички подробности по случая, което обаче не е
основание съдът да не кредитира гласните доказателствени средства само на това
основание. Ето защо не може да се прави извод, че при извършване на процесната
проверка, е била нарушена процедурата, изискваща присъствието на двама
независими свидетели.
Представено е писмо изх. № NTZ97559/28.05.2018г.,
с което “Ч.Р.Б.” АД е обективирало волеизявление до ищеца, че на 26.05.2018г. е
била извършена проверка на средството за търговско измерване с фабричен № 40025423
в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ е бил съставен констативен
протокол № 1020501/26.05.2018г. По делото няма данни това писмо да е било
връчено на адресата.
С писмо от 30.05.2018г., получено от
ищцата на 19.06.2018г., ответното дружество е уведомило своя клиент, че въз
основа на предоставен от “Ч.Р.Б.” АД констативен протокол от 26.05.2018г., била
извършена корекция на сметка, за което била издадена фактура за дължимата сума
от 1 687, 01 лева.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, което следва да се
кредитира като пълно и обективно, се установява, че вследствие на външното
въздействие върху средството за търговско измерване, описано в представения
констативен протокол, се стига до промяна в схемата на свързване, което води до
неизмерване на част от консумираната ел. енергия. Посочено е също, че описаното
състояние на средството за търговско измерване не е производствен дефект. В
случая общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 9 190 КВтЧ за
период от 90 дни, е преизчислено при спазване на приложимата норма – чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. “а” от ПИКЕЕ Посочено е още, че в периода от 90 дни преди
проверката не била извършвана проверка от служители на “Ч.Р.Б.” АД на
изправността на средството за търговско измерване. Експертът е заявил, че
преизчислението на сметката в представената фактура било извършено по
действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР, т.е.
изчисленията са математически верни.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 92
ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар
на електрическа енергия. Понятието "краен клиент" е определено в § 1,
т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието
"клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва
да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.), според която "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката
процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, приети на основание чл. 98б
ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила
на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за
публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама" на
вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като
писмени доказателства.
Съгласно чл.
98б, ал. 4 ЗЕ и чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
без да е необходимо изрично приемане, като в чл.
98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил
несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива
съобразно дадената от закона възможност.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ответника,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение №
ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за процесния обект по смисъла на §1, т. 2а и т. 41б, б.
„а“ от ЗЕ и за исковия период, както и че през исковия период между страните
съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа
енергия /арг. чл.92 от ЗЕ/ и ищецът
е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения
по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД /одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при извършена на 26.05.2018г.
проверка от ответника е установено нерегламентирано въздействие и достъп до
средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият по-горе
констативен протокол. Предвид съставения констативен протокол от 26.05.2018г. в
случая е налице изменение в електрическата схема на електромера.
Спори се между страните в производството дали е налице
основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне
единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава
отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните
субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това
корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията
в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика
е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. –
до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015
г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат
в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.;
решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение
№ 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията,
посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.
98/2013г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на
предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 26.02.2018г. – 26.05.2018г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане
в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. №
9462/2014г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. №
2385/2016г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС,
ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение и по
отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва да се приеме, че към
момента на извършване на процесната проверка – 26.05.2018г., ПИКЕЕ не са били отменени
в тяхната цялост и представляват /конкретно нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ/ приложим
нормативен акт. По въпроса дали е налице правно основание за корекция на
сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на
Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012г. и при действието само на чл. 48,
49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г. /какъвто именно е разглеждания
случай/ е формирана практика на ВКС, намерила израз в решение № 124 от
18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г., ІІІ ГО, която настоящият съдебен състав
споделя. В посоченото решение е прието, че разпоредбите на чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени едва с решение
на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018г., трябва да се приложат. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. В мотивите на решението е посочено, че
правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на
електрическа енергия. Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се
прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д.
№ 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
Наведените от ищеца доводи, че ЗЕ не установява
хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане
на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в
жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение №
165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. №
436/2011г., решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение №
159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. /, преди влизане в сила на измененията
на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, 6
ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г., липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща
методика и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че
коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД.
Така формираната практика е останала
актуална и за последващ период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане
в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от
20.05.2015г. по гр.д. номер 4907от 2014г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно
измерена електрическа енергия.
Въззивният съд намира за неоснователен и
доводът на ищеца, че приемайки нормата на чл. 48
ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена
с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й
във връзка с чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. "а" и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие
да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при
"установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена
електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия. /в този смисъл и определение №
556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел
III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати.
Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае
за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен
акт, Директива
93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който
член е транспониран и в § 12а
от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143
и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва
от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите
условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от
действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден
ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената
корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г.
на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б."
ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция.
По отношение на спорното по делото
обстоятелство дали потребителят е бил надлежно уведомен за извършената корекция:
Настоящият съдебен състав приема даденото в решение №
124 от 18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС
разрешение относно въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
В това решение е посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице хипотеза на
неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не следва извод, че
не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в случая „Ч.Р.Б.“ АД е
изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи да изпрати препис от съставения
констативен протокол и уведомление за извършване на корекцията. Невръчването на
същото поради обстоятелството, че адресата не е потърсил пратката, е относимо
единствено към поставяне на длъжника в забава по отношение на задължението за
заплащане на корекцията, но не води до отпадане на правото да се извърши
корекция на сметка.
В действащите към момента на извършване на
процесната проверка текстове на чл. 48
до 51
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1, ал.
3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от
16.08.2016г. по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме,
че отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава
резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим
орган. Не съществува задължение за ищцовото дружество да уведомява клиента за
предстояща проверка на средството за търговско измерване, поради което следва
да се приеме, че релевираните от въззивника доводи в тази връзка са
неоснователни. В случая изискванията за спазване на формата и реда за извършване
на проверката са спазени, а правата на ищцата са гарантирани посредством
участие на представители на Федерацията на потребителите, което обстоятелство
се установява при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
констативен протокол и показанията на разпитаните свидетели.
По делото е представен констативен
протокол за извършената проверка на процесното средство за търговско измерване,
който е подписан от служителите на “Ч.Р.Б.” АД и двамата представители на Федерацията
за защита на потребителите. Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че в
случая не е била спазена процедурата по изготвяне на констативния протокол. Съгласно
чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ /в релевантната редакция към датата на извършване на
проверката/, когато при проверка на измервателната система се установи промяна
на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който
отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на
полицията и е подписан от тях.
В конкретния случай е установено именно
нерегламентироно вмешателство в измервателната система, което е свързано с
посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него. В
тези случаи, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието
на нерегламентираното действие следва да бъде удостоверено с подпис на
представител на полицията, който задължително присъства на проверката – чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно
следните обстоятелства: че описаните в протокола действия и констатации са
действително проведени, респ. установени в хода на съставянето на документа от
компетентни за това лица, а именно: присъствието на служителя на МВР при
проверката, присъствието на останалите лица, взели участие – служителите на “Ч.Р.Б.”
АД и представители на Федерацията на потребителите, както и установеното видимо
състояние на проверения електромер и данните за извършеното замерване на уреда.
Действително, полицейският служител няма компетентността - поради което и не му
е възложено съставянето на документа - да установи съответното вмешателство в
СТИ. В хипотезата на чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ същият единствено удостоверява
извършените действия по възстановяване на нарушената схема на свързване, като
начин на доказване и на неправомерната й промяна. Ищецът не е оборил
доказателствената сила на официалния документ, поради което следва да се
приеме, че с обвързваща съда материална доказателствена сила е установено
нарушението на СТИ, изразяващо се в промяна на схемата за свързване на
електромера, отчитащ доставената в процесния имот ел. енергия.
Противно на твърденията в отговора на въззивната
жалба, процесният протокол
отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, поради
което за ответното дружество е възникнало правото да извърши корекция, респ. –
на крайния снабдител да претендира заплащане на суми, произтичащи от
упражняването на това право, в който смисъл е и решение № 104 от 16.08.2016 г.
по т.д. 1671/2015 г. на ВКС. Доколкото настоящият случай се отнася до
неправомерна промяна в схемата за измерване, водеща до неизмерване на
преминаващото количество ел.енергия през СТИ, съгласно изискването на чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативния
протокол за установяване намесата в измервателната система. Съгласно приетото
по делото заключение на вещо лице по изготвената техническа експертиза,
изчислението е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1,
т. 1, б.“а“ ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от
ДКЕВР.
Относно поддържания от въззиваемия довод,
че не се държи сметка за реално консумираната електрическа енергия за
разглеждания период, следва да се отбележи, че по делото е установено
извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но това
реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за
предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в
случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия.
Неоснователен е релевираният от въззиваемата страна
довод, че съдът следва да упражни косвен съдебен по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение на ПИКЕЕ. Предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ представлява
подзаконов нормативен акт, той не може да бъде контролиран по пътя на косвения
съдебен контрол. Същият е приложим единствено по отношение на индивидуалните
административни актове при наличе на законоустановените предпоставки за това.
Отделно от това следва да се има предвид, че по отношение на ПИКЕЕ е осъществен
пряк съдебен контрол от ВАС по реда на АПК.
По изложените съображения въззивният съд приема, че
ответникът надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно
да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 48,
ал. 1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 26.02.2018г. – 26.05.2018г.,
както и че "Ч.Е.Б." АД има вземане срещу ищеца за сумата от 1 687, 08
лева, представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за
установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с констативен
протокол от 26.05.2018г., за която е издадена фактура от 29.05.2018г. Това от
своя страна обуславя неоснователност
на предявения иск.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо
него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва
да се присъдят сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 133,
75 лева, от които 33, 75 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид неоснователността на предявения иск, в полза
на ответното дружество следва да се присъдят направените в първоинстанционното
производство разноски, които възлизат на сумата от общо 370 лева, от които 250
лева възнаграждение за вещо лице, 20 лева депозит за призоваване на свидетел и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
депозираната частна въззивна жалба срещу определението от 12.11.2019г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК:
Частната въззивна жалба е подадена от надлежна страна,
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането на ответното дружество за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение,
присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят
няма правен интерес от обжалване на определението на СРС, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК, поради следните съображения:
С настоящото въззивно решение съдът отменя изцяло
обжалваното първоинстанционно решение, включително и в частта за присъдените в
това производство в полза на ищцата и на процесуалния й представител съдебни
разноски. Ето защо разглеждането на частната въззивна жалба срещу
допълнителното определение по чл. 248 от ГПК е безпредметно, а за жалбоподателя
е отпаднал правния интерес от обжалване, доколкото въпросът за разноските,
дължими на ищеца, е обусловен от изхода на делото по материално-правния спор.
След като решението на СРС се отменя изцяло, включително и в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ищцата, търсената защита срещу отказа да се измени
същото решение по реда на чл. 248 от ГПК /чрез намаляване размера на
присъдените разноски/ по същество е дадена, поради което частната жалба следва
да се остави без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 154981 от 01.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 43031/2018г. по описа на СРС, ГО, 42 състав и И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.К., ЕГН **********,*** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление *** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземане в размер на 1
687, 08 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и 08 ст./ лева,
представляваща коригирана цена на електрическа енергия, начислена служебно за
периода от 26.02.2018г. до 26.05.2018г. по констативен протокол № 1020501 от
26.05.2018г. от извършена проверка за електроснабден имот, представляващ апартамент
№ 7, находящ се в гр. София, ул. “******, абонатен номер ********** и клиентски
номер 310207918126, за която е издадена фактура № **********/29.05.2018г.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН **********,*** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК сумата от 370
/триста и седемдесет/ лева –
разноски за първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 133, 75 /сто тридесет и три лева и 75 ст./ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***, срещу определение № 272529 от 12.11.2019г., постановено по гр.д.
№ 43031/2018г. по
описа на СРС, ГО, 42 състав, с което е оставено без уважение искането на ответника с
правно основание чл.
248 ГПК за изменение на постановеното решение от 01.07.2019г. в частта му за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението, в частта му с характер на определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК,
с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба и е прекратено
производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението
в останалата част не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.