№ 17478
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110150983 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***] срещу ответниците В. С. С., ЕГН **********, В. Р. Ж., ЕГН **********,
С. Д. Д., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, П. М. К., ЕГН **********, М. К. Д.,
ЕГН **********, М. Н. Д., ЕГН **********, М. М. Б., ЕГН **********, и Г. И. Л., ЕГН
**********, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот- Апартамент № 7,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], с която ищецът моли ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят при условията на разделност следните суми:
- За В. С. С., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.,
- За В. Р. Ж., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.,
- За С. Д. Д., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
1
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.,
- За Е. И. М., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.,
- За П. М. К., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.,
- За М. К. Д., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.,
- За М. Н. Д., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.,
- За М. М. Б., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., и
- За Г. И. Л., ЕГН **********, 1/9 от общото задължение, а именно: сумата от 228,79
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответниците, в качеството
си собственици през процесния период, на топлоснабден имот- Апартамент № 7, находящ се
в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ, се явяват клиенти
на топлинна енергия за битови нужди относно този имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
2
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
[***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. И. М.,
ЕГН **********, чрез адв. Д. К., с който се оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва да е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.
Оспорва да е бил ползвател на имота. Сочи, че е наследник на Н. М. М.а, която е била
собственик на 1/12 ид.ч. от имота. Оспорва между наследодателя му и дружеството за
топлинно счетоводство да е сключван договор за извършване на дялово разпределение.
Оспорва да е налице облигационна връзка между ответника и ищеца. Сочи, че процесният
имот е бил ползван от З.К.Ж.. Оспорва да е собственик на 1/9 ид.ч. от имота. Оспорва да е
ползвал топлинна енергия в посоченото количество и цена. Оспорва отчитането и
разпределението на ТЕ да е извършено при спазване на императивните разпоредби.
Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне и на исковете за
мораторни лихви. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Р. Ж.,
ЕГН **********, чрез адв. Д. К., с който се оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва да е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.
Оспорва да е бил ползвател на имота. Оспорва да е налице облигационна връзка между
ответника и ищеца. Сочи, че процесният имот е бил ползван от З.К.Ж.. Оспорва наличието
на облигационни отношения с [***]. Оспорва да е ползвал топлинна енергия в посоченото
количество и цена. Оспорва отчитането и разпределението на ТЕ да са извършени при
спазване на императивните разпоредби. Релевира възражение за погасителна давност. Моли
за отхвърляне и на исковете за мораторни лихви. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. Н. Д.,
ЕГН ********** и М. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. К., с който се оспорват исковете
по основание и размер. Оспорва да са притежавали качеството потребители на топлинна
енергия за процесния период. Оспорва да са били ползватели на имота. Оспорва да е налице
облигационна връзка между посочените ответници и ищеца. Оспорва да са собственици на
по 1/9 ид.ч. от имота. Оспорва да са ползвали топлинна енергия в посоченото количество и
3
цена. Оспорва се отчитането и разпределението на ТЕ да са извършени при спазване на
императивните разпоредби. Релевира се възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне и на исковете за мораторни лихви. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. И. Л.,
ЕГН **********, чрез адв. С. А., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Оспорва да е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.
Оспорва да е ползвал топлинна енергия в посоченото количество и цена. Оспорва се
отчитането и разпределението на ТЕ да са извършени при спазване на императивните
разпоредби. Релевира се възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне и на
исковете за мораторни лихви. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. С. С.,
ЕГН **********, в който излага, че е заплатила процесните суми, като моли да бъде
прекратено делото спрямо нея. Към отговора представя доказателство за извършено
плащане на претендираните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. М. Б., ЕГН **********, С. Д. Д., ЕГН
********** и П. М. К., не подават отговор на исковата молба, не правят възражения, нито
доказателствени искания. В първото съдебно заседание се представляват по пълномощие от
адв. Д. К. от САК, която от името на тримата ответници оспорва изцяло исковете срещу тях,
като ги счита неоснователни, недоказани и погасени по давност. Претендира разноски и
представя списък за същите.
Третото лице помагач „[***]“ ООД не изразява становище по спора, но представя
относими писмени доказателства относно извършвания реален отчет и изготвяната
изравнителна сметка за процесния имот и период.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
В производството от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства –
нотариални актове, искови молби, постановления за налагане/вдигане на възбрана, за
възлагане на недвижим имот след проведена публична продан, съобщение към фактура
/приобщени по делото на л.23-74/, както и от представените такива от ТЛП, в лицето на
4
[***] /приобщени на л.208-209/, се установява, че макар посочените в ИМ ответници да са
признати за собственици на процесния топлоснабден имот, вкл. за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г., за същия период ползвател на имота е било трето за спора лице – З.К.Ж..
Същата в заведена лично от нея искова молба срещу ответниците, е претендирала да бъде
призната за собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в [***], по давностно
владение, продължило повече от 10 години, в периода от началото на 2002 г. до завеждане на
исковата молба в съда. В обстоятелствената част на исковата молба, самата ищца Ж. е
твърдяла, че владее имота явно, спокойно и необезпокоявано, като през 2015 г. същата дори
се снабдила с н.а. за собственост по н.а. № 170/2015 г. Този иск е бил отхвърлен, с влязло в
сила решение от 21.02.2020 г. на СГС. Въз основа на това решение, З.Ж., която до момента е
била титуляр на партида с аб. № [***] е подала лично заявление до ищеца [***], с вх. № Г-
9344/18.06.2020 г., с което е поискала партидата й да бъде закрита, считано от 01.08.2018 г.,
т.е. със задна дата. Решението, както бе посочено по-горе е влязло в сила едва в края на м.
февруари 2020 г., като заявлението е подадено на 18.06.2020 г., т.е. едва след края на
процесния отоплителен период. За последния от страна на ФРД са представени документи –
главен отчет, в който се съдържа подпис на клиента З. Ж., на чието име са издавани до края
на отоплителен сезон 2019/2020 г. всички отчетни документи.
Следователно, по делото, са налични достатъчно писмени доказателства, от които може
да се изведе безпротиворечив извод, че в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ползвател
на процесния топлоснабден имот, находящ се на горепосочения адрес, респ. потребител на
доставяната до него ТЕ, се явява лице, различно от посочените в ИМ ответници /признати
постфактум за собственици на същия имот/, а именно З.К.Ж..
По делото има данни, че понастоящем пък титуляр на партидата /по заявление от
24.11.2022 г./ се явява лицето Г. И. Н., който пък е придобил собствеността, след проведена
публична продан за имота, като Постановлението за възлагане е влязло в сила на 29.09.2022
г.
Гореизложеното сочи на извода, че потребител на ТЕ доставяна от ищеца до имота, за
процесния период, е трето за спора лице – Ж., но не и ответниците, като съсобственици по
наследяване от бившия собственик и титуляр на партида В. С. Д..
С оглед разпределената от съда доказателствената тежест, възложена на ищеца по
отношение качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответниците и при съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, съдът
приема, че в производството ищеца не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че именно ответниците, като наследници на В. С. Д., са били през процесния
период собственици/ползватели на топлоснабдения имот и съответно са имали качеството
„потребители на ТЕ“. Следователно, възражението на ответниците, че не са пасивно
легитимирани да отговарят по исковете, са основателни.
Като извод се налага, че привлечените в производството като ответници нямат
качеството на клиенти на [***] за процесния топлоснабден имот и период, тъй като не са
били собственици на същия, нито по наследяване, нито въз основа на друг правен способ,
5
нито пък са негови ползватели, по силата на учредено вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 42 от ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Със Закона за собствеността пък, законодателят е уредил хипотезите на придобиване/
прекратяване на правото на собственост (чл.77, 79 от ЗС), респ. на учредяване на вещно
право на ползване върху чужд имот (чл.56 ЗС) и съответно неговото прекратяване. По
делото няма доказателства за изпълнението на нито една хипотеза и за принадлежността на
правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване на ответниците, за
посочения в ИМ процесен период. До отмяната от съда на нотариалния акт от 2015 г., с
който Ж. се е легитимирала като собственик на процесния топлоснабден имот, същата освен,
че формално е фигурирала като собственик, но е и държала владението на същия.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не се установи от ищеца при
пълно и главно доказване, че ответниците са имали качеството на потребители на топлинна
енергия през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., и следователно не може да
се ангажира отговорността им за неплатените задължения за процесния топлоснабден имот,
представляващи консумативни разходи, в т.ч. за стойността на доставената, респ.
консумирана топлинна енергия в имота и мораторната лихва върху нея.
При липсата на една от предпоставките за уважаването на предявените като главни
искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.149 и сл. от ЗЕ, за заплащане стойността на доставената
до топлоснабден имот, топлинна енергия през процесния период, е безпредметно
обсъждането на останалите предпоставки, за наличието на които съдът е възложил тежестта
на доказване на ищеца.
Отделно от горното, за пълнота на изложеното, следва да се отбележи също, че всички
вземания на ищеца, за целия процесен период, в общ размер от 2059,06 лв. за главницата за
ТЕ, са недължими и като погасени по давност, съгласно приетото без възражения от
страните, заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно като ясно, пълно и
обосновано.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
6
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 14.09.2023г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за всички
месечни вноски, с падеж преди 14.09.2020г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2019 г. предвид на което
въведеното от ответниците възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за целия периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., доколкото вземането за
м. април 2020 г. става изискуемо на 14.06.2020 г. и същото също се счита погасено по
давност, тъй като същата е прекъсната едва с подаването на ИМ на 14.09.2023 г.
Следователно, всички претендирани от ищеца с ИМ, вземания са изцяло недължими,
като погасени по давност, каквито възражения са заявени от всички ответници, с
изключение на В. С., която е признала исковете и съответно е заплатила задълженията си.
Претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните
изводи на съда по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, също следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Въпреки горния извод, в хода на производството, ответника В. С. С., е признала
исковете срещу нея за основателни, като е и платила претендираните от ищеца суми в общ
размер на 305,08 лв., което плащане, е признато изрично от ищеца, като погасяващо
вземанията му срещу този ответник. Съдът следва да съобрази настъпилите след
предявяването на иска факти от значение за изхода на делото, поради което и на осн. чл.235,
ал.3 от ГПК, съобразявайки признанието на С. и извършеното плащане, предявените от
ищеца искове срещу този ответник ще следва да се отхвърлят, но поради извършеното в
хода на производството плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни,
ищеца на осн. чл.78, ал.1 и 2 от ГПК за отхвърлените поради плащане искове срещу
ответника С., за образуването на които обаче последната е дала повод, а всички останали
ответници, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлените срещу тях искове.
7
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, съобразно който общия размер на
разноските му по всички обективно и субективно съединени искове възлизат на сумата от
1169,72 лв., като разноските по исковете му само срещу ответника С., на които същия има
право, възлизат на 130,00 лв.
От своя страна, ответниците В. Ж., М. Д. и М. Д., Е. М., П. К., С. Д. и М. Б., са
направили разноски, за заплатените от тях адвокатски възнаграждения на представляващия
ги по пълномощие адв. К., за които също са представили Списък по чл.80 от ГПК. Видно от
доказателствата /договорите за правна защита и съдействие, платежно нареждане, на л.235/
уговорените в минимален размер, съобразно цената на исковете, адвокатски
възнаграждения, са били заплатени от ответниците в брой/или по банков път, като с оглед
отхвърлянето на исковете срещу тях, същите имат право да им бъдат присъдени изцяло
сторените от тях съдебни разноски. Възражението на ищеца за прекомерност на уговорените
и заплатени от ответниците адвокатски възнаграждения, съдът намира за неоснователно и
необосновано. Независимо от еднотипността на исковете и релевираните от ответниците,
чрез пълномощника им, възражения срещу тях, съдът намира, че всеки от ответниците,
представлявани от адв. К., е встъпил в отделно правоотношение с нея, съответно за
осъществената от нея отделна защита и съдействие, всеки от тях дължи отделно
възнаграждение, което е и заплатил, съобразно уговореното, а размерите на адвокатските
възнаграждения, не са прекомерни, с оглед заявения материален интерес, броя на
предявените искове и извършените по всеки от тях, процесуални действия от адв. К., в
защита правата и интересите на всеки от клиентите й. Тук е мястото да се отбележи, че
ищеца вместо да заявява голословни и необосновани възражения по чл.78, ал.5 от ГПК, би
следвало да положи по-голяма грижа при защита на собствения си интерес, като извършва
своевременно преценка на доказателствата и възраженията на ответниците, и при очевидно
неоснователни искови претенции, респ. насочени срещу ненадлежни ответници, да
предприема навременни действия за оттегляне на исковете си и прекратяване на
производството, а не поддържане на същите до последно и съответно до лавинообразното
нарастване на съдебните разноски в тези производства.
Разноски се претендират и ответника Л.. Видно от доказателствата по делото, същия е
заплатил в брой, уговореното в минимален размер адвокатско възнаграждение от 400 лв., и с
оглед отхвърляне на исковете срещу него, има право на сторените от него съдебни разноски
в пълен размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***], ЕИК [***] срещу В. С. С., ЕГН **********, в
качеството й на съсобственик на топлоснабден имот- Апартамент № 7, находящ се в [***], с
присъединен абонатен № [***], осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумите от 228,79 лв.,
8
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 70,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., поради извършеното в хода на производството
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***], ЕИК [***] срещу В. Р. Ж., ЕГН **********, С. Д.
Д., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, П. М. К., ЕГН **********, М. К. Д., ЕГН
**********, М. Н. Д., ЕГН **********, М. М. Б., ЕГН **********, и Г. И. Л., ЕГН
**********, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот- Апартамент № 7,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, при разделна
отговорност, за заплащане от всеки от тях по 1/9 ид.ч. от сумите в общ размер от 2690,86 лв.,
от която сума 2059,06 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството до
топлоснабден имот находящ се в [***], Ап.7, с аб. № [***], топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и 631,80 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода
от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., като неоснователни, недоказани и като погасени по
давност.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на В. Р. Ж., ЕГН
**********, сумата от 400,00 лв., представляваща сторените от ответницата съдебни
разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на М. К. Д., ЕГН
********** и М. Н. Д., ЕГН **********, сумата от общо 400,00 лв., представляваща
сторените от ответниците съдебни разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Е. И. М., ЕГН
********** сумата от 300,00 лв., представляваща сторените от ответника съдебни разноски
за заплатено от него адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на С. Д. Д., ЕГН
********** /100 лв./, М. М. Б., ЕГН ********** /100 лв./ и П. М. К., ЕГН ********** /200
лв./ или сумата от общо 400,00 лв., представляваща сторените от ответниците съдебни
разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Г. И. Л., ЕГН
**********, сумата от 400,00 лв., представляваща сторените от ответника съдебни разноски
за заплатено от него адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК да заплати
на [***], ЕИК [***] сумата от 130,00 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
9
„[***]“ ООД, с ЕИК [***], със седалище в [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10