№ 1269
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. П. К., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4600261 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 3-4 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди при издаването му да не са
допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище правилно да е
определен размерът на административното наказание глоба, както и ясно да е
посочено мястото на извършване на нарушението. Поддържа деянието да е
установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на
максимално допустима грешка от минус 3 % в полза на водача. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. П. К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
15.04.2021 г., установено от разписка на лист 21 от делото, а жалбата е
подадена на 20.04.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш
следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.12.2020 г. в 19:05 часа на републикански път I-8, км 213+230 в
посока изток жалбоподателят Н. П. К. управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № *** със скорост на движение от 98 км/ч. В
този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други
забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално
допустимата скорост за движение предвид категорията на управлявания
автомобил била 90 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 102 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на
движение от 98 км/ч.
За това деяние и против жалбоподателя К. бил издаден Електронен фиш
серия К с № 4600261, с който му било наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения
пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че
това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било
наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Пазарджик към гр. Пловдив пътен знак
В26, въвеждащ забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, бил
поставен на км 213+340 и зоната на действие на този знак обхващала участъка
от път I-8 от км 213+340 до км 213+543, където започвало кръстовище.
Мястото на км 213+230 от път I-8 попадало преди въведеното ограничение на
скоростта с пътния знак.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
2
измерване (лист 17-18 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. (лист 27 от делото)
се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196
е преминало проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на
метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
% при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-40350/17.12.2020 г. (лист 22 от делото) се установява,
че на дата 16.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип Cordon М2 с №
MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 17:40 ч. и
краен час на работа 20:40 ч. и с място на контрол републикански път I-8, км
213+230 в посока изток.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, че стойността на измерената скорост е 102 км/ч, а заснемането е
извършено на 16.12.2020 г. в 19:05 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Н. П. К..
От писмо от директора на ОПУ – Пловдив (лист 14 от делото) и извадка
от проект за организация на движението на път I-8 „Пазарджик – Пловдив“
(лист 15 от делото) се установява, че към дата 16.12.2020 г. в района на км
213+230 в посока изток на път I-8 вертикалната сигнализация е съответствала
на одобрения проект за организация на движението и в този пътен участък не
е въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се
МПС. Изяснява се и че пътен знак В26 (60 км/ч) е поставен на км 213+340
вдясно, посока изток, като участъкът на км 213+230 попада преди
ограничението, въведено с този знак.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 16.12.2020 г. в 19:05 часа на републикански път I-8, км
213+230 в посока изток жалбоподателят К. е управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № *** със скорост на движение от 98 км/ч.
Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално
допустимата скорост на движение за водачите на пътни превозни средства е
60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото
доказателства. От постъпилата и приобщена като писмено доказателство
справка от стопанина на пътя – Областно пътно управление гр. Пловдив, се
установява, че на процесния пътен участък не са въведени ограничения на
скоростта на движение, а вертикалната сигнализация е изпълнена в
3
съответствие с одобрения проект за организация на движението. Извадка от
този проект относно интересуващия делото пътен участък е приложена на
лист 15 от делото. В случая движението на жалбоподателя е било в посока
изток съгласно описанието в обстоятелствената част на ЕФ, следователно в
посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, в която посока е и нарастването на
километража на пътя. За процесния участък (км 213+230) не се установява да
е действало ограничение на скоростта на движение, сигнализирано с пътен
знак В26. За посоката, в която се е движил жалбоподателят, знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, се установява да е поставен
на км 213+340 в комбинация със знак В24. Тъй като движението е по посока
на нарастването на километража на пътя, то този знак е пораждал действие
след км 213+340. В случая обхватът на действие на този знак е от км
213+340 на път I-8 до км 213+543, откъдето е започвало кръстовище.
Интересуващият делото участък от пътя, представляващ км 213+230, остава
извън обхвата на действие на този знак и следователно знакът не е регулирал
поведението на жалбоподателя, когато той е преминавал през посоченото в
ЕФ място. По-точно приетият като място на извършване на нарушението
пътен участък обективно се намира преди началото на зоната на действие на
пътния знак В26, въвеждащ забрана за движение със скорост по-висока от 60
км/ч, което налага извод, че на мястото, посочено в електронния фиш,
жалбоподателят К. не е нарушил знака В26 (60 км/ч). От извадката от проекта
за организация на движението по категоричен и несъмнен начин се доказва,
че на км 213+230 от път I-8 в посока изток не са въведени ограничения на
скоростта или други забрани за движещите се МПС.
Следва да се отбележи, че именно Областно пътно управление - Пловдив
към Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентната институция, която
може да предостави надлежна информация дали към даден момент на
определен участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно
поставен пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че
стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и
поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17
от същата наредба проектът за организация на движението се одобрява, както
следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
4
маркировка и пътни знаци. Следователно информацията относно
организацията на движението по процесния републикански път, предоставена
от териториалното поделение, на чиято територия се намира пътният участък,
се цени от съда като определяща и меродавна.
Действително в ЕФ и в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. се твърди да е имало пътен знак В26, сигнализиращ
максимално допустима скорост от 60 км/ч, и така съществува противоречие
между отразеното в протокола от една страна и справката, постъпила от
стопанина на пътя, заедно с проекта за организация на движението от друга
страна. Това разминаване е възможно да се дължи на различни причини:
- информацията, отразена в протокола, да не съответства на актуалното
разположение на пътните знаци към датата на деянието, а да удостоверява
разположението им към предходен момент;
- да е налице грешка при обозначаване на мястото на нарушението в ЕФ
и в протокола, доколкото действително се установява да е имало и поставен
пътен знак В26 (60 км/ч), но описаното в ЕФ място попада извън обхвата му
на действие;
- да е налице грешка в протокола на мястото на разположение на пътния
знак;
- пътен знак В26 (60 км/ч) действително да е бил наличен, но да е
поставен без одобрението на компетентния за това орган. Така възможно е
пътният знак да е поставен например по разпореждане на кмета на общината.
Доколкото правомощията на кмета на общината съгласно чл. 17, т. 3 от
Наредба № 1/17.01.2001 г. обхващат само общинските пътища, а процесният
път е част от републиканската пътна мрежа, то поставянето на такъв знак би
било неправомерно и въз основа на него не може законосъобразно да се
реализира административнонаказателната отговорност на водачите на МПС.
Следователно дори и пътен знак В26 да е бил наличен, то същият не е
предвиден, съгласуван, одобрен и поставен от компетентната за това
администрация. Проектът за организация на движението не предвижда в
процесния пътен участък – км 213+230 в посока изток на път I-8, да действа
ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, нито от Агенция „Пътна
инфраструктура“ са извършвани действия, чрез които правомерно да е
въведено такова ограничение. По тези съображения съдът приема, че в
процесния участък е действало общото ограничение за движение извън
населено място за ППС от категорията на лекия автомобил „БМВ 328 И“ с
рег. № ***, а именно 90 км/ч.
Това обстоятелство определя за необоснован фактическия извод в ЕФ, че
разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч. Неправилно установената
фактическа обстановка е повлякла съществени нарушения при определянето
на правната квалификация на деянието и на приложимата санкционна
разпоредба. Така жалбоподателят К. е превишил разрешената максимална
скорост за движение извън населено място само с 8 км/ч, но въпреки това
наложеното му с обжалвания електронен фиш наказание е глоба в размер на
5
300 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Тази разпоредба обаче е
приложима в случаите на превишаване на максимално разрешената скорост
от 31 до 40 км/ч. Процесната хипотеза попада извън обхвата на приложената
санкционна разпоредба, с която неоправдано е отегчена отговорността на
жалбоподателя, а наложеното наказание е в по-висок размер. Освен това
погрешна е и правната квалификация, която е дадена на деянието с
електронния фиш. Тъй като стойността на скоростта, която водачът не е
трябвало да превишава, не е сигнализирана с пътен знак, а се определяла по
общото правило на ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то деянието е следвало да бъде
квалифицирано именно като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
електронния фиш е прието да са нарушени законовите разпоредби на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, но така направената правна квалификация
противоречи на установените по делото факти. В този смисъл тя се явява
погрешна. Допуснатите пороци в съдържанието на обжалвания електронен
фиш са неотстраними и обуславят неговата отмяна. В настоящото съдебно
производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на
електронния фиш с оглед на съдържанието му, с което е издаден. Ръководно-
решаващият орган в съдебното производство не разполага с правомощие да
потвърди електронния фиш, като за пръв път със съдебното решение приеме
различна правна квалификация на деянието и приложи друга санкционна
разпоредба. Противното би означавало за пръв път със съдебното решение
деецът да бъде наказан за различно деяние от това, за което дотогава се е
водил процесът.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован. Същият е
издаден при неправилно установена фактическа обстановка. В резултат е
допусната грешка както при правната квалификация на деянието, така и при
определянето на приложимата санкционна норма и индивидуализацията на
административното наказание „глоба“. Същественият характер на тези
недостатъци и невъзможността те да бъдат санирани едва в настоящата фаза
на административнонаказателния процес налага отмяна на електронния фиш.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за жалбоподателя. Той обаче не е направил
искане за присъждане на разноски в процеса, нито е доказал извършването на
такива. Съдът не се произнася служебно по въпроса за разноските, а само при
надлежно сезиране, каквото в случая липсва. По тези съображения разноски
не следва да бъдат присъждани в полза на никоя от страните по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4600261 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н. П. К., ЕГН: **********, с адрес:
6
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7