РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 30.12.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 519, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е във фаза по извършване
на делбата.
Предявен e от Г.В.Б. с ЕГН **********,*** против Л.В.Б., с
ЕГН: **********,***, иск за делба на следните недвижими имоти: недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща,
построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК
на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, при
граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III,
пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2
ид. част от мазето и тавана на
недвижими имот: ½
идеална част от УПИ XXIX / двадесет и девети / отреден за имот №
3539 от кв. 180 по плана на град Велинград, при граници и съседи - Л. и Г. Б. ,
Ф.Б., П.П. и улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток
УПИ III пл. № 3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, както и на недвижим имот: : ГАРАЖ, на
място представлява две обединени сгради със застроена площ от 36 м.кв., както
следва- Сграда с ИД 10450.502.507.2 с функционално предназначение- Хангар,
депо, гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 22 кв. м. и Сграда с ИД
10450.502.507.3 с функционално предназначение- Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 14 кв. м.,
построени в Поземлен имот с ИД 10450.502.507, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. „Тодор Каблешков“ № 1, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 260 кв. м, стар номер
3538, квартал 180, парцел XXVII, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв.
180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на
АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи ПИ 501.3539, ПИ 501.3536, ПИ 501.9579 и
улица, които са допуснати до делба с
влязло в сила решение № 267/09.08.2019 при квоти: по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.
След
като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
В преклузивния срок по
чл.346 ГПК са предявени следните претенции: от Г.В.Б. против Л.В.Б., на основание
чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 ЗН за сумата от 10174.50 лв., представляваща
стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата
стойност, респ. увеличило се е наследството; от Г.В.Б. против Л.В.Б. по чл.31, ал.2
от ЗС, за сумата от по 350 лева, представляваща обезщетение за невъзможността
на ищеца да ползва делбената жилищната сграда и поземления имот, за периода от 16.01.2019г.; от Л.В.Б. против Г.В.Б. на основание на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12
ал.2 ЗН за сумата от 6500 лв., представляваща
½ част от стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е
увеличила неговата стойност, респ. увеличило се е наследството, ведно със
законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното плащане.
По делото е приета, като неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална
поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот представляващ- САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 10450.502.508.1.2, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ № 1-А, ет. 2, тип
Жилище, апартамент, бр. нива 1 с площ по документ от 70. кв. м, ведно с 1/2
ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, който се намира на втори
жилищен етаж в Сграда с ИД 10450.502.508.1, с функционално предназначение-
Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 2, брой самост.обекти 2 със застроена
площ от 74 кв. м. и построена в Поземлен имот с ИД 10450.502.508, област
Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ №
1-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 295
кв. м., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е неподеляем на два
дяла, като годен жилищен обект, съгласно нормите посочени в чл. 108-110 от
Наредба №7 за ПНУОВТУЗ- еднофамилно жилище. Пазарната му стойност към настоящия
момент е : 44 608 лв.
Имота допуснат до делба и
представляващ- 1/2 идеална част от Поземлен имот с ИД 10450.502.508, област
Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ №
1-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 295
кв. м. и лице от 14,00 м.л., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX,
съгласно Заповед за одобрение на КККР№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е
неподеляем на два дяла, съгласно нормата посочена в чл.19, ал.1 т.1 от ЗУТ /
минимум за самостоятелен дял 300 м.кв. за повърхност и най-малко 14 м.л. за
лице/. Пазарната му стойност към настоящия момент е : 15 709 лв..
Имота допуснат до делба и
представляващ-ГАРАЖ, построен в УПИ-XXVII и на място представлява две обединени сгради със застроена площ от 36
м.кв., както следва- Сграда с ИД 10450.502.507.2 с функционално предназначение-
Хангар, депо, гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 22 кв. м. и Сграда с ИД
10450.502.507.3 с функционално предназначение- Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 14 кв. м.,
построени в Поземлен имот с ИД 10450.502.507, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ № 1, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 260 кв. м, стар номер
3538, квартал 180, парцел XXVII, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е неподеляем на два дяла, съгласно
СПН-едно помещение с начин на обслужване от една входна врата към улицата . Пазарната
му стойност към настоящия момент е : 10
179 лв..
По делото е приета, като неоспорена
от страните съдебно-оценъчна експертиза и съобразно заключението на вещото лице справедливата пазарна наемна стойност за САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор
10450.502.508.1.2, тип Жилище, апартамент, бр. нива 1 с площ по документ от 70.
кв. м, ведно с 1/2 ид.част от тавана, избата и общите части на сградата и 1/2
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 10450.502.508 с площ от 295 кв. м., стар
номер 3539, квартал 180, парцел XXIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е в размер на 357 лв.. За периода от 16.01.2019г. до
17.05.2021г. общо 16 месеца е : 5 712 лв..
По делото е
приета, като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и съобразно
заключението на вещото лице в САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор
10450.502.508.1.2, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к.
4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ № 1-А, ет. 2, тип Жилище, апартамент, бр. нива 1 с
площ по документ от 70. кв. м. са извършени претендираните подобрения от
ответника, описани в представените молби и установени на място на стойност към
настоящият момент от 6 829,46 лв..
Установило е, че представените фактури за закупуване на част от материалите за
ремонта /ламиниран паркет и ПВЦ дограма/ са от периода м.04 и м. 06 2007 г..
Вещото лице сочи, че увеличената стойност на допуснатият до делба втори жилищен
етаж в резултат на извършените в него строително монтажни дейности и
представляващи основен ремонт/ частична замяна на строителни елементи с нови и
извършени нови СМР, с които е възстановена експлоатационната годност и е
удължен срока за експлоатация на жилището/ е на стойност от 5 640,59 лв. включваща претенцията по
т.1 Ремонт на баня с тоалетна за 1 762,06лв.; по т.2 Подмяна на дървена
дограма-врати и прозорци с ПВЦ със стъклопакет за 2 449,46 лв.; по т.З
Поставяне на ламиниран паркет за 490,65лв.; по т. 6 Циклене и лакиране на
дюшеме за 370,58лв. и по т. 7 Направа метална конструкция и покриване с
поликарбонатни плоскости тераса за 567,84лв.
Вещото лице е
установило, че в ГАРАЖА, построен в УПИ-XXVII и на място представляващ две
обединени сгради със застроена площ от 36 м.кв., както следва- Сграда с ИД
10450.502.507.2 с функционално предназначение- Хангар, депо, гараж, брой етажи
1 със застроена площ от 22 кв. м. и Сграда с ИД 10450.502.507.3 с функционално
предназначение- Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой
етажи 1 със застроена площ от 14 кв. м. са извършени претендираните подобрения
от ищеца, описани в представената молба и установени на място на стойност към
настоящият момент от 7 209.76 лв..
Увеличената стойност на допуснатият до делба гараж в резултат на извършените в
него строително монтажни дейности и представляващи основен ремонт/ частична
замяна на строителни елементи с нови и извършени нови СМР, с които е
възстановена експлоатационната годност и е удължен срока за експлоатация на
жилището/ е на стойност от 6 847,51 лв.
включваща претенцията По т. 1 Изграждане на пристройка от изток към гаража и
обединена с него за 3 044,51лв. По т.2 Изграждане на В и К за 105,20 лв. По т.З
Пердашена циментова замазка по под за 390,92лв. По т. 4 -Настилка под с
керамични плочи по под за 925,50лв. По т. 5 Минерална мазилка и боядисване с
вододисперсни бои по тавана на гаража за 573,66лв. По т. 6 Релефна шпакловка с
цимент и боядисване с лак по стените на гаража за 1 050,44лв. По т.7 и 9
Направа на ел.инсталация под мазилка- лампени и контактни излази за 383,28 лв.
По т. 8 Осветителни луминисцентни тела за 290лв. и Пот. 11 Метални решетки на
прозорците на гаража за 84,00лв.. Пазарната му стойност към настоящия момент е
: 10 179 лв., а пазарната му
стойност към настоящия момент, без увеличаващата стойност на извършените
подобрения е : 3 331, 49 лв..
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ ОТ Г.В.Б. ПРОТИВ Л.В.Б.
В преклузивния срок
по чл.346 от ГПК е предявена претенция за присъждане на обезщетение по чл.31
ал.2 ЗС във вр. с чл.346 ГПК от ищеца Г.В.Б. против Л.В.Б., за сумата от
по 350 лева, представляваща обезщетение за невъзможността на ищеца да ползва
делбената жилищната сграда и поземления имот, за периода от 16.01.2019г.. Съдът счита, че предявената претенция за обезщетение за лишаване
от ползване е частично основателна по следните съображения:
За
уважаването на тази претенция разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС изисква да са
налице две кумулативно дадени предпоставки - съсобственикът лично
да ползува съсобствения имот и да е отправено писмено поискване
от неползуващия се съсобственик до него. В случая и двете законови
предпоставки са налице - направилия претенцията съделител –
ищеца Г.В.Б. с депозираната
молба е отправила “писмено поискване” ответника да заплаща обезщетение за
лишаването му от ползване- 04.02.2019 г. и по делото между страните е
безспорно, а и от от събраните във втората фаза гласни доказателства се
установи, че ответникът ползва съсобствения имот. Представената
нотариална покана по делото / л. 153/ не може да послужи за начало на
поискване, тъй като няма данни по делото за нейното получаване от ответника.
С
оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е приета
експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето от съда като
изготвено компетентно и добросъвестно, че средната пазарна наемна цена за процесния имот
е в общ размер на 357 лв., следователно
стойността на 1/2 част от него ще бъде 178,5 лв./месец. При това положение искът следва да бъде уважен
за периода от 04.02.2019 г. до 08.06.2021 г. и за сумата от 2856 лв., а за
периода от 19.01.2019 г. до 08.06.2021 г. и за разликата от 2856 лв. до сума в
размер на сумата от 5600 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
В преклузивния срок
по чл.346 ГПК е предявена претенция от Г.В.Б. против Л.В.Б., на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 ЗН за сумата от 10174.50 лв.,
представляваща стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е
увеличила неговата стойност, респ. увеличило се е наследството.
Във
връзка с така предявената претенция са събрани гласни доказателства и е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото
лице, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно, се установява, че
извършените в процесния имот подобрения, подробно описани в писмени
молби, установени след извършения експертен оглед и замерване са както следва: Изграждане на пристройка от изток към гаража и обединена с него за 3
044,51лв.; Изграждане на В и К за 105,20 лв.; Пердашена циментова замазка по
под за 390,92лв.; Настилка под с керамични плочи по под за 925,50лв.; Минерална
мазилка и боядисване с вододисперсни бои по тавана на гаража за 573,66лв.;
Релефна шпакловка с цимент и боядисване с лак по стените на гаража за 1
050,44лв.; Направа на ел.инсталация под мазилка- лампени и контактни излази за
383,28 лв.; Осветителни луминисцентни тела за 290лв. и Метални решетки на
прозорците на гаража за 84,00лв.. В заключение вещото лице сочи, че
стойността на извършените и подробно описани СМР е в размер на 9547,51 лв.. Също, че резултат на извършените подобрения стойността на процесния недвижим
имот се е увеличила с 6 847,51 лв..
От
показанията на разпитаните свидетели Неда Босева Петева и Веселина Лазарова
Боснева безспорно се установява, че ищецът още приживе на наследодателката А.В.Б., починала на 02.11.2017 г., е извършил ремонт и преустройство на процесния
гараж. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите отразяват
преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелстват, а също така
показанията им са непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН всеки сънаследник, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството му, може, ако не е бил
възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение
в негова полза. За основателността на тази претенция е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1.Претендиращият да има качеството наследник,
който лично е допринесъл за увеличението на наследството, или да бъде
правоприемник на такъв наследник; 2.Претендиращият да е спомогнал за
увеличаване на наследството, като увеличението трябва да е ясно изразено в
някаква форма и да е налице към момента на откриване на наследството.
Приносът
може да се състои в изплащане на задължения на наследодателя или да е резултат
на средства и/или труд, вложени от наследника. При определяне на размера на
увеличението е от значение с колко е увеличено наследственото имущество, а не
колко е изразходвал наследника в средства и труд; 3.Увеличаването на
наследството да е станало приживе на наследодателя; 4. Претендиращият да не е
бил възнаграден по друг начин.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че
претенцията за подобрения се явява основателна и доказана. От събраните по
делото доказателства безспорно е установено качеството на наследник на
направилия претенцията съделител. Установи се също от заключението на
съдебно-техническа експертиза, че описаните в молбата ремонтни дейности имат
характер на подобрения, тъй като са увеличили стойността на имота, т.е.
направените разноски /труд, средства, материали/ са повишили стойността на
имота. Установи се от събраните гласни доказателства, че всички тези дейности
са извършени приживе на наследотелката на страните- А.В.Б.. Съдът приема за установена по отношение на ищеца и последната
изискуема от Закона за наследството предпоставка, а именно претендиращият да не
е бил възнаграден по друг начин, доколкото не се ангажираха доказателства за
противното. С оглед на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че
ответникът е извършил описаните в писмената му молба и заключението на вещото
лице подобрения в имота с което е спомогнал да се увеличи наследството.
При
това положение следва да бъде разгледано правоизключващото възражение на
ответника за погасяване на това вземане по давност в практиката се приема, че давността за
упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на
иска за делба. Ето защо при съобразяване датата на депозиране на исковата молба
19.04.2018 г. и датата, на която претенцията е заявен с писмена молба по
делото- 04.02.2019 г. следва да се приеме, че възражението е неоснователно.
Предвид
гореизложеното предявения иск за подобрения с оглед заключението на вещото лице
и разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, се явява доказан и частично
основателен, а именно до сума в размер на
- 3423,75 лв. /която част представлява 1/2 ид.ч. от
установената стойност на подобренията, които са в общ размер на 6 847,51 лв./ . Съдът приема за меродавна
стойност на увеличението – 6 847,51 лв., тъй като това
е стойността, с която съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
се е увеличила стойността на наследството, а както беше посочено по-горе при
определяне на размера на увеличението е от значение с колко е увеличено
наследственото имущество, а не колко е изразходвал наследника в средства и
труд. При това положение искът за разликата от
установения по- горе размер от 3423,75 лв. до пълния претендиран от
10174.50 лв., следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ ОТ Л.В.Б. ПРОТИВ Г.В.Б.
В преклузивния срок по чл.346 ГПК е предявена
претенция от Л.В.Б. против Г.В.Б., на
основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 ЗН за сумата от 6500 лв., представляваща ½ част от стойността на ремонтите и
подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност, респ. увеличило
се е наследството, ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното
плащане.
От събраните писмени и гласни
доказателства, а и от приетата без възражения експертиза безспорно се
установява, е ищецът Л.Б. е извършил приживе на наследодателката подобрения в
имота, подробно описани в заключението на вещото лице, а именно: Ремонт на баня с тоалетна за 1 762,06лв.; Подмяна на дървена дограма-врати
и прозорци с ПВЦ със стъклопакет за 2 449,46 лв.; Поставяне на ламиниран паркет
за 490,65лв.; Циклене и лакиране на дюшеме за 370,58лв. Направа метална
конструкция и покриване с поликарбонатни плоскости тераса за 567,84лв. като същите са установени на място и са на стойност към настоящият момент от 6 829,46 лв.. Вещото лице сочи, че в резултат
на тях е възстановена експлоатационната годност и е удължен срока за
експлоатация на жилището/ и стойността на процесния недвижим имот се
е увеличила с 5 640,59 лв..
Предвид
гореизложеното предявения иск за подобрения се явява доказан и частично
основателен, а именно до сума в размер на
- 2820,30 лв. /която част представлява 1/2 ид.ч. от
установената стойност на подобренията, които са в общ размер на 5 640,59 лв./ . Следователно искът за
разликата от установения по- горе размер
от 2820,30 лв. до пълния претендиран от 6500 лв., следва да
бъде отхвърлен.
ПО НАЧИНА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА НА
ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ
Основен
принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял
в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят
удобно, се изнасят на публична продан /чл.69 ЗН вр. чл.34 ал.2 ЗС/, т.е. всеки
съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако
обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това
право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за
реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от
съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно
и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти,
т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от
субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат,
респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се
различават един от друг по предназначението си или по други основни
характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за наличието
на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки
един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да се поделят удобно
по смисъла на чл.69 ал.2 ЗН, независимо от различния им вид или същественото
разминаване в стойността им. В този случай делбата може да се извърши чрез
разпределение по чл.353 ГПК или чрез теглене на жребий. Когато обаче между
страните е налице спор, в частност когато всички имат еднакви права,
претендират един и същ имот, а в същото време допуснатите до делба имоти са
неделими и същите съществено се различават по вид и предназначение, макар и
броят им да съответства на броя на съделителите, съставянето на равностойни
дялове и тегленето на жребий е невъзможно. В тези хипотези следва да се направи
преценка за възможността за разпределение като се изходи от обективни критерии
/напр. фактическо разпределение на ползването на имотите до делбата,
извършването на значителни преустройства от някой от съделителите/, а при липса
на такива неподеляемите имоти следва да бъдат изнесени на публична
продан.
Съдът
намира, че в случая не могат да бъдат обособени два равностойни дяла,
кореспондиращи на квотите на съделителите и най-вече осигуряващи получаването
на еднакви по вид имоти. Допуснатите до делба имота са три, всеки един от които
е реално неподеляем. Същите са с различно предназначение /поземлен имот,
предназначен за жилищно строителство; гараж и жилищен етаж/ и на съществено
различаващи се една от друга пазарни стойности, видно от приетото заключение. Ето
защо делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол
и теглене на жребий.
Според
съда са налице основанията за разпределение по реда на чл.353 ГПК, поради което
делбата следва да бъде извършена по този ред. Критериите за разпределение на
допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. са големината на дела,
сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота
подобрения, реалното му ползване. Извършените подобрения в някой от делбените
имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на
жребий, т. е. като основания за извършване на разпределението, както и че
съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези
критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението
на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност.
Едни
от основните критерии за разпределение на допуснатите до делба имоти са
големината на квотите и стойността на дяловете, но следва да се съблюдава и
правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите да
получи реален дял, като разпределението по чл. 353 ГПК, се съобрази и с това
между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения
начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Разрешение
в този смисъл се съдържа в решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр. д. №
1580/2018 г. на I г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове (решение № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. на I
г. о. на ВКС; решение № 583/5.07.2004 г. по гр. д. №
222/2004 г. на I г. о. на ВКС; решение № 30/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на І
г. о. на ВКС; решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. №
4198/2016 г., І г. о. на ВКС и цитираното в него решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на
І г. о. на ВКС).
Според
направеното в решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. №
4198/2016 г., І г. о. на ВКС обобщение при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от
предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като
по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите, да се
разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им. Във всички случаи, при които броят на съделителите е равен
или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми на
обособените дялове от тях, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 69 ЗН и всеки съделител да получи
реален дял. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде
игнориран (в този смисъл решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. №
534/2009 г. на І г. о. на ВКС). Щом направата на подобрения е критерий за избора
на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерия и относно
това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на
квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и
правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим и при делба на
обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като
разпределението по чл. 292 ГПК (отм.) се съобрази и с това
между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения начин
на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове (решение № 300/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на
І г. о. на ВКС).
В
случая безспорно се установи, че всеки от съделителите е извършил подобрения в
конкретен делбен имот. По отношение на допуснатия до делба втори жилищен етаж е
установено, че ответникът Л.Б. е установил трайно и фактическа власт. При това
положение съдът счита, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК,
като делбените имоти се разпределят по следния начин: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 10450.502.508.1.2, област
Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. „Тодор Каблешков“ №
1-А, ет. 2, тип Жилище, апартамент, бр. нива 1 с площ по документ от 70. кв. м,
ведно с 1/2 ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, който се
намира на втори жилищен етаж в Сграда с ИД 10450.502.508.1, с функционално
предназначение- Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 2, брой самост.обекти
2 със застроена площ от 74 кв. м. и построена в Поземлен имот с ИД
10450.502.508, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600,
ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ № 1-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване
(до 10 т) с площ от 295 кв. м., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК,
представляващ втори жилищен етаж от
двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539,
в квартал № 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед №
300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, при граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII,
пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI,
пл. № 3542 и да се разпредели на съделителя Л.В.Б., ведно с съответните общите части от сградата, съобразно
влязло в сила решение № 267/09.08.2019,
с пазарна стойност на дела 44 608 лв., а ГАРАЖ,
на място представлява две обединени сгради със застроена площ от 36 м.кв.,
както следва- Сграда с ИД 10450.502.507.2 с функционално предназначение-
Хангар, депо, гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 22 кв. м. и Сграда с ИД
10450.502.507.3 с функционално предназначение- Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 14 кв. м.,
построени в Поземлен имот с ИД 10450.502.507, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ № 1, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 260 кв. м, стар номер
3538, квартал 180, парцел XXVII, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв.
180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на
АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи ПИ 501.3539, ПИ 501.3536, ПИ 501.9579 и
улица и да се разпредели на съделителя- Г.В.Б., с пазарна стойност 10
179 лв..
По отношение на допуснатия до делба недвижим имот
представляващ 1/2 идеална част от Поземлен имот с ИД 10450.502.508, област
Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ №
1-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 295
кв. м. и лице от 14,00 м.л., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX,
съгласно Заповед за одобрение на КККР№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК,
съдът счита, че с оглед на възникването на хоризонтална етажна собственост по
естеството същия придобива характеристиката на обща част на сградите построени
върху него, поради което не следва да бъде възлаган на никой от съделителите.
Пазарната му стойност е 15 709 лв.,
която следва да бъде извадена от общата пазарна стойност на делбените имоти.
При извършването на делбата, съдът приема оценките за
средна пазарна стойност на делбените имоти, според СТЕ, като неопровергана от
насрещни доказателства, а именно – 70496
лв. общо за трите имота. След приспадането на пазарната стойност на
поземления имот същата възлиза на 54787 или делът на всеки от съделителите
следва да е на стойност от по 27393,5 лв.. Във връзка с тези стойности следва
да се извърши и уравняването, върху което уравняващите страни следва да
заплатят и съответния местен данък, за да получат преписи от решението и
изпълнителни листа. Следователно съделителят Л.В.Б. следва да заплати на съделителя Г.В.Б. сумата от 17214,50 лв. за недвижимия имот, представляващ
втори етаж от жилищна сграда, поставен в негов дял и за допълване дела на този
съделител.
По разноските
Разпоредбата на чл.355
изр.първо от ГПК предвижда страните да заплащат разноските за делбата съобразно
стойността на дяловете си. Следователно всеки от съделителите трябва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса съобразно стойността на дяла си в съсобствеността, а именно: за Л.В.Б. сумата от 2098,5 лв., а за Г.В.Б. сумата от 721,34 лв.. Всеки
от съделителите следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по
предявените във втората фаза на делбата претенции по сметки, поради което Л.В.Б. следва да бъде осъден
да заплати сумата от 260 лв., представляваща държавна такса по иска с правно
основание по чл. 12 ЗН, а Г.В.Б. следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса в общ размер на
630,98 лв. по исковете с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 12 ЗН.
Поради горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Л.В.Б., с ЕГН: **********,***, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 10450.502.508.1.2, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ № 1-А, ет. 2, тип
Жилище, апартамент, бр. нива 1 с площ по документ от 70. кв. м, ведно с 1/2
ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, който се намира на втори
жилищен етаж в Сграда с ИД 10450.502.508.1, с функционално предназначение-
Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 2, брой самост.обекти 2 със застроена
площ от 74 кв. м. и построена в Поземлен имот с ИД 10450.502.508, област
Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ №
1-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 295
кв. м., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, представляващ втори
жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX / двадесет и
девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със
Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, при граници и съседи по скица - от
север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и
от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с съответните общите части от сградата,
съобразно влязло в сила решение № 267/09.08.2019, с пазарна стойност на дела 44 608
лв., ПОСТАВЯ
В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Г.В.Б. с ЕГН **********,***, следния недвижим имот: ГАРАЖ,
на място представлява две обединени сгради със застроена площ от 36 м.кв.,
както следва- Сграда с ИД 10450.502.507.2 с функционално предназначение-
Хангар, депо, гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 22 кв. м. и Сграда с ИД
10450.502.507.3 с функционално предназначение- Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 14 кв. м.,
построени в Поземлен имот с ИД 10450.502.507, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ТОДОР КАБЛЕШКОВ № 1, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 260 кв. м, стар номер 3538, квартал
180, парцел XXVII, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв.
180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на
АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи ПИ 501.3539, ПИ 501.3536, ПИ 501.9579 и
улица, съобразно влязло в сила решение № 267/09.08.2019, с пазарна стойност 10 179 лв..
ОСЪЖДА Л.В.Б., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.В.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 17214,50 лева за уравнение на
дяловете.
ОСЪЖДА Л.В.Б., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.В.Б. с ЕГН **********,***, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 2856
лв., представляваща обезщетение за невъзможността на ищеца да ползва делбените
жилищен и поземлен имот, за периода от 04.02.2019 г. до 08.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над установения размер от 2856 лв. до
претендираната сума в размер на 5600 лв. и за периода от 19.01.2019 г. до
08.06.2021 г..
ОСЪЖДА Л.В.Б., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.В.Б. с ЕГН **********,***, на основание по чл. 12 ЗН, сумата от 3423,75 лв., представляваща ½ част от
стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата
стойност, респ. увеличило се е наследството, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над установения размер от 3423,75 лв. до пълния претендиран от
10174.50 лв..
ОСЪЖДА Г.В.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Л.В.Б., с ЕГН: **********,***, на основание по чл. 12 ЗН, сумата от 2820,30
лв., представляваща ½ част от стойността на
ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност,
респ. увеличило се е наследството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над установения размер
от 2820,30 лв. до пълния претендиран от 6500 лв..
ОСЪЖДА Г.В.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.355 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Велинград сумата от 1352,32 лв., представляваща държавна такса върху
дяла му в делбената маса и по предявените във втората фаза на делбата претенции
по сметки.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК Л.В.Б., с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Велинград сумата от 2358,5 лв., представляваща
държавна такса върху дяла му в делбената маса и по предявените във втората фаза
на делбата претенции по сметки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на страните, че в 6 (шест)
месечен срок от влизането на решението в сила следва да извършат
отбелязването му в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград, като ги
предупреждава, че ако не сторят това в посочения срок вписването на исковата
молба губи действието си – арг. от разп. на чл. 115, ал.2 от ЗС.
Заверен
препис ДА НЕ СЕ ИЗДАВА на страните
до представяне на доказателства за заплатени държавна такса и местни данъци и
такси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА