Решение по КНАХД №714/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Интернешънъл Асет Банк“ АД – гр. София, представлявано от Главен Изпълнителен директор Р. Г. С. и Изпълнителен директор М. А. Г., чрез юрисконсулт Н. срещу Решение № 324/18.06.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 510/2025 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № ВТ-007189/21.02.2025г. на Началника на ТО на КЗП – Русе, с което на „Интернешънъл Асет Банк“ АД – гр. София на осн. чл. 45 ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 10а ал.2 от Закона за потребителския кредит, затова че като кредитор на 02.08.2024г. в гр. Плевен в клон на банката на [улица]при сключване на Договор за потребителски кредит № 473-001946-157/02.08.2024г. с потребител е изискал заплащането на такса за кредитен анализ в размер на 50 лв., като действие, свързано с усвояване на кредита.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Счита, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 10а ал.2 ЗПК и съдът неправилно е приложил закона с оглед действителната фактическа обстановка. Сочи, че с оглед даденото от потребителя съгласие за директен дебит, публично оповестената такса в размер на 50 лв. е събрана автоматично, след захранването на сметката със сумата на отпуснатия кредит. Но това не може да се тълкува в подкрепа на довода, че усвояването на кредита е поставено в зависимост от заплащането й, както неправилно приема съдът. В разглеждания случай оценката на кредитоспособността е дължима за проучвателни действия, извършени преди одобрението на искането за кредит, но страните могат по взаимно съгласие да отложат събирането на таксата за бъдещ момент и не е свързано с усвояването и управлението на кредита. Размерът на таксата за кредитен анализ е посочен в договора, понеже това произтича от законоустановено задължение на банката по чл. 10а ал.4 ЗПК. Не е вярно, че таксата се събира само от одобрените кредитоискатели и при отпускане на кредита. Изрично в тарифата е записано, че платените такси за приемане на документи, проверка и анализ подлежат на събиране след одобрение на кредита, но преди подписване на договора и не подлежат на връщане, включително и при отказ на банката да одобри искането за кредит. Погрешни са изводите относно материалната и териториалната компетентност на наказващия орган и не са обсъдени доводите в жалбата, нито основанията за отвод на актосъставителя и наказващия орган, развити в писмената защита. Неправилно съдът е приложил разпоредбите за връчването на НП на неупълномощено за това лице. В НП не са обсъдени и съобразени възраженията срещу акта. Необоснован е изводът за засягането на правата на неограничен брой потребители. Не е налице ясно описание на нарушението. Независимо, че е наложено наказание в минимален размер, то е явно несправедливо, защото не отпада задължението за преценка дали не е налице маловажен случай съгласно чл. 28 ЗАНН. Събирането на такса за кредитен анализ не е забранено от закона и заплащането й не е условие за усвояване на кредита и не са засегнати интереси на потребителя. Касае се за проверка на само един договор и необоснован е изводът за засегнати много повече обществени отношения, свързани с правата на потребителите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Началникът на ТО на КЗП – Русе, чрез юрисконсулт М. изразява писмено становище, че касационната жалба е неоснователна, постановеното решение е правилно и законосъобразно, а аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП счита за неоснователни. Излага доводи, че таксата за кредитен анализ в размер на 50 лв. е свързана с усвояването на кредита, тъй като се събира за действия преди подписването на договора за кредит, а се изисква с договора за кредит и е удържана в деня на отпускане и усвояване на кредита т.е. усвояването на кредита е обвързано с нейното заплащане от потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия кредит. Изисква се съобразно договора и се начислява и събира при отпускането на кредита, т.е. само от потребителите, на които е отпуснат кредит. Оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на банката – чл. 16 – 18 ЗПК и не представлява допълнителна услуга по чл. 10а ал.1 ЗПК, за да бъде събирана от потребителя. Такива допълнителни услуги са само тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. Счита за неоснователни доводите относно компетентността и допуснати процесуални нарушения в административно-наказателното производство, като съдът е установил правилно фактите по делото и правилно е приложил закона. Не са налице обстоятелства за приложението на чл. 28 ЗАНН, наложената санкция е в минимален размер и е справедлива. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно съдът е приел за безспорно установено визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, за което обосновано е наложено наказание в установения от закона минимален размер при липса на основание за приложението на чл. 28 ЗАНН.

АУАН е съставен от С. Н. длъжностно лице – главен инспектор в Област Плевен при КЗП, оправомощена със Заповед № 358 ЛС/22.04.2015г. от Председателя на КЗП съгласно чл. 55 ал.1 ЗПК да извършва проверки и съставя актове за извършени нарушения на територията на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП, което обхваща и проверки по ЗПК на територията на област Плевен. В този смисъл актът е издаден от длъжностно лице в рамките на неговата материално и териториална компетентност. НП е издадено на 21.02.2025г. от Ц. Х. – началник ТО на КЗП – Русе, който е оправомощен със Заповед № 1137/29.01.2025г. на Председателя на КЗП на осн. чл. 55 ал.2 ЗПК да налага административни наказания по ЗПК за установени административни нарушения с актове, съставени от служителите на териториален отдел за област Плевен. Компетентността на наказващия орган се преценява към момента на издаване на НП и видно от цитираната заповед е издадено от съответния материално и териториално компетентен орган.

Правилни са изводите за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. АУАН е съставен в присъствие на представител на нарушителя и връчен с препис от акта. Обстоятелствата по връчването на НП са от значение единствено за спазване срока на обжалване. Жалбоподателят е упражнил това си право, следователно не са били засегнати процесуалните му права и затова е безпредметно да се обсъжда начина на връчване, това не се отразява на законосъобразността на НП. Независимо от това правилно съдът е приел, че НП е било редовно връчено при условията на чл. 180 ал.5 и ал.7 НПК на служител на дружеството, натоварен да поема книжата, като са отбелязани имената, длъжността и задължението да предаде съобщението, изрично упълномощаване за конкретното административно-наказателно производство не е необходимо. Правилен е изводът, че НП съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 57 ЗАНН.

Неоснователни са доводите на касатора, че не е нарушена забраната на чл. 10а ал.2 ЗЗП, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според чл. 10а ал.1, ал.3 и ал.4 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, които са еднократни и трябва да бъдат точно и ясно определени в договора за потребителски кредит.

За да бъде отпуснат кредит съгласно чл. 16 ал.1 ЗПК преди сключването на договора кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя и в закона не е предвидено тази проверка да се заплаща, защото е в интерес на кредитора. Това е условие за отпускането на кредита, а не допълнителна парична услуга, предлагана от кредитора по смисъла на чл. 10а ал.1 ЗПК. Регламентираните в тази разпоредба допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. Размера на таксата за кредитен анализ, наречена такса за разглеждане на документи, която събира банката е в зависимост от размера на кредита, но не по-малко от 50 лв. и се събира при отпускане на кредита от откритата за обслужване на кредита сметка за директен дебит на кредитополучателя т.е. само от одобрените кредитополучатели, сключили договора и е предвидена в самия договор като се заплаща не предварително, а след сключване на договора, след взето решение за одобрение и при отпускане и усвояване на кредита. В конкретния случай санкцията е наложена за установено нарушение по произволно избран при проверката Договор за потребителски кредит № 473-001946-157 от 02.08.2024г. и придружаващите го документи с размер на кредита 5 000 лв. Според този договор банката е изискала заплащане на такса за кредитен анализ, която се определя в процент от размера на отпуснатия кредит, но не по-малко от 50 лв. – в случая е събрана такса 50 лв. Таксата е събрана и начислена от сметката за директен дебит, открита за обслужване на кредита след подписване на договора на 02.08.2024г. при усвояване на кредита, което е видно от приложения договор и извлечението от сметката за 02.08.2024г. Кредитополучателят е внесъл в брой по сметката си сумата 60 лв. за захранване, от която автоматично са удържани такса за откриване на разплащателна сметка, комисионна и автоматична такса комисионна за кредитен анализ за потребителски кредит в размер на 50 лв., след което е преведена отпуснатата сума по кредита и усвоена в размер на 5000 лв., която лицето веднага е изтеглило в брой като от нея е приспадната такса комисионна за теглене без заявка в размер на 39,68 лв.

Следователно правилен е изводът, че банката е събрала такса за кредитен анализ в размер на 50 лв. за действия, които се извършват от банката преди подписването на договора за кредит, а таксата е изискана с подписване на договора и удържана на същия ден преди отпускането и усвояването на кредита. Това несъмнено сочи, че заплащането на тази такса от кредитополучателя е предварително условие за отпускане и усвояване на кредита и е в нарушение на забраната на чл. 10а ал.2 ЗПК за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Не може да се приеме, че тази такса е допустима по смисъла на чл. 10а ал.1 ЗПК, защото тази разпоредба касае допустимостта на такси и комисионни, които банката събира за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, например за откриване на сметка за обслужване на кредита, такса за обслужването й, преводи или теглене от сметката или други банкови услуги, но не такива, които са пряко свързани с насрещните задължения на страните по договора за кредит.

Наложена е минималната санкция съгласно чл. 45 ал.1 ЗПК в размер на 3000 лв. за това нарушение и с оглед засегнатите обществени отношения и конкретните обстоятелства не разкрива признаците на маловажен случай за нарушение, поради което правилно съдът е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Районният съд е събрал и обсъдил всички относими факти и обстоятелства, произнесъл се по възраженията в жалбата и е достигнал до правилни фактически и правни изводи, поради което постановеното решение е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна и следва да се остави в сила.

При този изход на делото, на осн. чл. 63д ал.3 ЗАНН в полза на КЗП - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324/18.06.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 510/2025 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Интернешънъл Асет Банк“ АД – гр. София, представлявано от Главен Изпълнителен директор Р. Г. С. и Изпълнителен директор М. А. Г. да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.